РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. С. , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от М. Христов Административно наказателно
дело № 20203420200626 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Емакс“ ООД, представлявано от управителя М.Г.К., ЕИК **
обжалва наказателно постановление № 44/ 27.08.2020г. на Директора на РИОСВ- гр.Р., с
което му е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на
3 000 / три хиляди / лева за извършено нарушение по чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от
Закона за опазване на околната среда. Изтъква доводи за допуснати процесуални и
материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът - РИОСВ- гр. Р., надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо тях- процесуален представител- гл.юриск. Ц.Т., надлежно упълномощена и приета от
съда. Моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно, излага
доводи в тази насока.
Актосъставител – С. М. Ж., редовно призована, явява се лично, депозира своите
показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Свидетел- Г. Й. С., редовно призована, явява се лично, депозира своите показания
по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Свидетел- Х. С. М., редовно призован, явява се лично, депозира своите показания
по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Жалбоподателят „Емакс“ ООД, надлежно уведомен, не се явява представител,
вместо тях проц.представител- адв.С.Н. при АК- С., упълномощен и приет от съда. Заявява,
че не е налице нарушението, описано в НП. Моли съда да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
1
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше
направено искане да се изискат от РУМВР- С. материали от СТЕ и разпити на свидетели по
ДП № **/2019г. по описа на РУМВР-С.. Съда след като взе предвид становището на
ответната страна, счете искането за основателно и изиска описаните по-горе писмени
материали от РУМВР-С., които с мотивирано протоколно определение прие като
доказателства по делото.
От страна на проц.представител на АНО беше направено искане за допускане до
разпит в качеството на свидетел на лицето Т.Ф.- служител на „ВиК“ ООД- С. по повод
участието в проверката на фирмата на жалбоподателя, извършена от органите на РИОСВ-
Р. на 17.01.2020г. Съда след като изслуша становището на ответната страна счете искането
за основателно и допусна до разпит в качеството на свидетел на лицето Татяна Атанасова
Филева- Петрова, която даде своите показания добросъвестно и съда ги прие като
доказателства по делото.
С оглед направените искания от двете страни в процеса, съда даде възможност да
представят и нови писмени доказателства. От двете страни в процеса се представиха такива,
а съда с мотивирани протоколни определения ги прие като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните, прие за установено следното:
На 17.01.2020г. при извършена проверка по повод получен сигнал в РИОСВ- Р. за
неприятни миризми, органите на РИОСВ- Р. заедно с представител на „ВиК“ ООД- С.
посетили предприятието на „Емакс“ ООД- жалбоподател в настоящето административно-
наказателно производство. По време на проверката проверяващите органи установили
несъответствие, свързано със заустването на отпадъчните вода на дружеството-
жалбоподател. По този повод било дадено предписание за което е бил получен и отговор от
оператора на дружеството. Въз основа на получените отговори и във връзка с чл.14, ал.4 от
ЗООС, директора на РИОСВ- Р. с писмо с изх. № **/2// 03.02.2020г. е дал допълнителни
предписания със срок на изпълнение до 28.02.2020г.
По повод изпълнението на дадените от директора на РИОСВ- Р. предписания в
посоченото по-горе писмо, на 03.06.2020г. била извършена нова проверка на
производствената площадка на „Емакс“ ООД- С.. По време на проверката органите на
РИОСВ- Р. установили, че дружеството- жалбоподател не е изпълнило дадените
задължителни предписания в т.2 от писмо с изх. № **/2/ 03.02.2020г., а именно: „Да се
осигури техническа възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след
КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД. Отпадъчните води постъпващи
в КМУ-2 следва да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително № ***-
НО-ИО-А1/2019г.“ Даденият срок за изпълнение на посочените предписания бил до
28.02.2020г. И тъй като проверяващите органи установили, че дружеството- жалбоподател
не е предприело действия, свързани с изпълнение на дадените предписания, счели, че е било
извършено нарушение на нормата на чл.166, т.3 във вр.с чл.14, ал.4 от Закона за опазване на
околната среда, като същото било извършено на 29.02.2020г. и констатирано при проверка
на място на 03.06.2020г., отразявайки го в Констативен протокол № СЖ-15/ 03.06.2020г.
В предвид на констатираното от проверяващите длъжностни лица бил съставен
АУАН № **/ 16.06.2020г., който бил връчен на наказаното лице лично чрез неговия
управител- Е.С.В. на 16.06.2020г. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното
НП от Директора на РИОСВ-Р., с което жалбоподателя бил наказан с административно
наказание- „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
тъй като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:
2
Обжалваното НП № 44/ 27.08.2020г. на Директора на РИОСВ-гр. Р. е издадено в
съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон,
по следните съображения:
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната и териториалната им компетентност. Процесното НП е съставено в сроковете
по ЗАНН, но вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е доказано в
настоящето производство от административно-наказващият орган, чиято е тежестта за
доказване.
Административнонаказателната отговорност на "Емакс" ООД гр.С. е ангажирана
за нарушение по чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС. Разпоредбата на чл.166, т.3 от
ЗООС предвижда с наказанията по чл.165 да се наказват и лицата, които не изпълняват
предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните
протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на
националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.14, ал.4
от ЗООС „Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на
басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават
предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и
наказателни постановления“. Наказанието за посоченото нарушение е наложено на
основание чл.164, ал.1 от ЗООС, който гласи, че за неизпълнение на изискванията по
чл.123в и чл.125 на оператора на инсталацията- юридическо лице или едноличен търговец,
се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят
действително е извършил деяния, които са в нарушение на цитираните норми. На същия са
били дадени обаче две предписания с писмо с изх.№ **/2/03.02.2020 г., а именно, първо- да
осигури техническа възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след
КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД, и второ- отпадъчните води
постъпващи в КМУ-2 да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително №
***-НО-И0-А1/2019г. Срокът на изпълнение и двете предписания е бил до 28.02.2020г. При
извършената проверка на 03.06.2020 г. е констатирано, че нито едно от двете предписания
не било изпълнено в определения срок. Това означава, че с бездействието си "Емакс" ООД е
нарушило разпоредбите на чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС.
Но независимо от изложеното по-горе, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, поради допуснато в хода на
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. В случая
в съставения акт и издаденото наказателно постановление срещу жалбоподателя, са описани
две деяния, всяко от които осъществява състав на самостоятелно административно
нарушение (неизпълнение на дадено от контролен орган задължително предписание), а в
същото време му е наложено едно наказание на основание чл.164, ал.1 от ЗООС. Последното
е в разрез с уредения в чл.18 от ЗАНН основен принцип, според който за всяко нарушение
следва да има отделно наказание, което да се изтърпи отделно. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са създали неяснота в АУАН и наказателното
постановление относно правните си твърдения, а именно за кое нарушение приемат, че
следва да бъде санкционирано дружеството.
Безспорно е, че в случая са дадени две отделни предписания, но с едно писмо с
изх.№ АО-**/2/ от 03.02.2020 г., съставен от директора на РИОСВ- Р., връчено на
управителя на дружеството на същата дата. Това становище всъщност застъпва и
проц.представител на АНО, където в прениите си по хода по същество на делото заяви, че
спрямо дружеството-жалбоподател предписанията са в две части, разделени именно както е
описано по-горе, т.е. налице са две предписания. Като акт, създаващ задължения за адресата
и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи
3
административна принуда, това писмо е индивидуален административен акт, противно на
становището на проц.представител на жалбоподателя, тъй като предписанието представлява
едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на
адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Засягат се
конкретни права и законни интереси на адресата, като при неизпълнение на предписанието,
компетентният орган налага глоба или имуществена санкция по чл.166, т.3 от ЗООС.
Следователно задължителното предписание има правнообвързващ ефект и изпълнението му
е скрепено с държавна принуда.
В предписанието не е посочено правно основание, но това е именно нормата на
чл.14, ал.4 от ЗООС, съгласно която директорите на РИОСВ, директорите на националните
паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни
протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и наказателни постановления. В цитираната разпоредба не е посочено конкретно
наименование на документа, в който е материализирано предписанието, дали това трябва да
бъде заповед, протокол, писмо или друг документ.
Този ИАА подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се
преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните
предпоставки за издаването му. По делото няма спор, че това писмо с изх.№ **/2/ от
03.02.2020г., съставено от директора на РИОСВ – Р., с дадените в него две предписания, не
е бил оспорен от задълженото лице по предвидения ред и е влязъл в сила. С първото от тези
предписания, провереното лице е задължено да осигури техническа възможност за
пломбиране на заустването на отпадъчни води след КМУ-2 в площадковата канализационна
мрежа на „Еми“ АД, а с второто предписание- отпадъчните води постъпващи в КМУ-2
следва да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексното разрешително № ***-НО-И0-
А1/2019г., като за изпълнението и двете предписания му е определен срок до 28.02.2020г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая са дадени две отделни
предписания, което становище се застъпва и от самия проц.представител на АНО, които
задължават провереното лице да изпълни различни по вид и обем дейности – по първото
предписание да осигури възможност за пломбиране на заустването на отпадъчни води след
КМУ-2 в площадковата канализационна мрежа на „Еми“ АД. Това предписание е на
практика неизпълнимо от страна на дружеството-жалбоподател, тъй като касае действия,
които следва да бъдат извършени на територията на друго дружество, а именно „Еми“ АД. В
случая дружеството-жалбоподател няма как да осигури тази възможност, тъй като по
никакъв начин тези действия не попадат в неговата компетенция. По второто предписание
се изисква пък от дружеството-жалбоподател да предприеме действия отпадъчните води
постъпващи след КМУ-2 да бъдат насочени към ТЗ 1, посочена в комплексно разрешително
№ ***-НО-И0-А1/2019г., т.е. в случая от дружеството-жалбоподател се изисква неговото
активно поведение. Следователно, второто предписание от цитираното по-горе писмо
изисква активно поведение от страна на адресата му, във връзка с изпълнението му, рамките
на посочения в него срок за изпълнение – до 28.02.2020г., а първото предписание изисква
точно обратното – осигуряване на техническа възможност, която както стана ясно по-горе е
на практика невъзможно да бъде осъществена, тъй касае действия на територията на друго
дружество, т. е. изисква се пасивно поведение, като срокът, определен за изпълнението му е
същия. Предвид това, настоящия съдебен състав намира, че неизпълнението, в случая, на
всяко едно от дадените две отделни предписания представлява отделно административно
нарушение, за което се следва отделна административнонаказателна санкция. В този смисъл
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е императивна и не допуска възможност за отклонения от
правилото – когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като по същество, тази законова
норма представлява и забрана за кумулиране на административни наказания. Нарушаването
на тази разпоредба винаги е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото
на защита на наказаното лице, като препятства възможността му да разбере за кое от
4
извършените нарушения му се налага наказание, същевременно води до неправилно
приложение на санкционната норма.
Ставайки въпрос и за санкционна норма, извън посоченото по-горе нарушение,
констатирано от съда и отделно от този довод, съдът констатира и че в хода на адм.
наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, касаеща пълна неяснота чрез която АНО е наложил наказанието на жалбоподателя,
досежно правното основание на нейното налагане. В описателната част на обжалваното НП
е вписано, че нарушението съставлява такова по реда на чл.166, т.3 във вр.с чл.14, ал.4 от
ЗООС, но в същото време жалбоподателя е бил наказан за извършеното от него нарушение
на основание чл.164, ал.1 от ЗООС. Санкциониращата норма чрез която е бил наказан
жалбоподателя касае нарушения, чрез които за неизпълнение на изискванията по чл.123в и
чл.125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв., докато жалбоподателя е наказан с наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, т.е. това наказание като размер не фигурира
в санкционната норма, чрез която е бил наказан жалбоподателя. Настоящия съдебен състав,
че правилната санкционна разпоредба е следвало да бъде именно тази по 166, т.3 от ЗООС, а
не неправилно приложената такава по чл.164, ал.1 от ЗООС, която е изобщо извън предмета
на делото и неприложима в казуса.
Санкциониращата норма представлява задължителен реквизит и неправилното й
посочване води до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и до отмяна на НП.
Изискването за посочване на административно наказателната разпоредба се извежда от
текста на т.7 на чл.57 от ЗАНН, визиращ, че НП трябва да съдържа вида и размера на
наказанието. Посочването на правилната санкционна норма е решаващо както за
организиране защитата на наказания, така и за осъществявания от съда контрол
впоследствие при обжалване на НП. Противното би означавало, че посочване на
административно- наказателна разпоредба изобщо не е необходимо, нещо което не се
оправдава фактически и от гледище на закона и не може да бъде споделено. След като в
случая неправилно е определена санкцията, поради погрешно избрана санкционираща
правна норма е налице пълно несъответствие между приетото за нарушено правило за
поведение и съответната скрепена със санкция административно-наказателната норма. С
посочването на чл.164, ал.1 от ЗООС от АНО е допуснато съществено нарушение на закона
на принципа на законоустановеност на административното нарушение и на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗАНН, "деянията, които съставляват
административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или
указ". Допуснатото от наказващия орган нарушение препятства съда и да извърши контрол
относно това дали имуществената санкция на наказаното лице е наложена съобразно
материалния закон, предвиждащ размера на тази санкция, така, както регламентира
материалноправната норма на чл.27, ал.1 от ЗАНН, според която "административното
наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение". Тези пропуски също са от категорията на
съществените и са неотстраними в съдебната фаза на процеса и водят сами по себе си до
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Всичко посочено по-горе, както поотделно, така и кумулативно, с оглед на
формалния характер на административнонаказателното производство представлява
съществено процесуално нарушение. Недопустимо е при съдебния контрол, съдът да
извежда волята на административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този
смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на
съответно наказание при констатации за извършено нарушение при виновно поведение.
При наличието на посочените съществени процесуални нарушения, които са
абсолютни основания за отмяна на НП всяко едно от тях, съдът не счита, че следва да се
обсъждат останалите наведени доводи за незаконосъобразност на НП.
5
С така допуснатите пороци е нарушено правото на защита на привлеченото към
отговорност лице да узнае за какво и кога извършено деяние му се налага наказание, а това
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид изложените
съображения, наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както
от жалбоподателя, въззивник в това производство, така и от проц.представител на АНО
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на чл.63,
ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззиваемата страна и с оглед крайния изход на делото (НП
подлежи на отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на
делото, съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН във
вр. чл.143, ал.1 от АПК, чл.144 от АПК и чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по
делото са налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 528 лв., която сума е значително
над определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за този вид работа
определен съобразно чл.18, ал.2 във вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на
сключване на договора за правна помощ (04.09.2020год), а и към момента на
упълномощаването на защитника от същата дата, съдът счете, че направеното от страна на
процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък
размер се явява основателно, и на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на минималното определено, съобразно Наредбата, а
именно 300 лв. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от РИОСВ-
Р..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 44/ 27.08.2020г. на Директора
на РИОСВ-гр. Р., издадено въз основа на АУАН № **/ 16.06.2020г. с което на основание
чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда във вр.с чл.53, ал.1 от ЗАНН на
„ЕМАКС“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.С., ул.“П.Б.“ № *,
представлявано заедно и поотделно от управителите М.Г.К. и Е.С.В. е наложено
административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 3 000 / три хиляди / лева за
извършено нарушение по чл.166, т.3 във вр.с чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната
среда като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ- Р. да заплати на „ЕМАКС“ ООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление- гр.С., ул.“П.Б.“ № *, представлявано заедно и поотделно от
управителите М.Г.К. и Е.С.В. сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес. представител на РИОСВ- Р. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7