НОХД № 1652/2013 год.

МОТИВИ:

 

            Обвинението е против подс.П.И.К. за престъпление по чл.196 ал.1, т.2 във връзка с чл.195 ал.1, т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, б.”А” и “Б” и във вр. с чл.20 ал.2 от НК за това,  че  за периода от 24.02.2013г. до 02.04.2013г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в с.Синитево и в гр.Пазарджик, сам и в съучастие с К.Г.Р., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 925.50 лева от владението на различни лица, както следва:

на 24.02.2013г. от частен дом, находящ се на *** в съучастие като съизвършител с К.Г.Р., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - взломена врата на постройка, отнел чужди движими вещи: 30 метра гумиран кабел, 100 метра ел. кабел, медна гръбна пръскачка, две брадви, метална кърцалка за помпа, три алуминиеви тави, меден котел с вместимост 40 литра и меден котел с вместимост 30 литра на обща стойност 499.00 лева от владението на Т.С.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

на 06.03.2013г. от жилище, находящо се в *** отнел чужди движими вещи: парична сума в размер на 300.00 лева от владението на А.Б.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

 на 02.04.2013г. от в храм „С.“, находящ се на *** в гр.Пазарджик отнел чужди движими вещи: парична сума в размер на 126.50 лева, собственост на храма с председател на настоятелството П.С.Е., от владението на Е.В.И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

 

          Обвинението е против подс.К.Г.Р. за престъпление по чл.195 ал. 1, т.3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на  24.02.2013г. от частен дом, находящ се на ***, в съучастие като съизвършител с П.И.К., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- взломена врата на постройка, отнел чужди движими вещи: 30 метра гумиран кабел, 100 метра ел. кабел, медна гръбна пръскачка, две брадви, метална кърцалка за помпа, три алуминиеви тави, меден котел с вместимост 40 литра и меден котел с вместимост 30 литра на обща стойност 499.00 лева от владението на Т.С.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимите и пледира за осъдителна присъда.

В съдебно заседание подсъдимите се явяват лично и със служебни защитници. Подс.Р. се признава за виновен и дава кратки обяснения. Подс.К. се признава частично за виновен и дава обяснения. Не се признава за виновен за кражба на част от вещите от дома на пострадалия т.Т., като подробно описва кои вещи не бил взел той. По останалите обвинеяния се признава за виновен.

Против подсъдимия П.К. е предявен гр.иск от постр. А.К. за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Солидарно против подсъдимите  П.К. и К.Р. е предявен гр.иск от постр. Т.Т. за сумата от 474 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Гражданските искове се приеха за съвместно разглеждане в наказателния процес, а пострадалите бяха конституирани като граждански  ищци в процеса.

          Районният съд след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа  страна  следното:

          Подс.П.К. бил многократно осъждан за умишлени престъпления против собствеността, като е търпял ефективно наложеи му наказания лишаване от свобода. На 18.08.2012г. той бил освободен от затвора в гр.Пазарджик поради изтърпяване на поредното наказание, след което се прибрал в дома си в с.Синитево, обл.Пазарджик. В същото село живеел подс. К.Р., който познавал К. отпреди.

Пункт I.

На 24.02.2013г. вечерта, подсъдимите К. ***, като решили да извършат кражба от нечий дом и по този начин да реализират доход. Тръгнали към ул.“38-ма“ в селото и стигнали до наследствената къща на св.Т.Т., находяща се на №12 в с.Синитево. В къщата не живеел никой, но пострадалият посещавал имота си почти ежедневно, тъй като в него отглеждал цветя. Двамата прескочили дворната ограда и по този начин успели да влезнали в двора. От двора взели 30 метра гумиран кабел, а след това се насочили към една допълнителна пристройка към къщата. Влезли в нея през вратата и от помещението взели  медна гръбна пръскачка, една малка брадва, метална кърцалка за водна помпа, две алуминиеви тави и два медни котела. След това двамата напуснали имота и скрили откраднатите вещи в дома на р.. Там обгорили откраднатия кабел.

Междувременно св.Й.М., живуща ***0.00 часа, чула подозрителен шум от имота на постр. Т. и му се обадила по телефона. Не след дълго той пристигнал но не заварил никой в къщата. Констатирал, че вратата към допълнителната пострайка до къщата е разбита, катто и, че имало липсващи вещи.

На следващия ден - 25.02.2013г., двамата подсъдими отнесли металните части от обгорения кабел, тавите и котлите в пункт за изкупуване на метали, собственост на „Балкант” ЕООД, находящ се в  гр.Пазарджик, където работела св. Е.А.. Тя  изкупила металните отпадъци, двамат подсъдими  си поделили получените пари. Няколко дни по-късно подс. Р. продал кърцалката на свид. А.Й., без да го уведоми, че е крадена.

За извършената кражба пострадалият уведомил устно органите на МВР в лицето на св.О.Р., отговаращ за района на с.Синитево. Той и колегата му – св.Н.Т., провели издирвателин мероприятия и установили, че подс.Р. е продал на св.Й. металната кърцалка за водна помпа, открадната от дома на Т.. Издирили Р. и пред тях той направил предпроцесни самопризнания, като изяснил своето участие и това на К., в извършеното престъпление. В хода на полицейската проверка св. Й. предал кърцалката на органите на МВР с протокол за доброволно предаване, а след това вещта била върната на собственика й срещу разписка.

След извънпроцесните самопризнания на подс.Р., постр.Т. подал и писмена жалба на 26.04.2013г. В нея освен горепосочените вещи посочил, че от дома му липсвали още 100 м. ел.кабел, още една алуминиева тава и още една брадва с дълга дръжка.

 

Пункт II.

Пострадалата А.К. ***, заедно със съпруга си - св. К.К..

На 06.03.2013г. двамата се намирали в апартамента си и около обяд св. К. чул, че някой се опитва да отвори входната врата на апартамента. Вратата обаче била заключена и веднага след това на нея се почукало. Св. К. отворил врата и в апартамента влязъл подс. К., който заявил, че изкупува стари ел. уреди. Св. К.  казал, че няма такива и тогава К. поискал чаша вода. Свид. К. му донесъл и подсъдимият я изпил, след което помолил да му налеят едно шише с вода. Постр. К. взела едно шише и отишла на чешмата във всекидневната, за да го напълни, а подсъдимият я последвал и също влязъл в стаята. Без да го канят, той седнал на дивана във всекидневната. На дивана била оставена дамската чанта на св. К.. В чантата тя държала парична сума в размер на 300 лева. Докато наливала вода в шишето, св. К. се обърнала, за да  наблюдава К.. В този момент той бръкнал в чантата на К. и взел тристата лева. Постр. К. се разкрещяла, но подс. К. бързо излязъл от стаята, промушил се покрай св. К., който все още бил в коридора, и напуснал апартамента.

За  случая  св.К.  уведомила  органите  на  полицията. В хода на проведениете издирвателни мероприятия  подс.К. бил установен  като  извършител на кражбата.

 

Пункт III.

Св. Е.И. работела на доброволни начала в храм „С.“, находящ се на ***. Председател на Църковното настоятелство, материалноотговорно лице и свещеник на храма бил св. П.Е.. Задълженията на св. И. се състоели в почистване на храма и продажба на свещи.

На 02.04.2013г., около 07.00 часа, св. И. отишла на работа. Влязла в малкото помещение, предназначено за продажба на свещи, което се намирало в близост до главния вход на храма. Парите от продажбата на свещи се събирали в пластмасова чаша, поставена до прозорчето на помещението. Св. И. преброила събраната сума в чашата и установила, че възлиза на 126.50 лева.

 Около 14.20 часа в храма дошъл подс. К. и застанал на прозорчето, през коетосе продавали свещите. Казал на св. И., че е оставил там своя чанта с багаж и настоявал, че чантата била прибрана от колега на св. И. в някой от шкафовете, като искал да си я вземе. Св. И. започнала да търси чантата, но нямало такава в помещението. Тя се обърнала с гръб към прозорчето, за да погледне в шкафовете и тогава подс. К. се протегнал през прозорчето, като взел чашата с парите от продажбата на свещи. Св. И. се обърнала с лице към К. и го видяла да взема чашата. Веднага след това той напуснал храма. Св. И. незабавно уведомила свид. Е. и органите на полицията.

Жалбата на свид. И. била възложена за работа на свид. И.Г., полицейски инспектор в РУП Пазарджик. Свид. Г. провел разговор с подс. К. във връзка с жалбата от св. И. и пред него подсъдимият признал за извършеното, като подробно обяснил механизма. В хода на разследването подс. К. предал на полицейските служители парична сума в размер на 126.50 лева и тази сума била върната на Църковното настоятелство при  храма.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,  стойността на отнетите вещи от дома на постр. Т. възлиза на сумата от 499.00 лева.

Видно от справката за съдимост на подс. П.К., той е  осъждан общо осем пъти в периода 2003г.-2011г., като:

- с присъда по НОХД №535/06г. на РС Велинград му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца за извършено престъпление по чл.196 от НК. Присъдата е влязла в сила на 09.01.2007г. Наказанието е изтърпяно на 06.06.2008г.

- със споразумение-присъда по НОХД №341/07г. на РС Велинград му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за извършено престъпление по чл.196 от НК. Споразумението е влязло в сила на 29.10.2007г. Наказанието е изтърпяно на 06.06.2008г.

- с присъда по НОХД №6/08г. на РС Пазарджик му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години за извършено престъпление по чл.196 от НК. Присъдата е влязла в сила на 12.09.2008г. Наказанието е изтърпяно на 31.10.2010г.

-с присъда по НОХД №698/11г. на РС Пазарджик му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца за извършено престъпление по чл.196 от НК. Присъдата е влязла в сила на 27.05.2011г. Наказанието е изтърпяно на 18.08.2012г.

Предвид  изложеното настоящото деяние подсъдимият К. е извършил при  условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,бук.”А” и „Б” от НК,  тъй като то е осъществено в срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията по горецитираните  присъди.

          Гореописаната фактическа обстановка съдът установи от  самопризнанията на подсъдимите К. и Р., показанията на свидетелите К., Т., Г., И., Е., К., А., Й., М., Т. и Р., заключенията на оценъчната експертиза и писмените доказателства, приети по делото.

          Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства, събрани по делото, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно гореописаната фактическа обстановка.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, букви А и Б от НК и във вр. с чл.20 ал.2, като за периода от 24.02.2013г. до 02.04.2013г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в с.Синитево и в гр.Пазарджик, сам и в съучастие с К.Г.Р., като съизвършители,  е отнел чужди движими вещи – котли, тави, медна пръскачка, кабели, водна помпа, както и парични суми, подробно описани по-горе, на обща стойност 801.50 лева от владението на различни граждани – Т.С.Т., А.Б.К. и Църковно настоятелство при храм „С.” – Пазарджик, представлявано от П.С.Е..

Съдът призна подс.К. за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това, че е извършил кражба на вещи от дома на Т.С.Т. – 1 бр. тава на стойност 9 лева, 100 метра ел.кабел на стойност 100 лева, брадва с голяма дръжка на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 124 лв., както и че деянието е извършено чрез разрушаване преграда здраво направена за защита на имот по смисъла на чл.195 ал.1, т.3 от НК.

Двамата подсъдими отричат да са взели от дома на Т. гореописаните три вещи, кото никое друго събрано по делото доказателство не оборва техните твърдения. Полицейките служители Р. и Т. не са категорични относно това за какви вещи Р. е направил признания пред, че са откраднали зеадно с К.. Самият пострадал Т. също заявява, че не е сигурен колко тави са били откраднати. Той сочи, че когато извършителят Р. бил разкрит изготвил жалба до полицията за кражбата, като в жалбата вписал вещи, за които полицаите му казали, че Р. бил признал. Св.Т. е категоричен, че от дома му липсавал 100 м. ел. кабел и една брадва по-голяма, но това не означава автоматично, че те са  били откраднати от двамата подсъдими. Хипотетично е възможно след или преди тях в дома на пострадалия да е била извършена кражба от неустановени лица, които да са взели въпросните вещи, за които подсъдимите отричат. Съдът не намери основание да не кредитира обясненията на подсъдимите, т.к. те добросъвестно признаха за кражбата на вещи от дома на т., при което няма логика, ако наистина са били взели и горепосочениет три вещи, то те да не признаят и за тях.

Пак според показанията на св.Т., св.М. и св.Р., след като къщата на пострадалия била посетена се установило, че входната врата към допалинтелната пострайко била разбита. Липсвато обаче достатъчно убедителни  доказателства, че разбиването е станало от стана на двамата подсъдими, които отричат този факт. Тук отново важи казаното по-горе, че е хипотетично  възможно преди Р. и К., в дома на пострадалия да е била извършена кражба от неустановени лица, които да са взломили въпросната врата.

С оглед оправдаването на подс.К. за кражба при квалифициращия признак на чл.195 ал.1, т.3 от НК, то неговото престъпление се преквалифицира като такова по чл.196 ал.1, т.1 от НК, а не по ал.2 от същата разпоредба.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подс.К.Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, като на 24.02.2013г. в с.Синитево, обл.Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.И.К. е отнел чужди движими вещи – ел.кабел, пръскачка, брадва, медни котли, тави, кърцалка за помпа  - на обща стойност 375.00 лева, от владението на Т.С.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът призна подс.Р. за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това, че е извършил кражба на вещи от дома на Т.Т. – тава, 100 метра ел.кабел и брадва на обща стойност 124 лв., както и че деянието е извършено чрез разрушаване преграда здраво направена за защита на имот по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК. Мотивите за това са идентични с изложените по-горе за частичното оправдаване на К..

Деянието е извършено от всеки от подсъдимите умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимите са съзнавали всички обективни елементи на осъществения от всеки от тях престъпен състав. Подс.К. е съзнавал и квалифициращия признак, т.к. е  бил  наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания, както и с това,  че настоящото деяние върши в рамките на петгодишния срок от изтърпяване на наложените наказания ЛС, при което действа при условията на опсен рецидив.

Съзнавали са още, че при кражбата от дома на Т. всеки от тях е съучастник - съизвръшител в изпълнителното деяние на престъплението и са взели решение за извършването на първото деяние инцидентно, като са имали общност  на  умисъла, т.е. всеки един е съзнавал приноса на другия в задружната престъпна дейност.  Деянието е извършено от подс.К. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к. трите единични кражби осъществяват един и същ престъпен състав,  осъществени са при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващото е било продължение на предшестващото.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и сл. от НК, относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, осъществено от всеки от подсъдимите,  като съобрази размера на причинените с него материални щети и фактът, че е извръшено при условията на продължавана престъпна дейност от страна на К. и опасен рецидив, предизвикващо явно неодобрение и нетърпимост на обществото и заслужаващо по-високата марална, социална и правна укоримост.

Отчете се и това, че всяко от деянията на подс.К. е извърщено с демонстрирано и чувство за безнаказаност. Кръжбите от дома на К. и от църковния храм са извършени от него безскрупулно, пред очите на самите потърпевши.

Подсъдимите са личности  с висока степен на обществена опасност.

К. е осъждан многократно и негативно охарактеризирани. Започнал е престъпната си дейност само шест месеца след поредното изтърпяна наказание ЛС и излизането му от затвора.

Р. не е осъждан, но е криминлано проявен и негативно охарактеризиран.

          Като смекчаващи отговрността обстоятелства следва да се отчетат направените самопризнания, оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на престъплението, изразеното разкаяние за стореното, фактът на частично репариране на причинените имуществени вреди, т.е. на Църковното настоятелство от страна на подс.К., невисоката стойност на вещите предмет на посегателство – само за подс.Р. и чистото съдебно минало за същия, както и тежкото семейно, материалноположение и имотно състояние – за двамата подсъдими. 

Като отекчаващи обстоятелства се отчетоха миналите осъждания на подс.К., които не влияят на правната квалификация и не са елемент от състава на престъплението, а също така и изключително негативните характеристични данни за двамата, както и високия размер на причинените имуществени вреди от престъплението на К..

Подбудите за извъшване на престъплението следва да се търсят в личността на всеки от подсъдимите, в изкривената им ценностна система, в стремежа да си набавят средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който те поддържат, а също и от липсата на социална перспектива.

При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест съдът намери, че по отношение  на подс.П.К. следва   да  се  наложи  наказание  в  размер  на  три години лишаване от свобода. По отношение на подс.Р. и след съобразяване с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно отонсителната им тежест съдът намери, че наказанието следва да бъде ориентирано към минимума, при което осъди същият на една година лишаване от свобода.

Така наложените наказания според съда ще бъдат съответни на тежестта на престъплението, извършено от всеки от подсъдимите и с тях ще се осъществи специалната и генерална превенция за всеки един от двамата.

На сонование чл.61 т.2 отг ЗИНЗС съдът  определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подс.К.  в затвор.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето през което спрямо подс.К. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 18.04.2013 година до влизане на присъдат в сила или изменение на МН.

Неприложима е разпоредбата на чл.66 от НК, т.к. преди настоящото деяние подс.К. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер.

Обсъждайки данните за личността на подс.Р. и основно чистото му съдебно минало, инцидентността на проявата му, направените пълни и подробни самопризнания, както и тежкото семейно, материално положение и имотно състояние съдът намери,  че  за  постигане целите на наказанието и преди всичко поправително–превъзпитателния и принудително-възпиращ ефект,  не  се  налага  ефективно  изтърпяване  на  така  наложеното му   наказание ЛС.   С  оглед  на  това съдът  приложи  института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието ЛС за подс.Р. за изпитателен срок от  три години.

От деянието на двамата подсъдими пострадалият  Т.Т. е претърпял имуществени вреди, за които подсъдимите К. и Р. дължат обезщетение  по силата на  чл.45 от ЗЗД.

Съдът съобрази заключението на оценъчната експертиза, според която стойността на общо причинените имуществени вреди, заявени в досъдебната фаза от пострадалия Т. възлиза на сумата от 499 лева. Съобрази фактът, че една от откраднатите му вещи – метална кърцалка за водна помпа на стойност 25 лв. му е била върната още в досъдебната фаза. Съобрази това, че той предяви гр.иск за сумата от 474 лева, т.е. като изключи стойността на върнатата му кърцалка, както и това, че за вещите: 1 бр. тава на стойност 9 лева, 100 метра ел.кабел на стойност 100 лева, брадва с голяма дръжка на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 124 лв. подсъдимите бяха оправдани поради недоказаност на обвинението.

При това положение съдът намери че предявеният граждански иск от Т. е доказан по основание и частично доказан по размер. С оглед на това  съдът уважи предявеният граждански иск и осъди подс.К. и подс.Р. солидарно да заплатя на гр.ищец сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, а за разликата до претендирания размер от 474лв., в който влиза сумата от 124 лева – вещите, за които подсъдимите бяха оправдани, отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.

От деянието на подс.К. пострадалата А.К. е претърпяла имуществени вреди, за които горният дължи обезщетение  по силата на  чл.45 от ЗЗД.

Съдът съобрази стойността на причинената имуществена вреда в размер на 300 лева, както и това, че същата сума не е възстановена на К., при което намери, че предявеният граждански иск от К. е доказан по основание и размер. С оглед на това  съдът уважи предявеният граждански иск и осъди подс.К. да заплати на гр.ищец К. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите бяха присъдени и същите бяха осъдени  да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик  сторените по делото разноски в размер на по 25.00 лв. за експертиза, а по сметка на Пазарджишки районен съд съдебно-деловодни разноски в размер на по  7.50 лв.- възнаграждение за явяване на вещо лице в о.с.з. и ДТ върху размера на уважените граждански искове в размер на по 25 лв.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: