ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1645
гр.Бургас,
27.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димитров адм.д. №1755 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 60, ал.4
от АПК.
Производството е образувано по жалба,
с която жалбоподателят ВИП ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ул. Места №11а, със законен представител К. Янков е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № ФК-187-0047501/24.08.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, при дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален
Контрол“. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – магазин за сувенири, находящ се в с. Равда, ул. Несебър №30, ,
стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от
четиринадесет дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради
нарушение на материалния закон. По същество се иска неговата отмяна. Оспорва се
наличието на допуснато от страна на търговеца нарушение, нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, предвид неосигуряване на възможност за упражняване на
процесуалното право по чл.187, ал.4 ЗДДС за заплащане на имуществената санкция
и избягване запечатването на търговския обект. Аргументира се неправилно
приложение на материалния закон в лицето на чл.60, ал.1 АПК. Излагат се
аргументи за липсата на мотиви за допускане на предварителното изпълнение на
ПАМ. В тази връзка се оспорва сезонният характер на обекта. Обяснява се, че
същият се помещава в масивна сграда, която няма временен характер, поради което
липсва опасност изпълнението на ПАМ да бъде осуетено. Сочи се, че останалите
посочени фактически основания нямат връзка с материалната норма, явяваща се
основание за постановяване на предварително изпълнение. На последно място
липсата на основание за допуснатото предварително изпълнение се търси и в
продължаващата извънредна епидемична ситуация. Прави се и особено искане за
спиране изпълнението на ПАМ до влизане в сила на окончателен съдебен акт по
спора.
Предмет на настоящото разглеждане се
явява единствено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
Предмет на самата заповед и на предварителното й изпълнение е ПАМ – „магазин за
сувенири, находящ се в с. Равда, ул. Несебър №30, стопанисван от жалбоподателя,
и забрана достъпът до него за срок от четиринадесет дни ", обективирано в Заповед №ФК-187-0047501/24.08.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, при дирекция Оперативни
дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“ на НАП.
Направено е искане съдът да отмени
Разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка.
Съдът при извършена проверка за
редовност и допустимост на оспорването с жалбата, установи следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице с оглед обстоятелството, че оспореното Разпореждането за
принудително изпълнение на ПАМ е обективирано в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №ФК-187-0047501/24.08.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, при дирекция Оперативни дейности в Главна
Дирекция „Фискален Контрол“ в ЦУ на НАП за налагане на принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект „магазин за сувенири,
находящ се в с. Равда, ул. Несебър №30, стопанисван от жалбоподателя, и е
забранен достъпът до него за срок от четиринадесет дни ".
Заповедта
е била връчена на жалбоподателя на 26.08.2020г., като жалбата е подадена в 3-дневния
срок за обжалване на разпореждането на предварителното изпълнение на адм. акт
по чл. 60, ал.4 от АПК, изтичащ на 29.08.2020г., поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От обстоятелствената част и
диспозитива на приложената към делото Заповед е видно, че на 14.08.2020г. в
11,12 часа е извършена проверка на обект магазин за сувенири, находящ се в с.
Равда, ул. Несебър №30, стопанисван от жалбоподателя. При проверката е
установено, че същият в качеството си на задължено лице съгласно чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., при извършена контролна покупка на 1бр. ключодържател
„заек“ на стойност 13,00 лева заплатена в брой от проверяващия, преди
легитимацията не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в
обекта фискално устройство , модел Tremol ZM-KLV2, ИН на ФУ ZK 061506 и ФП № 50067493, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки
при плащането на стоката.
Извършената проверка е била
обективирана в протокол за извършена проверка ser. AA №0047501/14.08.2020г., представен ведно с административната
преписка. Установено било, че дейността се упражнява сезонно от 2006г. Установено било и това, че
търговският обект бил собствен на търговеца и е с площ 130,00 кв.м.
При проверката било представено
свидетелство за регистрация на ФУ. Изготвен бил опис на парите в касата, който съответствал
по размер на отчетените преди процесната продажба суми.
Представена е била впоследстие и
справка за регистрираните Z задачи за ФУ от 01.06.2019г. до 18.08.2020г. от
която се установява, че за периода 23.10.2019г. - 27.06.2020г. фискалното
устройство не е отчитало обороти.
Въз основа на така установените факти
административният орган е приел, че жалбоподателят извършва търговска дейност в
конкретизирания търговски обект, като при извършена контролна покупка не е
издал фискален бон от регистрираното и работещо ФУ, което представлява
административно нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от вр. чл.3, ал.,
ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС, като по този
начин жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Установено по
този начин извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по
смисъла на чл.186, ал.1, от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ
„запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.
Заповедта постановява запечатването
да се извърши непосредствено с вручването й в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на търговското дружество,
че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на
основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена
с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена
санкция е заплатена изцяло. Относими към настоящото производство са само
мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.
Според тези мотиви фактическите
основания за издаване на това разпореждане са идентични с тези за постановяване
на самата заповед, а именно заради неиздаден фискален бон след покупка на
стойност 13,00 лева, нисък среднодневен оборот, нереално нисък финансов
резултат, с допълнение на едно ново основание, а именно временният, т.е.
сезонен характер на търговския обект.
Въз основа на този факт органът е
направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят
особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват
значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че
констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това
нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е
налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е
извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса
на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните
приходи от продажби. В заключение административният орган е направил извод, че
разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така
и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с
цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.
Именно с оглед на това, според
органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените
цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и
за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение
на ПАМ, тъй като временният характер на обекта води до извод, че отлагането на
изпълнението би могло да възпрепятства по-късната реализация на ПАМ.
При такаустановените факти и
обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:
Търговецът е заинтересована страна,
като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено
засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за
него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното
разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Според чл.188 от ЗДДС принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК в
административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Съгласно чл.60, ал.4 от АПК
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
Когато законодателят с норма в закона
допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той
предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените
отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от
предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава,
че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси
– държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.
Във всички останали случаи
административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде
обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се
произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила
съдебен акт, с който жалбата срещу административният акт е отхвърлена. В този
смисъл, случаите, при които административните актове се изпълняват след като
влязат в сила обективират принципа. Другата хипотеза, при която на акта е
придадено предварително изпълнение със закон, е изключение.
Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е
дал възможност на административният орган, в случаите, когато законът не
предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при
наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с
разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на
органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка. Същите по своето
естество и характер следва да сочат на някакъв вид изключителност или
особеност, които конкретната хипотеза притежава, спрямо обичайните случаи от
същия вид.
От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в
изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките,
предвидени в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен
акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е
нито цел нито идея на законодателя, нито може да бъде фактически и най-вече
правно обосновано..
В процесният случай съдебният състав
констатира такава изключителност именно в обстоятелството около сезонния
характер на обекта. Това обстоятелство се оспорва от страна на жалбоподателя,
но настоящият съдебен състав приема същото за доказано от цитираната справка за
регистрираните Z задачи за ФУ от 01.06.2019г. до 18.08.2020г. Това
обстоятелство води до извод, че запечатването на търговският обект на по-късен
етап, извън сезона не би оказало нито възпитателен, нито възпиращ ефект спрямо
търговеца, което обезмисля прилагането на ПАМ.
Необосновани предвид изложените
мотиви се явяват възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената
заповед, обосноваващи налагането на ПАМ, както и тези за липса на
материалноправните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.60, ал.1, вр.
ал.5 АПК. Неосигуряването на възможност за упражняване на процесуалното право
по чл.187, ал.4 ЗДДС за заплащане на имуществената санкция и избягване
запечатването на търговския обект само по себе си не е нарушение, доколкото
административнонаказателното производство е самостоятелно и независимо от
настоящото, като в дискрецията на АНО стои преценката дали да издаде НП въз
основа на АУАН или само да предупреди нарушителя.
Наличието на извънредна епидемична
обстановка не може да бъде прието като изключително или смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото се касае за административно нарушение, при което
отговорността е безвиновна, на самото търговско дружество, а не на служителите
му, като последното е търговец - професионалист, за когото действията по
издаване на фискален бон, респ. начисляване на ДДС чрез него е неотменно и
основно задължение при упражняване на търговската му дейност.
При горните констатации, възраженията
на жалбоподателя за неотносимост на останалите, посочени в заповедта фактически
основания за постановяване на
предварителното изпълнение на ПАМ, макар и верни се явяват ирелевантни в
случая.
С оглед гореизложеното, искането за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-187-0047501/24.08.2020г.,
издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
Оперативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП, следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
По отношение на искането по чл.60,
ал.5 АПК, а именно за спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на жалбата, предвид изводите на съда в подкрепа на
неотложния характер на мярката по предварително реализиране на ПАМ и с оглед
произнасянето му по съществото на жалбата с правно основание чл.60, ал.5 АПК с
настоящият съдебен акт, който решава спора окончателно, съдебният състав намира
за необходимо да го остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.60, ал.5 и 6 от АПК, Административен съд Бургас,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на ВИП ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ул. Места №11а, със законен представител К. Янков, за отмяна на разпореждане по чл.60 АПК, с
което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка ФК-187-0047501/24.08.2020г., издадена от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален
Контрол в ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка ФК-187-0047501/24.08.2020г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: