Решение по дело №9199/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            08.10.2019 г.        гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненски районен съд                                                                             гражданско отделение

На двадесет и шести септември                                          две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 9199 описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 41 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от  „*****“ ООД ЕИК ***** с която се претендира да бъде осъдено „*****.“ ООД ЕИК *****да му заплати  сумата от  *****лева, представляваща неплатена цена по сключен между страните писмен договор от 19.01.2016г.  за търговска продажба на стоки – петролни продукти, за което са издадени 2 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.  В проведеното по делото открито съдебно заседание изразява становище, че признава иска, както и дължимостта на претендираните разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237  ал.1 ГПК/.

В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание на претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на ответника за приетия от него ред за разглеждане на делото, като той не е възразил. Ищецът в проведеното открито съдебно заседание е изразил становище за постановяване на решение при признание на иска.

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 327 ТЗ  е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

На основание чл. 78 ал.1 ГПК и доколкото предвид плащане до приключване на процеса, ответникът е станал повод за предявяване на иска, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело -  445 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС и 121,40лв. за държавна такса.  

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 327 ТЗ „*****.“ ООД ЕИК *****да  заплати на „*****“ ООД ЕИК *****  сумата от  *****лева, представляваща неплатена цена по сключен между страните писмен договор от 19.01.2016г. за търговска продажба на стоки – петролни продукти, за което са издадени 2 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  „*****.“ ООД ЕИК *****да  заплати на „*****“ ООД ЕИК *****  сумата от 566,40 лева - разноски по гр.д. № 9199/2018г. на ВРС.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: