Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 27.10.2020 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 1006/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът „К.Б.Г.“ ООД твърди, че на 22.07.2017 г. в качеството си на подизпълнител сключил с ответника „С.п.“ ЕООД договор за изработка и монтаж на дограма на обект „многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Дупница, кв. *****“. Възложителят поел задължение да заплати възнаграждение на три части – авансово, междинно и окончателно, но последното плащане не било извършено към настоящия момент, а междинното било осъществено със забава. Поради забавата се наложило ищецът да поръча част от изходния материал (дограмата) на увеличена производствена цена, за което уведомил ответника и той не се противопоставил. Наред с това ищецът поддържа, че в хода на изпълнението някои от собствениците на отделни жилища в сградата пожелали монтиране на дограма с други спецификации, което оскъпило тази част от работата, но възложителят конклудентно, осигурявайки фронт за изпълнение, приел новите завишени ценови условия. Поради изложените факти ищецът счита, че му се дължи освен договореното окончателно възнаграждение, също и увеличено възнаграждение за работата, изпълнена със съгласието на възложителя в отклонение от първоначално договореното по отношение на цена и спецификация. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 8 785,23 лв., от която 3 296,74 лв., представляваща трето (окончателно) плащане съгласно първоначалния договор, 3 052,98 лв., представляваща възнаграждение за доставка и монтаж на дограма с допълнителни спецификации, и 2 435,51 лв., представляваща възнаграждение в увеличен размер в резултат от увеличаване на доставните цени (съгласно молба за изменение на иска от 06.10.2020 г.). Евентуално (след изменение на иска от 07.01.2020 г.) ищецът претендира същата сума да му бъде присъдена като стойност на обогатяването, което ответникът е реализирал за сметка на обедняването на ищеца в резултат от изпълнение и монтаж на дограма с по-висока стойност от първоначално договорената. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът „С.п.“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че е извършил своевременно авансовото и междинното плащане, а за заплащане на увеличения размер на възнаграждението не било постигнато съгласие чрез анекс, както предвижда разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от договора. Поддържа, че ищецът на свой риск е договарял с трети лица за доставка на дограма, различна от посочената в договора, и тъй като тази дограма не е монтирана на собствен на ответника имот, то той не се явява задължен за заплащането й нито договорно, нито по пътя на неоснователното обогатяване. Това била причината възложителят да откаже подписване на изпратения от ищеца приемо-предавателен протокол. При тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По главния иск:
Предявеният иск е за заплащане на непогасената част от дължимото възнаграждение за доставка и монтаж на дограма, изпълнени по силата на договор. Видно от уточнителните молби и поддържаните в о.с.з. твърдения, основанието на главния иск е договорът и всички суми се претендират като дължимо възнаграждение – като остатък от първоначално договореното и като договорено в хода на изпълнение на работата в резултат от изменение на обстоятелствата. Ето защо в тежест на ищеца е докаже наличието на постигнато между страните съгласие за монтаж на дограма в отклонение от първоначално уговорените спецификации и цена.
Безспорно е, че на 22.02.2017 г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът възложил, а ищецът приел да изработи, достави и монтира на посочен от възложителя обект дограма в количество и по спецификация съгласно приложение № 1 и № 2. Уговорено е плащането да се извърши на три части – авансово, междинно и окончателно, като при заплащане на аванс до 24.02.2017 г. дължимата цена да бъде определена с отстъпка от 14 % или в размер на 27 472,46 лв. без ДДС (чл. 7, ал. 4 и таблица № 2 на приложение № 1). Възложителят е извършил своевременно договореното авансово плащане съгласно фактура № 392/27.02.2017 г.
Относно претенцията за заплащане на окончателното плащане съгласно чл.
7, ал. 3, б. „в“ от договора:
Страните са уговорили, че възложителят дължи окончателно плащане в размер от 3 296,70 лв. с ДДС, което представлява 10 % от общия размер на договореното възнаграждение. Изискуемостта на това задължение е поставена в зависимост от изпълнението на работата и нейното предаване.
Съгласно заключението на СТЕ изпълнението на дейностите, предмет на договора, е приключено през ноември 2017 г. Впрочем, този факт не беше оспорен от ответника (заявените от него оспорвания касаят липсата на договорно основание за заплащане на възнаграждение в увеличен спрямо първоначално договореното размер). Действително, не се установява работата да е приета чрез съставяне на писмен акт (приемо-предавателен протокол), но този факт не може да се отрази на изискуемостта на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение, щом е доказано или е безспорно изпълнението на възложените дейности. Ето защо, независимо от липсата на подписан приемо-предавателен протокол, задължението за извършване на окончателно плащане се явява с настъпил падеж и подлежи на принудително изпълнение.
Тъй като окончателното възнаграждение е в уговорен размер от 3 296,70 лв., искът следва да бъде отхвърлен за разликата до 3 296,74 лв.
Относно претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за
монтаж на дограма с различна спецификация:
С писмения договор страните са уговорили изрично количеството и спецификацията на подлежащата на монтаж дограма, като съобразно тези параметри е формиран и размерът на дължимото възнаграждение - с и без отстъпка за авансово плащане. Следователно, за да е налице договорно основание за заплащане на възнаграждение за монтаж на дограма в количество или със спецификации, различни от посочените в приложение № 1 и № 2, то е необходимо да е налице надлежно договаряне в този смисъл.
Според поддържаните от ищеца твърдения предмет на допълнителното договаряне е извършването на монтаж на 35 кв.м. дограма със спецификации, различни от договорените, което се наложило поради отказа на собствениците на жилищните обекти да бъдат монтирани прозорци без механизъм за двойно отваряне и само с едно отварящо се крило. Същевременно като писмено доказателство е приет съставен от изпълнителя протокол (л. 27), в който процесното количество дограма е описано като „допълнителна дограма-объркана по вина на Възложителя“. От събраните доказателства обаче не се установява възложителят да е бил уведомяван нито за поставяне на допълнителни изисквания от собствениците на жилищата, нито за наличие на грешка при първоначалното възлагане. Изготвеният от ищеца приемо-предавателен протокол, обективиращ тази претенция, не е подписан от ответника и няма данни възложителят да е осчетоводил фактура, задължаваща го за процесното плащане.
При тези факти съдът намира, че не се доказа надлежно договаряне за извършване на монтаж на дограма с допълнителни спецификации на стойност 3 052,98 лв., претендирана над първоначално договореното. На първо място, поддържаните от ищеца твърдения са противоречиви и от тях не може да се изведе еднозначен извод относно действителната фактическа обстановка – от една страна в настоящия процес изпълнителят поддържа, че увеличеното възнаграждение се дължи на монтаж на дограма с различна спецификация спрямо първоначално договорената, което било изискване не на възложителя, а на собствениците на жилища (вж. уточнение в о.с.з. на 26.02.2020 г. и молба от 17.03.2020 г.); от друга страна в съставения преди процеса протокол изпълнителят е удостоверил, че 35 кв.м. се монтират „допълнително“ поради „объркване“ на възложителя. Ето защо не може да се направи категоричен извод дали е налице допълнителна квадратура, за която е извършен монтаж над първоначално договореното (и поради това вземането за него се претендира наред с окончателното плащане), или е налице монтаж на дограма със завишени спецификации в рамките на първоначално договорената квадратура (което пък не обяснява факта, че се претендира и окончателно плащане по договора, което е калкулирано за същата квадратура).
Наред с това не се доказва, че изпълнението в отклонение от договора е по съгласие на страните. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, в случай на коригиране на възложената поръчка извън обема и стойността по приложение № 1 или след взимане на контролните размери и съставяне на приложение № 2, се сключва допълнителен анекс, описващ всички промени, стойности и срокове на изпълнение, свързани или предизвикани от тези промени. Безспорно е, че такова изрично договаряне не е постигнато. Не се доказва обаче и конклудентното постигане на съгласие в поддържания от ищеца смисъл. Липсата на незабавен отговор на изпратената до възложителя нотариална покана не може да се приеме за постигнато съгласие, щом страните са приели изрично волеизявление за приемане на променените условия на договора. Соченото от ищеца обстоятелство „за осигурен фронт“ от страна на възложителя също не може да обоснове извод за приемане на предложение за монтаж на дограма с допълнителни спецификации/допълнително количество, тъй като монтажът е извършван в обекти, собственост на трети лица и именно те са допуснали ищеца за извършването му.
На това основание претенцията се явява изцяло неоснователна, поради което съдът не излага мотиви относно доказаността на твърдението, че такова изпълнение действително е налице.
Относно претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение,
формирано от увеличената стойност на дограмата при производителя:
Ищецът твърди, че възложителят е извършил със забава междинното плащане, в резултат от което се наложило поръчване на дограма към производителя на увеличена цена и това било прието от ответника.
Тези факти не се доказаха. Съгласно чл. 7, ал. 3, б. „г“ от договора, междинното плащане е дължимо в срок от три дни от получаване на уведомление за експедиция на стоката, а такова уведомление няма данни да е изпращано. По делото е представен препис от посоченото от ищеца в о.с.з. електронно писмо от 25.04.2018 г. (л. 25), но то няма съдържанието на уведомление за експедиция и е съставено след процесните събития, а именно през 2018 г. Същевременно от приетите писмени доказателства се установява, че на 06.06.2017 г. ищецът е информиран с електронно писмо от своя доставчик, че цената на дограмата е увеличена (л. 67), като на същата дата ищецът е препратил това писмо на възложителя (впрочем, без конкретно предложение за предоговаряне) и издал фактура за междинно плащане (и то в размера по първоначалния договор), която съгласно твърденията на ищеца и заключението на СТЕ е била платена.
Следователно не се установява забавено плащане на втората вноска, но дори и такова да е налице, искът за заплащане на договорено възнаграждение в увеличен размер би бил неоснователен, тъй като не се доказва приемане на предложението за увеличаване на цената. Ответникът не е изразил съгласие със съдържанието на препратеното писмо, а същевременно е заплатил сумата по издадената съгласно първоначалния договор цена. Нещо повече, в договора е предвидено увеличение на дължимото възнаграждение при друга фактическа обстановка – когато не бъде заплатен в срок авансът (чл. 7, ал. 4), който факт обаче не е налице.
Ето защо при забавено междинно плащане (ако такова действително е налице), в полза на ищеца би могло да възникне право на обезщетение за вреди в размер на увеличената цена на изходния материал, но не и вземане за възнаграждение, каквото се претендира в настоящия процес.
По евентуалния иск:
Съдът достигна до извод, че искът за заплащане на дължимото по договора възнаграждение е основателен само за първоначално договорения размер на окончателното плащане. За останалата част от вземането се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск. Същият е заявен с основание неоснователното обогатяване на ответника, поради което за основателността му ищецът следва да докаже своето обедняване и свързаното с него обогатяване на ответника.
Независимо от възможното обедняване на ищеца, не се доказа обогатяването на ответника. Монтажът на дограма с допълнителни спецификации е извършена, според твърденията на ищеца, по волята на собствениците на жилищата и съответно е увеличило техния патримониум. Същевременно не се доказа, че в резултат от монтажа на различна дограма ответникът е получил по-голям размер на възнаграждението по силата на договора за обществена поръчка за саниране, сключен с Община Дупница, по който той от своя страна е изпълнител, нито пък че ако не беше монтирана различната дограма, ответникът не би получил въобще възнаграждение от своя възложител.
Неоснователно обогатяване не би могло да настъпи и в резултат от монтажа на първоначално договорената дограма, доставена от производителя на по-висока цена. Това обстоятелство не може да е източник на неоснователно обогатяване, тъй като количеството дограма е монтирано съгласно договора, по силата на който възложителят дължи договорен размер на възнаграждение, а евентуално, ако е бил в забава – обезщетение за вреди в размер на увеличената стойност на изходния материал. Налице е следователно друго основание за претендиране на сумата и субсидиарният институт на неоснователното обогатяване не може да бъде приложен.
Ето защо евентуалният иск в частта, в която подлежи на разглеждане, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1 160,41 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.п.“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „К.Б.Г.“ ООД, ЕИК *****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 296,70 лв., представляващо окончателно плащане съгласно чл. 7, ал. 3, б. „в“ от договор за доставка и монтаж на дограма от 22.02.2017 г., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 160,41 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 8785,23 лв. или за сумата от 5 488,53 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.Г.“ ООД, ЕИК *****, срещу „С.п.“ ЕООД, ЕИК *****, евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 5 488,53 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат от монтаж на дограма на обект „многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Дупница, кв. *****“, извършен през 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: