Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260001
гр.Пловдив, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…….шестнадесети
декември…през…две хиляди и двадесета година, ………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на
секретаря……Нели Богданова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №646 по
описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.294 от ГПК.
С решение №337/17.08.2018г.,
постановено по търг.д. №18/2017г. по описа на Окръжен съд Смолян, „О.П.“ ЕООД, ЕИК.. /понастоящем ООД/, представлявано от
управителя А. М. Д. Д., е осъдено да заплати на К.Х., датски гражданин, роден
на ***г. в гр.О., Д. и на Ч.Г.Д. Х., британска гражданка, родена на ***г. в гр.
Л., В., сумата 283 153.33лв., представляваща общият размер на дадени в заем и
невърнати парични суми през периода 17.04.2012г. - 28.05.2015г. в размер на 144
774 евро, ведно със законна лихва от 27.03.2017г. до изплащането на сумата, както
и разноски в размер на 19 176.20лв. С определение №1162/26.10.2018г., по реда
на чл.248 от ГПК, е изменено постановеното решение в частта за разноските, като
„О.П.“ ООД е осъдено да заплати на К.Х. и на Ч.Г.Д. Х.
допълнително разноски по делото в размер на 16 807лв.
По подадена въззивна жалба от
ответника „О.П.“ ООД срещу така
постановеното решение, както и подадена частна жалба срещу определение №1162/26.10.2018г.,
е образувано в.т.д. №8/2019г. по описа на ПАС. С постановеното по делото
въззивно решение №136/22.04.2019г. е потвърдено решение №337/17.08.2018г., и определение №1162/26.10.2018г., постановени по търг.д. №18/2017г. по описа на Окръжен
съд Смолян.
По подадена касационна жалба
от „О.П.“ ООД срещу въззивното решение,
постановено по съществото на спора, с решение №127/28.10.2020г., постановено по
т.д. №2186/2019г. на ВКС, е отменено решение №136/22.04.2019г. по в.т.д.
№8/2019г. на ПАС и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав,
който да се произнесе по наведените във въззивнаа жалба срещу постановеното
решение оплаквания.
При настоящето разглеждане на делото жалбоподателят „О.П.“ ООД поддържа подадената въззивна жалба. В нея се
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено
при нарушение на материалноправния и процесуалния закон. Изложени са доводи,
свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния за установеност на
правоотношения, произтичащи от договор за заем. В тази връзка се сочат
процесуални нарушения – неспазване на нормите на чл.235 ал.2 и чл.12 от ГПК –
липса на анализ и обсъждане на всички доказателства по делото. Позовава се на
нарушение на изискването на чл.154 ал.1 от ГПК за правилно разпределение на
доказателствената тежест. Относно изводите на съда за наличие на облигационна
връзка, основана на договор за заем, съответно – елемента от фактическия състав
на заемното правоотношение – поемане на задължение за връщане на заемната сума,
се твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.164 ал.1, т.1 от ГПК,
доколкото тези изводи се основават на гласни доказателства. В тези връзка се
твърди нарушение на чл.9 от ГПК, тъй като разпитът на свидетелите на ищцовата
страна бил проведен в отсъствие на А. Д.в съдебната зала, поради наложило се
лечение, както и при наличие на данни за заболяване на пълномощника й – Л. П..
Твърди се и нарушение на нормата на чл.172 от ГПК по отношение преценката на показанията
на свидетелите П. Б. и Б. Т.; нарушение на нормата на чл.175 от ГПК по
отношение обясненията на страните, както и нарушение на разпоредбата на чл.202
от ГПК относно оценката на заключението от съдебноикономическа експертиза. Като
процесуално нарушение се сочи и неспазване на изискванията на чл.146 от ГПК –
непълен доклад по делото, възпроизвеждащ само твърденията и възраженията на
страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора на исковата молба, при
липса на разпределение на доказателствената тежест. Изводите на
първоинстанционния съд за наличие на заемно правоотношение между страните се
сочат и като основание за необоснованост на решението. Акцентира се на
необоснованост на изводите за установено съгласие за връщане на „заемните
средства“. На самостоятелно основание се твърди на необоснованост на изводите
на съда за основателност на иска по отношение на ищцата Ч.Х.. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се
сторените по делото разноски.
В постъпилия в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – К.Х.
и Ч.Г.Д. Х., се оспорва изцяло въззивната жалба. Претендират се сторените по
делото разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на
страните, с оглед разпоредбите на чл.294 и чл.271 от ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявена искова молба с
правно основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД и при условието на евентуалност – по
чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Смолян е образувано по
предявена искова молба от К.Х. и Ч.Г.Д. Х. срещу „О.П.“ ЕООД. Ищците – съпрузи,
са изложили фактически твърдения за установени между тях – в качеството им на
физически лица и в качеството им на представляващи и еднолични собственици на
капитала на търговски дружества „Г. 33“ ЕООД и „Д. 39“ ЕООД – от една страна и
от друга – представляващия ответното дружество – А. М. Д. Х.-Д. и нейния съпруг
Д. У. Д. – като физически лица и с дружеството „О.П.“ ЕООД – съответно – близки
приятелски и търговски отношения. Нарушеното материално право се основава на
твърдения и факти, че възползвайки се от създадените лични отношения, А. М. Д.
Х.-Д. и Д. У. Д. нееднократно са искали от ищците финансова помощ чрез
предоставяне на парични заеми, като исканията си мотивирали с трудностите,
които „О.П.“ ЕООД изпитва по завършване на почивна база „П.“ /в която представляваните
от ищците дружества са закупили имоти/ и за реализиране на други инвестиционни
проекти. От своя страна ищците нееднократно откликвали на исканията и
предоставяли солидарно в заем на ответното дружество поисканите суми, поради
което между тях и „О.П.“ ЕООД са възникнали заемни правоотношения.
Установяването и осъществяването на тези заемни правоотношения е обяснено по
следния начин: От 2006г. до м. 08.2015г. К.Х. е заемал длъжността Главен
изпълнителен директор на холдинга И. Ш. Г. С./I. S.S. /UK/ LTD, съкратено ,,ISS“
/на български „А.Е. Е.“, регистриран в Обединеното кралство, част от дейността
на който холдинг е предоставяне на международни финансови услуги. В това си
качество К.Х. лично или чрез личния си асистент П. Б. е давал нареждания до
служителите във финансовия отдел на оглавявания от него холдинг да извършват
паричните преводи към „О.П.“ ЕООД, като след всеки превод той и съпругата му Ч.Х.
- като титуляри на обща банкова сметка - ***ИСИЗ чек за съответната сума. По
този начин ищците са извършили в полза на „О.П.“ ЕООД финансови транзакции,
както следва: 1. На 17.04.2012г. К.Х. е отправил искане по електронна поща, на
„О.П.“ ЕООД да бъде преведена сумата 44 585 евро; с писмо по електронна
поща, на 19.04.2012г. финансовият мениджър в ,,ISS“ – Б.Т. е потвърдил, че
искането е изпълнено и на 18.04.2012г. на „О.П.“ ЕООД е преведена сумата 44 585
евро; на 30.04.2012г. К. и Ч.Х. са издали в полза на И. Ш. Г.С., чрез Б. Е. Е.
Б. С. /HSBC/ чек №100910 на стойност 37 188.13 лири стерлинги - равностойността
на преведената на ответника сума; 2. На 15.06.2012г. П. Б.- личният асистент на
К.Х. – е поискала с електронно писмо до Б.Т., да бъде извършен за сметка на К.Х.
превод в полза на „О.П.“ ЕООД, като е посочила и банковите реквизити: „О. П.“ ЕООД, А. Б., IBAN ***, на стойност
37 661 евро и е потвърдила, че ще организира издаване на чек от страна на К.Х.
веднага щом бъде уведомена за равностойността на превода в британски лири; на
20.06.2012г. с електронно писмо Б. Т.съобщава на П. Б. равностойността на
превода в британски лири - 31 076.46 и същия ден К. и Ч.Х. са издали в полза на
И. Ш. Г. С. от общата си банкова сметка *** /HSBC/ чек №100912 на стойност 31
076.46 бр.лири - равностойността на преведените на ответника 37 661 евро; 3.
На 30.08.2012г. К.Х. и Ч.Х. са извършили в полза на „О.П.“ ЕООД банков превод
на сумата 19 752 евро съгласно дебитно авизо №058560_243 1/ 1 00010 10143 9297
16900 от 30.08.2012г. на Б. Е. Е. Б. С., съгласно който документ сумата е
преведена по сметката на ответника ..в А.Б. Б. АД; 4. На 03.12.2014г. с
преводно нареждане чрез И. Ш. Г. С. с №.. на Б.Е.Е.Б. С. К.Х. и Ч.Г.Д.Х. са
превели по сметката на „О.П.“ ЕООД – B.. в А.Б. Б. АД, сумата 8 250 евро,
а на 16.12.2014г. съгласно установената практика двамата са издали в полза на И.
Ш. Г. С. от общата си банкова сметка *** /HSBC/ чек №100934 на стойност бр.
лири 20 501.73, като е пояснено, че издаденият чек е за по-голяма сума тъй като
с него, освен трансфера на 8 250 евро към „О.П.“ ЕООД, се е покрил и друг
трансфер от 03.12.2014г. за 17 059
евро, които средства са предоставени отново чрез И. Ш. Г. С. като личен заем на
А.М. Д.Х.-Д.; 5. На 30.01.2015г. –
отново, чрез И. Ш. Г. С. и по искане на К.Х. и Ч.Х. - по сметката на „О.П.“
ЕООД *** АД е преведена сумата 17 263 евро, в подкрепа на което
обстоятелство е електронно писмо на С. Х. - мениджър банкиране в I.S.S. LTD от
02.02.2015г. до личния асистент на К.Х. – П. Б., в което писмо изрично е
отбелязано, че при извършване на транзакцията И. Ш. Г. С. действа като агент,
както и че този факт се установява и от издаденото от Б. Е. Е. Б. С. /H.S.B.C/
„Потвърждение за плащане с приоритет“, съдържащо информация за сумата на
превода, Референтен номер на нареждането -…и бенефициента - „О.П.“ ЕООД, както
и че на 02.02.2015г. К. и Ч.Х. са погасили задължението си към И. Ш. Г. С.,
като са издали от общата си банкова сметка *** №..на стойност 13 277.68 бр.
лири - равностойността на 17 263 евро; 6.
На 28.05.2015г., чрез личния си асистент П. Б., К.Х. е възложил извършването на
пореден банков превод от И. Ш. Г. С. в полза на „О.П.“ ЕООД за сумата 17 263
евро, съгласно електронно писмо от 28.05.2015г., като е издадено платежно
нареждане с Референтен номер .. на Б. Е. Е. Б. С. и е потвърдено с електронно
писмо от Б. Т. до П. Б. от 10.06.2015г., а на 07.07.2015г. К.Х. и Ч.Х. са
издали на И. Ш. Г. С. от общата си банкова сметка *** №…за сумата 12.685.79 бр.
лири, еквивалентна на преведената на ответното дружество сума в евро. Чрез така
описаните финансови транзакции, в периода 17.04.2012г. - 28.05.2015г. К.Х. и Ч.Г.Д.Х.
са предоставили заемни средства на „О.П.“ ЕООД в общ размер 144 774 евро, с
левова равностойност 283 153.33лв., като съгласно извлечение от банковата
сметка на „О.П.“ ЕООД за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г. преводите са
постъпили в сметката на ответното дружество. Очертавайки по този начин
наличието на заемно правоотношение, ищците твърдят, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си за връщане на заетите суми. При условието на
евентуалност – ако не се възприеме наличието на облигационно отношение,
основано на договорна обвързаност, се твърди, че предоставената на ответника
сума подлежи на реституция на извъндоговорно основание при условията на чл.55
ал. 1 пр. първо ЗЗД - неоснователно обогатяване при начална липса на основание.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищците солидарно сумата от 283 153.33лв.,
представляваща предоставени в заем парични средства в периода 17.04.2012г. -
28.05.2015г., както и законната лихва за забава от завеждането на исковата
молба, до окончателното погасяване. При условието на евентуалност - ако
основаният на чл.240 ал.1 ЗЗД иск не бъде уважен, ответникът да бъде осъден да
им заплати солидарно същата сума, представляваща предоставени му при начална
липса на основание парични средства в периода 17.04.2012г. -28.05.2015г. на
основание чл.55 ал.1 пр. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от
завеждането на исковата молба до окончателното погасяване.
В постъпилия в срока по чл.367
ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и по реда на чл.373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба ответникът „О.П.“
ЕООД е оспорил
исковата молба, като основните и поддържани с въззивната жалба доводи се свеждат
до липса на елемента от фактическия състав на договора за заем – поемане на
насрещно задължение за връщане на заетата сума.
След преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и отговора,
настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Крайните изводи на окръжния съд следва да бъдат
споделени изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа
обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция по същество,
при което и съобразявайки разпоредбата на чл.272 от ГПК, въззивната инстанция препраща
към фактическата обстановка, възпроизведена в мотивите на първоинстанционното
решение. Установени в първинстанционното производство и неспорни в настоящето
са фактите относно установените между страните отношения, както в лично
качество между ищците и от една страна и от друга – представляващия ответното
дружество – А. М. Д. Х.-Д.и нейния съпруг Д. У.Д., съпътствани и от търговски
отношения между представляваните от тях дружества. През периода 17.04.2012г. -
28.05.2015г. са предоставени парични средства на ответното търговско дружество
/с управител А. М. Д. Х. – Д. и бивш управител съпруга й Д. У. Д./, като
предоставянето на средствата е осъществявано предимно чрез холдинг И. Ш. Г. С.
LTD, регистриран в Обединеното кралство. От 2006г. до края на м.август 2015г. К.Х.
е заемал длъжността Главен изпълнителен директор на този холдинг. Писмените
доказателства – платежни нареждания, банкови извлечения, електронна
кореспонденция, гласните доказателства – показанията на свидетелите П. Б. и Б.
Т. /сътвено – личен асистент и финансов директор в И. Ш. Г. С. LTD/, на
свидетеля М. Ф. /общ познат на съпрузите Х.
и Д./, както и обясненията на страните по реда на чл.176 от ГПК, са пълно и точно възпроизведено в мотивите на обжалваното
решение, поради което не се налага да бъдат преповторени.
Писмените доказателства – платежни нареждания, банкови
извлечения и заключението от допуснатата при първинстанционното разглеждане на
делото съдебноикономическа експертиза, по категоричен начин установяват
извършени плащания – постъпления по банкова сметка *** „А. б.Б.“ АД, с титуляр
„О.п.“ ЕООД, чрез платежни преводи през банка Е. Е. Б. С., на сумата от
144 774 евро с равностойност 283 153,32 лв. през периода 04.2012г. –
28.05.2015г. Съгласно заключението от съдебноикономическата експертиза,
изготвено и вследствие проверка счетоводството на ответното дружество, на
18.04.2012г. е постъпила сумата 44 585.00 евро с платец I. S.S., платени от
сметка № .. / IBAN - ***, банков код .. в Б. Е. Е. Б. С.. /H.S.B.C/, като в
банковото извлечение вида на операцията е отбелязана като „Получен превод в
чуждестранна валута” и номер на транзакцията .. от дата 18.04.2012г. с вальор
18.04.2012г.; на 15.06.2012г. е постъпила сумата 37 661 евро с платец I.S.
S., платени от сметка №.. / IBAN - ***, банков код .. в Б. Е. Е. Б. С. /H.S.B.C./,
като в банковото извлечение вида на операцията е отбелязана като „Получен
превод в чуждестранна валута” и номер на транзакцията .. от дата 15.06.2012г. с
вальор 15.06.2012г.; на 30.08.2012г. е постъпила сумата 19 752 евро с платец „С
G D A. С H. W.H.42 W. L. T., M., E. CM9”, платени от сметка № .. /банков код ..
в Б. Е. Е. Б. С./H.S.B.C/, като в банковото извлечение вида на операцията е
отбелязана като „Получен превод в чуждестранна валута” и номер на транзакцията ..
от дата 30.08.2012г. с вальор 30.08.2012г., а върху месечното извлечение от
сметка към дата 03.09.2012г. относно този превод на ръка е написан текста „Д. е
направил декларация в банката, че сумата от 19 752 евро е заем. Документът е в
А. б..Заем от М. и К.”; На 03.12.2014г.
е постъпила сумата 8250 евро с платец I. S. S., платени от сметка № .. / IBAN -
***, банков код .. в Б. Е. Е. Б. С. /H.S.B.C/, като в банковото извлечение вида
на операцията е отбелязана като „Получен превод в чуждестранна валута” и номер
на транзакцията .. от дата 03.12.2014г. с вальор 03.12.2014г.; на 30.01.2015г.
е постъпила сумата 17 263.00 евро с платец I. S. S., платени от сметка № .. /
IBAN - ***, банков код .. в Б. Е.Е. Б. С. /H.S.B.C/, като в банковото
извлечение вида на операцията е отбелязана като „Получен превод в чуждестранна
валута” и номер на транзакцията ..от дата 30.01.2015г. с вальор 30.01.2015г.; на
01.06.2015г. е постъпила сумата 17 263.00 евро с платец I. S. S., платени от
сметка № .. / IBAN - ***, банков код. в Б. Е.Е.Б. С. /H.S.B.C/, като в
банковото извлечение вида на операцията е отбелязана като „Получен превод в
чуждестранна валута” и номер на транзакцията .. от дата 01.06.2015г. с вальор 01.06.2015г.
Сумата от 19 752 евро е преведена от личната банкова сметка *** – дебитно авизо
от 30.08.2012г., а останалите суми са с платец И. Ш. Г. С. LTD. Установено е и
не е спорно в настоящето производство, че тези суми са преведени по нареждане
на К.Х. /лично или чрез личния му асистент П.Б. до служителите във финансовия
отдел на холдинга и най-често на Б. Т./, като след всеки извършен превод К. и Ч.Х.,
като титуляри на обща банкова сметка *** /HSBC/, са издавали на И. Ш. Г. С.
чекове за съответните суми: чек №100910
от 30.04.2012г. на стойност 37 188.13 лири стерлинги - равностойността на преведената
на 18.04.2012г. сумата 44 585 евро; чек
№100912 от 20.06.2012г. на стойност 31 076.46 бр.лири - равностойността на
преведените на 15.06.2012г. сума 37 661 евро; чек №100934 от 16.12.2012г.
за преведената на 03.12.2014г. сума 8 250 евро; чек №100937 от
02.02.2015г. на стойност 13 277.68 бр. лири - равностойността на преведената на
30.01.2015г. сума 17 263 евро; чек №100938 от 07.07.2015г. за сумата
12.685.79 бр. лири – равностойността на преведената на 01.06.2015г. сума 17 263
евро. Т.е. – сумите, с платец И. Ш. Г. С. LTD са суми платени на ответното
дружество /възстановени на холдинга/ със средства отличната банкова сметка ***.
Допълнителен аргумент в тази насока се извежда от представената като
доказателство електронна кореспонденция /между П. Б., К.Х., Б. Т./, включително
и гласните доказателства – показанията на свидетелите Б. и Т.. /Св. Б.: „….аз
получавах персонален чек от г-н Х. на стойността на порите, които трябваше да
бъдат преведени.“ Св. Т.: „К. издаваше чек и тогава ние изпращахме чека, за да
се удостовери, че сумата, която е изпращана и преобразувана в британски лири, е
една и съща.“/.
Доколкото по главния иск ищците черпят и претендират
права на договорно основание – договор за заем, за уважаването на иск по чл.240 от ЗЗД ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на договор между страните със съдържание, съобразно твърденията му в исковата
молба.
Договорът за заем е реален, неформален договор и за
достоверността му не е необходима писмена форма. Основна характеристика за този
вид облигационно правоотношение е предаване в собственост на пари или други
заместими вещи от страна на едното лице – заемодател, на другото – заемател - и
поемане на задължение от страна на последното да върне сума или вещ от същия
вид. Предаването им е елемент от фактическия състав на договора за заем и
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото
от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. По гореизложените
съображения по категоричен начин е установен първият елемент от фактическия
състав на заемното правоотношение – реално предаване пари от страна на ищците в
полза на ответника.
Спорът, пренесен пред настоящата инстанция, касае
предимно основанието за престацията, т.е. – характерното за заемното
правоотношение съвпадение на насрещна воля на страните за връщане на
предадената сума или поетото задължение от заемополучателя да върне заетата
сума. Както се посочи по-горе, договорът за заем е неформален договор. В този
смисъл съвпадението на насрещните волеизявления на страните, характеризиращи ги
като правоотношения по договор за заем, следва да се преценява, както по пътя
на тълкуване волята на страните, включително и изразена посредством
конклудентни техни действия и при съпоставка и в съвкупност с останалите данни
по делото.
А съвкупната преценка на писмените доказателства – отразяванията
върху част от платежните нареждания, посочени по-горе, електронната
кореспонденция, показанията на свидетелите Б. и Т. и преди всичко заключението
от съдебноикономическата експертиза, води до извода не само за реално предаване
на сумите, претендирани с исковата молба, но и за изразена воля, поето
задължение от ответното дружество за връщане на преведените суми.
Свидетелите Б. и Т. са единодушни и убедителни в
показанията си, че по повод нарежданията си сумите да бъдат превеждани по
сметка на ответното дружество К.Х. е обяснявал, че ги предоставя в заем, като е
посочвал конкретната сума, която следва да бъде преведена. /Св. П.Б.: „Тези
пари са лични, персонални транзакции, заем, предоставен на приятел.“; „Той
даваше тези пари на заем…“; Св. Т.: „Знаех, че това са пари, които той дава на
заем на свой приятел в България. Името на този приятел е „О.П.“, чрез А..“.
Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя, че при
разпита на свидетелите е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.9 от ГПК,
изискваща осигуряване равенство на страните в процеса, тъй като разпитът на
свидетелите на ищцовата страна бил проведен в отсъствие на А. Д. в съдебната
зала, поради наложило се лечение, както и при наличие на данни за заболяване на
пълномощника й – Л. П.. В съдебното заседание от 21.02.2018г. /в което са
разпитани свидетелите/ първоинстанционният съд правилно е приложил
процесуалната норма на чл.142 ал.2 от ГПК, като е преценил, че не са налице
кумулативните предпоставки на тази норма – внезапно препятствие, както по
отношение на страната, така и на процесуалния й представител: Пред
първоинстанционния съд не са представени доказателства, включително не са
наведени и твърдения, че законният представител на ответното дружество – А. Д.,
е в невъзможност да се яви в съдебната зала, поради наложило се лечение от
онгологично заболяване /както се твърди във въззивната жалба/; По отношение на
представения медицински документ от адв. П. е извършена правилна преценка, че
същият не отговаря на изискванията на чл.18 от НМЕР; Преди всичко обаче, видно
от приложеното пълномощно – л.70, страната е упълномощила, освен адв. П., още
трима адвокати, посредством които би следвало да се осигури непосредственото
участие на страната в съдебното заседание.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че по
отношение на гласните доказателства е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.164 ал.1, т.1 от ГПК. Както се посочи, договорът за заем не е формален
договор и за установяване действителността му, законът не изисква писмена
форма. Доколкото страната се аргументира, че се касае за сделки, надхвърлящи
сумата от 5 000лв., т.е. – визира се забраната на чл.164 ал.1, т.3 от ГПК,
следва да се посочи: Гласните доказателства не установяват договори на стойност
над 5 000лв., тъй като релевантният в тази насока факт – че суми над
5 000лв. са превеждани, е установен по категоричен начин чрез писмени
доказателства. Гласните доказателства следва да се ценят и са преценени от
първоинстанционния съд досежно установилите се между страните отношения и характера
на тези отношения.
Неоснователно е оплакването, че гласните доказателства
са ценени в нарушение разпоредбата на чл.172 от ГПК. Както се посочи
свидетелите П. Б. и Б.Т. са бивши служители в И. Ш. Г. С., в който холдинг от
2006г. до края на м.август 2015г. К.Х. е заемал длъжността Главен изпълнителен
директор /предизвестие за прекратяване на трудов договор – л.19 по делото/.
Следователно понастоящем между ищеца и свидетелите не съществуват служебни
отношения, както и служебна зависимост.
Преди всичко обаче, гласните доказателства, които са
непосредствени и убедителни, но почиващи на лични възприятия само от
споделеното със свидетелите от ищеца Х., по отношение на релевантните за спора
обстоятелства се подкрепят от останалите доказателства по делото и конкретно –
от заключението от съдебноикономическата експертиза.
Категорични изводи за наличие на съвпадение на
насрещните воли на страните за предоставяне пари срещу поето задължение за
връщане, се черпят от заключението от съдебноикономическата експертиза. Съгласно
същото в счетоводната система на ответното дружество „О.п.” ЕООД с левовата
равностойност на 144 774 евро в размер на 283 153.32лв., е заверена счетоводна
сметка 504/1-Разплащателна сметка във валута /EUR/ срещу задължаване на
счетоводна сметка 159-Други заеми и
дългове, от които по аналитична партида 15912- „М. И К.” със сумата 199
490.74лв. и по аналитична партида 1592 - „К.Х. ЧРЕЗ I.S.S” със сумата 83
662.58лв. Създаден е аналитичен разчет по задължение към ищците М.Х. и К.Х. за
предоставени от тях заеми в размера на сумата по исковата претенция. Относно
осчетоводяването в „лева“ на процесните парични преводи, вещото лице конкретизира:
По партида 15912- „М. и К.” салдото в размер на 199 490.74лв. е формирано по
следните преводи: 1. сумата 44 585 евро е осчетоводена на 18.04.2012г. в левова
равностойност на 87 200.68лв.; 2. Сумата 37 661.00 евро е осчетоводена на 15.06.2012г. в левова равностойност на
73 658.51лв.; 3. Сумата 19 752.00 евро е осчетоводена на 30.08.2012г. в левова равностойност на
38 631.55лв.; По партида 1592 -„К.Х. чрез I.S.S.” салдото в размер на 83 662.58
лв. е формирано по следните преводи: 1. Сумата
от 8 250 евро е осчетоводена на 31.12.2014г. в левова равностойност на 16
135.60лв.; 2. Сумата 17 263 евро
е осчетоводена на 28.02.2015г. в левова равностойност на 33 763.49лв.; 3. Сумата 17 263 евро е осчетоводена на
30.06.2015г. в левова равностойност на 33 763.49лв. Съгласно заключението формирането
на две отделни аналитични партиди, по които е извършвано отчитането на
разчетното взаимоотношение между страните по делото във връзка с процесиите
парични заеми, е по повод на това, че до 31.12.2012г. счетоводното обслужване на
ответното дружество е осъществявано от една фирма, а след 01.01.2013г. до
момента - от друга фирма, но че и при двете счетоводни кантори счетоводното
отчитане на дейността на ответника е организирано съгласно действащите правила
по Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и данъчното законодателство
и разчетните взаимоотношения между страните по делото са отразени по
съответните сметки за задължения с индивидуализирана информация за тях, като
постъпленията са отчитани по разплащателна сметка във валута. Т.е. –
счетоводството на ответното дружество е редовно водено. Следователно, според
начина на осчетоводяване на процесните парични преводи, е обективирано от
страна на ответното дружество не само знание за задължението, но е отчетен и
установен характера, произходът на това задължение – а именно – по договор за
заем. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато процесуално
нарушение при преценка заключението на вещото лице. Заключението от
съдебноикономическата експертиза е обстоятелствено, съдържащо изчерпателни
отговори на поставените задачи и компетентно изготвено, съдържащо само
констатации от съответната област, несъдържащо правни изводи. Заключението на
вещото лице е изслушано и прието в последното съдебно заседание /10.05.2018г./,
в присъствие на пълномощниците на страните, включително и в присъствието на
законния представител на ответното дружество и не е оспорено. Ето защо, като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло от
настоящата инстанция.
Следва да се посочи, че неоспорвайки факта на
получаване на процесните суми, но оспорвайки характера им на заемни средства,
както в рамките на първоинстанционното производство /в отговора на исковата
молба и в отговора на допълнителната искова молба/, така и във въззивната
жалба, жалбоподателят не въвежда конкретни факти и твърдения относно повода на
извършените престации, съответно – характера на създадените правоотношения,
нито пък е ангажирал надлежни доказателства, а само бланкетно се твърди, че
средствата се предоставени по повод биснес намерения. Що се отнася до
посочените в исковата молба и във въззивната жалба два нотариални акта
/приложени към исковата молба /НА №... и НА №.../, с които представлявани от
ищците дружества са закупили имоти от ответното дружество, то на първо място
страни по тези сделки са търговски дружества, сделките са изповядани през
2009г. и в нотариалните актове изрично е посочено, че продажната цена е
изплатена напълно на продавача, преди подписване на сделката, а паричните
преводи, са извършени за периода 2012г. – 2015г. В производството по иск по
чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил на ищеца
претендираната сума по заемно правоотношение, което в случая е установено с
оглед на горепосочените факти и изложени съображения. Когато защитната позиция
на ответника се изразява в отричане заемния характер на създаденото
правоотношение, то в негова тежест е да докаже това свое възражение,
посредством установяване на други положителни факти, сочещи на създадено
различно правоотношение, което в случая не е сторено.
По изложените съображения изводите на въззивната
инстанция за установеност на елементите от фактическия състав на облигационната
обвързаност, произтичаща от договор за заем, съвпадат с тези първоинстанционния
съд.
Освен че е нововъведено, е и неоснователно
възражението на жалбоподателя за неоснователност на иска по отношение на ищцата
Ч.Х.. Активната солидарност на двамата ищци се извежда от факта, че паричният
превод от 19 752 евро е преведена от обща лична банкова сметка *** – дебитно
авизо от 30.08.2012г., в което като титуляри са посочени и двамата ищци. За
останалите суми, с платец И. Ш. Г.С. LTD, К. и Ч.Х., като титуляри на обща
банкова сметка *** /H.S.B.C./, са издавали на И. Ш. Г. С. чекове, като в
гореизброените такива и двамата ищци са посочени като титуляри на обща банкова
сметка.
***., че първоинстанционното решение е постановено в
нарушение на разпоредбите на чл.235 ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК, доколкото
същото е основано на приетите от съда за установени обстоятелства и преценка на
доказателствата по вътрешно убеждение. Неоснователно е оплакването за нарушение
нормата на чл.175 от ГПК, тъй като изводите на съда не се основават на
признание на факти от страните при снемане на устните им обяснения по реда на
чл.176 от ГПК, чл.177 ал.1, т.2 от ГПК. Единствено въззивната инстанция
констатира процесуално нарушение, изразяващо се в непрецизно изготвяне на
доклада по делото – липса на конкретизация при разпределение на
доказателствената тежест, но указания в тази насока са дадени на страните от
въззивния съд. Следва да посочи, че посоченото, допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение при изготвяне доклада по делото не се е отразило на
правилността на решението като краен резултат, тъй като изводите са изведени въз
основа на преценка на доказателствата при правилно разпределение на доказателствената
тежест.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК, във
връзка с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за производството по в.т.д №8/2019г. на ПАС – в размер на
12 000лв., за производството пред ВКС – 12 000лв. и за настоящето
въззивно производство – в размер на 10 328,40лв. – съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършено
плащане на адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за прекомерност на така заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение, съдържащо се в молба вх.№263442/16.12.2020г. Адвокатското
възнаграждение, което е 8 607лв., без ДДС, не надвишава значително минималното
такова, предвидено в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /което е 7 194лв./. В случая следва да се
съобрази, че делото е със значителна фактическа и правна сложност. Или
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна общо разноски в размер
на 34 328,40лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №337/17.08.2018г., постановено
по търг.д. №18/2017г. по описа на Окръжен съд Смолян, с което „О.П.“ ООД, ЕИК.., представлявано от управителя А. М.Д.
Д., е осъдено да заплати солидарно на К.Х., датски гражданин, роден на ***г. в
гр.О., Д. и на Ч.Г.Д. Х., британска гражданка, родена на ***г. в гр. Л., В.,
сумата 283 153.33лв., представляваща общ размер на дадени в заем и невърнати
парични суми през периода 17.04.2012г. - 28.05.2015г. в размер на 144 774 евро,
ведно със законна лихва от 27.03.2017г. до изплащането на сумата, както и разноски
в размер на 19 176.20лв.
ОСЪЖДА „О.П.“ ООД, ЕИК. да заплати К.Х. и Ч.Г.Д. Х. направените разноски по
делото в размер на 34 328,40лв. /12 000лв. за производството по в.т.д №8/2019г. на ПАС; 12 000лв. за
производството пред ВКС; 10 328,40лв. за настоящето въззивно производство/.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: