№ 11583
гр. С., 29.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110165010 по описа за 2021 година
Делото е образувано по подадена от „С.И.“ ЕАД срещу С.П. Б. искова молба, с която
е предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК иск с правно основание чл. 233, ал.1, изр. 1
от ЗЗД за опразване на наето помещение – апартамент № 44, находящ се в гр.С., ж.к.
„АДРЕС“ ** ** **, подпокривно пространство.
Ищецът твърди, че е придобил право на собственост върху процесния имот въз
основа на нотариален акт № 119, том V, дело № 1007/2000г. В исковата молба се сочи, че
между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за наем на 06.02.2003г. именно
за апартамент № 44, находящ се в гр.С., ж.к. „АДРЕС“ ** ** **, със срок на договора – две
години. Страна по договора бил и М.Б., който бил починал на 19.11.2009г. Поддържа се,
че след изтичане на срока на договора същият се е трансформирал в безсрочен договор,
защото ответникът е продължил да ползва жилището без противопоставянето на ищеца.
Твърди се от ищеца, че съгласно клаузите на договора за наем първоначално била уговорена
наемна цена в размер на 43 лева, но с анекс подписан между страните на 15.03.2006г.,
наемната цена била увеличена на 86 лева. От името на ищеца се подчертава, че въпреки
ниския размер на наемната цена, ответникът Б. не заплащала редовно дължимите суми,
поради което с изрично изпратено до нея писмено изявление договорът за наем бил
прекратен считано от 21.06.2014г. Въпреки това се сочи, че ответникът продължила да
ползва имота, за което заплащала обезщетение за ползването му, но многократно била
молена да освободи жилището в периода от 2014г. до 2021г. Поддържа се, че и до
настоящия момент жилището не е освободено от Силвия Б., като дори въз основа на
решение № 489 по Протокол 22/22.10.2020г. на Столичния общински съвет за имота била
обявен конкурс за избор на наемател, за което ответницата била уведомена, но не е
депозирала заявление за участие. Ето защо с оглед обстоятелството, че договорът за наем
между страните бил прекратен, се моли ответницата да бъде осъдена да освободи наетото
жилище. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата
1
молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Подчертава се, че в
действителност страните са били обвързани с цитирания договор за наем. Изтъква се, че този
договор за наем обаче не бил прекратен, тъй като предизвестието за прекратяването му било
изпратено само до ответницата, а страна по договора за наем бил и М.И.Б.. Ето защо се
счита, че доколкото предизвестие не е изпратено и до другия наемател, договорът за наем
все още е действащ. Релевирано е искане за конституиране на М.И.Б. като трето лице-
помагач по делото. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
По редовността на исковата молба:
Съдът констатира, че към настоящия момент е налице нередовност на исковата
молба, тъй като към нея е представено доказателство за заплатена държавна такса в размер
само на 41.28 лева. В действителност при съобразяване на дадените в т. 20 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разяснения цената на
иска за връщане на наета вещ се определя въз основа на годишния наем, т.е в случая в
размер на 1032 лева (86 лева *12 месеца), но следва да се съобрази и, че съгласно т. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размерът на
държавната такса се равнява на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лева.
Следователно доколкото в случая 4 % от 1032 лева е сума в размер на 41.28 лева, т.е по-
малко от 50 лева, то ищецът следва да представи доказателства за довнесена държавна такса
в размер на 8.72 лева.
По релевираното искане по чл. 219 от ГПК:
От ответника в отговора на исковата молба е направено искане за привличане като
трето лице-помагач по делото на М.И.Б., за който ищецът дори твърди да е починал. В
конкретния случай се касае за предявен иск за опразване на наето помещение, който попада
в рамките на предвидените в чл. 310 от ГПК искове, които се разглеждат по реда на бързо
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 2 от ГПК в рамките на производство,
разглеждано по реда на Глава „Двадесет и пет“, „Бързо производство“, какъвто е
настоящият случай, не може да се привличат трети лица. Ето защо в конкретната хипотеза
искането за привличане на трето лице-помагач следва да бъде оставено без уважение.
Относно разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е предала процесния имот на ответника въз основа на валидно сключен между тях
договор за наем, който е бил прекратен, а в тежест на ответника е да докаже, че е върнал
имота на наемодателя, за което обстоятелство ответникът не излага твърдения и не сочи
доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелствата, които са безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са, че между страните е бил сключен договор за наем на
процесния недвижим имот, по силата на който ищецът е предал фактическата власт върху
наетата вещ на ответника.
По доказателствените искания:
2
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на „С.И.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да представи доказателство за доплатена държавна такса по сметка
на Софийски районен съд в размер на 8.72 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 219 от ГПК за привличане на М.И.Б.
като трето лице-помагач по делото.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2022г. от
09:40ч., за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото
определение, с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца да се връчи препис от
отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на определението могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, включително
представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това
по-късно.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 314, ал. 1 от ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на определението може да поиска съдът да се произнесе с решението си относно
съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи
изцяло или отчасти изхода на делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред СГС в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 219 от
ГПК, а в останалата част - не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4