№ 185
гр. Габрово, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20254200500335 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Д. И. Д. и Р. Д. Д. срещу
постановеното решение по гр.д.№1219/2023г. на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че не е налице обективният елемент от фактическия
състав на чл.40 ЗЗД като приживе наследодателя на ищцата е потвърдил валидността на
сделката. От свидетелските показания било установено и причината за потвърждението, а
именно волята му след смъртта си да остави цялото си имущество на своя племеник Р. Д.
като знак на благодарност за положените от същия грижи. Твърди се, че не е осъществен и
субективния елемент . Не е доказано ответниците да са били недобросъвестни при
сключване на сделката, да са имали съзнание и намерение да увредят прехвърлителя М. Д..
От свидетелските показания е установена причината за договорената цена ,а именно
благодарност на прехвърлителя М. Д., за положените за него грижи от двамата ответници.
Твърди се ,че неправилно съдът не е изследвал положените за прехвърлителя грижи и
взаимоотношенията му с ищцата. Това е довело донеобоснованост на решението. Оспорват
се изводите на съда,че интересите на упълномощителя били увредени. Оспорват се изводите
на съда относно здравословното състояние на М. Д.. Сочи се ,че по делото е установено,че е
страдал от диабетно заболяване ,а не от болест, която засяга възможностите му да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на
подписване на пълномощното е бил адекватен и е знаел какво подписва.
1
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и да се отхвърлят предявените
срещу ответниците искове.
В подадения писмен отговор на въззивната жалба от ищцата са наведени доводи за
нейната неоснователност и че постановеното от първоинстанционния съд решение е
законосъобразно и обосновано.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства ,прие за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване e постановеното решение по гр.д.№1219/2023г., с
което предявеният срещу ответниците Д. И. Д. и Р. Д. Д. иск по чл.40 ЗЗД е уважен, като е
прогласен за недействителен Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.11.2020 г. № 59, том VIII, peг. № 16 778,
дело 1007, пред А.С., помощник нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543
на Нотариалната камара на Република България, с район на действие PC –Севлиево по
отношение на притежаваните по наследство идеални части от ищцата М. М. И. ,както е
посочено в диспозитива на решението , като на основание чл.55,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.34 ЗЗД
е постановено да се предаде на ищцата фактическата власт върху тези части от процесните
недвижими имоти.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С предявения иск по чл.40 ЗЗД ищцата, като законен наследник на М. И. Д. е
оспорила сключения на 16.11.2020г. договор за продажба, обективиран в нотариален акт №
59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, като сключен във вреда на представлявания ,
навеждайки твърдения за нееквивалентност на престациите , че представляващият е
действал недобросъвестно, възползвайки се от здравословното състояние на наследодателя
на ищцата, в нарушаване на основния принцип представителя да действа в интерес на
представлявания и че упълномощеният и лицето, с което е договарял ,са се споразумяли във
вреда на продавача .
По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата,че ищцата е
законен наследник на М. И. Д., починал на 21.11.2020г.
Приживе наследодателят на ищцата М. И. Д. с нотариално заверено пълномощно на
10.11.2020г., рег.№16530,рег.№16531 на подписа и съдържанието, е упълномощил брат си Д.
И. Д. да продаде неговите идеални части от застроен недвижим имот в г**, като се
договаря с когото прецени и при условия, каквито счете за изгодни, включително да
договаря със себе си при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като упълномощителят заявява, че е
получил предварително изцяло и в брой уговорената продажна цена. В пълномощното е
отразено, че лицето не може да изпише саморъчно собствените си три имена и да се
подпише поради немощ и болест, поради което е положил отпечатък от десния си палец.
С нотариален акт №59, том VIII, peг. № 16 , на 16.11.2020 г. е сключен договор за
покупко-продажба, с който продавачите К.В. Д.а и Д. И. Д., лино и като пълномощник на М.
2
И. Д., са прехвърлили на купувача Р. Д. Д. правото на собственост на описаните в акта
недвижими имоти в **, за сумата от 9000лв., като в акта е вписано ,че е изплатена напълно в
брой преди деня на сключване на договора. Данъчната оценка на прехвърлените имоти е 25
506,13лв. При сключване на договора пълномощникът Д. Д. се е легитимирал с
пълномощното рег.№16530/10.11.2020г. и рег.№16531/10.11.2020г. / отразено в нотариалния
акт/.
От приетата оценъчна експертиза се установява ,че пазарната цена на продадените
имоти към момента на сключване на сделката – 16.11.2020 г. е 38069,77 лв.
От събраните гласни доказателства се установява ,че наследодателят на ищцата е
страдал от диабет ,което е наложило болнично лечение. Не са поддържали връзка с дъщеря
си, като св.А. заявява,че М. не е говорел за дъщеря си и свидетелят не е знаел, че има
дъщеря. Св.А. установява,че М. приемал племеника си Р. като син. Често е виждал М., Р. и
Д. да прекарват времето си заедно в сервиза, в който работи Р.. М. по цял ден стоял там.
Последно го е видял, когато са го носили с носилката от болницата , заедно с Д.. Тогава бил
в съзнание, говорили , само физически не се чувствал добре. Свидетелят е виждал Р. и “бат
Д.” да купуват лекарства на М. ,постояноно , да се грижат за него, в последно време му
купували памперси. Последните месеци М. бил при жена си, но тя не можела да се грижела
за него, зщото нямала физическа възможност, той бил тежък човек и нямало как да му сменя
памперсите. Виждал е Р. и Д. в дома на М., ходели доста често да му сменят памперсите, да
го къпят ,бръснат. М. е споделял на свидетеля , че чувства Р. като син и иска да остави
всичко на него. Св.Д.а /съпруга на отв. Д. Д. / твърди, че е присъствала ,когато М. е подписал
пълномощното. Тогава нотариусът провел разговор със съпругата му и дали е съгласна. Тя
била съгласна. При подписване на пълномощното, свидетелката и съпругът й , дали на М.
парите. М. бил близък с брат си и племеника си. Брат му една седмица го гледал в
болницата. Р. ходил да му сменя памперсите , ходел да го бръсне през ден.Трябвало някой да
го дига, защото бил тежък, да го обръща, почисти. Синът й постоянно ходел да помага. М.
искал да остави всичко на Р.. Били посъветвани от адвокат да стане с покупко-продажба, а
не с дарение или завещание. Искал да продаде имотите на Р. ,но им казали първо да мине
през брат му, тогава през Р.. Продал имотите за 9000лв., защото постоянно му помагали ,Р.
се грижел постоянно за него, купували му лекарства, превръзки му вземали , организирали
хора да го занесат до третия етаж на болницата, и от благодарност. Съпругата му знаела за
пълномощното и никога не е оспорвала нищо.
От представената епикриза се установява,че през периода 12.11.2020 - 17.11.2020г.
М. Д. е бил на болнично лечение по повод на диабетна гангрена, като в епикризата е
вписано за обективното му състояние, че е адекватен; изписан в добро общо състояние.
Всеки от св.Д.а и св.А. възпроизвежда лични впечатления, между техните
показания няма противоречия , същите не се опровергават от останалите доказателства по
делото, предвид на което съдът ги кредитира, отчитайки и родствената връзка на св.Д.а с
ответниците и обстоятелството, че заявеното от нея за отношенията между ответниците и
наследодателя на ищцата, се потвърждава от св.А..
3
При така събраните доказателства въззивният съд намира, че не е доказано
осъществяването на фактическия състав на чл.40 ЗЗД относно процесния договор за
покупко-продажба.
Съгласно установената съдебна практика нееквивалентността на насрещните
престации по един двустранен възмезден договор, на каквато се позовава ищцата, е
относима към накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД , като
следва да се има предвид и принципа на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД), съгласно
който страните по договора са властни да определят вида и размера на насрещните си
престации, при които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл, накърняване на добрите
нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на
договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която
едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се
нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за
справедливост. Това обаче е относимо единствено към случаите, в които ищецът, позоваващ
се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като
основание за недействителност на договора, е сключил този договор лично, а не чрез
представител. Във всички случаи, когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на
насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за
недействителност на договора, е сключил този договор чрез представител (по закон или по
пълномощие), правното основание на иска е по чл.40 от ЗЗД . Този извод следва и от
дадените разяснения в мотивите към т. 1 и т. 3 от ТР 5/2016г по т.д № 5/2014г ОСГТК .
В случая оспорената като недействителна сделка от ищцата , наведени твърдения
за нееквивалентност на престациите, е сключена от нейния наследодател М. Д. чрез
пълномощника му Д. Д., съгласно дадените му правомощия с извършеното
упълномощаване с нотарилано завереното пълномощно от 10.11.2020 г. С оглед на това
правната квалификация на иска е по чл.40 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд.
Съгласно практиката на ВКС, увреждането интересите на представлявания от
сключения чрез представителя договор, е първият, обективен елемент от недействителността
по чл. 40 от ЗЗД. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интересите на представлявания
може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за
него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или
договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет),
нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-
различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е
налице сигурност за нейното настъпване (особено при договори с продължително
изпълнение), но във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на
4
представлявания, което не е незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. –
за сигурното му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Вторият
елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – споразумяването
между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания,
е всъщност субективен и се свежда до недобросъвестност на пълномощника и лицето, с
което той договоря, относно увреждането на упълномощителя – те, и двамата, знаят
(осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда последния. Тази недобросъвестност
също не се предполага, а подлежи на доказване, като преценката за наличието също се
извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи – към момента на сключването на договора.
В случая установената разлика в продажната цена по процесния договор от
9000лв., която се явява четири пъти по-ниска от пазарната и над два пъти в сравнение с
данъчната оценка, сама по себе си не определя нееквивалентност , която да уврежда
интересите на продавача М. Д., съобразявайки останалите обстоятелства, установени от
доказателствата по делото.
Предмет на оспорения договор за продажба е съсобствен имот, в който двамата братя
М. Д. и Д. Д. притежават съответни идеални части, както и по една самостоятелна сграда в
съсобствения ПИ /както е посочено в нотарилния акт от 16.11.2020г./.
От доказателствата по делото се установява, че двамата братя - упълномощителят М.
Д. и пълномощникът Детели Д., са поддържали дългогодишни много близки отношения
,често са контактували. Д. Д. и неговият син Р. са полагали грижи за М. Д., гледали са го в
болницата , купували лекарства, превръзки, памперси . М. Д. приемал племенка си като син,
били много близки, доста чето тримата прекарвали времето си заедно в сервиза, където
работел Р.. При така установените обстоятелства от показанията на свидетелите, които не са
опровергани, при създадените и поддържани близки отношения между двамата братя, израз
на тях е и извършеното упълномощаване с пълномощното от 10.11.2020г. от М. Д. на
Детели Д. да го представлява като продавач при сключване на договор за покупко-продажба
за идеалните части от процесните имоти. От гласните доказателства се установява, че
продажбата е инициирана от М. Д., който е искал да остави имуществото си на своя
племеник , който приемал като син. Продажната цена е била предварително уговорена ,
преди сключване на договора / св.Д.а/, като косвени данни за наличито на това обстятелство
е отразеното в нот.акт , обективиращ процесната сделка, че продажната цена е
предварително заплатена преди датата на сделката, както и в пълномощното, че продавачът
е получил уговорената продажна цена. Не се установява от представената епикриза, както и
от свидетелските показания, към датата на упълномощаването здравословното състояние на
М. Д. да не е позволявало адекватно да изразява своята воля и да взема решения. Ценени в
съвкупност тези обстоятелства не обосновават като извод, че с процесния договор за
продажба, с договорянето на цена под данъчната и под пазарната , са увредени интересите
на продавача М. Д.. В случая продажбата е между близки роднини, с оглед на което
5
определянето на престацияте е свързано и с техните отношения, посочени по-горе, както и
мотиви у продавача да извърши разпореждането и като израз на благодарност за
отношението и грижите към него от племеника му и неговия баща, изводимо от заявеното
от св.А. и Д.а, а не с цел получаване на имотна облага.
Не се установява и недобросъвестност на пълномощника Д. Д. и купувача Р. Д. -
негов син, при сключване на процесния договор. От свидетелските показания се установява,
че и двамата са поддържали контакти с М. Д., били са много близки. С оглед на това са били
запознати както с неговото състояние и нужди, така и за начина, по който иска да се
разпореди с имуществото си, като от заявеното от двамата свидетели се установява, че
желанието на М. Д. е било имуществото му да остане за неговия племеник Р. Д.. Индиция за
това ,че процесният договор не е сключен с цел увреждане на продавача, а съобразно
неговата воля , е и че купувачът Р. Д. не е извършвал впоследстиве разпоредителна сделка с
него и не е получил имуществена облага, каквито обстоятелства не се твърдят и не се
установяват по делото.
На основание изложеното, по делото не е установено наличието и на двата елемента
на недействителността по чл. 40 от ЗЗД по отношение на процесния договор за продажба –
увреждане на интересите на упълномощителя-продавач М. И. Д. и недобросъвестност на
пълномощника Д. И. Д. и на ответника-купувач Р. Д. Д.. Предвид на това предявеният иск за
обявяване на недействителността на процесния договор за покупко-продажба като сключен
във вреда на представлявания , на осн. чл.40 ЗЗД , следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан до размер на наследствените ид.части на ищцата от прехвърлените . Това
обосновава и отхвърлянето на иска по чл.34 ЗЗД във вр.чл.55,ал.1 ЗЗД срещу ответника Р. Д.
за връщане на полученото по недействителния договор до размер на притежаваните от
ищцата / като наследник на М. Д./ идеални части от процесните имоти, които са били
предмет на оспорения договор за покупко- продажба.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да
бъде отменено.
На основание чл.78 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените по
делото разноски - в размер на 2000 с ДДС ,заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и в размер на 2000лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за въззивното производство и 130лв. държавна такса за въззивната жалба.
По изложените съображения ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №39 от 24.02.2025г. по гр.д.№1219/2023г. по описа на РС-
Севлиево, вместо което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. И., ЕГН **********, с адрес: ** против Д. И. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ** и Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: **, иск по чл.40 ЗЗД за
6
прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.11.2020 г. № 59, том VIII,
peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С., помощник нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус
с peг. № 543 на Нотариалната камара на Република България, с район на действие PC –
Севлиево по отношение на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, прехвърлени от наследодателя
М. И. Д., предмет на същия договор, а именно:
- 1/6 /една шеста/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор
** по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.11.2020 г., адрес на поземления
имот ** с площ от 382.00 /триста осемдесет и два/ кв. м., трайно предназначение на
територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване (от 10 до
15m)", предишен идентификатор няма, номер на предходен план: 2631 /две хиляди
шестстотин тридесет и едно/, кв. 107а /сто и седем, буква „а“/, парцел XXI /двадесет и едно
римско/, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори ** /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет
и две/, ** /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно
точка две хиляди шестстотин четиридесет и пет/, ** /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин петдесет и четири/,
** /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две
хиляди триста двадесет и пет/;
-1/12 /една дванадесета/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор **.1
/шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две
хиляди шестстотин тридесет и едно точка едно/ по кадастралната карта и регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18- 77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от
09.11.2020 г., адрес на сградата ** със застроена площ от 96.00 /деветдесет и шест/ кв.м.,
брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
„Жилищна сграда - еднофамилна", състояща се от: кухня, две спални, хол и вестибюл, с два
входа: от запад през остъклена тераса и антре към кухнята и от юг във вестибюла; стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; заедно със същата идеална част от:
ИЗТОЧНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ със застроена площ от 26 /двадесет и шест/ кв.м.;
разположена в ПИ с кадастрален идентификатор ** /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/;
- 1/4 /една четвърт/ идеални части от ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА
АВТОМОБИЛИ с кадастрален идентификатор **.2 /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно
точка две/ по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: гр. Севлиево п.к. 5400, ул. „Баучер“ №
11, със застроена площ от 66.00 /шестдесет и шест/ кв. м. , брой етажи: 2 /два/, брой
7
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Хангар, депо, гараж“;
състои се от работно хале: стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
разположен в ПИ с кадастрален идентификатор ** /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/;
- 1/2 /една втора/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор **.3
/шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две
хиляди шестстотин тридесет и едно точка три/ по кадастралната карта и регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18- 77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на сградата:
** със застроена площ от 38.00 /тридесет и осем/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Постройка на допълващо
застрояване“, състояща се от: коридор и две стаи; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма; разположена в ПИ с кадастрален идентификатор ** /шестдесет и пет
хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин
тридесет и едно/ и ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. И., ЕГН **********, с адрес: ** против
Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: **, иск за връщане на полученото по недействителния
договор до размер на притежаваните от ищцата идеални части от процесните имоти, които
са били предмет на оспорения договор за покупко- продажба от 16.11.2020г..
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на Д. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: ** и Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: **, сумата от 2000 с ДДС -
разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и в размер
на 2000лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и
130лв. държавна такса за въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8