Определение по дело №197/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба срещу действията на ДСИ по изп.д. № 25/2014г. по описа на СИС при РС-С., подадена от Н. В. П., ЕГН *.

В жалбата срещу действията на ДСИ се твърди, че по горното изпълнително дело длъжник е А. Р. П.. Жалбоподателката има качеството на трето лице, собственик на имоти по отношение на които било насочено изпълнение по изпълнителното дело, а именно: 1/6 ид.част от ПИ с идентификатор * с площ от 350кв.м., при граници: ПИ с идентификатори *, *, * и * ; 1/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор * със засроена площ от 124 кв.м., разположена в ПИ * по КК на гр.С., и 1/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор * със застроена площ от 61 кв.м. разположена в ПИ * по КК на гр.С., всички с административен адрес: гр.С., ул.М. Х. К. №7.

Твърди, че поради представен по делото отказ от наследство на длъжника от наследството получено от Р. С. П. - негов баща, част от което са и процесиите имоти,производството по изп.д.№25/2014г. било прекратено издълнителното производство по делото по отношение на описаните по- горе недвижими имоти.

Въпреки направеното от нея искане за вдигане на наложените възбрани върху процесните имоти, със своя резолюция ДСИ отказал да отмени същите до приключване на гр.д.№32/2015г. по описа на РС-С.. Именно този отказ от отмяна за вдигане на наложени възбрани обжалва с настоящата жалба, като счита и моли съда да приеме че същия е незаконосъобразен и да го отмени.

Твърди, че с принудителното изпълнение е недопустимо съдебният изпълнител да накърнява правната и имуществена сфера на трето на изпълнението лице.Според жалбоподателката той може да насочи изпълнението само върху имущество-собственост на длъжника. Към момента на предприемане на принудителни действия по отношение на процесиите имоти, длъжникът по делото А.П. не бил собственик на същите, като това безспорно било видно от представения по делото отказ от наследство. Това било признато и от ДСИ, като същият постановил прекратяване на изпълнителното производство по отношение на описаните по-горе имоти. След като производството по отношение на процесиите имоти било прекратено, то нямало и законово основание за отказа на ДСИ за вдигане на наложените върху тях възбрани. Още по малко основание имало за това по причината изложена от ДСИ, а именно до приключване на гр.д.№32/2015г. по описа на РС-С. по оспорване на отказа от наследство. Основание за това жалбоподателката счита, че би имало, ако по посоченото гр.д. №32/2015г. имало наложени обезпечетелни мерки, но такива не се сочат и на практика няма. Така счита , че отказът на ДСИ да бъдат вдигнати наложените по принудителното изпълнение мерки за обезпечение на длъжниковото имущество били незаконосъобразни, тъй като било недопустимо чрез наложени в изпълнителното производство обезпечителни мерки, чието предназначение е да обезпечат успешно принудително изпълнение върху длъжниково имущество, да се постига ефекта на обезпечение на искове, което се осъществява по съвсем друг ред. Съдебният изпълнител не бил оправомощен да налага такива мерки при липса на издадена по предвидения от закона ред обезпечителна заповед от съда. Така на практика със запазване действието на наложените в изпълнителното производство обезпечителни мерки, ДСИ на практика обезпечавал искове на кредитора, което е в нарушение на процесуалния закон и извън компетентността на съдебния изпълнител при липса на изричен съдебен акт постановен в гражданското производство по обезпечаване.

В отговора на жалбата, подаден от пълномощника на взискателя „.-Т. К. се заема становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на същата, като се черпят аргументи от нормата на чл. 56, ал.1 ЗН. Счита се, че до приключване на исковото производство не са налице основания за вдигане на наложената възбрана.

В мотивите си ДСИ заема становище за неоснователност на подадената жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя Н. П. се представлява от А. Н. М., която поддържа подадената жалба.

Взискателят по изпълнителното дело се представлява от А. Нв. Г..

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и мотивите на ДСИ съдът счита жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 450/12.02.2014г., подадена от взискателя „.-Т. К. срещу длъжника А. Р. П.. Като начин на изпълнение е поискано принудително изпълнение срещу недвижим имот, собственост на длъжника, получен в наследство от баща му Р. П., починал на 29.01.2014г. На 14.03.2014г. ДСИ е наложил възбрана върху 1/6 ид.част от ПИ с идентификатор * с площ от 350кв.м., при граници: ПИ с идентификатори *, *, * и * ; 1/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор * със засроена площ от 124 кв.м., разположена в ПИ * по КК на гр.С., и 1/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор * със застроена площ от 61 кв.м. разположена в ПИ * по КК на гр.С., всички с административен адрес: гр.С., ул. М. Х. К. №7, собствена към този момент на А. П.. Три дни след налагането на възбраната длъжникът е направил отказ от наследство, надлежно вписан в книгата по чл. 49 ЗН на Районен съд-С..

Съдебно известен е факта, че пред Районен съд-С. е образувано гр.д. № 32/2015г. с правно основание чл. 56, ал.1 ЗН с ищец „.-Т. К. и ответник А. П.. Исковата молба е приложена като доказателство по изпълнителното дело. При извършената служебна справка в деловодството на съда се установи, че то е насрочено за 26.05. 2015г., както и че по това дело от съда е поискано налагане на обезпечителна мярка "възбрана" за процесните имоти с цел обезпечаване изпълнението на евентуално позитивно за ищеца решение. Със свое определение №214/23.03.2015г. решаващия състав е оставил без уважение молбата за обезпечение, приемайки че такава обезпечителна мярка практически вече е наложена с вписване на възбрана по изпълнителното производство. Това разбиране е правилно. В случая макар и с разпореждане на ДСИ от 15.01.2015г. да е прекратено изпълнението върху процесните имоти, предвид висящността на спора относно отказа от наследство, направен от длъжника, при позитивно решение изпълнението върху тези имоти би било възобновено. Без налагане на възбрана върху тях обаче изпълнението би се обезсмислило. След като за момента не съществува сигурност относно собствеността на тези имоти, то правилно и законосъобразно ДСИ е постановил отказ за вдигане на възбраната. Такова действие би следвало да се извърши едва след влизане в сила на решение по иска с правно основание чл. 56,ал.1 ЗН.

Мотивиран от горното Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх. № 291/19.02.2015г. срещу отказа на ДСИ да вдигне наложената възбрана върху 1/6 ид.част от ПИ с идентификатор * с площ от 350кв.м., при граници: ПИ с идентификатори *, *, * и * ; 1/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор * със засроена площ от 124 кв.м., разположена в ПИ * по КК на гр.С., и 1/6 ид.ч. от СГРАДА с идентификатор * със застроена площ от 61 кв.м. разположена в ПИ * по КК на гр.С., всички с административен адрес: гр.С., ул.М. Х. К. №7 по изпълнително дело № 25/2014г. по описа на СИС при РС-С..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: