№ 12377
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110112440 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу Т. С. К., В. А. Ц. и М. А. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна
отговорност, както следва: Т. С. К. - 4/6, а В. А. Ц. и М. А. С. по 1/6 от сумата в размер на
462,41 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 06.11.2024 г., претендирана върху
сума в размер на 1 789,32 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2025г. по ч.гр.д. №
74684/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.12.2021 г. – м.04.2023 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК, вх. „Г“, ет. 5, ап. 70,
която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалните им представители, са подали
отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по основание и размер по
подробно изложени съображения. Релевират възражение за настъпила погасителна давност.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.04.2025г. и приет за
окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на
12.06.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени фактите, че: 1/ ответниците са съсобственици при
посочените квоти на процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК, вх. „Г“, ет. 5,
ап. 70; 2/ до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество
топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност
и за същия период не е имало извършени плащания от ответниците. Ето защо и съобразно
посочената по – горе нормативна уредба следва да се приеме, че ответниците са потребители
на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този
смисъл доказано е основанието (източникът) на вземанията, предмет на предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-
2
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно
ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи,
настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември
на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в
забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на
дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто смисъл са
възраженията на ответните страни (в този смисъл са Решение № 5153 от 13.09.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6379/2023 г., и др.).
В случая с подадените на 29.01.2025г. възражения по чл. 414 ГПК длъжниците-
ответници изрично са признали вземането за главница за топлинна енергия в общ размер на
1789,32 лв., претендирана за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г., като са оспорили
вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 462,41 лв.,
претендирани за периода 15.02.2022 г. до 06.11.2024 г.
В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за
топлинна енергия в размер на 1789,32 лв., то акцесорната претенция се явява установена в
своето основание за периода от 15.02.2022 г. до 06.11.2024 г. и възлиза на сумата в общ
размер на 460,15 лв. съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, поради което до този размер предявените искове
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са основателни, а за разликата до
пълния претендиран размер от 462,41 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Предвид гореизложеното отговорността на ответниците се разпределя съобразно
квотите им в съсобствеността, респ. Т. С. К. дължи 4/6 от стойността на мораторната лихва,
т.е. 306,76 лв., а В. А. Ц. и М. А. С. дължат по 1/6 от лихвата за забава, т.е. по 76,69 лв., като
за разликата до пълните предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 9,26 лв. – за държавна такса и 10,30 лв. - възнаграждение за юрисконсулт в
заповедното производство (съразмерно с частта, срещу която длъжниците са възразили, а за
останалата част съдът е издал изпълнителен лист в заповедното производство), 140,74 лв. –
държавна такса в исковото производство, 250 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на
3
100 лв., или общо 510,30 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 507,80 лв.
По отношение на претендираните от ответниците разноски за заповедното
производство:
Исканията за присъждане на разноски в заповедното производство са релевирани още с
възраженията по чл. 414 ГПК, като за всеки от ответниците е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на по 480 лв., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Своевременно
релевираното още с исковата молба от процесуалния представител на ищеца възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно в тази част, като аргументите за това са следните.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., е прието, че
заповедното производство е уредено като едностранно и подаването на възражение в срока
по чл. 414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд
не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То
няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково,
разноски за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл
Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О.,
Определение по ч.гр.д. № 6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от ответниците разноски за исковото производство:
С отговорите на исковата молба процесуалните представители на ответниците са
претендирали присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на по 480 лв. Релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
е основателно предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и
приключването на делото в едно открито съдебно заседание, в което процесуалните
представители на ответниците не са се явили, поради което претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 400 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на всеки от процесуалните представител на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на по
1,95 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.
С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК, вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, сумата в размер на 306,76 лв. - мораторна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 06.11.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1 789,32 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК,
вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.01.2025г. по ч.гр.д. № 74684/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 306,76 лв. до пълния предявен размер от 308,27 лв.
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.
А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК, вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, сумата в размер на 76,69 лв. - мораторна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 06.11.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1 789,32 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК,
вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.01.2025г. по ч.гр.д. № 74684/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 76,69 лв. до пълния предявен размер от 77,07 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.
А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК, вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, дължи на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, сумата в размер на 76,69 лв. - мораторна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 06.11.2024 г., претендирана върху сума в размер на 1 789,32 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК,
вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.01.2025г. по ч.гр.д. № 74684/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 76,69 лв. до пълния предявен размер от 77,07 лв.
ОСЪЖДА Т. С. К., ЕГН **********, В. А. Ц., ЕГН **********, и М. А. С., ЕГН
**********, трите с адрес: гр. С., ж.к. „Л. В“, БЛОК, вх. „Г“, ет. 5, ап. 70, да заплатят на
„Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 507,80 лв. – разноски за
исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
38 ЗАдв., сумата от 1,95 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. С. С. С., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
38 ЗАдв., сумата от 1,95 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
38 ЗАдв., сумата от 1,95 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6