РЕШЕНИЕ
№ 416/ 11.11.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Е. Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 543
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 873/05.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 433/2019г. по описа на Пернишкия районен съд са
отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Л.Д. срещу „Топлофикация
–Перник“ АД, гр. Перник отрицателни установителни искове, с които се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника поради погасяване
по давност сумата от 2088,89 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2004г. - 30.04.2009г., сумата от 712,26 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. - 16.10.2009г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 154.03 лв., за които суми на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 5675/2009г. по описа на ПРС.
Е.Л.Д. е обжалвал в срок
решението и моли същото да бъде отменено
и искът да бъде уважен.
„Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник
е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск
с правно основание чл.124 от ГПК.
Е.Л.Д. е поискала да бъде признато за
установено по отношение на „Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник, че не дължи сумата
от 2088,89 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2004г. - 30.04.2009г., сумата от 712,26 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. - 16.10.2009г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
154.03 лв., за които суми на ответника по настоящото дело е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 5675/2009г. по описа на ПРС.
Твърди, че против нея е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 728/2010
г. по описа на ЧСИ Д., което е прекратено по перемция. Поддържа, че вземанията
са погасени по давност.
Ответното дружество е оспорило иска с
твърдения, че е приложима петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
Установено по делото е следното :
На 29.11.2009г. по ч. гр.д. № 5675/2009г.
о описа на ПРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за
сумата от сумата от 2088,89 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2004г. - 30.04.2009г., сумата от 712,26 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. - 16.10.2009г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 154.03 лв. Въз основа на изпълнителния лист на 30.12.2010г. е
образувано изп. д. №728/2010 по описа на ЧСИ Д..
С молбата за образуване на
изпълнителното производство е поискано налагането на запор върху вземания на
длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти и спиране от движение на МПС. На
28.02.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на
13.03.2011г. На 31.03.2011г. е постъпила молба от длъжника с искане да й бъде
разрешено да заплаща по 50 лв. месечно. От представените вноски бележки е
видно, че са извършвани плащания от длъжника, както следва : на 01.04.2011г. –
50 лв.; 04.05.2011г.- 50 лв.; на 05.07.2011г.- 50лв.; 24.08.2011г.- 50 лв.; на
15.11.2011г.- 50 лв.;на 28.12.2011г. – 50 лв. на 11.04.2012г. – 50 лв.; на
11.10.2012г.- 50 лв.; 10.01.2013г.- 50 лв.
На 27.04.2015г. взискателят е поискал
от ЧСИ да бъдат извършени справки в НАП за трудовата заетост на длъжника и да
се наложи запор на вземанията му, както и да се извърши справка относно
притежаваните от него недвижими имоти и да се започне изпълнение върху тях. На
16.12.2015г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане запор върху
пенсията на длъжника, по повод на което е постъпил отговор, че същата е в
минимален размер и е несеквестируема.
На 19.04.2019г. ЧСИ е изпратил съобщение
до длъжника, че изпълнителното производство е прекратено с постановление от
10.04.2019г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, районният съд е отхвърлил иска.Съдът е приел, че внасянето на
последната сума от страна на длъжника е
извършено на 10.01.2013г., като за периода 10.01.2013г. - 10.01.2015г. по
изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия,
които да са годни да прекъснат течението на давността. С оглед на това
обстоятелство, считано от 11.01.2015г. производството по делото следва да се
счита за прекратено ex lege. Всички извършени след тази дата действия, насочени
към принудително изпълнение на вземанията, са ирелевантни, тъй като са
извършени по прекратено изпълнително дело, т. е. не почиват на каквото и да
било правно основание. Погасителната давност за вземането е започнала да тече
от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 10.01.2015г.,
като в случая е приложима общата 5-годишна давност и към 21.01.2019г., когато е
образувано производството по делото, давността не е изтекла.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното
в жалбата.
Жалбоподателят твърди, че погасителната
давност е тригодишна и е започнала да тече от 30.12.2010г., когато кредиторът е
поискал образуване на изпълнително производство и извършване на конкретни
изпълнителни действия.
Фактическата обстановка, установена в
хода на първоинстанционното производство, изцяло се възприема от въззивната
инстанция.
Въззивният съд изцяло споделя и
приетото от ПРС относно началния момент, от който е започнала да тече
погасителната давност. С образуване на изпълнителното дело давността е
прекъсната съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД.
Към датата на образуване и съответно на прекратяване на изпълнителното производство
е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния
процес прекъснатата вече давност се спира. Следователно с прекратяване на
изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този
момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР
1/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС.
Настоящият състав не споделя изводите
на ПРС, че в случая е приложим чл.117, ал.2 ЗЗД и новата давност на вземането е
5 години. Разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД намира приложение в случаите, когато
вземането е установено със съдебно решение,каквато не е настоящата хипотеза. Влязлата
в сила заповед не е постановена в спорно исково производство и не се ползва със
сила на пресъдено нещо, като няма разпоредба, приравняваща стабилизираната
заповед за изпълнение на влязло в сила
решение. Ето защо и съдът счита, че новата давност на основание чл. чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение или в случая и за главницата и за лихвата давността е 3- годишна и
към настоящия момент е изтекла.Последното обаче не е основание за уважаване на
исковата претенция в пълния й предявен размер, защото, както вече се посочи, в
хода на изпълнителното производство са извършвани плащания от страна на
длъжника, с които част от вземането е погасено поради плащане и съответно искът
е основателен само за непогасената поради плащане част от дълга.
От съдържащите се в приложеното
изпълнително дело доказателства, се установява, че след образуване на изпълнителното производство са заплатени общо
450 лв.. Видно от направените отбелязвани върху изпълнителния лист, от тази
сума на взискателя са изплатени общо 271 лв., а с останалата част са покрити
разноски по изпълнението. На основание чл. 76, ал.2 ЗЗД с част от сумата от 271
лв. следва да се счита за погасено вземането за разноски по изпълнителния лист
в размер на 154, 03 лв., поради което и в тази й част исковата претенция е
неоснователна. С останалата част от платената на кредитора сума – 116,97 лв. на
основание чл. 76 , ал.1 ЗЗД, съдът намира, че е погасено част от задължението
за заплащане на законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. - 16.10.2009г.,като
по – обременително. Последният извод съдът формира с оглед на това, че размерът
на законната лихва за забава за периода 01.03.2004г. - 16.10.2009г. е 712,26
лв., а размерът на законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до
окончателното изплащане на вземането, изчислен в изпълнителното производство, е
269,31 лв.
По изложените съображения, съдът
намира, че решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата
от 2088,89 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2004г. - 30.04.2009г., сумата от 595,29 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. - 16.10.2009г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до окончателното
изплащане на вземането, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго
такова, с което искът да бъде уважен.
В останалата му обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските :
Пред двете инстанции жалбоподателката
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 670 лв.
Ответната страна е направила в срок възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което възражение е основателно, предвид фактическата и правна
сложност на спора. Ето защо следва да се определи адвокатско възнаграждение за
пред двете инстанции в минималния размер от по 436,86 лв. и на база на
последното да се изчислят разноските, съобразно изхода на спора, чиито общ
размер за пред двете инстанции е 946, 26 лв. и тази сума следва да се присъди
на жалбоподателката.
С обжалваното решение на ответното дружество
са присъдени разноски от 200 лв., като предвид изхода на спора, решението в
частта му, с която са присъдени разноски над 18,34 лв. следва да се отмени.
Въззиваемото дружество претендира
разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.. Пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което
не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия,
поради което юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 100 лв. и
на база на последното да се присъдят разноски за пред въззивната инстанция,
чиито размер е 9,17 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 873/05.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 433/2019г. по описа на Пернишкия районен съд в частта
му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Е.Л.Д. срещу
„Топлофикация –Перник“ АД, гр. Перник отрицателни установителни искове, с които
се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумата от 2088,89 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2004г. - 30.04.2009г., сумата от 595,29
лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. -
16.10.2009г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г.
до окончателното изплащане на вземането, както и в частта му, с която Е.Л.Д. е
осъдена да заплати на „Топлофикация
–Перник“ АД, гр. Перник сумата от 181,66 лв., представляващи направени по
делото разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска,
предявен от Е.Л.Д., ЕГН ********** *** срещу „Топлофикация –Перник“ АД, гр.
Перник, че Е.Л.Д. не дължи на „Топлофикация
–Перник“ АД, гр. Перник сумата от 2088,89 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.01.2004г. - 30.04.2009г., сумата от 595,29
лв., представляваща законна лихва за забава за периода 01.03.2004г. -
16.10.2009г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г.
до окончателното изплащане на вземането, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация –Перник“ АД, гр.
Перник, да заплати на Е.Л.Д. сумата от 946,26 лв., представляващи направени разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е.Л.Д. да заплати на „Топлофикация
–Перник“ АД, гр. Перник сумата от 9,17 лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: