Решение по дело №9204/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

20.03.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№9204/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против М.Г.Б., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 7947/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е  ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016г., като не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “Техем Сървисис” ЕООД, гр. София. Твърди се, че  сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 285,43лв., от които сумата от 241,88лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016г и сумата от 43,55лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. 

          Ответникът М.Г.Б., чрез адв. Н. Я., изразява становище, с което се  признава предявеният иск, като заедно с това се представят доказателства за извършено плащане на претендираната сума.

 

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4979/27.10.2016г, по ч. гр.д.№7947/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

Не се спори по делото, че отв. М.Б., е собственик и ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр*** Установява се също, че отв. Б., е титуляр на партида, с аб. №1015388, за  имота. Съдът приема за установен също и акта, че ответника има качеството на ползвател на топлинна енергия за битови нужди, за процесния период.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото се установява също, видно от представената от ответника,с  отговора на ИМ, разписка от 05.01.2017г, че процесната сума, е изцяло заплатена. Този факт се признава и от страна на ищеца, който в с.з. на 01.03.2017г, чрез юрк. ***, моли съдът да отхвърли предявеният иск, и присъди само направените в настоящето и в заповедното производство, разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение  по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи факта, че отв. Б. е собственик и ползвател на процесният топлоснабден имот, и съответно дължи плащане на претендираните суми, съставляващи стойността на потребената ТЕ, за  периода, и лихва за забава.

Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. В случая, съдът установи, че е налице плащане изцяло на претендираната сума, извършено в хода на настоящият процес-на 05.01.2017г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

Съдът обаче намира, че ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като плащането на  претендираната сума е станало в хода на процеса- в срока за отговор на ИМ, поради което, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, в размер на 175лв., от които сумата от 75лв- държавна такса и  сумата от 100лв.- юрк. възнаграждение. Разноските за юрк. възнаграждение, следва да бъдат определени от съда, по реда на чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер  от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Съдът намира, че в случая не е приложима нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, съобразно която, ако ответникът признае искът и не е станал повод за завеждането на делото, разноските се възлагат на ищеца. в случая действително, в отговора на ИМ се заявява признание на предявеният иск, но същото следва да бъде в кумулативна даденост с втората предвидена от закона предпоставка- ответникът да не е дал повод за завеждането на делото. Както бе посочено по- горе, съдът приема ,че с поведението си отв. Б. е станала причина за завеждането на настоящият установителен иск, доколкото плащането на процесната сума е станало след датата на образуване на делото и в срока  за отговор по чл. 131 от ГПК.

Отв. Б. следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, които следва да бъде изчислени съобразно на заявената част от претенцията, която е била основателна към момента на депозиране на заявлението. Размерът на дължимото юрк. възнаграждение, в заповедното производство, се определя по реда на чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл. 26, от която посочва, че размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. в случая, съдът приема, че дължимият размер на  юрк. възнаграждение е в размер на 50лв. Общият дължим размер на разноските е сумата от 75лв- от които сумата от 50лв- юрк. възнаграждение и сумата от 25лв- държавна такса, като след съответното изчисление, съдът установи, че дължимият размер на разноските по заповедното производство е сумата от 11,59лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника  М.Г.Б., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 285,43лв., от които сумата от 241,88лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016г и сумата от 43,55лв- лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.10.2016г., за имот с аб. №1015388, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-27.10.2016г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №4979/27.10.2016г, по ч. гр.д.№7947/2016г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от М.Г.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 175лв., съставляващи направени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М.Г.Б., ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 11,59лв., съставляващи направени по ч.гр.д.№7947/2016г. по описа на ПлРС, разноски.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: