Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Добрич, 09.04.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2999/2019 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ***, с която срещу „Е.С.” АД, ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 9 546,73 лв. /девет хиляди петстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща начисляваните за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. по фактура № *** г.; за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. по фактура № *** г. за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. по фактура №*** г., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. по фактура № *** г., задължения (възнаграждения) за *** на *** и за достъп до *** в размер, от която: 7 578,07 лева за такса „***” и 1 968.66 лева за такса „***”.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищцовото дружество е собственик на Трафопост-командна кабина с площ от *** кв.м., присъединен за извод „***“, разположен в парцел ***, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел ***.

Посоченото съоръжение е оборудвано със собствени средства като до момента ищецът го стопанисва лично за нуждите на дружеството. Сочи се, че в имота има изградени сгради, собственост на ищеца, до които електроенергията достига чрез електрическата мрежа за ***, също собственост на дружеството, изградена от него в имота. Техническите устройства за отчитане на потребената електрическа енергия от външните абонати се намират в трансформаторния пост-килия ***, също собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, присъединен към електро***ната мрежа по силата на договор за *** на ел.енергия с изх. № ***г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх.№ ***г., както и договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ***г.

Въпреки, че ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в изграждането и не участва в стопанисването (ремонт, поддръжка и обновяване) на трафопоста, като до настоящия момент ползва трафопоста за преобразуване от високо в ***, достъп и *** на ел.енергия НН по кабелни линии НН на ищеца през неговия имот и до други потребители, същият не заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии НН. Ответникът оказва да заплаща реално извършени и заплатени от ищеца разходи с мотива, че не е собственик на трафопоста и ***ните съоръжения. В същото време ежемесечно начислява към всяка от сметките на ищеца суми за достъп до средно и *** и *** на ***.

Според ищеца тези суми не следва да бъдат събирани, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването, са собственост на ищеца, а уредите за измерване на ел.енергия за краен потребител са монтирани в трафопоста-килия НН, също негова собственост. Трафопостът е присъединен към мрежата на ответника „***“ и преобразува електроенергията от „***“ в „***“, което означава, че ответникът не доставя ел.енергия ***. Предвид на това, че ищецът е собственик на мрежата НН и за *** през нея не следва да дължи плащания на ответника. Като потребител, който захранва собствения си обект по мрежа, която е негова собственост, не следва да заплаща цена за услуга и дейност, които не му се предоставят.

В периода от 01.04.2019 г. до 31.07.2019 г. ответникът е издал на ищеца фактури за заплащане на потребената енергия, в които като компонент от цената фигурират задължения (възнаграждения) за достъп до *** и за *** на ***, които възлизат общо на 9 546,73 лв. /девет хиляди петстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, от която: 7 578,07 лева за такса „***” и 1 968.66 лева за такса „***”.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, тъй като  начислените суми се дължат на правно основание – възникнало от сключени договори облигационно отношение - ищецът е страна по договор за *** на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № ***г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № ***г. Между страните е налице сключен и действащ договор за *** и достъп, представени от ищеца.

Налице е облигационно взаимоотношение – сключени договори за *** и достъп на ел. енергия, по което ищецът изрично се е задължил да плати процесните суми. Тези задължения са и нормативно установени с ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. При наличие на основание за начисляването им, те са правилно определени и по размер. Изразява се становище по съществото на спора. Оспорва се собствеността на трафопоста.

Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че ищецът е собственик на Трафопост - командна кабина с площ от *** кв.м., присъединен за извод „***“, разположен в парцел *** в стопански двор на ***, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел ***, север-път, юг-имот ***.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която – инж. В.Ч., след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки дава следното заключение:

Според броя на СТИ, монтирани от ***, от трафопоста се захранват обекти на следните потребители: ***, като съоръженията за присъединяване на обектите към трафопоста са трифазни четирипроводни кабелни линии ***.

Докладва се, че трафопостът е изграден през 1978 г., като на *** г. е съставен Акт за установяване годността за приемане на строеж или част (етап) от него. В документа е записано, че инвеститорът *** приема обекта като годен. Според получената от *** писмена справка, всички обекти са присъединени към *** преди 2005 г.

Инж. Ч. приема, че според изискванията на нормативната уредба присъединяване на обект към електрическата мрежа се извършва след: а) предварително проучване, извършвано от електроенергийното предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, за условията и начина на присъединяване; б) договор за присъединяване, сключен между електроенергийното предприятие по т. 1 и лицето, за чиято сметка се изгражда или разширява присъединяваният обект или електрическа централа.

Техническите условия за присъединяване на обекта се определят от съответния мрежови оператор. Проучването за присъединяване предхожда изготвянето на работните проекти за изграждане или разширение на присъединявания обект. Сключването на договора за присъединяване предхожда одобряването на работния проект и/или издаването на разрешение за строеж за изграждане или разширение на присъединявания обект. Електрическите съоръжения за присъединяване на обекти към ЕРМ се поставят под напрежение до границата на собственост само от електро-енергийното предприятие или от упълномощени от него лица при наличие на: разрешение за ползване на съоръженията за присъединяване; разрешение за ползване на обекта: декларация от потребителя за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми.

Според в.л. през процесния период измерването на ел. енергията, потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством трифазен статичен електромер *** с ид. № ***. Средството за търговско измерване е монтирано в електромерно табло, разположено на южната стена на трафопоста. Измерването е на ниво ***, индиректно посредством токови трансформатори. Мястото на измерване е на входа на табло НН.

Установено е от експерта, че цената за достъп до ЕРМ и цената за *** на електрическата енергия през ЕРМ се определят от КЕВР. Сочи се, че в процесните фактури изчисленията са математически верни. Цената за достъп до ЕРМ и цената за *** на електрическата енергия през *** се образуват съгласно Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за *** на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода „горна граница на приходи” за втория регулаторен период. Цената за достъп се заплаща от всички потребители, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа. Цената за достъп не е диференцирана според нивото на напрежение (средно или ниско). Цената за *** се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им. Вещото лице докладва, че мястото на присъединяване зависи от собствеността на присъединителните съоръжения. Когато трафопостът е собственост на мрежовия оператор, съоръженията на клиентите са присъединени към *** (след трафопоста). Когато трафопостът е собственост на клиента, той е присъединен към ***. На страна *** може да се измерва само електроенергията, постъпваща в трафопоста. Разпределянето на енергията към отделните клиенти се извършва на страна *** (след силовия трансформатор), поради което измерването на индивидуалното потребление е възможно само на това ниво на напрежение.

Според заключението на инж. Ч. разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ относно мястото на измерване е приложима когато трафопостът захранва само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване на трафопоста за снабдяване с електрическа енергия на повече клиенти поради причините, посочени в т. 8. На страна *** се измерва електроенергията, постъпваща в трафопоста. Тя включва енергията, потребявана от консуматорите и загубите в трафопоста.

Безспорно е в отношенията между страните, че са налице сключени на основание чл. 11, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.201 г., в сила от 26.07.2013г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014г., бр. 90 от 20.11.2015г., в сила от 20.11.2015г. – действаща редакция спрямо процесните вземания), договор за *** на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № ***г. Ясно е по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество за обект, присъединен към електро***ната мрежа - стопански обект с местонахождение село ***.

Като оператор на електроразпределителната мрежа и страна по договорите за *** и достъп, сключени с ищеца, на основание чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, ответникът е издал процесните фактури, в които е начислил върху количествата активна електрическа енергия такса *** *** и такса достъп средно/*** по действащите цени за достъп и ***, установени с решение на КЕВР през периода на фактуриране – количеството отчетена като потребена енергия и приложените цени не са спорни. Последните са установени с решение № Ц-19 от 01.07.2017г. на държавния регулатор на дейностите в енергетиката: цена за *** на ел.енергия през разпределителна мрежа на *** – 0,01036 лева/квт.ч.; цена за *** на ел.енергия през разпределителната мрежа на *** – 0,03008 лева/квт.ч.; цена за достъп (не е разграничена според вида на напрежението – ниско или средно, а е фиксирана само като цена за достъп), която се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа (изрично указано в т. 3.3 на диспозитивната част) – 0,00800 квт/ч.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ установява задължение на потребителите да заплащат утвърдената от държавния регулатор цена за достъп до и цена за *** по електроразпределителната мрежа на оператора, т.е. всички крайни клиенти са длъжни да заплащат фиксираните цени за всички мрежови услуги, включително и тези за достъп и ***. Цената за достъп до разпределителната мрежа е определена като единна за всички потребители, присъединени на ниво средно и ***. В случая не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ, само за производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на ***ното или разпределително дружество – те не дължат цена за *** през съответната мрежа.

Изводът, който следва, предвид правната уредба, е че цената за достъп се дължи от всички присъединени потребители – същите използват мрежата за *** на ел. енергията, която потребяват, а операторът срещу тази цена има задължението да поддържа мрежата в добро техническо състояние. За дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е от значение дали потребителят е собственик на мрежата за ***; достатъчно е той да е присъединен към мрежата на едно от двете нива (ниско или ***). Дори и да е собственик на част от мрежата, крайният клиент дължи, като задължителен компонент от стойността на потреблението му, цена за достъп до мрежата средно и високо напрежение, а именно като достъп високо напрежение (която цена не е спорна и е платена) и достъп средно/*** (спорните по делото) е фактурирана цената от оператора в процесните фактури.

Като краен клиент, ищцовото дружество е длъжно да заплаща всички мрежови услуги, в това число и *** високо, средно и *** (така чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ). Таксата *** се заплаща от всички потребители в зависимост от нивото на напрежение, на което са присъединени и съобразно производствените разходи, които подлежат на компенсация. Както и при дължимостта на цената за достъп, без значение е кой е собственик на съоръженията и кабелната мрежа след точката на присъединяване.

Мрежовите услуги – цена за достъп и за *** по електроразпределителната мрежа, са дължими от ищеца, както с оглед поетите с договорите задължения, така и  на основание чл. 104а, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 14 от ПТЕЕ. Те  следва да се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени (така чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ).

В договорите от 18.11.2013 г. е уреден начинът за определяне на дължимия размер на предоставената услуга - аргумент от чл. 4, ал. 1, раздел трети на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, и чл. 2.1., раздел втори от договор за *** на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. За да бъдат изчислени правилно дължимите суми за достъп до и за *** през електроразпределителната мрежа, следва средството за търговско измерване да е поставено на място, съобразено със законовите изисквания, тъй като същите се установяват съобразно отчетената от него активна, а при необходимост и използваната и отдадената реактивна електрическа енергия /съобразно договора за достъп/ и консумираната активна електрическа енергия /съобразно договора за ***/. Със сключването на договорите за достъп и за *** е възникнало задължение на ответното дружество за поставяне на средствата за измерване на посочените места, като видно е, че в съответните точки от договорите се възпроизвеждат задълженията, установени с нормативните актове. Така дължимите цени за достъп и *** са определяеми, като, за да се определят правилно същите, следва СТИ  да е поставено на предвиденото в нормативната уредба място. Тази констатация се подкрепя и от разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. която определя, че  при отдаване на електрическа енергия от електро***ната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електро***ната, съответно електроразпределителната мрежа, е отменена с Решение № 1500 от 2017г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г. Други правила за процесния период не са издадени.

Според чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електро***ната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 (така чл. 120, ал. 2 от ЗЕ). В чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към ***ната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014г.) е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на ***ното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Въпреки, че ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., са отменени с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г., те са били в сила при сключване на договорите на страните и именно към установените в тях начини на измерване страните са препратили в двата договора. Аналогична на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. е и разпоредбата на чл. 16 от действалите преди тях ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 67 от 2.08.2004г.

Така за дължимостта на цена за *** и за достъп за мрежа на съответно ниво на напрежение (високо, средно, ниско) значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената ел.енергия. По делото е допусната СТЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, от процесният трафопост се захранват четирима потребители, включително ищцовото дружество, всички присъединени преди 2005 г. Съоръженията за присъединяване са трифазни четирипроводни кабелни линии ***. Трафопостът е изграден през 1978 г. През процесния период измерването на ел.енергията, потребявана в обекта на ищеца, се е извършвало чрез трифазни статични електромери. СТИ е монтирано в електромерно табло на южната страна на трафопоста. Измерването е на ниво ***, индиректно посредством токови трансформатори, а мястото на измерване – на входа на табло ***. В представените фактури изчисленията са математически верни. Мястото на присъединяване зависи от собствеността на присъединителните съоръжения - когато е на мрежовия оператор – към *** /след трафопоста/, а когато е собственост на клиента – към ***. На страна *** може да се измерва само електроенергията, постъпваща в трафопоста. Разпределението на ел.енергията към отделните клиенти се извършва на страна *** /след силовия трансформатор/, поради което измерването на индивидуалното потребление е възможно само на това ниво на напрежение. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ относно мястото на измерване е приложима, когато трафопостът захранва само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване на трафопоста за снабдяване с ел.енергия на повече клиенти поради изложените причини. На страна *** се измерва ел.енергията, постъпваща в трафопоста. Тя включва енергията, потребявана от консуматорите, и загубите в трафопоста.

Извършваното от ответника измерване на ел.енергия е в противоречие с правилото, че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая – на ***. Следователно измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно определените места. Като компоненти, чиято стойност е определяема в зависимост от количеството измерена ел.електроенергия, цените на достъп до и на *** по електроразпределителната мрежа, не са определени чрез измерване по нормативно установените правила. Както по-горе се посочи, не е от значение кому принадлежи правото на собственост на част от мрежата, но правилното определяне на цената за достъп и *** е предпоставено от разполагането на средството за търговско измерване в съответствие с нормативните изисквания за това (така решение № 227 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. дело № 1054/2011г., ІІ т.о., ТК).

В случаите, когато поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия не съответства с техническите изисквания по чл. 120 от ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и за *** по електроразпределитената мрежа е дължима. В цитираното по-горе решение е прието, че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за ***. Тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. Дължимостта на цените за достъп и ***, заплащани от потребителя, съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установените изисквания. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за *** като компоненти на цената на електрическа енергия, практиката е приела, че правомерното поставяне на средствата за търговско измерване е от решаващо значение за тяхната дължимост – измерването в места, различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за ***, а в този случай правилото на чл. 162 от ГПК не е приложимо.

В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице е, че средствата за търговско измерване не са поставени на необходимите места, съобразно чл. 120 от ЗЕ, т.е. не е доказано задължението на ищеца към ответника по цитирания договор. Вярно е, че цената за достъп не се влияе от начина на присъединяване (ниско или ***) – тя е една и съща, и би била различна само с оглед на различното количество измерена ел.енергия (което би било по-голямо при мерене на ниво ***), но според приетото с решение № 227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на ВКС-ІІ-ро т. о., когато измерването на ел. енергия е неправомерно, изобщо не е възникнало задължение за заплащане и на двата компонента - цената за достъп и цената за ***.

С Наредба 6/2004 г. са въведени изисквания, които определят местата на измерване, на които монтираните в съоръжението на ищеца измервателни уреди трябва, а не отговарят. Вярно е, че с Наредбата не са уредени заварените случаи и поради това може да се приеме, че ответникът не е имал задължение да приведе местата за измерва съобразно нормативно определените, но през 2013 г. между страните са сключени договори за достъп до и *** по електроразпределителната мрежа и тези договори преуреждат изцяло отношенията им, като съответно определят техните права и задължения. Както вече се посочи, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за достъп, измерването се извършва със средства за търговско измерване, поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6/2004 г. С чл. 2 от договора ответникът се е задължил, съгласно техническите данни на обектите на търговския участник, които характеризират достъпа до разпределителната мрежа, да определи местата за измерването им и средствата за търговско измерване в съответствие с ПИКЕЕ. Съгласно чл. 2.1 от договора за ***, консумираната активна електрическа енергия се измерва със СТИ, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство. Така със сключването на договорите за достъп и за *** за ответника е възникнало задължение за поставяне на средствата за измерване на вече нормативното установените места. За процесния период тези задължения на ответното дружество не са били изпълнени, респективно, измерването е извършвано не на границата на собственост на ел. съоръженията, а на страна ***.

Измерването е извършвано на нерегламентирано място, което го определя като неправомерно, а както вече се посочи, съгласно решение № 227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на ВКС-ІІ-ро т. о., когато измерването на ел. енергия е неправомерно, не е възникнало задължение за заплащане на двата компонента - цената за достъп и цената за ***.

Ответникът е направил възражение, че се касае за заварено от години присъединяване и е следвало ищецът да поиска да бъде променено мястото на измерването. Възражението е неоснователно и в съответствие с нормативните изисквания - задължение на оператора на електро***ната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа е да поставя средствата за търговско измерване на съответните места и да отчете доставената електроенергия, съобразно ал. 3 на чл. 120 от ЗЕ, както и да определи и осигури присъединяването към мрежата (така чл. 117 от ЗЕ).

Установено е по делото, че ищецът е осчетоводил издадените от ответника фактури, като те са намерили отражение в Дневниците за покупки в съответните месеци, и е ползван данъчния кредит във връзка с начисления ДДС. Константна е практиката на ВКС, че фактурата може да се приеме за доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните, време и място на издаване, както и че отразяването на двустранно подписаната фактура в счетоводството на купувача като дължима и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението и дължимостта му. Но признанието (съдебно или извънсъдебно) винаги се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 от ГПК относно съдебното признание на факти). При преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, осчетоводяването на фактурите от страна на ищеца не може да доведе до промяна на крайния извод за неоснователност на ответниковата претенция, доколкото дружеството не установи наличието на всички необходими предпоставки за възникване на вземането.

Съгласно чл. 14, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ ),обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., при отдаване на електрическа енергия от електро***ната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електро***ната,съответно електроразпределителната мрежа.

Следователно, за дължимостта на цената за *** и достъп за мрежа за съответното ниво на напрежение значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената ел. енергия. В настоящия случай измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно установените правила.

С оглед специфичното предназначение на таксата за достъп и таксата за *** като компоненти на цената на електрическата енергия, провомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана  електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените или от уговорените от страните, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за ***.

Предивид на изложеното по-горе елементие от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

В тази насока е и практиката на Добричкия окръжен съд – решение № 52/11.03.2019 г. по вз. гражданско дело № 3/2019 год. и решение № 131/03.06.2019 г. по вз. гр. дело № 283/2019 г.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че тази процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 1 181,87 лв. /хиляда сто осемдесет и един лева и осемедест и седем стотинки/, от която: 381,87 лв. – внесена държавна такса, и 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 9 546,73 лв. /девет хиляди петстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща начисляваните за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г. по фактура № *** г.; за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. по фактура № **** г. за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г. по фактура № *** г., за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. по фактура № *** г., задължения (възнаграждения) за *** на *** и за достъп до *** в размер, от която: 7 578,07 лева за такса „***” и 1 968,66 лева за такса „***”.

ОСЪЖДА ****, сумата от 1 181,87 лв. /хиляда сто осемдесет и един лева и осемедест и седем стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: