Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260 18
февруари 2020 година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като
разгледа административно дело номер 2339 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на В.А.С. и Д.А.С.,***, против заповед №1589 от
27.08.2019 г. на зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост”, община
Несебър, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне
установения незаконен строеж „второстепенна постройка на допълващо застрояване
- лека постройка за отоплителни материали и инвентар”, изграден в югоизточната част на поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 39164.501.426 по КККР на с.Кошарица, община Несебър, собствен на Е.А.С.
и В.А.С..
Жалбоподателите,
редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда
жалба. В жалбата твърдят, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Излагат подробни съображения. Искат
да се отмени заповедта. Не ангажират доказателства. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата - зам. кмет „Правно обслужване и
общинска собственост”, община Несебър, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител. Оспорва жалбата. Счита същата за неоснотателна и
моли да се отхвърли. Представил е
административната преписка по издаване на процесната заповед. Не ангажира
допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представени са писмени бележки.
Заинтересованата страна Е.А.С., редовно уведомена по реда
на чл.18а, ал.9 АПК, чрез особен представител,
поддържа жалбата. Иска да се отмени заповедта. Не ангажира допълнителни
доказателства.
За жалбоподателя Д.А.С. ***, липсва правен интерес от
оспорване на заповед № 1589 от 27.08.2019 г. на зам. кмет „Правно обслужване и
общинска собственост”, община Несебър. Същият твърди, че е собственик на
процесния строеж, без да ангажира доказателства в тази насока. Наличието на правен интерес от оспорване на административен акт
представлява положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а,
ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може
да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно
право или на извършителя на строежа по аргумент от § 3 на Наредба № 13/2001 г. за
принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях. В случая адресат на оспорената
заповед са Е.А.С. и В.А.С., в качеството им на собственици на имота, в който е
изграден незаконния строеж. Жалбоподателят Д.С. не е адресат на заповедта и не
се легитимира като собственик на земята или на строежа, нито като техен
извършител или възложител и следователно заповедта не създава задължения за
премахване, нито накърнява негови права върху разпоредения за премахване
строеж. Приложените по делото доказателства не легитимират Д.С. като собственик
на земята или на строежа, който е наредено да бъде премахнат. Затова при липса
правен интерес от оспорване на административния акт, подадената против
заповедта жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 4 АПК, което налага последната да се остави без разглеждане, а производството по
отношение на Д.С.-да се прекрати.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има правен интерес от
оспорването на административния акт, съдържа предвидените в закона форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
От
представените в административната преписка доказателства е видно, че с
констативен акт №8 от 10.01.2019 г./л.16-18 от делото/, съставен при проверка
от служители на община Несебър, е установен незаконен строеж, представляващ „второстепенна
постройка на допълващо застрояване - лека постройка за отоплителни материали и
инветар”, находящ се в югоизточната част на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор
39164.501.426 по КККР на с.Кошарица, община Несебър, собствен на Е.А.С. и В.А.С..
Изграден е от дървена конструкция с приблизителни размери 4.50м/4.00 м и вис.
3.00 м; обшит е с дървени плоскости и е покрит с керемиди. Същият е изпълнен
без необходимите строителни книжа, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ.
Констативният
акт е съставен от длъжностни
лица при община Несебър, в отсъствие на жалбоподателя и заинтересованата
страна-адресат на заповедта или техен представител, и им е съобщен по реда на
§4, ал.2, изр.2 ДР ЗУТ/виж служебна бележка от 19.04.2019 г., л.20 от делото/.
Срещу констативния акт, в срока по
чл.225а, ал.2 ЗУТ, не е постъпило възражение/виж протокол от 10.06.2019 г.,
л.19 от делото/.
Въз основа на
така установените факти, е издадена заповед №1589 от 27.08.2019 г. на
зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост”, община Несебър, с която,
на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен
строеж „второстепенна постройка на допълващо застрояване - лека постройка за
отоплителни материали и инвентар”, изграден
в югоизточната част на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 39164.501.426
по КККР на с.Кошарица, община Несебър, собствен на Е.А.С. и В.А.С., която е
предмет на оспорване в настоящото производство.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед №1589 от 27.08.2019 г. е издадена от компетентен орган- зам.кмет
„Правно обслужване и общинска собственост”, община Несебър, съобразно нормата
на чл.225а, ал.1 ЗУТ и заповед №1865 от 16.11.2015 г. на кмета на община
Несебър, издадена на основание §1, ал.3 ДР ЗУТ/л.9 от делото/.
На второ
място, същата е издадена и в съответната писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е
предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт №8 от 10.01.2019
г., с който е установено незаконното строителство, осъществено без необходимите
строителни книжа. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя.
Съобщен е по реда на §4, ал.2, изр.второ ДР ЗУТ и в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ не
е депозирано възражение. По тези
съображения са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че в производството
по издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същият е уведомен, за началото на
административното производство; за съставения констативен акт и за заповедта и
е упражнил надлежно правото си на жалба.
На трето
място, заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.
Безспорно по
делото се установява, че е изградена второстепенна постройка на допълващо
застрояване - лека постройка за отоплителни материали и инвентар, която
представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 ДР ЗУТ, VІ-та категория, без
изискуемите строителни книжа, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ.
Следователно
е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т. 2 ЗУТ.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на
административното производство факти, а именно извършване на строителство без
строителни книжа.
Административният орган изобщо не е изследвал
търпимостта на процесния строеж. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като
органът, а при оспорване на заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на
материалноправните предпоставки на §
16 ПР ЗУТ или §127 ПЗР ЗИД ЗУТ , доколкото
при наличие на търпим строеж при условията на тези разпоредби,
същият не подлежи на премахване.
В хода на настоящия процес не се установи годината на построяване на
строежа.
За да е търпим строежът, съобразно изискванията на §16, ал.1 ПР ЗУТ, същият
освен, че следва да е изграден до 07.04.1987 г., трябва да е и в съответствие с
правилата и нормите към момента на извършването му и по сега действащия ЗУТ. В
случая условията на цитираната норма не са изпълнени.
Изложеното
сочи на извода, че процесната постройка не е търпим строеж, съобразно §16, ал.1
ПР ЗУТ.
Не
са налице хипотезите на §16, ал.2 и 3 ПР
ЗУТ, тъй като не е установено строежът да е бил деклариран за узаконяване пред
одобряващите органи, каквото е изискването на цитираните разпоредби.
Също така, според §184, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, строежи,
извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по
искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също
не е налице.
Строежът не е „търпим“ и в хипотезата на
§127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като разпоредбата е относима към строежи,
извършени в периода 02.01.2001 г./обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001
г./влизането му в сила/, а в случая не е установена годината на построяването му.
При това
положение, заповед №1589 от 27.08.2019 г. на зам.кмет „Правно обслужване
и общинска собственост”, община Несебър, като издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна, а жалбата на В.С. като неоснователна
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане в
полза на администратицията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006 г./.
Жалбоподателят В.С. следва да бъде осъден да заплати на адвокат З.К.К.,***, назначен
по реда на чл.137, ал.5 АПК за особен представител на заинтересованата страна Е.А.С.,
определеното му от съда възнаграждение в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С. ***, против заповед №1589 от
27.08.2019 г. на зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост”, община
Несебър, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне
установения незаконен строеж „второстепенна постройка на допълващо застрояване
- лека постройка за отоплителни материали и инвентар”, изграден в югоизточната част на поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 39164.501.426 по КККР на с.Кошарица, община Несебър, собственост
на Е.А.С. и В.А.С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.А.С. ***, против заповед №1589 от
27.08.2019 г. на зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост”, община
Несебър, с която, на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения
незаконен строеж „второстепенна постройка на допълващо застрояване - лека
постройка за отоплителни материали и инвентар”, изграден в югоизточната част на поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор 39164.501.426 по КККР на с.Кошарица, община Несебър, собственост
на Е.А.С. и В.А.С..
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №2339/2019 г. по описа на Административен съд Бургас
по отношение на Д.А.С..
ОСЪЖДА В.А.С.
***, да заплати на община Несебър юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00/сто/ лева.
ОСЪЖДА В.А.С.
***, да заплати на адвокат З.К.К.,***, назначен по реда на чл.137, ал.5 АПК за особен
представител на заинтересованата страна Е.А.С., възнаграждение в размер на
400.00/четиристотин/ лева.
Решението, в прекратителната част, може да се обжалва, в
7-дневен срок, а в останалата - в 14- дневен срок, от съобщението за
изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: