Р Е Ш Е Н И Е

№48

 

гр. Русе, 18.02.2011 г.

 

В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

 

при секретаря Е.Д. като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА  търг. дело  № 302 по описа за 2009 год. за да се произнесе, съобрази:

 

                    Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

                       Постъпила е искова молба от „К. ч.” ООД гр. Р., ЕИК *** против „Т. Е.” ООД  гр. Р., ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание  по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД, чл. 86 и  чл. 92 ЗЗД  за заплащане на  сумата от 45 000,00 лв, представляваща по  преценка на ищеца цената, която съответства на извършената от ответното дружество работа по Договор за строителство от 01.05.2009 г., със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението; както и сумата в размер на 500,00 лв, частично предявени от  вземане в размер на 9 000,00 лв, представляваща неустойка  по чл. 6, ал. 1 от Договора за строителство от 01.05.2009 г.

           Излага съображения за това, че  по силата на сключен Договор за строителство от 01.05.2009 г. ответното дружеството  се е  задължило да построи за ищеца магазин за промишлени стоки в УПИ *** по плана на гр. Р., кв. К. ч., съгласно приложена към проекта документация – основа от армирана бетонна настилка и постройка от метална носеща конструкция с фасадни топлоизолационни панели. Цената за възложената работа е била уговорена в размер на 90 000 лв, платима по схема както следва: 30 000 лв – авансово; 30 000 лв при завършване и предаване на нулев цикъл; 20 000 лв при предаване не покривна конструкция и 10 000 лв при предаване на сградата с Акт обр. 15.  Към момента на предявяване  на иска  ищецът твърди, че е заплатил предсрочно изцяло сумата от 91 000 лв.  Твърди, че въпреки пълното плащане на цената и то предварително, а не съгласно схемата по договора, строежът на обекта не е бил завършен в срок – 15.08.2009 г.  Това е довело до липса на интерес от страна на „К. ч.” ООД от продължаването на договорните отношения с „Т. Е.” ООД, и с нотариална покана № 19933/10.11.2009 г. са отправили волеизявление за развалянето на договора. Нотариалната покана е връчена на основание чл. 50, ал.4 ГПК на 30.11.2009 г. По преценка на ищеца, цената която съответства на извършената  от ответника до развалянето на договора работа възлиза на  45 000,00 лв., като остатъкът до 91 000 лв подлежи на връщане.  Претендира  и неустойка за забавено или лошо изпълнение в размер на  0,3 % на ден съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, и тъй като същата не може да бъде повече от 10 % от цената на договора, я претендира в размер на 10 % или 9 000 лв, която претендира частично в размер на 500,00 лв.

              Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, към който са представени писмени доказателства. Развити са доводи за неоснователност на иска. Ответното дружество твърди, че не е вярно изложеното в исковата молба относно степента на завършеност на обекта.  Твърди, че за извършените СМР на обекта има съставени надлежни документи / Акт обр. 19 и други/; всички срокове по договора са спазени и обекта е изграден до етап акт обр. 14 – приемане на конструкцията, като същата е изградена, но не е приета по вина на възложителя. Развива съображения за това, че съгласно ЗУТ възложителят следва да осигури сключването на договор за авторски и строителен надзор, което в случая възложителят не е направил и поради тези обстоятелства проектантът СК е отказал да подпише акт обр. 14 и именно поради тази причина считано от м. юли 2009 г. изпълнителят не е извършвал работа по обекта. нещо повече – твърди, че ако бе продължил работата по обекта без подписани строителни книжа, то той би носил отговорност за това.

                      Ответното дружество твърди, че  освен посочения в исковата молба  и приложен към нея договор за строителство, между страните  по делото има сключен и друг устен договор за строителна услуга, по който през периода м. юли – м. август 2009 г. в ПИ 400, местност „К. ч. гр. Р. са били извършвани от него СМР: събаряне на стар гараж, изграждане на нов с височина на съседния; върху двата гаража изграждане на зид с общ нов покрив с РЗП 234 м2 в напълно завършен вид, всичко на стойност 30 000 лв, които са му заплатени с ПКО  от 04.05.2009 г.  Не оспорва факта, че посочената в същата квитанция сума от 38 000 лв е получена от него на 30.05.2009 г. по договора за строителство от 01.05.2009 г. Оспорва получаването на всички останали суми, както и получаването на представената с исковата молба нотариална покана. 

          На пълномощника на ищеца на 06.01.2010 г. е връчен препис от отговора, ведно с доказателствата към него, с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок ищецът е депозирал допълнителна молба, в която е изложил подробни съображения по всеки от наведените в отговора на исковата молба възражения.  В същата се оспорват изложените в отговора на исковата молба твърдения свързани с изпълнението на възложената работа,  както и това, че процесният обект не е завършен по вина на възложителя. Твърди, че строителният надзор за обекта е осъществяван от „И. к. – 02” ООД с управител инж. Р.Г., с която  той като възложител е сключил договор на 20.05.2009 г.,  като прилага копие от същия, както и че подписът на г-жа Г. фигурира на всички строителни документи, представени от ответното дружество. Развива съображения за това, че са несъстоятелни твърденията на ответника относно липсата на договор за  строителен надзор, като причина за спиране на строителството, тъй като такъв има сключен на 20.05.2009 г., след което е съставен Протокол Образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво с дата 22.05.2009 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил своето задължение да удостовери с надлежен акт спирането на строителството.

          Не оспорва  наличието на допълнителен устен договор между страните  за извършването на строителни работи в УПИ 400 по плана на гр. Р., кв. „К. ч.” и изпълнението на обема работа по същия. Оспорва  сочената уговорена  сума, като твърди, че обема на строителните работи по този договор не е на стойност 30 000 лв, каквито са платени с ПКО от 04.05.2009 г., а е на стойност 18 000 лв. Навежда нови твърдения за това, че ответникът общо за двата обекта е получил сумата в размер на 106 000 лв. Представя квитанция от 08.07.2009 г. за платена от ищеца на ответника сума в размер на 15 000 лв.

          Оспорва представения Протокол Образец 19 по отношение сочените в него количества и цени на вложени материали, като счита, че същите са значително завишени, както и по отношение  на негово правно значение. Твърди, че този образец  на протокол е бил използван при действието на Правилника за капитално строителство, отм. с ДВ бр. 16 от 27.02.1987 г., в сила от 01.01.1987 г. Счита, че дори да се приеме, че той като документ представлява количествено- стойностна сметка  на извършеното до момента на съставянето му, то тази сметка  не е била представена на възложителя при подписването на договора за строителство, нито по-късно, както и липсва подпис на възложителя за одобрение.

           Като цяло твърди, че след откриването на строителната площадка на обекта никои от актовете, съставяни по време на строителството не са му представяни за подпис, като това по своята същност съставлява нарушение на Наредба № 3 за съставянето на актовете  и протоколите по време на строителството, който указва, че всички обстоятелства по време на строежа се документират от представители на страните по сключените договори чрез съставяне на съответните актове и протоколи по време на строителството.

           Допълнителната искова молба  е връчена на ответника  на 01.02.2010 г., като в указания му срок същия е депозирал и допълнителен отговор.  В същия е изразено, че се поддържат изцяло наведените в първоначалния отговор съображения за неоснователност на предявените по делото обективно съединени искове и се моли същите да бъдат оставени без уважение. Излагат се  и допълнителни съображения  за това, че по делото не е спорно какво е било изградено в имота както към датата на спиране на строителството, така и към 06.11.2009 г. Приема за спорно  само това  каква е стойността на изграденото – като видове СМР и тяхната цена.

                     Съдът след като проверени редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително и тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, както и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

     Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД за неизпълнението по Договора за строителство, сключен между страните  на 01.05.2009 г.  и по 92 ЗЗД  за  претенцията за неустойка по Договора за строителство, сключен между страните  на 01.05.2009 г.

      Съдът е приел и указал с определението си по чл. 374 ГПК и с доклада в съдебно заседание по делото, че приема, че не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: Наличието на валидно сключен между страните Договор за строителство от 01.05.2009 г.; Валидно извършени действия по откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с Протокол от 22.05.2009 г.;  Установяване съответствие на строежа с издадените строителни книжа и за това, че подробният устройствен план е приложен по отношение на застрояването в ПИ *** към 02.07.2009 г.; Установяването на всички видове СМР, подлежи на закриване с Акт образец 12 от 08.06.2009 г., удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта; Приемането на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция с Акт образец № 7 от 06.06.2009 г.; заплащането на сумата от 38 000 лв по  Договора за строителство от 01.05.2009 г. с оглед изявлението на ответното дружество за това. То така изложените обстоятелства страните не са възразили.

    В същото време съдът е указал на страните подлежащите на доказване  спорни факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а именно: 1. Обем на извършената и обем на платената по Договора за строителство от 01.05.2009 г. работа и 2. Установяване завършването и разплащането на натуралните видове  строителни и монтажни работи /чл. 22, ал. 5 ПКС/, както и е разпределил в тази връзка  доказателствената тежест между тях.

                    В изпълнение на това са събрани писмени и гласни доказателства.

                      По делото е приета съдебна строително – техническа експертиза, вещото лице  по която след запознаване с инвестиционния проект  и пълната строителна и техническа документация, както и доказателствата по делото, включително и след измервания на място във връзка с изграждането на обект „Магазин за промишлени стоки” в гр. Р., кв. „К. ч.” УПИ *** дава заключение за това, че към момента на спиране строителството на обекта  степента на завършеност на магазина е 41,30 %, като стойността на изпълненото СМР е в размер на 84 251,76 лв, в т.ч. преки разходи 63 827,09 лв, при приета 10 % печалба 6 382,71 лв /при нормална възможна печалба 15 %/ и начислен 20 % ДДС в размер  на 14 041,96 лв.

                         По делото са представени квитанции на приходни касови ордери, издадени от ищцовото дружество „К. ч.”  за извършени плащания, като само на този от 04.05.2009 г.  е отбелязано, че изписаната в него сума от 30 000 лв е получена от лицето С. М. К. по договор за строителство, без да е уточнен конкретен такъв. В същия е извършено дописване на сумата от 38 000 лв с дата 30.05.2009 г., като не е посочено конкретно основание за плащането.

                      Представените квитанции към приходни касови ордери от 11.08.2009 г. за сумата от 3 000 лв  и този от 20.07.2009 г. за сумата от 8 000 лв  са подписани за получател от лицето Н.И.С. и са без основание за извършеното плащане.

                     Четвъртата квитанция към приходен касов ордер не съдържа изписване името на лицето, което е получило сумата, нито основанието за това.

                      По всички квитанции няма изписване на номера на касовия ордер, по който са неразделна част.

                      Оригиналите на всички квитанции, ведно с ордерите, представени в съдебно заседание не съдържат повече информация.

                      Изслушан в съдебно заседание представляващия ответното дружество „Т. Е.” ООД - Н.И.С., чието име фигурира на представените първични счетоводни документи заявява: „Всички ордери представени от ищцовата страна в съда са с моя подпис, но нямат отношение към това дело. Отразените в ордера от 04.05.2009 г. две  суми  - 30 000 лв и 38 000 лв се отнасят както следва: сумата от 38 000 лв ми е платена авансово по договор от 01.05.2009 г., който е предмет на настоящото дело, а сумата от 38 000 лв, ми е платен за друг обект, където събарях гараж”.

                     По делото е приета  и съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице след като се е запознало с материалите по делото  и след извършена проверка в  счетоводството на ищцовото и ответното дружество дава заключение за това, че в счетоводството на „К. ч.” ООД са осчетоводени като платени на „Т. Е.” ООД с основание на стопанската операция „По договор за строителство” суми в общ размер на 111 000 лв, като не е посочено конкретно дали изплатените суми се отнасят за извършеното строителство на обекта „Магазин за промишлени стоки” в гр. Р., кв. К. ч., УПИ *** или други обекти, каквито е имало.

                    В същото време в счетоводството на „Т. Е.” ООД са осчетоводени постъпили с основание на стопанската операция „Аванс за извършени СМР” суми в размер на 68 000 лв, отново без да е уточнен договора за строителство, по който са получени тези парични средства.

                    Тъй като в счетоводните регистри и на двете дружества  не са посочени точно обстоятелствата за извършените касови и счетоводни операции и не е изпълнена последователността на счетоводните записвания, вещото лице в заключението си изразява обстоятелството, че не може да даде становище какви точно суми са осчетоводени за извършеното строителство на „Магазин за промишлени стоки” в гр. Р., кв. К.ч. УПИ ***, като платени в  счетоводството на „К. ч.” ООД и какви са осчетоводени и начислени като дължими в счетоводството на „Т. Е.” ООД.

                         Действително в отговора на исковата молба  се навеждат твърдения за наличието на друг устен договор за  строителство,  между  настоящите страни в процеса, при това за друг обект, находящ се в друг УПИ, както и за извършени плащания по него, за чийто размер също се спори /обстоятелство, което в последствие не се оспорва/. Иск за изпълнение или неизпълнение по такъв договор между страните  в това производство няма предявен, поради което съдът е указал на страните, че всички искания и доказателства по този договор не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Предмет на спора е изпълнението/неизпълнението само на Договор за строителство от 01.05.2009 г., с оглед на което е разпределил доказателствената тежест и подлежащите на доказване факти.

                         Видно от доказателствата по делото  строителството на обекта   е изпълнено като степен на завършеност на магазина 41,30 %,  на обща стойност  на изпълненото СМР в размер на 84 251,76 лв, в т.ч. 63 827,09 лв - преки разходи; 6 382,71 лв   заложена 10 % печалба и 14 041,96 лв начислен 20 % ДДС.

                    В същото време има доказателства  само за заплатени с надлежен счетоводен документ 30 000 лв за извършеното строителство по този договор, с които не се покрива стойността на изпълненото строителство по заключението на вещото лице. Предвид извършваните кешови разплащания, в грубо нарушение на финансовата дисциплина и нормативните актове, без да са съставяни за това необходимите първични и вторични счетоводни документи и без да се отразени същите в данъчните регистри, съдът не би следвало да  кредитира и това плащане, но доколкото за него е налице признание, го приема за редовно осъществено.

                   Съдът намира  за неоснователни наведените от ищеца възражения за  това, че причината за спиране на строителството е липсата на договор за строителен надзор. По делото са представени доказателства   - Договор от 20.05.2009 г.  за осъществен строителен надзор за обекта от „И. к. – 02” ООД с управител инж. Р.Г., след подписването на който е съставен Протокол Образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво с дата 22.05.2009 г. Подписът на инж. Г.  фигурира на всички строителни документи, представени от ответното дружество по делото.

                        С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не е изпълнена изцяло доказателствената тежест на  ищеца,а именно да докаже фактите, от които черпи права и тези на които основава своите искания – заплащане на сумата от 90 000 лв без ДДС като изпълнение на негово задължение по Договора за строителство от 01.05.2009 г. Представените касови ордери не доказват безспорно плащане по процесния договор, при което настоящият съдебен състав счита, че не е проведено успешно пълно доказване на заявената претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

                        За ответната страна е налице частично  изпълнение  на задълженията  по Договора за строителство от 01.05.2009г. – да построи магазин за промишлени стоки в УПИ *** по плана на гр. Р., кв. „К. ч.” по одобрени проекти, разработени за сметка на поръчващия в срок от 3 /три/ месеца от предоставянето на разрешението за строеж, за което частично изпълнение и се дължи съответното възнаграждение, каквото видно от доказателствата по делото не изплатено в полагащата се част.

                    Предвид неоснователността на главния иск, претендираната неустойка също се явява неоснователна.

                         С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са направените от ответника съдебни разноски. Справка по чл. 80 ГПК няма представена.

 

                    Водим от горното, Русенски окръжен съд

 

                                  

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

 

                         ОТХВЪРЛЯ  предявените от „К. ч.” ООД гр. Р., ЕИК *** против „Т. Е.” ООД  гр. Р., ЕИК *** обективно съединени искове  за заплащане на  сумата от 45 000,00 лв, представляваща по  преценка на ищеца цената, която съответства на извършената от ответното дружество работа по Договор за строителство от 01.05.2009 г., със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението; както и сумата в размер на 500,00 лв, частично предявени от  вземане в размер на 9 000,00 лв, представляваща неустойка  по чл. 6, ал. 1 от Договора за строителство от 01.05.2009 г.

 

                     ОСЪЖДА „К. ч.” ООД гр. Р., ЕИК *** да заплати  на „Т. Е.” ООД  гр. Р., ЕИК *** сумата от 2 300 лв – разноски по делото, от които 2000 лв заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв – депозит за вещо лице.

                  

                      РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

 

 

 

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: