мотиви към
присъда № 1851/ 27.10.2010г. по н.о.х.д.№ 4301/ 2009г. по описа на Бургаския
районен съд
Производството по делото е
образувано по повод внесения от Бургаска районна прокуратура обвинителен акт
против подсъдимия М.И.Я. ЕГН **********
за престъпления по чл.216, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, по чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр.
чл.23, ал.1 от НК и по
чл.339, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, подсъдимия С.Й.Б. ЕГН ********** за престъпления
по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, по чл.131, ал.1,
т.12 вр. с
чл.130, ал.2 вр. чл.23, ал.1 от НК и по чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр.
чл.23, ал.1 от НК и подсъдимия
Ж. Н.Н. за престъпления по чл.216,
ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, по чл.131, ал.1, т.12
вр. с чл.130, ал.2 вр. чл.23,
ал.1 от НК.
Производството спрямо
подсъдимите М.Я. и С.Б. по повдигнатите обвинения е
приключило с влязло в сила определение за одобряване на споразумения за
решаване на делото.
Представителят на Бургаска
районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия Ж.Н.. Счита, че вината
на подсъдимия е безспорно доказана при анализ на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. При индивидуализацията на наказанията моли съда да
признае подсъдимия Н. за виновен и да постанови осъдителна присъда, като му наложи
за престъплението по чл.216, ал.1 от
НК наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, при приложение на
института на чл.66, ал.1 от НК и за престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК – наказание
пробация, като на основание чл.23, ал.1 от НК му наложи
едно общо, най-тежкото наказание измежду наложените.
Защитникът на подсъдимия счита,
че обвинението и по двете престъпления не е доказано, като излага доводи по
защитната си теза, поради което моли съда на основание чл.304
от НПК да бъде оправдан.
Подсъдимият Н. не се признава за
виновен. Дава обяснения в хода на съдебното следствие. Моли съда да го оправдае
по повдигнатото обвинение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
На 15.01.2009г. свидетелите Н.Я.,
Г.Я., И.Й. и Д.Б. *** с
автомобила марка „Фолксваген Голф 3” с рег.№ А***ВН, собственост на
първия свидетел.
Около 22,00-23,00 часа на същата
дата свидетелите тръгнали обратно с автомобила за гр.Приморско.
Автомобилът бил управляван от свидетеля Н.Я.. На
предната дясна седалка седял свидетеля Г.Я., а на задната седалка – свидетелите И.Й. и Д.Б.. На
кръстовището за Созопол до автомобила на свидетелите спрели два леки автомобила
– черно „БМВ 5” с неустановен номер и тъмночервен на цвят „Фолксваген Голф 3” с
рег.№ А***ВР,
собственост на свидетеля М.Я.. При зелен сигнал на
светофарната уредба и трите автомобила тръгнали в посока гр.Созопол.
По път II-99 в близост до бензиностанция „Лукойл”
автомобилът, управляван от свидетеля Н.Я. бил изпреварен от горепосочения автомобил „БМВ 5” и
„Фолксваген Голф 3” с рег.№ *** ВР, който го следвал и карал след него.
След като подминал разклона на с.Черноморец автомобилът управляван от свидетеля Н.Я. настигнал управлявания от
свидетеля М.Я. „Фолксваген Голф 3” с рег.№ *** ВР. Свидетелят Я. започнал да криволичи, с автомобила, като по този начин препятствал
свидетеля Н.Я. да извърши маневра изпреварване. Свидетелят Я. постепенно намалявал скоростта на автомобила си и в един
момент спрял рязко, като по този начин принудил и свидетеля Н.Я. да спре точно
зад него. При тази ситуация броните на двата автомобила се ударили.
След като спрял автомобила си, свидетелят
М.Я. слязъл, последван от
свидетеля С.Б., който пътувал с него. Двамата започнали да се карат със
свидетелите от другия автомобил. Свидетелят Я. отишъл
до автомобила на свидетелите, отворил предната дясна врата и започнал да удря в
областта на корема и дясното бедро свидетеля Н.Я. в резултат, с което му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки в областта на корема и кръвонасядания по дясно бедро довело до болки.
Свидетелят С.Б.
от своя страна, започнал да нанася удари в лицето на свидетеля Г.Я., който останал седнал на предната дясна седалка, тъй
като бил с колан. След това с електрошокова палка
пуснал заряд два пъти в бедрото на пострадалия свидетел. По този начин
свидетелят Б. причинил лека телесна повреда на свидетеля Г.Я.,
изразяваща се в отоци и кръвонасядания по лицето и
крайниците, довели до болка и страдание.
Непосредствено след това свидетелят Б. отворил
задната дясна врата и измъкнал навън свидетеля Д.Б. и
започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето, като по този начин
му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания
по лицето, довели до болка и страдание.
След това свидетелите Я. и
Б. започнали да ритат с крака вратите и калниците на автомобила на свидетеля Н.Я.,
да чупят с ръце и метални палки стъклата, стоповете и страничното огледало.
В същото време на мястото на инцидента пристигнал
лек автомобил „БМВ 5”, черен на цвят с неустановен регистрационен номер,
управляван от подсъдимия Ж.Н.. От автомобила слезли подсъдимия и още три
неустановени лица, като последните се включили в увреждането на автомобила .
Свидетелят И.Й.
също получил един удар с юмрук, отпред в областта на главата от неустановено
лице. Същият не е видял нападателя си, тъй като било тъмно. В резултат на удара
свидетелят Й. получил драскотини и охлузване по лицето, довело до болка, квалифициращо
се като лека телесна повреда.
Така изяснената фактическа обстановка,
кореспондира със събраните в хода на производството доказателства в т.ч.
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Я., Г.Я.,
Д.Б., И.Й.М.Я. и С.Б. и обясненията на подсъдимия Н..
Обвиненията спрямо Н. е по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 и по чл.216, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 от НК не са доказани. Действително
подсъдимият е присъствал по време на инцидента и е бил разпознат от свидетелите
Н.Я. и Д.Б., както в досъдебното, така и в настоящото
производство от същите свидетели и от свидетеля Г.Я.. Това
обстоятелство се потвърждава от разпита на свидетелите Я. и
Б., както и от самите обяснения на подсъдимия. Единствено пострадалото лице И.Й. е заявил при разпита си, че не е видял подсъдимия на
инкриминираната дата при инцидента. Подсъдимият е управлявал черно „БМВ 5” с
неустановен регистрационен номер и не отрича, че е отишъл на мястото на
инцидента, за да установи какво се случва с автомобила управляван от свидетеля Я..*** карали в непосредствена близост един зад друг, като Я.
следвал автомобила на подсъдимия Н.. Бидейки на мястото на инцидента
подсъдимият Н. е слязъл от автомобила си, което безспорно се установи от показанията
на свидетелите Н.Я., Г.Я., Д.Б. и М.Я.,
както и от проведената очна ставка между Я. и Б..
Според съда от страна на държавното
обвинение не бе доказан по
безспорен и категоричен начин механизмът и авторството на престъпленията. За съставомерността на деянието по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК от обективна страна е от значение подсъдимият да е извършил определени
телодвижения, с които да е нанесъл инкриминираното телесно увреждане на
свидетеля И.Й. и това телодвижение да е в пряка причинно-следствена
връзка с резултата от увреждането, а именно
драскотини и охлузване по лицето, довели до болка. Субективната страна
на деянието следва да е извършено по хулигански подбуди при посочената
квалификация и пряк умисъл.
В хода на съдебното следствие не
се събраха доказателства, че именно подсъдимият Н. е осъществил от обективна
страна състава на инкриминираната лека телесна повреда. Пострадалото лице И.Й.
категорично заяви при разпита, че за първи път вижда подсъдимия в съдебно
заседание, както и че не е видял и не може да разпознае лицето, което го е
ударило. Никой от останалите свидетели не е видял подсъдимият да нанася удари
на свидетеля Й.. При това положение авторството и механизма на увреждането не бяха
изяснени чрез проведеното доказване от страна на
държавното обвинение, поради което съдът призна подсъдимият за невинен в това,
че на 15.01.2009г. около 23,00 часа на
ГП- II-99 в участък от пътя между с.Черноморец и гр.Созопол, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на
главата, причинил на И.Й.Й. ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се
в драскотини и охлузване по лицето, довела до болка, като деянието е
извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,
ал.2 от НК, поради което на основание чл.304 от НК го
оправда по повдигнатото обвинение.
Не се събраха категорични
доказателства и по отношение на обвинението по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК спрямо подсъдимия. Безспорно е установено, че подсъдимият е
присъствал по време на инцидента. Същият е слязъл от автомобила си. Никой от
разпитаните свидетели с изключение на свидетеля Б. не е разпознал подсъдимия,
като съизвършител при увреждането на процесния автомобил. Независимо от различията в показанията
на свидетелите Б. и Я. и пострадалите свидетели Н.Я., Г.Я., И.Й. и Д.Б. относно
броя на извършителите, участвали при увреждането на процесния
автомобил, съдът не намира съществени противоречия при анализа на показанията
им, що се отнася до въпроса за участието в общата деятелност на подсъдимия Н..
Показанията на свидетеля Б. на фона на останалите свидетелски показания не са
убедителни. Ограничената възможност за възприемане, предвид намалената
видимост, мотивират съда да не ги кредитира изцяло. Единствен
свидетелят Б. е заявил, че е видял подсъдимия с метална палка да удря
колата, без да е сигурен къде е удрял. При показанията си относно нападателя на
Г.Я., Б. е
заявил, че не може да опише лицето му, тъй като е било тъмно.
От разпита на свидетелите стана
ясно, че в посоченият пътен участък от ГП- II-99 между с.Черноморец и гр.Созопол
е бил неосветен. От друга страна свидетелите Н.Я. и И.Й.
при разпита са заявили, че нападателите са били
облечени с черни или тъмни дрехи. Възможностите за обективно възприемане на
обстановката и съпътстващите я фактори компрометира в известна степен
показанията на свидетелите. Съдът формира своите изводи именно върху показанията
на по-голямата част от свидетелите, в т.ч. Б., Я., Н.Я., Г.Я. и И.Й., както и обясненията на подсъдимия, тъй като същите са непротиворечиви,
логични, във взаимовръзка относно релевантните обстоятелства. При това
положение съдът намери, че не са налице достатъчно доказателства за да се
приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, поради
което призна подсъдимия Ж.Н. за невинен в това, в това, че на 15.01.2009г. около
23,00 часа на ГП- II-99 в участък от пътя между с.Черноморец и гр.Созопол,
в съучастие, като съизвършител със С.Й.Б.
ЕГН **********, М.И.Я. ЕГН ********** и лица с неустановена по делото самоличност,
повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел ”Голф-3” с ДК№ А****КВ, собственост на Н.Д.Я.
ЕГН **********, като нанесената щета по автомобила е
на стойност 1361,60 лева – престъпление по чл.216, ал.1 вр.
с чл.20, ал.2 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата.
Председател: Петя Георгиева
Вярно с оригинала!
А.Р.