№ 14621
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110134575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът С. Р. Б. е предявил установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП
против „К.Г“ ЕООД за прогласяване за нищожен на договор за възлагане на
поръчителство от 23.03.2021 г. поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 23.03.2021 г. сключил с „К.К.М ЕАД договор за
кредит „К.Л.А 1Б.К.“ № *********, по който в полза на ищеца бил отпуснат
потребителски кредит в размер на 500.00 лева, по който бил уговорен лихвен
процент от 40.00%, без да е посочен годишен лихвен процент, като следвало
да върне предоставената сума за срок от 6 месеца. В изпълнение на чл. 1, ал. 2
от договора на 23.03.2021г. ищецът сключил договор за възлагане на
поръчителство с ответника „К.Г“ ЕООД, по силата на който ответникът поел
задължение да обезпечи пред „К.К.М ЕАД задълженията на по договора за
кредит, като се задължил солидарно за всички задължения на ищеца при
условията и за срока на договора за потребителски кредит „К.Л.А 1Б.К.“ №
********* от 23.03.2021 г. По договора за поръчителство ищецът се задължил
да изплати в полза на ответника сума в общ размер на 163.56 лв., платими на
вноски заедно с месечната вноска по договора за кредит. Поддържа, че
характеристиките на потребителски договор, освен договора за кредит, има и
договорът за предоставяне на поръчителство от 23.03.2021 г., сключен с
ответника „К.Г“ ЕООД, тъй като наличието на основание за предоставяне на
1
поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от
валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи. Твърди, че в
чл. 1 ал. 2 от договора за кредит било възложено в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които
следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова
гаранция (в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което съставлявало изискване за
получаване на кредит и не се предоставяло избор за потребителя дали да
предостави обезпечение и какво да бъде това обезпечение, така и посочените
условия били неосъществими за ищеца. Чрез поставянето на изисквания,
които длъжникът не можел да изпълни, кредиторът целял да го насочи към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да
си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „К.К.М
ЕАД дружество, което било свързано и с допълнителни разходи по договора
за кредит. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се
цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по
договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в
договора следвало да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, но и да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде
разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй
като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на
кредитора и се заплаща от потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане
на поръчителство е недействителен, като сключен без основание, тъй като в
полза на потребителя не се предоставяла услуга, а единствено било
уговорено, че задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено
към другото, като навежда, че двете дружества били свързани. Сочи, че в
раздел IV т. 4 било предвидено, че при кандидатстване за кредит „К.К.М
извършва проверка в ЦКР на БНБ и други бази данни за оценка на
кредитоспособността, което счита, че възлага в тежест на длъжника
допълнителни разходи, които следва да заплати на ответника. Релевира и
довод, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и
допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за потребителски
кредит, вземането по който е обезпечен с процесния договор за възлагане на
поръчителство, с оглед на което последният бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което
имало за последица недействителност на целия договор. По изложените
2
съображения моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Релевира се възражение за недопустимост на производството с
довод, че ищецът оспорва действителността на договора за кредит, сключен с
„К.К.М ЕАД, поради което не е пасивно процесуално легитимиран по
предявения иск. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е
бил сключен договор за възлагане на поръчителство с посочените в исковата
молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са
неоснователни. Със сключването на договора за поръчителство ответникът
бил изпълнил поетото с договора за възлагане на поръчителство задължение
да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от
договор за потребителски кредит. Излагат се съображения, че договорът за
поръчителство съставлява споразумение, по силата на което ищецът е
възложил на ответника срещу възнаграждение да се задължи солидарно по
кредита, като да сключи договор за поръчителство. Поддържа се, че
разпоредбите на ЗЗП не следва да се прилагат, доколкото процесният договор
има характера на обезпечителна сделка по главния договор, като били
приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗД и правилата за договора за
услуга. Сочи се, че извън правоотношението по договора за поръчителство е
дали кредиторът е изчислил правилно ГПР и дали възнаграждението за
поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими разпоредбите
на чл. 11 за реквизитите на договора за потребителски кредит, чл. 19 относно
ГПР и чл. 21 и чл. 22 относно нищожността, поради което оспорва да е
налице значителна нееквивалентност на насрещните престации. Моли за
отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Приет по делото е договор за потребителски кредит №
*********/23.03.2021г., сключен между „К.К.М ЕАД и ищеца, по силата на
който кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит под формата на кредит „К.Л.А 1Б.К.“, а кредитополучателят го
усвоява при предвидените в Договора срок и условия, в съответствие с
Общите условия за ползване на услугите на К.К. тип „Кредитна линия“.
Съгласно чл.1, ал.2 Кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв., одобрено от
Кредитодателя дружество – поръчител или неотменима или безусловна
3
банкова гаранция от одобрена от К.К. Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с
одобрени от Кредитодателя банки. Кредитният лимит е до 500лв., лихвеният
процент е 40,00%, като е предвидено обезпечение описано по-горе в чл.1, ал.2
от договора. Съгласно чл.3, ал.1 заплащането на кредита се извършвало по
банков път по сметка с посочен IBAN: BG88RZBB9**-****, както и в
търговски обекти на „К.К.“ ЕАД. Към договора има представени два
примерни погасителна плана, като съгласно втория посочен „с включено
възнаграждение за обезпечение“ (л.31) е описано, че в случай на възползване
от услуга за възлагане на поръчителство между Клиента и одобрено от
кредитодателя дружество, общо дължимата сума по усвоения кредит №
********* и възнаграждение за предоставяно обезпечение, възлиза на
723,48лв.
Съгласно договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2021г. се
установява, че е сключен договор между „К.Г“ ЕООД и кредитополучателя,
по силата на който страните се споразумяват поръчителя да поеме задължение
да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при
условията и за срока на Договор за потребителски кредит тик „К.Л.А 1Б.К.“
№ *********/23.03.2021г., между ищеца и кредитодател „К.К.М ЕАД, като в
чл.1, ал.2 от договора е описано, че влиза в сила от момента на подписването
му, но ще породи действие, само ако Кредитополучателят в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
Договора за потребителски кредит не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимални брутно месечно възнаграждение в размер на 1500лв.,
одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от К.К. Мобайл ЕАД банка и не
представи съответните доказателства за това. Съгласно чл.2, ал.1 за
оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита
кредитополучателят заплащал на поръчителя възнаграждение в размер,
зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за
изпълнение на задълженията по кредита, редовност на кредитополучателя при
получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и
лоялността на кредитополучателя, чиито конкретни размери при съответните
условия били посочени в Погасителния план, неразделна част от договора.
Възнаграждението по смисъла на договора за поръчителство представлявало
сбор от вноските по погасителния план, като същото се заплащало на части, а
съгласно чл.2, ал.3 – същото се заплащало по банкова сметка на посредника (с
посочен IBAN: BG88RZBB9**-****) или в брой в търговските обекти на
„Посредника“. Описано е, че в случай на възползване от услугата, общо
дължимата сума по договор за кредит тип „К.Л.А 1Б.К.“ № ********* и
възнаграждение за предоставено обезпечение възлиза на 120.58лв (л.39), така
и че като клиент на „К.К.“ ЕАД, в рамките на 5 календарни дни усвояването
на кредита може да предостави обезпечение според обявените условия от
„К.К.М ЕАД. Ако няма такава възможност се ползва услуга от дружеството
4
„К.Г“ ЕООД, предоставящо гаранционни услуги на пазарна цена, като към
месечната вноска автоматично се добавяла стойността на услугата по
гаранцията, която е разсрочена за срока на кредита и се заплащала заедно с
месечните погасителни вноски.
Приет по делото е Договор за поръчителство от 28.03.2021г., сключен
между „К.К.М ЕАД и „К.Г“ ЕООД, по силата на който поръчителят (К.Г
ЕООД) се задължавал при условията на този договор да отговаря спрямо
Кредитодателя (К.К. Мобайл ЕАД) за задълженията на Кредитополучателя
(ищец) по договора за потребителски кредит.
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 23.03.2021г. ищецът сключил с „К.К.М
ЕАД договор за кредит „К.Л.А 1Б.К.“ № *********, както и че в изпълнение
на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит ищецът сключил с ответника „К.Г“ ЕООД
договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2021 г. с твърдените клаузи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, под евентуалност чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца,
че между страните има сключен договор за възлагане на поръчителство от
23.03.2021 г. с ответника „К.Г“ ЕООД с твърдените клаузи (безспорно), в
който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци.
Преценката относно действителността на договора за поръчителство
следа да се извърши, както с оглед общите правила на ЗЗД, така и особените
норми на ЗПК. Договорната свобода позволява на страните да определят
съдържанието на договора, вкл. е допустимо възмездно поръчителство, като
ограничението е съдържанието да не противоречи на повелителни норми, така
и на добрите нрави. Процесният договор за поръчителство обезпечава
вземания по потребителски договор за кредит, поради което приложими са
специалните правила на ЗПК спрямо закрилата на потребителя, като двата
договора следва да се анализират в тяхната взаимовръзка, т.е. макар да са
самостоятелни, следва да се разглеждат общо с оглед акцесорността на
договора за поръчителство, така и с оглед конкретни обстоятелства, а именно
че възнаграждението на поръчителя е включено в погасителния план на
кредитополучателя, така и и се заплаща по негова банкова сметка, така и че
договорът за възлагане на поръчителство пораждал действие само ако в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
5
кредитния лимит по договора за потребителски кредит не бъде осигурено
като обезпечение поръчителство на две физически лица отговарящи на
определени условия; одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка и не се представят съответните доказателства за това, т.е. действието на
договора за възлагане на поръчителство зависи от преценка на кредитодателя.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора).
В Договора за потребителски кредит тик „К.Л.А 1Б.К.“ №
*********/23.03.2021г., в Приложение № 1 не е посочен ГПР, но е посочена
размер на вноската от 93.32лв. за 6м., от която може да се приеме, че на
годишна база ГПР възлиза под 50%, т.е. формално отговаря на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а в Приложение (Погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение л.31) не е посочен ГПР, но е посочен размерът
на общата сума на месечната вноска, включваща размера на вноската по
кредита и размера на възнаграждението за поръчителството, от които може да
се приеме, че на годишна база ГПР е почти 100%.
Настоящият състав намира, че в ГПР следва да се отразят всички разходи
по кредита, вкл. възнаграждението по договора за поръчителство с оглед §1,
т.1 ДР на ЗПК, съгласно който „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи, вкл. лихви, такси, комисионни, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора. Възнаграждението в полза на поръчителя, което е включено в
погасителния план и предвидено е да се събира от кредитора представлява
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, а именно
разход за допълнителна услуга, ползването на която е задължително условие
за получаване на кредита, при това при предварително зададени от заявителя
критерии. Следователно налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение
на договора за възлагане на поръчителство, защото цели допълнително
възнаграждение за заемателя в нарушение на чл.19 ЗПК като цели
обезщетяване на кредитора за вреди от възможната фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл.16 ЗПК (така
и Решение № 262394/15.07.2022г. по в.гр.д. № 3657/2021г. по описа на СГС;
Решение № 262768/19.08.2022г. по в.гр.д. № 12314/2020г. по описа на СГС и
др.).
Договорът за възлагане на поръчителство е нищожен и на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.143, ал.1, вр. ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП вр. чл.146 ЗЗП,
доколкото месечното възнаграждение за предварително одобрено от
6
кредитора и юридическо лице – поръчител е уговорено да се дължи само за
ангажимента, без да е обвързано с реално плащане, което налага потребителя
да изпълни своите задължения, дори и ако поръчителят не изпълни своите.
В процесния договор за кредит е предвидена привидно алтернатива за
избор на обезпечение, но същата клауза е неравноправна, защото видно и от
самата формулировка на условията – същите са неизпълними за потребител
на подобен тип финансови услуги, така и изрично зависят от преценката на
кредитодателя с оглед необходимостта от одобрение от страна на последния.
Оттук съдът приема, че договореното възлагане на „възмездно“
поръчителство от избран от кредитодателя при подписване на договора за
потребителски кредит „поръчител“, с допълнително „възнаграждение“ за
поръчителя събирано от кредитодателя, включено към погасителния план на
договора за потребителски кредит, е нищожен договор поради сключването
му в противоречие на императивни правни норми, а именно – цели
заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, представлява скрито оскъпяване на кредита,
така и е налице нищожност на договора по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.143,
ал.1, вр. ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП вр. чл.146 ЗЗП.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 50лв., които следва да му
бъдат присъдени, така и е бил представляван по чл.38, ал.2 ЗАдв., поради
което в полза на адв. Д. М. М., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****, следва
да се присъдят разноски за адв. възнаграждение в минималния по НМРАВ
размер от 480лв. с ДДС. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ, която е
договорена като безвъзмездна и страна, в полза на която е била предоставена
да има право на разноски по правилата на чл.78 ГПК.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Р. Б., ЕГН: **********, гр. София,
ж.к. *****, срещу „К.Г“ ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, р-н Слатина, ул. ****,
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.5 от ЗПК,
нищожността на договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2021г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „К.Г“ ЕООД, ЕИК: ****,
гр.София, р-н Слатина, ул. ****, да заплати на С. Р. Б., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. *****, сумата от 50лв. разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.1 ГПК „К.Г“
ЕООД, ЕИК: ****, гр.София, р-н Слатина, ул. ****, да заплати на адв. Д. М.
М., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. ****, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8