№ 148
гр. Русе, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520103716 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание
чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материално правно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД,
чл. 92, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Я*Б*Я* против К. Г. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. Русе, ул. М.Л. № 4.
Ищецът заявява, че за посочените суми се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по ч.гр.д. № 61/2022 год. по описа на РРС, която
заповед му била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът К. Г. Т. дължи на ищеца по Договор за паричен заем № 3909639 от 26.08.2020
год.: главница - 600.00 лева; договорна лихва в размер на 66.63 лева за периода от датата на
първа вноска 03.09.2020 г. до 04.03.2021 г. - датата на последната вноска, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението - 60.00 лева, мораторна лихва върху непогасената
главница 63.64 лева за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 04.09.2020 г.
до 21.12.2021 г. - дата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
както и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство: 386.37 лева.
Претендира деловодните разноски в исковото и заповедното производства.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 29 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 11.01.2022 год. по ч.гр.д. № 61/2022 год. по описа на РРС, с
която е разпоредено на длъжника да заплати на кредитора сумата 600.00 лева- главница,
1
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението- 10.01.2022 год.,
договорна лихва в размер на 66.63 лева за периода от датата на първа вноска 03.09.2020 г. до
04.03.2021 г. - датата на последната вноска, възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство: 386.37 лева, мораторна лихва върху непогасената главница 63.64 лева за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 04.09.2020 г. до 21.12.2021 г. - дата на
подаване на заявлението, разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението - 60.00
лева, 25.00 лева- държавна такса и 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Страните не спорят, че на 26.08.2020 г. между ответника и ИЗИ АСЕТ
МЕНУДЖМЪНТ АД е сключен Договор за паричен заем № 3909639, съгласно който на
кредитополучателя е предоставен заем в размер на 600.00 лева, като договорът има силата
на разписка за предаване на сумата в брой. Ответникът се задължил, освен главницата, да
заплати още възнаградителна лихва в размер на 40 %. Кредитът е разсрочен на 27
ежеседмични вноски от по 24.69 лева, като първата погасителна вноска следвало да се плати
на 10.09.2020 год., а последната- на 04.03.2021 год.
В чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от
сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:
-поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 4, т. 1 от
условия;
- банкова гаранция при условията на чл. 4, т. 2 или
-одобрено от заемодателя дружество- поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Тази уговорка се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
В този смисъл обвързването на възможността за отпускане на кредит с
възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице (ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД е едноличен собственик на капитала на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД), на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение
на задълженията на финансовата институция за оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси на основание чл. 10а,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и води
до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Следва да се посочи, че възнаграждението за поръчителя остава дължимо, дори
и ако длъжникът погаси задължението си към кредитодателя, поради което представлява
разход по кредита и следва да се включи в ГПР.
Договорът за предоставяне на поръчителство заобикаля ЗПК, поради което
също е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 21 от ЗПК.
2
Не е посочен коректно размерът на ГПР в договора за кредит, което е
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това на основание чл. 22 от същия закон,
той е недействителен. Отпуснатият кредит е в размер на 600.00 лева, платим на 27
ежеседмични вноски от по 24.69 лева. Посоченият ГПР в договора е 48.39 %. В него обаче
не е включено възнаграждението на поръчителя, което, съгласно чл. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство от 26.08.2020 год. е в размер на 14.31 лева седмично за
периода на действие на договора за кредит или общо 386.37 лева. Следователно посоченият
в договора ГПР очевидно не отговаря на реалния, който би се получил при съобразяване на
всички възнаградителни плащания.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен.
Неясното определяне на ГПР от своя страна представлява нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, което е условие, визирано в чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит
да бъде обявен за недействителен. Поради това съображение кредитополучателят ще дължи
само чистата сума по кредита, следователно акцесорните вземания за лихви, били те
договорни или мораторни, не следва да бъдат присъждани.
На 02.03.2020 г. е сключен рамков договор между ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД и Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, с който първото дружество
прехвърля на второто свои вземания по договори за заем, като вземанията се
индивидуализират в приложение към договора. Представено е и приложение към договора
за цесия, в което е посочено, че вземането срещу К. Т. по договор за паричен заем №
3909639/26.08.2020 год. се прехвърля на ищеца. Законният представител на ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД е упълномощил АКПЗ ЕООД да уведоми от негово име всички
длъжници на дружеството, вземанията срещу които са прехвърлени с рамковия договор от
02.03.2020 г. По делото е приложено и потвърждение (л. 30а) подписано от законния
представител на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, което съдържа изявление, че се
потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от дружеството на АКПЗ
ЕООД по рамковия договор от 02.03.2020 г. и индивидуализирани в приложение № 1 от
01.04.2021 г. Приложено е и уведомление до ответника за извършената цесия (л. 32).
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на
страните да изразят становище по тези въпроси.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за заем нарушава
множество разпоредби от Закона за потребителския кредит и европейското законодателство,
поради което е недействителен.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения
по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин. Чл. 5, ал. 2 от ЗПК също изисква информацията в договора с всички
негови приложения, включително и стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити да е представена по ясен и разбираем начин.
Формирането на ГПР не е представено по ясен и разбираем начин, като същото
е посочено само цифрово- 48.39 %. При посочена годишна лихва от 40.00 % не става ясно
какво друго е включено в ГПР и в какви размери, за да се получи посочения процент. На
3
следващо място посочения ГПР очевидно не отговаря на реалния ГПР по договора. Когато
кредитирана сума от 600.00 се изплаща на 27 равни седмични вноски от по 24.69 лева и към
него се прибави лихва в размер на 40.00 %, както и възнаграждението на одобрения от
кредитора поръчител в размер на 386.37 лева (64.4 % от главницата), това очевидно не е
равно на посочения ГПР и многократно надхвърля нормативно установения- петкратния
размер на законната лихва за забава съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По отношение на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането поради забава в плащането на паричните вноски в размер на 60.00 лева, същите
не са платими. Макар вземанията да са наименувани „разноски“, то те на практика
представляват такса, но срещу тях не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя,
а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава, без значение дали са извършени посочените действия. При
това положение следва да се приеме, че тази клауза би прикрила една неустойка за забава, а
съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на мораторната лихва. По изложените съображения съдът
намира, че сумата 60.00 лева също не се дължи от потребителя.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение № 30/09.03.2020 год.
по в.т.д. № 33/2020 год. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
договор.
Посочените факти обуславят извод за нарушения и на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посочените основания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от
600.00 лева и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК- 10.01.2021 год. до пълното погасяване на дълга.
Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено
на длъжника в хода на производството, заедно с другите книжа по делото и съгласно трайно
установената практика на ВКС това връчване следва да се счита за редовно и поражда
правно действие.
С решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на
разноските за заповедното производство- относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски, съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска. В случая, предвид отхвърлянето частично на установителния иск, частично следва
да бъдат редуцирани разноските в заповедното производство и частично уважени сторените
от ищеца в исковото. В заповедното производство са присъдени разноски на кредитора в
размер на 25.00 лева- държавна такса и 50.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Поради
4
това на заявителя в заповедното производство следва да бъде присъдена сумата 38.24 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 225.00 лева
за държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт на ищцовото
дружество в размер на 100.00 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото. Ответникът не е направил разноски. Съобразно изхода от спора ответникът следва
да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 165.73 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че съществува вземането на АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Я*Б*Я* по
отношение на К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. М.Л. № 4 за сумата 600.00 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 3909639, сключен на 26.08.2020
год. между ответника и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, вземанията по който са
прехвърлени от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД на АКПЗ ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 год. и Приложение № 1 към него, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 61/2022 год.- 10.01.2022 год. до изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Я*Б*Я* иск да бъде признато за установено,
че К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. М.Л. № 4 дължи по Договор за паричен заем
№ 3909639 договорна лихва в размер на 66.63 лева за периода от датата на първа вноска
03.09.2020 г. до 04.03.2021 г. - датата на последната вноска, разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението - 60.00 лева, мораторна лихва върху непогасената главница 63.64
лева за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 04.09.2020 г. до 21.12.2021 г. -
дата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и възнаграждение
по договора за предоставяне на поръчителство- 386.37 лева.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. М.Л. № 4 да заплати
на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано
от Я*Б*Я* сумата 38.24 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 165.73 лева- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5
6