Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2018г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2564/2017г. по
описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
С
определение № 1368/30.01.2018г. по адм.д.№ 12710/2017г. по описа на ВАС е
отменено определение № 2516/19.09.2017г. по адм.д.№ 2564/2017г. по описа на
Административен съд – Варна, образувано по жалба на „ Бляк Сий Шелс“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Т.“ бл.** вх.* ет.* ап.**,
преставлявано от Н.Й.С. против Решение № РД-355/09.08.2017г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, както и против връчената
на жалбоподателя Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 2600-13945/10.08.2017г.
на ИАРА, като делото е върнато за продължаване на съдебното
производство срещу Поканата за доброволно изпълнение с изх.№
2600-13945/10.08.2017г. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен;
неосъществен и недоказан е фактическия състав на нередността; приетите от
административния орган квалификации, представляващи нарушения по никакъв начин
не обосновават приложението на някои от квалификациите. Моли съда да отмени обжалвания акт. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощниците си поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, редовно призована не
изпраща представител в
съдебно
заседание. В депозирана
по делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага и доводи
за нейната недопустимост. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира за
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Жалбата против Покана за доброволно изпълнение изх. №
2600-13945/10.08.2017г. е допустима, предвид указанията, дадени с определението
на ВАС.
Предмет на настоящото производство
се явява волеизявлението на Изпълнителния директор на ИАРА за налагане на
финансова корекция, обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 2600-13945/10.08.2017г. на Изпълнителен
директор на ИАРА, адресирана до жалбоподателя, с което последния е уведомен, че
във връзка с констатирани с Решение № РД-355/09.08.2017г. допуснати нарушения,
следва доброволно да бъдат възстановени 51 784.55лв., представляващи
финансова корекция от 9% върху изплатена и сертифицирана субсидия в размер на
575 383.94лв.
След анализ на представените по
делото доказателства, съда намира за установена следната фактическа обстановка:
Между Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), представлявана от Изпълнителния директор, като
управляващ орган и „Бляк сий шелс“ ООД като бенефициент е сключен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 51/30.01.2012г.за изпълнение на
проект: „ „Модернизация, разширение и повишаване на производствените мощности на ферма за морски
аквакултури – черноморски миди” по мярка 2.1. „Производствени
инвестиции в аквакултурата”, приоритетна ос 2.”Аквакултура, риболов във
вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура”,
както и анекси към него.
Във връзка с подаден сигнал за нередност с вх.
№ Z—13691/04.08.2017г. на жалбоподателя е изготвен Доклад за нередност. При
тези предхождащи актове е постановена обжалваната в настоящото производство Покана за доброволно изпълнение изх. №
2600-13945/10.08.2017г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, настоящия съдебен състав обосновава следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146.
Анализът на приложимите правни норми
обосновава извод, съгласно който, в хода на производството по налагане на
финансовата корекция не са спазени процесуалните изисквания на закона, като са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а от там и до
незаконосъобразност на наложената финансова корекция.
В настоящото производство са
приложими нормите на Наредбата за определяне на процедурите за
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от Европейския съюз
(Наредбата), с които се регламентират процедури относно различните етапи по
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от Европейския съюз, които включват процедурите по: а) администриране на
сигнали за нередност; б) администриране на нередности (установяване,
регистриране, докладване, корективни действия, последващо проследяване и
приключване), и в) контрол върху предходните две процедури. В този смисъл,
Наредбата формира националната нормативна база за администриране на
нередностите с цел гарантиране на редовността на сделките, включващи
финансовите интереси на Съюза и няма за предмет регламентирането на конкретните
правни последици от установена нередност за конкретния правен субект,
извършител на нередността. Процедурата по глава втора "Администриране на
сигнали за нередности" от Наредбата регламентира специален ред по
администриране на сигнали, като това производство завършва с акта по чл. 14,
ал. 1 на органа по чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Този акт поставя началото на
втората процедура - по администриране на самата нередност, регламентирана в
раздели I, II и III на глава трета "Административни нередности" от
Наредбата. Актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, не установява по един
неподлежащ на промяна начин наличието на нередност, като той представлява
становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или
установената от него при проверка нередност. Такъв акт в случая е Решение № РД-355/09.08.2017г.
на Изпълнителния директор на ИАРА, с което е постановено да се регистрира
нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя национален
идентификационен номер. След получаване на становището от засегнатите лица,
ръководителите по чл. 13, ал. 2 от Наредбата предприемат необходимите
корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата, в т. ч. и корективните
действия по доброволно или принудително възстановяване на средствата, съгласно
т. 2 на чл. 28 - чл. 13, ал. 5 от Наредбата. Актът, който пряко засяга права и
законни интереси на бенефициента е този, който компетентният орган издава в
изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата. За такъв акт в
случая следва да се приеме поканата за
доброволно изпълнение с изх. № 2600-13945/10.08.2017г. на Изпълнителния
директор на ИАРА, относно доброволно възстановяване на получената безвъзмездна
финансова помощ. С влизане в сила на ЗУСЕСИФ (Обн., ДВ, бр. 101 от
22.12.2015г., изм. и доп., бр. 43 от 7.06.2016г., бр. 74 от 20.09.2016г.),
актът, с който се определя по основание и размер финансовата корекция - този по
чл. 73, ал. 1 е индивидуален административен акт и защитата срещу него е по
реда на чл. 27 ал. 3 и 5
- 7 от ЗУСЕСИФ. В настоящия случай такъв акт - мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта липсва. В
случая, поканата за доброволно изпълнение на
Изпълнителния директор на ИАРА, издадено след влизане в сила на ЗУСЕСИФ,
съдържа волеизявление за налагане на финансова корекция, което и с оглед
липсата на нарочно постановено решение по чл. 73, ал. 1, подлежи на обжалване
по реда на АПК, тъй като не съществува друг процесуален ред за защита.
Въпросната покана за доброволно изпълнение съдържа
властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, което пряко засяга законни права и интереси
на жалбоподателя.
Съгласно чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта.
В случая Изпълнителния директор на ИАРА се явява ръководителят на Управляващия
орган, поради което издадената от него покана за
доброволно изпълнение с която се налага финансова корекция се явява
издадена от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. В този
смисъл са и разпоредбите на Наредбата, като съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1,
ръководителите на Управляващите органи по съответните оперативни програми имат
компетентност да установяват нередности по смисъла на § единствен, т. 1 от ДР
на Наредбата. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредбата, при установяване и
регистриране на нередност органите, отговорни за прилагането на чл. 1, т. 2, са
длъжни след установяване на недължимо платените и надплатените суми, както и на
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства да предприемат
корективни действия в сроковете, предвидени във вътрешните правила по чл. 13,
ал. 2, т. 1 по доброволно и/или принудително възстановяване на средствата,
дължими към Европейския съюз и националния бюджет, поради което обжалваната покана за доброволно изпълнение се явява
издадена от компетентен орган.
В текста на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е указано, че преди издаването на решението
по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да
представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици,
своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи доказателства. Съответно в ал. 3 е предвидено, че
решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на
възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента
доказателства и направените от него възражения.
Видно от приложената административна
преписка с Решение № РД-355/09.08.2017г. на Изпълнителния директор на ИАРА,
издадено на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата, е разпоредено да се
регистрира нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя
национален идентификационен номер. Както вече се посочи по-горе, с това решение
се поставя началото на втората процедура - по администриране на самата
нередност, с него не се установява по един неподлежащ на промяна начин
наличието на нередност, като то представлява становище на компетентния орган по
повод получения сигнал за нередност или установената от него при проверка
нередност. В този смисъл, след като бъде издадено такова решение е необходимо да
се спази процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, като се даде възможност на бенефициентът в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, да представи
своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи доказателства. Едва след предоставянето на такава
възможност на бенефициентът, следва да се пристъпи към налагане на финансовата
корекция. В противоречие с посочените процесуални изисквания, Решение № РД-355/09.08.2017г.
на Изпълнителния директор на ИАРА и поканата за
доброволно изпълнение с която са наложени финансови корекции са издадени
с разлика от един ден, но връчени едновременно на бенефициента с писмо на 10.08.2017г.
След като решението и акта за налагане на финансова корекция са връчени
едновременно, то по същество жалбоподателят е бил лишен от възможността да
вземе участие в производството по налагането на финансовата корекция, като
изрази становище по констатациите и да ангажира допълнителни доказателства.
Така допуснатото съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като се
нарушава правото на защита на бенефициента. В случая, не е предоставена
възможност на жалбоподателя, като заинтересувано лице, да изрази становище по
регистрираната нередност, съответно да ангажира доказателства посредством които
биха могли да се установят факти различни от приетите от административния орган,
без да са събирани допълнителни доказателства, без да е извършено изясняване на
спорните въпроси, като недопустимо директно е престъпено към налагане на
финансова корекция, която корекция безспорно представлява санкция.
В този смисъл са и разпоредбите на
Наредбата, доколкото с решението по чл. 14, ал. 1, се разпорежда да се
регистрира нередност и да се впише в Регистъра на нередностите и което решение
се връчва на засегнатите лица - бенефициенти по проектите. Едва след получаване
на становището на засегнатите лица, ръководителите по чл. 13, ал. 2 предприемат
необходимите корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата за
нередностите, в т.ч. и корективните действия по доброволно или принудително
възстановяване на средствата, съгласно т. 2 на чл. 28 – чл. 14, ал. 5 от
Наредбата. Съответно в изпълнение на правомощията си по чл. 28, т. 2 от
Наредбата, компетентния орган издава акт по чл. 30, ал. 1 от Наредбата, за
приключване на нередността, тоест за да се наложи финансовата корекция и да се
приключи нередността, по предвидения в Наредбата ред .
Настоящият съдебен състав намира за
нужно да отбележи, че в случая не са спазени и изискванията на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, доколкото посочената разпоредба изисква
финансовата корекция да бъде наложена с мотивирано решение, в което да бъда
обсъдени представените от бенефициента доказателства и направените от него
възражения. В случая, в поканата за доброволно
изпълнение единствено е възпроизведено съдържанието на издаденото
решение за регистриране на нередността по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, като
никъде не е посочено, че се касае за финансова корекция, съответно не са
цитирани приложимите норми на чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
С оглед на изложеното жалбата против
финансова корекция наложена с покана за
доброволно изпълнение с изх. № 2600-13945/10.08.2017г. на Изпълнителния
директор на ИАРА, се явява основателна и като такава следва да бъде уважена,
като се отмени оспорената финансова корекция. В случая естеството на спора не
позволява разрешаването на въпроса по същество от страна на съда, поради което
и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато
на административния орган за ново произнасяне, при спазване на предвидените от
законодателя процесуалноправни и материалноправни изисквания.
Предвид изхода на спора основателно се явява направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на съдебно деловодни разноски.
Същият, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК
претендира: 617.84лв. - държавни такси и 3200лв. – адвокатски
хонорар. Съдът намира за основателно направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото
съобразно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при материален интерес от 51 784.55лв. следва да е в размер на 2083.54лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя финансова корекция наложена с
Покана за доброволно изпълнение изх. №
2600-13945/10.08.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури.
Изпраща преписката на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Осъжда Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури да заплати на „ Бляк Сий Шелс“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Т.“ бл.** вх.* ет.* ап.**, преставлявано от Н.Й.С. сумата от 2701.38лв / две хиляди седемстотин и един лева и
38ст./, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението му чрез настоящия съд пред Върховен
административен съд на Република България.
Административен съди: