Определение по дело №494/2022 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 

гр.Русе, ……………..

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 31 януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                              

  СЪДИЯ: Спас Спасов

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 494 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на областния управител на област Русе против задължителни предписания, обективирани в писмо изх. № И-4183/25.10.2022 г., издадени от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе.

В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се излагат съображения, че обжалваното писмо съдържа едностранно волеизявление, с което се създават конкретни задължения за неговия адресат – областния управител. Излагат се съображения за неговата нищожност, алтернативно за унищожаемост. Твърди се, че административният акт не е издаден от компетентен орган, поради смесване на компетенции по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците, липсва установена пълна фактическа обстановка, адресатът на акта не е бил привлечен като участник в административната фаза на производството и не е могъл да изрази становище. Твърди се, че адресат на предписания от този характер следва да е кметът на общината, а не областният управител. Иска се отмяна на обжалвания акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директор на РИОСВ – Русе, чрез адв. М. оспорва жалбата като недопустима. Сочи, че областният управител, в качеството си на административен орган, няма право да оспорва административни актове, издадени от други административни органи, и излага подробни съображения. Претендира разноски.

Производството е било образувано с извънредна проверка на частен имот в гр. Мартен от инспектор в РИОСВ – Русе относно подаден сигнал в ОДМВР – Русе за изхвърлени строителни отпадъци. Установен е видът на отпадъците – черен пясък. Описано е местонахождението на имота. Констатациите са обективирани в протокол № 70-ТЦ от 18.10.2022 г.

Във връзка с тези констатации е издадено обжалваното писмо с изх. № И-4183 от директора на РИОСВ – Русе. В него се посочва, че писмото се издава относно Закона за управление на отпадъците и подзаконовата нормативна уредба. В писмото се сочи, че констатираните отпадъци се намират в имот с идентификатор 47336.57.41, местност „Калето“ със собственик Държавата.

Посочва се, че на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС се дават следните задължителни предписания на адресата: 1. В едномесечен срок от получаването на писмото да извърши почистване на замърсения имот с установени строителни отпадъци и черен пясък; 2. РИОСВ да бъде уведомена за предприетите действия. Посочено е, че в случай, че не бъде изпълнено предписанието ще бъдат предприети административнонаказателни мерки за неизпълнение на разпоредбите на чл. 166, т. 3 от ЗООС. Като адресат на предписанието е посочен областният управител на област Русе.

Съдът намира жалбата за недопустима.

Законът за опазването на околната среда и Законът за управление на отпадъците не съдържат специални правила за съдебно оспорване на издаваните по този ред актове. Поради тази причина при съдебно оспорване се прилагат общите правила на Административнопроцесуалния кодекс.

Издаденото предписание носи белезите на индивидуален административен акт – то съдържа властническо волеизявление на държавен орган, насочено е към конкретен адресат за който се възлагат задължения. Видно от разпоредбата на чл. 147, ал. 1 АПК обаче право да оспорват индивидуални административни актове (и общи) имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. От така формулираната разпоредба се налага извод, че различни правни субекти, освен граждани и организации, не са легитимирани да обжалват тази категория актове. Прокурорът има право да оспори индивидуалния административен акт, ако той засяга важен обществен интерес (чл. 126 и 147, ал. 2 АПК). Държавните органи в това си качество нямат право да оспорват индивидуални[1], както и общи административни актове, но могат да ги оспорват на общо основание като представители на учреждението което представляват, тъй като то представлява „организация“ по смисъла на АПК, стига актът да е насочен към учреждението, а не към неговия представляващ в качеството му на административен орган. Поначало индивидуалният административен акт не е предвиден като волеизявление, което да бъде адресирано до административни органи (чл. 21, ал. 1 АПК: „….. с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.“), ето защо в теорията и практиката се приема, че по принцип съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите от една страна и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество.[2] Органът няма субективни права и законни интереси. Той има само правомощия. Субективни права и законни интереси имат гражданите и организациите по смисъла на § 1, т. 2 АПК. Налице е и съдебна практика в този смисъл – определение № 1765/04.02.2020 г. по адм. д. № 777/2020 г. на ВАС; определение № 2561/28.02.2017 г. по адм. д. № 1097/2017 г. на ВАС и др.

Субект на правото на оспорване на индивидуален административен акт могат да бъдат административни органи само по силата на изрична норма. В определени случаи законодателят изрично е допуснал правната възможност един административен орган да оспорва административен акт на друг орган - например кметът на общината и областният управител могат да обжалват решенията на общинския съвет - чл. 45, ал. 4 и 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, или министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице може да обжалва актовете на административните органи, които противоречат на нормативните актове в областта на опазването на околната среда – чл. 161, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, но това са изрично установени от законодателя изключения от принципа на чл. 147, ал. 1 АПК, които обслужват баланса и контрола между властите.

Освен да е адресат, субектът на оспорването следва да е засегнат пряко, непосредствено и лично от действието на този акт като кумулативни предпоставки, а административните органи, в това им качество, не могат да формират личен интерес от оспорването.

Поначало правото не допуска в правния мир да съществуват порочни административни актове. Пътят за защита на обществения интерес в настоящата хипотеза следва да се реализира чрез сезиране на прокуратурата за реализиране на правомощията си по чл. 16 от АПК, в случай, че последната прецени, че са налице основания за това.

За пълнота на изложението съдът следва да посочи, че не конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 2 ограничава правото на жалба. С нея е създадена гарантирана възможност на два субекта – граждани и организации да реализират право на жалба без да отрича такова право на други субекти, изрично визирани в специални закони.

По изложените съображения жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК в размер на 1200 лв., платими от жалбоподателя на основание представен договор за правна защита и съдействие, представена фактура и копие на платежно нареждане.

Воден от горното и на осн. чл. 159, т. 4 от АПК Административен съд – Русе, II-ри състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ  протоколно определение от 12.01.2023 г., с което е даден ход по същество на делото

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на областния управител на област Русе против задължителни предписания, обективирани в писмо изх. № И-4183/25.10.2022 г., издадени от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите  – Русе

ПРЕКРАТЯВА производството по делото

ОСЪЖДА Областна администрация на област Русе да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите  – Русе сумата 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски по делото.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните

 

 

СЪДИЯ: