НОХД № 83/2018
г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимата З.А.В. е за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с чл.144 ал.1 от НК, а именно за това, че
на 09.11.2017 г. в сградата на ТЕЛК при МБАЛ гр. Пазарджик се заканила с
убийство на С.Н.К. с действия- посегнала към гърлото на пострадалата, и с
думите: „Ей сега ще те удуша! Ще те заколя! Ще те убия!“, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
Подсъдимата В. се явява лично в съдебно заседание и с
упълномощен защитник. Не се признава за виновна и дава обяснения. Лично и чрез
защитника си пледира да бъде призната за невиновна и оправдана. Защитникът й
алтернативно предлага, ако бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение,
на подсъдимата да бъде определено наказание при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, като се вземе предвид и афектираното й
състояние.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, като пледира съдът да я признае за виновна, като определи
наказанието при превес на смекчаващите вината й обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Св. С.К. е лекар, специалист по вътрешни
болести. От много години тя работела в ТЕЛК гр. Пазарджик като през 2017 г.
била председател на втори състав. В последния влизали също свидетелките В.Т.-
специалист по хирургия и А.Х.- специалист по неврология. Като специалист по
очни болести и към двата състава на ТЕЛК участвала и св. Б.П..
Съгласно утвърдените правила и практика
лекарите специалисти преглеждали пациентите преди обед, като след това
обсъждали в състава процента инвалидност за всеки един, след което определяли същия
след единодушно решение, което се вписвало в журнал. Решенията се изготвяли от
технически сътрудник, като пациентите получавали екземпляр от решението срещу
подпис, след обяд на същия ден. Пациентите имали право да обжалват решението за
определен процент на инвалидност пред НЕЛК. В случай, че пациентът бил съгласен
с решението, след изтичане на срока за обжалване, решението се подпечатвало с
печат на ТЕЛК и влизало в сила.
Съпругът на подс. З.В., св. Д.В., от
години страдал от кокоша слепота, като през определен период минавал преглед
през ТЕЛК за определяне на процент инвалидност. На 09.11.2017 г. св. В. следвало
да се яви пред втори състав на ТЕЛК при МБАЛ- Пазарджик. Около 08.30 часа на
посочената дата той се явил за преглед, придружен от подс. В.. Св. Б.П. приела
св. В. и се запознала с представените от него документи, след което му
обяснила, че може да получи решението си същия ден след обяд. Подсъдимата и съпругът
й се прибрали.
След като всички пациенти за деня били прегледани,
лекарите от втори състав на ТЕЛК се събрали в кабинета си, разположен на първия
етаж на сградата и обсъдили процентите инвалидност за всеки пациент. При
обсъждането, на св. Д.В. бил определен процент инвалидност 50. След приключване
на обсъждането и определянето на процентите за всички пациенти, решенията на
състава били вписани в журнала и напечатани от техническия секретар. След като
приключили работа, св. Б.П. си тръгнала.
Същия ден, след 13,30 часа пациентите
започнали да получават готовите решения. Св. Х.В., син на подсъдимата, също
отишъл в сградата на ТЕЛК. Той получил решението на баща си- св. Д.В. и след
като се започнал със съдържанието му, установил, че са определени 50 процента
инвалидност. Той веднага уведомил по телефона майка си подс. В. за това
обстоятелство. Подсъдимата и съпругът и веднага пристигнали в сградата на ТЕЛК,
като В. решила да се срещне с председателя на 2-ри състав на ТЕЛК, св. К., за
да й потърси обяснение за определения процент на инвалидност, с който тя и
близките й не били съгласни
Около 13,50 ч. подс. В. и съпругът й
отишли пред кабинета на кабинета на втори състав на ТЕЛК. Вратата била
затворена, като бравата й позволявала да се отваря само отвътре. Подс. В.
започнала да тропа по вратата. В този момент ва кабинета били постр. К. и
свидетелките В.Т. и А.Х.. Блъскането силно изплашило трите жени и те не посмели
да отварят вратата. След като още няколко пъти се изтропало на вратата, постр. К.
повикала по телефона охраната на болницата. След като тропането по вратата
спряло, св. Т. отворила вратата. Тогава подс. В. нахлула в кабинета, силно
ядосана и афектирана, ръкомахала и крещяла. Тя изблъскала св. Т. и заплашително
се насочила към бюрото на пострадалата, която била зад бюрото си. Последното се
намирало срещу вратата, като от двете му страни били разположени на буквата „П“
други бюра. Подс. В. прекосила тичешком кабинета и като застанала до бюрото на
пострадалата, протегнала ръцете си към шията й, с намерение да я стисне за
гърлото, като й заявила: „Сега ще те удуша!“. Силно уплашена и стресирана,
постр. К. се дръпнала назад, така че ръцете на подсъдимата не успели да я
достигнат. Подсъдимата продължила да крещи: „Ти ли ма?!, Ти си казала да вземат
групата! Аз ще те намеря, ще те удуша, ще те заколя, ще те убия!“ Св. Т. се
намесила, като приканила подсъдимата да излезе от кабинета. Тя обаче не й
обърнала внимание и продължила със крясъците и заплахите си. Св. Х. използвала
ситуацията и успяла да излезе от кабинета, като изтичала към управата на
болницата за да търси помощ. Малко след това пред кабинета на комисията
пристигнал св. Д.А.,***, който след като почукал на вратата и съобщил кой е,
св. Т. му отворила. След като влязъл в кабинета св. А. казал на подс. В. да
напусне. Тя си тръгнала, но на излизане от кабинета се обърнала към постр. К. и
заявила: „Аз ще те чакам отвън да си тръгнеш и ще те набия!“ Подсъдимата още
няколко пъти се спряла в коридора пред кабинета и повторила заканата си,
размахвайки пръст към св. К.. Уплашена от случилото се пострадалата потърсила
съдействието на полицията, като се обадила на предоставения й отпреди мобилен
телефон на св. Н.Н.-***, отговарящ за района, в който попадала и сградата на
ТЕЛК. Той и колегата му- св. И.С. се отзовали на подадения сигнал, като
посетили сградата на ТЕЛК, където след като взели обяснения за случилото се от
пострадалата и колегите й, както и от подсъдимата и нейните близки, поканили
всички в РУ- Пазарджик за изясняване на случая.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло
въз основа на показанията на свидетелите К., показанията на свидетелите Т., Х.,
Ш., А., Н., С., показанията дадени на ДП от свидетелите К. и А. прочетени на
основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.т.1 и 2 от НПК-по отношение на първия
свидетел и на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.т.1 и 2 от НПК- за втория,
частично от показанията на свидетелите Б.П., Х.В. и Д.В., както и писмените
доказателства, приети по делото и вещественото доказателство- компактдиск с
видеозапис от охранителната камера в коридора на 1 ет. в сградата на ТЕЛК,
предявено на страните чрез възпроизвеждането на записа в съдебно заседание.
Първо следва да се каже, че показанията
на св. Б.П. дадени в съдебно заседание, както и прочетените на основание чл.281
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК показания, които е дала на ДП, не заслужават
задълбочен анализ, т.к. не допринесоха особено за изясняване на важните по
делото обстоятелства. В показанията си тя само потвърждава, че като специалист
очни болести преглежда пациентите, проверява документите дава становище в
състава на ТЕЛК, който излиза с решение за процента инвалидност, т.е. само
описва процедурата по определяне на процента инвалидност. Освен това не си
спомня за конкретния случай, а и не е очевидец на станалото.
В показанията си постр. С.К. бе категорична, че процесният
следобед на 09.11.2017 г., когато подс. В. е нахлула в кабинета се е насочила
заплашително към нея, като е протегнала ръцете си към шията й, с намерението да
я стисне за гърлото и се е заканила с думите „Ще те удуша! Ще те заколя! Ще те убия!, като инстинктивната й реакция да се отдръпне назад и
широчината на бюрото пред нея са помогнали подсъдимата да не я достигне.
Съдът изцяло
дава вяра на показанията на пострадалата С.К., т.к. ги намери за обективни и
добросъвестни. Действително тя е пострадала от едно тежко престъпно
посегателство против личността, каквото е престъплението закана с убийство и
като такава би могла да се възприема като заинтересована от изхода на делото.
Съдът обаче отчете, че преди инцидента тя не е имала никакъв личен мотив да
уличава необосновано извършителя, приписвайки на подсъдимата поведение или
деяние, което обективно тя да не е извършителя. Нещо повече, тя дори не е
познавала подс. В. и от тук извода, че пострадалата не е имала причина да й
отмъщава за нещо. Ето защо съдът прие, че св. К. депозира своите показания не
от стремеж да обвинява необосновано извършителя, а единствено с цел да се
разкрие обективната истина. Индиция за това е и обстоятелството, че същата не
пожела да се възползва от процесуалните си права на пострадала и не се
конституира като частен обвинител в процеса, нито предяви граждански иск срещу
подсъдимата. Това говори, че тя не търси никакво възмездие лично за себе си, а
желае единствено подс. В. да бъде санкционирана съобразно предвиденото в
закона.
Вярно е, че показанията на св. К.,
дадени във фазата на съдебното следствие не се препокриха изцяло с тези, които
тя дава в ДП, но затова има обяснение. По делото се събраха безспорни
доказателства, че пострадалата е била силно изплашена, притеснена и
разтревожена от случилото се, като за първи път е разказала за инцидента пред
разследващия полицай, когато е депозирала показанията си на ДП, няколко часа
след случката, когато все още е била под силното влияние на преживяното и под
емоционален стрес. Съдът отделно от това намери тези непълноти и противоречия
за абсолютно несъществени и напълно обясними с оглед отдалечеността на времето,
в което пострадалата дава показания в съдебната фаза, поради което е напълно
логично да забрави конкретни подробности или желанието й да ги забрави, за да
се пребори с преживяното. Тези непълноти от друга страна и противоречия се
допълниха и изгладиха от показанията на свидетелите Т., Х., А., Н. и С., както
и от вещественото доказателство.
Извън казаното до тук, следва да се
отбележи, че показанията на пострадалата напълно кореспондират с тези на
свидетелите Т. и Х., които също са станали очевидци на случилото се и са
абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Тези свидетелки също заявиха, че
след отварянето на вратата на кабинета им, подс. В. е нахлула вътре, силно
афектирана, крещейки, като се е насочила заканително към пострадалата,
протегнала е ръце към гърлото й, заявявайки, че ще я удуши, ще я убие, ще я
намери където и да е и ще я ликвидира. Показанията на свидетелките Т. и Х. са
последователни, обективни и еднопосочни, поради което и съдът им даде вяра.
Показанията на тези две свидетелки, както и тези на пострадалата се явяват
преки доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимата.
Косвено доказателство за авторството
на деянието са и показанията на св. А.- охрана в болничното заведение, който е
извадил подсъдимата от кабинета и свидетелите Н. и С.- полицейските служители,
отзовали се на сигнала на постр. К.. Тези свидетели разказват онова, което са
научили от пострадалата, т.е. посредством чутото от нея преразказват за
действията на подсъдимата отправените от нея закани да я лиши от живот.
Тези трима свидетели, както и св. Ш.
са възприели също така агресивното поведение на подсъдимата, което е
продължавало и след като тя е отправила заканите с към пострадалата. Това и
поведение се установява и от възпроизведения видеозапис на приетото
вещественото доказателство по делото.
От особена важност е да се посочи,
че всички посочени до тук свидетели са преки очевидци на състоянието на
пострадалата, защото веднага след инцидента и по-късно същия ден, а свидетелите
Т., Х. и Ш. и в следващите дни, са добили непосредствени впечатления за
състоянието на постр. К., виждайки психическото й състояние след случилото се,
като го описват в своите показания. Така например св. Х. сочи, че пострадалата,
а всички останали лекари са били стресирани от случилото се, а близките на
пострадалата е водят и забират от работа. В този смисъл са и показанията на св.
Ш., която освен това заяви, че веднага след случая пострадалата е била
пребледняла и притеснена. Св. Т. сочи, че пострадалата се е страхувала след
случилото се. Тези три свидетелки заявиха, че след този случай сутрин вече
отключват входната врата на сградата на ТЕЛК, едва когато всички служители са
на работа. Посочиха и предприетите допълнителни мерки за защита от управата- а
именно удължаване престоя на охранителите в сградата до по-късен час.
В подкрепа на коментираните гласни доказателства
са и приетото писмено доказателство- отразения сигнал в журнала за приети
сигнали в ОДЧ при РУ- Пазарджик, както и предявеното чрез възпроизвеждане ВД, които
свидетелстват за това, че на инкриминираната дата и място подс. В. е отправила
закана с убийство спрямо пострадалата, а второто доказателство показва и агресивното
поведение на подсъдимата, като освен това подкрепя и допълва показанията на
коментираните по-горе свидетели.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия
съдебен състав да си изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира
извод за авторството на престъплението в лицето на подс. В. и за нейната
виновност.
В своите обяснения обобщено подс. В. лансира друга
версия, а именно, че не се е заканвала нито с думи, нито с действия спрямо
постр. К., а само се е разправяла с нея заради определения нисък процент
инвалидност на съпруга й. Твърди, че пострадалата е тази, която й се е
заканвала и се държала обидно с нея. Твърди също, че както друг път и този път
лекарите й искали пари за да определят по-висок процент инвалидност. Заявява,
че е била афектирана от поведението на лекарите и за това е отишла да се
разправя.
Съдът не кредитира обясненията на подс. В., с които
отрича да се заканвала с убийство спрямо пострадалата с думи и действия, т.к.
тези нейни твърдения се опровергаха по категоричен начин от коментираните
по-горе показания на свидетелите К., Т., Х., Н., С. и А.. Твърдението й, че не
е посягала с ръце към шията на пострадалата, защото държала документи се
опровергаха не само от показанията на преките-очевидци, но и от вещественото
доказателство, т.к. при възпроизвеждането на видеозаписа ясно се вижда, че при
пристигането си пред кабинета и излизането от него подсъдимата освен
поставената на рамо чанта не носи други вещи, като в ръцете си няма документи. Голословни
останаха и твърденията на подсъдимата, че е била заплашвана и обиждана от
постр. К., както и тези, че са й били поискани пари за да бъде определен
по-висок процент инвалидност. Последното обстоятелство е и абсурдно, при
положение, че решението е било вече изготвено, подписано, заведено в журнала и
единствената възможност за промяна в процента инвалидност е чрез обжалването на
това решение пред НЕЛК, каквото действие е било предприето впоследствие, а и
при предишни преосвидетелствания, видно от приетото като писмено доказателство
медицинско досие на св. Д.В.. Вярно е, че подс. В. е била силно афектирана от
решението на 2-ри състав на ТЕЛК, но не може да се приеме, че това решение е
еднолично, само на председателя на състава- пострадалата К., освен това самата
пострадала нито я е обидила или нагрубила, нито е проявила някакво предходно
поведение спрямо подсъдимата, което да предизвика у нея такова физиологично или
психично състояние, което да я накара да й се закани с убийство. Напротив,
доказателствата сочат, че след узнаване на решението, тя е предприела активни
действия на саморазправа, влетяла е в кабинета и с крясъци и закани се е
нахвърлила към пострадалата отправяйки й закани с убийство с думи и действие.
Афектираното състояние на подсъдимата не може да
оправдае действията й, тъй като тя е разполагала и с други възможности да
потърси правата на съпруга си, респ. своите права- да обжалват решението на
ТЕЛК, както са правили и друг път, както са направили и впоследствие, респ. да
намери друг законосъобразен начин за разрешаване на проблема.
Съдът не даде кредит на доверие и на показанията на
свидетелите Д.В. и Х.В., с които се опитаха да подкрепят защитната версия на
подс. В., не само защото те са пряко заинтересовани от изхода на делото в
предвид близкородствената им връзка с подсъдимата- първият е неин съпруг, а
втори- й е син, но и поради това, че техните показания противоречат помежду си
и с обясненията на подсъдимата. Дори са и противоречиви сами по себе си, а
освен това бяха опровергани и от коментираните по-горе обективни гласни
доказателства, а освен това противоречат и на установените при
възпроизвеждането на видеозаписа на предявеното ВД обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. В. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с чл.144 ал.1 от НК,
като на 09.11.2017г. гр. Пазарджик се е заканила с убийство на С.Н.К. с
действия – посегнала към гърлото на пострадалата, и с думите: „Ще те удуша! Ще
те заколя! Ще те убия!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Подсъдимата е имала представи за всички обективни
елементи на състава на престъплението и е искала настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл. Тя
е съзнавала, че отправяйки към св. С.К. думите „Ще те удуша! Ще те заколя! Ще
те убия!“ и с действия като е посегнала с ръце към гърлото на пострадалата,
отправя закана с убийство по отношение на същата, съзнавала е, че тази закана
може да предизвика страх у пострадалата за осъществяването й и на практика
подсъдимата е целяла точно това- искала е да изплаши св. К., за да я принуди да
промени постановеното решение за инвалидност на съпруга й, като увеличи
процента инвалидност.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подс. В. е извършител,
т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, осъществено от нея. Същата
при реализирането на своята проява е осъзнавала, че отправя закана с убийство
към св. К. и че тази закана е от такова естество, че да може да възбуди
основателен страх у свидетелката за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо
заплашеният реално да е изпитал страх. Установи се още, че заканителните думи и
действие по своето съдържание, вид, начин на отправяне, както и с оглед
обстановката, в която са отправени, а и предшестващата такава, която е
провокирала силна агресия у подсъдимата, не само са били от естество, че да
възбудят основателен страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори
са възбудили такъв, видно от показанията на пострадалата и свидетелките Т., Х.,
Ш., А., Н. и С..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което е в раздел
V-ти на глава ІІ от НК- „Престъпления против личността”.
Конкретното деяние извършено от подс. В., също е със
завишена степен на обществена опасност, тъй като е извършено след като подсъдимата
е била помолена от пострадалата и св… да напусне кабинета, дори и след като св.
К. е поискала съдействие от охраната на болничното заведение, като действията й
са преустановени едва след появата на св. А., който я е извел от кабинета на
пострадалата.
Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена
опасност- не е осъждана, няма регистрирани други криминални и противообществени
прояви, по местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажирана и настоящето
деяние е инцидентна проява в живота й.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в желанието за саморазправа, което е една рефлексия от
психологическия профил на лицето и проявената агресия, вследствие на решението
на ТЕЛК, от което е останала недоволна.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата
ангажираност на подсъдимата и тежкото и материално и семейно положение. Като
отегчаващо обстоятелство съдът прецени и естеството на заканата, по конкретно
факта, че освен вербално е била придружена и с действия, както и дързостта и
мисълта за безнаказаност, с които е действала подсъдимата.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства,
съобразно
относителната им тежест, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б” от НК като определи наказание
„Пробация“ определяйки двете задължителни пробационни мерки за контрол и
въздействие- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година
при честота за явяване и подписване два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Предвид
посочените по-горе налични многобройни смекчаващи вината обстоятелства и като
съобрази семейното положение на подсъдимата- тя единствена работи в семейството
и осигурява прехраната му, т.к. съпругът й е нетрудоспособен. Така определеното
по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови вещественото доказателство един брой
компактдиск, съдържащ видеозапис от охранителни камери в сградата на
ТЕЛК-Пазарджик, да остане по делото.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: