Решение по дело №2320/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 838
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 6 април 2020 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20194430202320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  

   ............

 

      10.12.2019 г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

При участието на секретар Иглика Игнатова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2320 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от П.Р.И. ***, ЕГН ********** против НП № 19-0938-003340/01.07.2019г. на ***, ***, с което на жалбоподателката: за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, като се моли неговата отмяна.

            В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, явява се лично. Ангажира становище по съществото на делото, в което моли за отмяна на НП, като излага подробни съображения в предоставено писмено становище.

            Ответникът по жалбата – ***, ***, редовно призован не се представлява и не изразява становище по нея. 

            Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

           

На 20.06.2019г. в 15:45 часа длъжностни лица при *** към О.н.М.– К.Ч.П. и Г.К.Г.   констатирали, че жалбоподателката П.Р.И., като водач на собствения си лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № ***, в гр. Плевен на ул. „Сан Стефано“ до кръстовище с ул. „Самара“ паркира в зона на пешеходна пътека /тип „Зебра“/ с пътна маркировка М 8.1.

За констатираното нарушение бил съставен в присъствието на водача АУАН № 3340/20.06.2019 г., с който й е вменено нарушение на разпоредбите на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на св.К.Г.Б. и предявен на жалбоподателката, като изложила като възражения, че описаното в акта не отговаря на фактическата обстановка и че за пореден път се нарушава правото й на защита.

Въз основа на съставения АУАН, на 01.07.2019г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева.

 

Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите К.Ч.П., Г.К.Г. и К.Г.Б., ценени от съда като обективни и логични, депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, съответстващи напълно на съставения АУАН № 3340/20.06.2019 г., чиято презумптивна доказателствена сила не е опровергана, от самия АУАН, а също и от Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 20.06.2019г от П.Р.И.; справка на КАТ-Плевен за нарушител/водач приложена от л.9-10 от делото; Глоба с фиш от 07.03.2019г. на П.Р.И.; Данни за промяна на регистрацията – собственост на МПС и заповед на л.16-17 от делото. Свидетелите П., Г. и Б. са категорични и последователни в показанията си пред съда, че именно жалбоподателката П.Р.И. е водачът на процесния автомобил, паркиран на въпросното кръстовище в зона на пешеходна пътека /тип „Зебра“/ с пътна маркировка М 8.1, като свидетелите П. и Г. посочват и точното място на автомобила с конкретни спомени за това.

 

Показанията на свидетелите се ценят от съда напълно, както беше посочено и по-горе и защото същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не ги цени. Освен това показанията на свидетелите намират опора и в съставения от тях АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП редовно съставените по този закон актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от жалбоподателката не се ангажираха доказателства, от които би могло да се установи, че не е извършила вмененото й административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършени. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. Разликата от 5 минути като време на извършване на нарушението /15,40 вписано в акта и 15,45 в НП/ съдът намира за несъществено и несериозно като същото по никакъв начин не е нарушило правото на И. на защита, а именно да разбере за какво нарушение е санкционирана.

 

На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено от нея административно нарушение по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба се забранява престоят и паркирането на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Понятието „пешеходна пътека“ е дефинирано в § 6, т.54 от ДР на ЗДвП, според която това е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Последното е достатъчно да обоснове съставомерност на извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката е паркирала с автомобила си в зона на пешеходна пътека /тип „Зебра“/ с пътна маркировка М 8.1 в гр. Плевен на ул. „Сан Стефано“ до кръстовище с ул. „Самара“.

 Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателката действително е паркирала с автомобила си на ул. „Сан Стефано“ до кръстовище с ул. „Самара“ в зона на пешеходна пътека /тип „Зебра“/ с пътна маркировка М 8.1. С това същата е нарушила разпоредбата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, за което нарушение санкция е предвидена в нормата  на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, съгласно която налагане на „глоба“ в размер на 50 лв. се налага за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Съдът намира, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание е определено от законодателя като абсолютна стойност, поради което за съда не съществува възможност да промени неговия размер.

Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателката като водач на МПС от 2004г. /т.е. петнадесет години, видно от справката за нарушител/водач на ***/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира и престоява в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище, без да дири обозначителни знаци за забрана, тъй като такива от ЗДвП не са предвидени, предвид съществуващата законова забрана, но въпреки това не се е съобразила с разпоредбите на закона. Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като автомобилът е паркиран в зоната на пешеходна пътека и безспорно се препятства възможността на останалите участници в движението да извършват маневри и преминават безпрепятствено.

 

            С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в цялост.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 19-0938-003340/01.07.2019г. на ***, ***, с което на жалбоподателката П.Р.И. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                                                                   

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: