Решение по к. адм. дело №438/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал. 1, изр. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Сливен, подадена против Решение № 380 от 12.05.2025 г., постановено по гр. дело № 78/ 2024 г по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-04-83/23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – гр. Сливен и са осъдени Директорът на Областна Дирекция „Земеделие“ – Сливен и Държавата, представлявана от министъра на земеделието, да заплатят на М. Д. М., с [ЕГН], от [населено място], ***, сума в общ размер на 2840 лв., от които сумата 1240 лева по гр. д. № 1004/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, сумата 800 лв. по адм. д. № 361/2023 г. и 800 лв. по настоящото производство.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът намира, че: мотивите на обжалваното решение са неточни, неясни и не разкриват изискуемото подробно, цялостно и аналитично обсъждане на всички събрани и проверени по делото доказателства, т.е. не е извършен надлежен анализ на доказателствата, което прави и невъзможна проверката на волята на съда относно тяхната оценка; решението е неточно и неясно, без определена конкретика и хронология от събития, относно факта на с. между жалбоподателя М. Д. М. и Държавата. Посочва, че: с оглед невъзможността в онзи момент да бъде даден отказ, процедурата за изготвяне на ПНИ е спазена и със Заповед № РД-04-14/ 05.02.2021 г. е одобрен Протокол № ПО-04-1/ 19.01.2021 г.; както Министерство на земеделието, така и ОД „Земеделие“ гр. Сливен, в лицето на Държавата, със своите действия са целели единствено да защитят държавния интерес и едновременно с това да удовлетворят изцяло интересите на г. М.; по никакъв начин нито една от двете институции не е целяла осуетяване на стартираната от жалбоподателя административна процедура и във всеки момент е била готова да съдейства и подпомага своите клиенти и бенефициенти в рамките на законовия ред. Счита, че между страните в евентуалното исково производство не е налице спор за материално право, че казусът може да бъде разрешен извънсъдебно, в случай че от страна на жалбоподателя е налице воля да стартира нова или да изпълни указанията на Министерство на земеделието и отстрани нередовностите по вече стартирана по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ процедура. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, или да постанови друго решение, вместо обжалваното по съществото на делото.

Ответникът по касацията е подал отговор на касационна жалба, чрез пълномощник, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът правилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото, в резултат на което е достигнал до правилни изводи. Посочва, че е била реализирана процедура по разделяне на с. на жалбоподателя и държавата поземлен имот на ниво отново с. поземлени имоти, като процедурата по възлагане, изготвяне, приемане и одобряване на плана на новообразуваните имоти е била спазена. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба, като моли същата да бъде уважена и съда да постановите решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен. Претендира присъждане на разноски пред първа и пред втора инстанция. Излага съображения под формата на писмени бележки.

Ответникът – М. Д. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано становище от пълномощник, който заявява, че Заповед № РД-04-83/23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ Сливен е незаконосъобразна, поради което Районният съд правилно я е отменил. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Заинтересованата страна – Държавата, представлявана от министъра на земеделието, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението на Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в сила. Алтернативно, при преценка за наличие на условия за допълване на делото с доказателства, което не е сторено от Районен съд – Сливен, предлага решението да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че във връзка с постъпила преписка вх. № ПО-04-53/ 09.12.2020 г. с в. М. Д. М., на основание чл. 45 ал. 5 от ППЗСПЗЗ е била издадена Заповед № РД-07-1/ 04.01.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Сливен /ОДЗ/, с която е назначена комисия за приемане на План на новообразуваните имоти по реда на чл. 45, ал. 3 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

С протокол № ПО-04-1/ 19.01.2021 г. на Комисията, назначена със заповед № РД-07-1/04.01.2021 г. на директора на ОДЗ гр. Сливен, е разгледала посочената преписка с вх. № ПО-04-53/ 09.12.2020 г. във връзка с приемане на План на новообразуваните имоти по реда на чл. 45, ал. 3 и 5 от ППЗСПЗЗ, с който се определят застроени и прилежащи площи на сгради и съоръжения, разположени извън границите на урбанизираните територии на обект „Бетонов възел“, ведно с документи описани подробно в протокола от № 1 до № 20. Комисията е констатирала, че: разработката е окомплектована съгласно нормативните изисквания, определени със Заповед № РД-46-495/ 22.08.2003 г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-455/ 22.08.2003 г. на МРРБ за определяне на техническите изисквания при определянето на застроените и прилежащи площи на сградите и съоръженията от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ; отговаря на съгласуваните технически изисквания задания, на което основание е взела решение, с което приема План на новообразуваните имоти за Стопански двор [населено място], ***, по реда на чл. 45, ал. 14 от ППЗСПЗЗ, съгласно който на обект „Бетонов възел“ на сградите и съоръженията разположени в поземлен имот с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м., попадащ в границите на стопански двор на одобрената със Заповед №РД-18-58/ 24.01.2020 г. КККР на ИД на АГКК гр. София в [населено място], ***, чрез разделяне на ПИ с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м. на ПИ с идентификатор № 53847.76.306, № 53847.76.307, № 53847.76.308, № 53847.76.309. Със заповед № РД-04-14 от 05.02.2021 г., издадена от директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Сливен е одобрен Протокол № ПО-04-1/ 19.01.2021 г. и е приет План на новообразуваните имоти за Стопански двор [населено място], ***, по реда на чл. 45, ал. 14 от ППЗСПЗЗ, съгласно който на обект „Бетонов възел“ на сградите и съоръженията разположени в поземлен имот с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м., попадащ в границите на стопански двор на одобрената със Заповед № РД-18-58/ 24.01.2020 г. КККР на ИД на АГКК гр. София в [населено място], ***, чрез разделяне на ПИ с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м. на ПИ както следва: поземлен имот с идентификатор № 53847.76.306, с площ 835 кв. м, собственост на ДПФ-МЗХГ - определен като годна земеделска земя, с НТП - „изоставена, орна земя“; поземлен имот с идентификатор № 53847.76.307, с площ 4854 кв. м., с. на ДПФ-МЗХГ и на М. Д. М., с НТП – „Други промишлени територии“; поземлен имот с идентификатор 53847.76.308, с площ 735 кв. м., собственост на ДПФ-МЗХГ, определен като негодна за земеделско ползване земя, неподлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, с НТП - „Незастроена територия“; поземлен имот с идентификатор 53847.76.309, с площ 119 кв. м. - собственост на Община Твърдица, определен като обслужващ местен път, с НТП - „за местен път“.

С Удостоверение № 25-22807/ 29.01.2021 г. от СГКК Сливен е приет проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], *** за ПИ с идентификатор № 53847.76.1 и сгради с идентификатори № 53847.76.1.1, № 53847.76.1.2, № 53847.76.1.3, № 53847.76.1.4, внесен с вх. № 01- 34789/23.01.2021 г. отговарящ на изискванията на по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.

Във връзка с постъпило писмо с изх. № 06-42/ 14.06.2022 г. на Дирекция ПОК към МЗм, комисията по чл. 45, ал. 5 от ППЗСПЗЗ констатирала противоречие на одобрения план на новообразуваните имоти с разпоредбата на чл. 45б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и извършената делба на ПИ № 53847.76.1 с площ 6543 кв. м по реда на чл. 45, ал. 14 от ППЗСПЗЗ. Съставен бил протокол № ПО-04-15/ 22.06.2022 г. с решение на Комисията за обезсилване на Плана на новообразуваните имоти, приет с протоколно решение в рамките на проведеното на 19.01.2021 г. заседание, на което с Протокол № ПО-04-1/ 19.01.2021 г. е приет Плана на новообразуваните имоти на Стопански двор [населено място], *** за поземлен имот с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м. От М. Д. М. било подадено възражение вх. № РД-12-02-768/ 01.08.2022 г., по което комисията се е произнесла с Протокол № ПО-04-17 от 10.08.2022 г., приемайки, че същото не следва да бъде уважено. Издадена била Заповед № РД-04-83 от 23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Сливен, с която е обезсилен Планът на новообразуваните имоти, одобрен с Протокол № ПО-04-1 от 19.01.2021 г. на Комисията назначена със Заповед № РД-07-1 от 04.01.2021 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Сливен, и е прекратена процедурата по чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Производството пред Районен съд - Сливен е образувано по жалба на М. Д. М. подадена против Заповед № РД-04-83 от 23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ Сливен, с която е обезсилен Планът на новообразуваните имоти, одобрен с Протокол № ПО-04-1 от 19.01.2021 г. на Комисията назначена със Заповед № РД-07-1 от 04.01.2021 г. и протоколно решение, с което се обезсилва Планът на новообразуваните имоти за стопански двор [населено място], ***. По жалбата първоначално е било образувано гр.дело № 1004/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, по което с Решение № 551 от 30.06.2023 г. съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-04-83 от 23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр. Сливен и е осъдил ОД „Земеделие“ гр. Сливен да заплати на М. Д. М., с [ЕГН], сумата 1240 лева, представляваща разноски по делото. В резултат на касационно обжалване от страна на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Сливен посоченото решение е обезсилено с Решение № 7 от 19.12.2023 г. по КАД № 361 / 2023 г. по описа на Административен съд - Сливен с мотиви, че е постановено при неправилното конституиране на ответника и делото е върнато на Районен съд - Сливен за ново разглеждане от друг съдебен състав.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е приел, че: с. на процесния недвижим имот в землището на [населено място] са държавата и М. Д. М.; реализираната процедурата по обособяване на нови имоти, което касае и процесния имот с идентификатор 53847.76.1, находящ се в землището на [населено място], *** е спазена, като проведена в съответствие с изискванията на Глава трета от ППЗСПЗЗ. Въз основа на установеното първоинстанционният съд е счел, че: процедурата по разделянето на с. на жалбоподателя и държавата поземлен имот на нови, отново с. имоти е спазена; липсва основание за обезсилване на плана на новообразуваните имоти, като действащото законодателство не предвижда такава правна възможност, поради което е отменил Заповед № РД-04-83 от 23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ гр.Сливен като незаконосъобразна.

Решението на Районен съд - Сливен е правилно.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка.

Касационната инстанция счита, че Районният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Производството е водено по специалния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и § 19 от Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.).

Видно от Протокол № ПО-04-15 от 22.06.2022 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-07-1/ 04.01.2021 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Сливен, Комисията е приела решение за обезсилване на Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет с протоколно решение в рамките на проведеното на 19.01.2021 г. заседание, на което с Протокол № ПО-04-1 от 19.01.2021 г. е приет План на новообразуваните имоти на Стопански двор [населено място], ***, съгласно който на обект „Бетонов възел“ на сградите и съоръженията разположени в поземлен имот с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м., попадащ в границите на стопански двор на одобрената със Заповед №РД-18-58/ 24.01.2020 г. КККР на ИД на АГКК гр. София в [населено място], ***, чрез разделяне на ПИ с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м. Посочено е, че одобреният ПНИ е в противоречие с разпоредбата на чл. 45б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и извършената делба на ПИ с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м. по реда на чл. 45, ал. 14 от ППЗСПЗЗ. Видно от текста на Протокола, в мотивите са цитирани текстовете на посочените разпоредби от ППЗСПЗЗ, като процесната Заповед № РД-04-83/23.08.2022 г. на директора на ОД „Земеделие“ – гр. Сливен е възпроизвела мотивите от Протоколното решение на комисията с Протокол № ПО-04-15 от 22.06.2022 г. Мотиви за констатирано несъответствие на плана на новообразуваните имоти с действителното положение на терена по смисъла на чл. 45б, ал. 3 от ППЗСПЗЗ не са изложени. Както правилно е приел и Районният съд, процедурата по изработване и одобряване на План на новообразуваните имоти на Стопански двор [населено място], ***, по реда на чл. 45, ал. 14 от ППЗСПЗЗ, съгласно който на обект „Бетонов възел“ на сградите и съоръженията разположени в поземлен имот с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м., попадащ в границите на стопански двор на одобрената със Заповед №РД-18-58/ 24.01.2020 г. КККР на ИД на АГКК гр. София в [населено място], ***, чрез разделяне на ПИ с идентификатор № 53847.76.1 с площ 6543 кв.м. на ПИ с идентификатор № 53847.76.306, № 53847.76.307, № 53847.76.308, № 53847.76.309, е била спазена. Настоящата съдебна инстанция намира за обоснован изводът на първоинстанционният съд, че липсва основание за обезсилване на плана на новообразуваните имоти и законът не предвижда такава правна възможност. Събраните по делото доказателства, заедно с възраженията на страните, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател е неоснователна. Основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, което следва да се определи в размер на 800 лева и да се възложи в тежест на касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 380 от 12.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 78/ 2024 г по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция „Земеделие“ – Сливен да заплати на М. Д. М., с [ЕГН], с адрес: [населено място], *** разноски за касационното производство в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Решението е окончателно .