РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500274 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 348/20.04.2022 год. по гр.д.№ 766/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд
-е осъден ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищеца Б. Ц., у.
гражданин, роден на ********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** K.,
M. K. U. **, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Г.“ № ** – ***** – адв. К. К. сумата
от 60000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща неиздължена част от
обезщетение (цялото в размер на 120000 лева) за неимуществени вреди
(болки и страдания) поради смъртта на Й. Ц. - Л. М. К. Ц. – у. гражданка,
родена на **.**.**** г. (майка на ищеца), настъпила на **.**.**** г. в
резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето И. В. И. с ЕГН
********** от гр. Г. при управление на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №
ЕВ3757АН (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“) на автомагистрала „Тракия“ в района на км. 350,5
на територията на област Бургас, посока София - Бургас, ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2018 г. до окончателно изплащане.
Отхвърлен е иска на Б. Ц. в частта над присъдения размер на главницата от
60000 лева до претендираната горница от 100000 лева, както и в частта за
1
законната лихва за периода от 19.07.2017 г. до 15.01.2018 г.
- осъден е ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищцата Т. Ц., у.
гражданка, родена на ********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** Z., J.
A. U. ** сумата от 60000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща
неиздължена част от обезщетение (цялото в размер на 120000 лева) за
неимуществени вреди (болки и страдания) поради смъртта на Й. Ц. - Л. М. К.
– у. гражданка, родена на **.**.**** г. (майка на ищцата), настъпила на
**.**.**** г. в резултат на непозволено увреждане, извършено от лицето И.
В. И. с ЕГН ********** от гр. Г. при управление на лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег.№ ЕВ3757АН (застрахован при ответното дружество по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“) на автомагистрала „Тракия“ в
района на км. 350,5 на територията на област Бургас, посока София - Бургас,
ведно със законната лихва, считано от 15.01.2018 г. до окончателно
изплащане. Отхвърлен е иска на Т. Ц. в частта над присъдения размер на
главницата от 60000 лева до претендираната горница от 100000 лева, както и
в частта за законната лихва за периода от 19.07.2017 г. до 15.01.2018 г.
- осъден е ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищеца Й. Ц., у.
гражданин, роден на ********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** S., D.
G. U. ***, със съдебен адрес гр. Б., ул. „Г.“ № ** – ****** – адв. К. К. сумата
от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща неиздължена част от
обезщетение (цялото в размер на 150 000 лева-погрешно посочено в
решението като 120 000 лв.) за неимуществени вреди (болки и страдания)
поради смъртта на Й. Ц. - Л. М. К. – у. гражданка, родена на **.**.**** г.
(съпруга на ищеца), настъпила на **.**.**** г. в резултат на непозволено
увреждане, извършено от лицето И. В. И. с ЕГН ********** от гр. Г. при
управление на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ ЕВ3757АН (застрахован
при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска 7
отговорност“) на автомагистрала „Тракия“ в района на км. 350,5 на
територията на област Бургас, посока София - Бургас, ведно със законната
лихва, считано от 15.01.2018 г. до окончателно изплащане. Отхвърлен е
иска на Й. Ц. в частта над присъдения размер на главницата от 90000 лева до
претендираната горница от 120000 лева, както и в частта за законната лихва
за периода от 19.07.2017 г. до 15.01.2018 г.
- осъден е ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищците Б. Ц., у.
гражданин, роден на ********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** K.,
M. K. U. **, Т. Ц., у. гражданка, родена на ********** г. в К., У., с постоянен
адрес в У.: **** Z., J. A. U. ** и Й. Ц., у. гражданин, роден на ********** г. в
К., У., с постоянен адрес в У.: **** S., D. G. U. ***, всички със съдебен адрес
2
гр. Б., ул. „Г.“ № ** – ****** – адв. К. К. съдебноделоводни разноски в
размер на 5326,13 лева (пет хиляди триста двадесет и шест лева и
тринадесет стотинки).
-осъдени са ищците Б. Ц., у. гражданин, роден на ********** г. в К.,
У., с постоянен адрес в У.: **** K., M. K. U. **, Т. Ц., у. гражданка, родена на
********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** Z., J. A. U. ** и Й. Ц., у.
гражданин, роден на ********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** S.,
Dozsa G. U. ***, всички със съдебен адрес гр. Б., ул. „Г.“ № ** – ****** – адв.
К. К. да заплатят на ответника Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 съдебноделоводни
разноски в размер на 3374,25 лева (три хиляди триста седемдесет и четири
лева и двадесет и пет стотинки).
-осъден е ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати по сметка на Окръжен съд – 8
Съдия при Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 8400 (осем
хиляди и четиристотин) лева.
Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, срещу решението в
частите, с които:
- предявените от ищците Б. Ц. и Т. Ц. искове са счетени за основателни
за сумата над 80 000 лв. до 120 000 лв., поради което при зачитане на
извършените частични плащания, за всеки от тях исковете са уважени за
сумите над 40 000 лв. до 60 000 лв.,
- предявеният от ищеца Й. Ц. иск е счетен за основателен за сумата над
80 000 лв. до 150 000 лв. и при зачитане на извършеното частично плащане, за
него искът е уважен за сумата над 70 000 лв. до 90 000 лв.
Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон. Окръжният съд е кредитирал
избирателно доказателствата по делото и неправилно ги е интерпретирал,
като необосновано е завишил размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди, тъй като определените общи размери на обезщетенията от по 120 000
лв. за първите двама ищци и 150 000 лв. за третия ищец не са адекватни и
съразмерни на претърпените от тях болки и страдания. Твърди се, че
обезщетенията са определени в разрез с принципите на справедливостта,
съдебно-икономическата обстановка в страната и практиката на ВКС. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да
се търси пропорционалност между справедливостта и социалната
необходимост преценена спрямо нивото на нетната минимална работна
заплата в страната на произход на пострадалото лице, към датата на ПТП.
3
Цитирана е съдебна практика на ВКС за присъждани обезщетения в по-ниски
размери в сходни случаи. Окръжният съд не е посочил критериите възприети
от съдебната практика, по които следва да се определи размера на
обезщетението, не е обсъдил социално-икономическата обстановка в страната
и икономическата конюнктура, като не се е съобразил с действително
претърпените морални вреди и нивата на застрахователно покритие към
релевантния момент. Не е съобразено обстоятелството, че България като част
от ЕС е на последно място по брутен вътрешен продукт на човек и е най-
бедната държава-членка, а по жизнен стандарт застава дори след някои
европейски държави, които не са членове на ЕС. Сочи се, че не са ангажирани
доказателства за изключителност на претърпените от ищците вреди, които да
обосноват присъждане на по-висок размер на обезщетение, над сумите от по
80 000 лв. за всеки от тях. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части, за решаване на спора по същество с намаляване на
размерите на обезщетенията на ищците до размерите сочени от въззивника,
при съответно коригиране на решението в частта за съдебните разноски, като
в полза на въззивника се присъдят съдебните разноски и адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Б. Ц., Т. Ц., и Й. Ц., чрез
процесуален представител адвокат К. К. Твърди се неоснователност на
въззивната жалба и правилност на решението в обжалваните от ответника
части. Изложени са съображения по възраженията в жалбата, като се твърди,
че те са бланкетни, неаргументирани, като не отчитат установените по делото
факти и обстоятелството, че ищците са загубили много близък човек - тяхната
майка и съпруга, която съпругът преживява най-тежко, поради което е
справедливо да получи по-висок размер на обезщетение. Твърди се, че не е
ясно по какви критерии ответникът счита, че следва да се определи еднакво
обезщетение за тримата ищци в размери от по 80 000 лв., като се сочи, че този
размер не е достатъчен за да покрие претърпените от тях болки и страдания.
Сочи се, че цитираната от ответника практика на ВКС е селективна и
тенденциозна, тъй като е налице и съдебна практика, която в сходни случаи е
определила по-висок размер на обезщетенията. Твърди се, че окръжният съд е
изяснил цялостно и точно фактическата обстановка, въз основа на което е
направил законосъобразни и обосновани изводи за справедливия размер на
обезщетенията, поради което решението в обжалваните от ответника части
следва да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на съдебните
разноски пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на окръжния съд, за който е предвидена възможност за въззивно обжалване и
е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаския окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове, всеки с правно основание чл.
432 от КЗ и по претенции за присъждане на законни лихви.
4
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните части,
както и в частите, с които в полза на всеки от ищците извън платените
извънсъдебно от застрахователя на всеки от тях по 60 000 лв., в тяхна полза
са присъдени още по 20 000 лв. и общият размер на дължимото обезщетение е
определен от по 80 000 лв. за всеки от ищците.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 15.01.2018 год., ищците са
заявили претенциите си за обезщетение за неимуществени вреди пред
застрахователя. На 24.10.2019 год. застрахователят е изплатил на ищците
общо сумата от 180 000 лв. – т.е. по 60 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди на всеки от тях.
Предмет на исковите претенции на ищците е твърдяна дължима разлика
в обезщетенията за неимуществени вреди, от която пред въззивния съд,
съобразно влязлата в сила отхвърлителна част от решението, претенциите на
ищците се поддържат до размера от общо 150 000 лв. за преживелия
съпруг и от по 120 000 лв. за всяко от децата на починалото при ПТП
лице.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.
По делото са установени твърдените обстоятелства по чл. 45 от ЗЗД.
Установено е, че на 19.07.2017 година, следобед по автомагистрала „Тракия“
в посока София – Бургас се движел лек автомобил „Опел Зафира“ с у.
регистрация № PBV-997, управляван от у. гражданин М. Т. В автомобила
пътували В. П. Б., Д. П. и Й. Ц. - Л. М. К. Към 16:30 часа на около 15 км преди
Бургас, в района на 350-ти километър автомобилът започнал да губи
мощност. На арматурното табло светнал индикатор за проблем с маслото на
двигателя. Водачът Т. спрял в лентата за принудително спиране, включил
аварийните светлини и веднага се свързал по телефона с братовчед си Т. М.,
от когото бил взел колата. През това време Д. П. слязъл да потърси сигналния
триъгълник. Внезапно колата била връхлетяна отзад от лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег. № ЕВ 3757 АН, управляван от И. И., който неправилно се
движел в аварийната лента със скорост около 130 км/ч. Пострадалата Й. Ц. -
Л. М. К., която била на задната дясна седалка, починала на място вследствие
на получено счупване на черепната основа, откъсване на мозъка от
гръбначния стълб, прекъсване на гръбначния стълб в гръдната област, гръдна
травма с контузия на белия дроб, счупване на гръдната кост и ребрата и
разкъсване на черния дроб. Според заключението на изслушаната от
5
окръжния съд автотехническа експертиза, пострадалата е била с поставен
предпазен колан.
Ищците Т. Ц. и Б. Ц. са деца на починалото при ПТП лице Й. Ц. - Л. М.
К., а ищецът Й. Ц. е неин съпруг, което се установява от приложения към
исковата молба европейски сертификат за наследство. Починалото при ПТП
лице е било у. гражданка. Ищците по делото също са у. граждани.
С влязла в сила Присъда № 102 от 09.04.2019г., постановена по
приложеното към настоящото дело НОХД № 125/2019г. на Бургаския
окръжен съд /присъдата е изменена по реда на инстанционния контрол
относно размера на наказанието/ И. В. И. с ЕГН **********, с адрес в гр. Г. е
признат за виновен в това, че на 19.07.2017 г. около 16:30 часа на
автомагистрала „Тракия“ в района на 350,5 км. в посока София - Бургас /на
територията на област Бургас/, при управление на лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег. № ЕВ3757АН, нарушил правилата за движение по пътищата
като причинил пътно-транспортно произшествие със спрелия в лентата за
принудително спиране лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № PBV-997 /с у.
регистрация/ и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Ц. - Л. М. К. – у.
гражданка, родена на **.**.**** г., както и телесни повреди на други лица.
Съдът зачита последиците от влязлата в сила присъда съгласно чл. 300
от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Пред въззивния съд не се оспорва валидността на застраховка „ГО“ в
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане” АД на
виновния за ПТП водач и наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя на виновния за ПТП водач за обезщетение
на неимуществените вреди претърпени от ищците. Ищците са наследници по
закон на починалото лице-деца и съпруг, и като най-близки роднини попадат
в кръга от лицата посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. т. III.2,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от
смъртта на техния наследодател. Не се оспорва тяхната материална
легитимация за получаване на обезщетение за причинената при ПТП смърт.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове по чл. 432,
ал. 1 от КЗ са доказани по основание за всеки от ищците.
По спорните въпроси за размерите на дължимите обезщетения, по
делото са събрани следните доказателства:
Чрез съдебна поръчка за разпит по делегация /приложен превод от у.
език на български език на протокол на л. 244 и сл./ по делото са разпитани
свидетелите Т. Щ. - съпруга са ищеца Б. Ц. и Л. М. – приятел на ищеца Б. Ц.
Свидетелката Щ. познава фамилията Ц. от 15 години, а от 12 години е
съпруга на ищеца Б. Сочи, че от самото начало отношенията в семейството са
били много добри, като са се запазили такива през годините. Свидетелката
сочи, че приживе на свекърва й родителите на съпруга й са живели заедно в
6
Ш., като между всички в семейството винаги е съществувала силна духовна
връзка. Всяка неделя свекърва й Й. /починалата при ПТП/ приготвяла храна и
събирала фамилията в дома си. На събиранията присъствало и семейството и
на зълва й - Т. Ц. Фамилията била много сплотена. През седмицата
родителите често посещавали семействата на децата си. Семейството на
свидетелката живее в К., а това на зълва й живее в З. – и двата града били
близо до Ш. Й. помагала по всякакъв начин на семействата на децата си.
Посещавала ги в съседните градове, помагала в домакинството и при
отглеждане на внуците. Била много привързана и към внуците си, плащала
уроците по английски на най-големия си внук. Й. имала много силна връзка с
дъщеря си Т., която също често я посещавала през седмицата, ходели заедно
по екскурзии. Преди смъртта на майка си ищците по делото били позитивни и
обичащи общуването с приятели хора, което се променило след това. Повече
от година след смъртта на майка си Б. и Т. не общували с приятели, вглъбили
са в себе си, като се опитвали да потиснат травмата, избягвали темата за
смъртта на Й., дори помежду си общували трудно. След смъртта на майка си
съпругът на свидетелката видимо отслабнал, за период около две години бил
потиснат и затворен към жена си и децата. Ищцата Т. дори към момента
избягвала да говори за майка си. Тя била изплашена и за детето си, което на
10-11 години било в колата с баба си към момента на ПТП и станало свидетел
на смъртта й, като все още не може да преодолее травмата. След смъртта на
майка си Б. и Т. приемали успокоителни, но отказали психихологична помощ
предложена им от Червения кръст. Свидетелката била заедно с ищеца Й. и със
съпруга си Б., когато ги уведомили за трагедията. Й. бил преживял инфаркт
две години преди това, а загубата на жена му го потресла дълбоко. За него
било необяснимо случилото се, плакал цялата нощ. Дълго време след това не
смеели да го оставят сам, защото не бил на себе си. Преди това Й. и съпругата
му планирали да имат заедно един весел и задружен пенсионерски живот.
Имали семейни приятели, с които планирали да направят екскурзии, искали
да направят пътешествие с кораб, имали намерение да обновят къщата си. Й.
се пенсионирала малко преди катастрофата и имала много положителна
нагласа към бъдещето. След загубата се влошило както психическото, така и
физическото здраве на Й. Въпреки приема на лекарства състоянието на
сърцето му и кръвното налягане постоянно се влошавали, не можел да спи,
напълнял. Опитвал се да заспи с помощта на приспивателни лекарства, но и те
не му помагали. От момента на смъртта на съпругата си Й. изпаднал в
депресия, отказвал да общува с децата си и техните семейства дори по
празници като Коледа, а когато наближи годишнина от сватбата им или
рождената дата на съпругата му, често прибягва до алкохол. Въпреки, че
можел да продължи да работи, поради нежеланието си да общува с други хора
се пенсионирал „по ТЕЛК“. Съпругата му била негов другар, тя организирала
ежедневието на семейството, но след нейната смърт той нямал желание за
нищо, не искал да вижда други хора. Й. приел психологическата помощ, която
му била предложена от Червения кръст, като няколко пъти посетил психолог.
7
След това казал на децата си, че няма желание да говори за случилото се и
отново се затворил в себе си. Все още живее изолиран, рядко излиза от къщи.
Фамилията вече не се събира както преди, а когато се събира, атмосферата е
различна. Според свидетелката все още никой от ищците не е преодолял
загубата на Й.
Свидетелят Л. М. сочи, че е приятел с ищеца Б. от дете, много добре
познава семейството. Сочи, че родителите на Б. живели в Ш., имали над **
годишен брак, а отношенията както между тях, така и с децата им били много
добри. Й. била много привързана към децата и внуците си. Децата със
семействата си посещавали родителите в края на седмицата, но Й. ходела да
ги види и да им помага и през седмицата. Преди смъртта на майка си ищците
били весели и общителни, но след това много се променили, станали по-
затворени, вече не се смеели както преди. След смъртта на съпругата си Й.
бил силно разстроен, влошило се здравословното му състояние със сърцето и
кръвното, не можел вече да се справя с работата си и се пенсионирал. Преди
смъртта на съпругата си бил жизнерадостен, весел и пъргав човек, обичал
компанията на други хора, но смъртта на Й. му се отразила изключително
тежко. От тогава се затворил в себе си и много рядко общува с други хора,
като дори рядко напуска къщата си. След смъртта на съпругата си отишъл
няколко пъти на психолог. Към момента децата му го посещават, стараят се
да общуват с него, носят му храна, но той остава много променен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Свидетелските показания
са непротиворечи и взаимно се допълват, като почиват на лични впечатления
на свидетелите и не са опровергани от други доказателства по делото.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г., Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите условия,
както и нивата на застрахователно покритие, но последните две не са
определящи.
8
В горния смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП за неимуществени вреди е 10 000 000 лв.
Показател за икономическите условия в страната е размерът на минималната
работна заплата, която към момента на ПТП е била 460 лв., а към настоящия
момент е увеличена на 710 лв.
Доказано е по делото, че всеки от ищците действително е претърпял
нематериални вреди от смъртта на починалото при ПТП лице. Установи се по
делото, че те са различни по характер и интензитет за съпруга от една страна
и за децата на починалия – от друга, като обезщетението, което е дължимо в
полза на съпруга следва да е в по-висок размер. Болките и страданията, които
съпругът на пострадалото при ПТП лице е претърпял са в най-висока степен.
Към момента на смъртта си Й. е била на ** години, а съпругът й - на ** год. –
двамата са от една възрастова генерация, като бракът им е продължил над **
години, през което време те са били заедно, създали добро семейство,
отгледали децата си и дори след като децата им напуснали дома и създали
свои семейства, те им помагали и постоянно присъствали в техния живот.
Фамилията била единна благодарение на Й., която всички много обичали.
Приживе на съпругата отношенията между съпрузите са били основани на
привързаност, взаимна обич и доверие. Двамата имали общи планове да се
отдадат на заслужена почивка след пенсиониране и за щастливо бъдеще.
Липсват данни съпрузите да са се разделяли или в определен период
отношенията им да са били влошени. Съпругът преживял много силен шок от
смъртта на съпругата си, не можел да повярва случилото се, за него загубата
била и все още е най-голяма, тъй като той е загубил най-близкия си човек.
Смъртта на съпругата му се отразила негативно на душевното и физическото
му здраве, изцяло се променил начинът му на живот и отношението му към
другите. От общителен, весел и безгрижен човек той изпаднал в депресия,
станал затворен и необщителен дори при контактите с децата си. Това
състояние било силно изразено непосредствено след смъртта на съпругата, но
продължава и към момента, като ищецът Й. и сега не поддържа отношения с
хора извън фамилията.
Към момента на смъртта на майка си Б. е бил на ** години , а Т. е била
на ** години. В случая от свидетелските показания се установи, че приживе
Й. и съпруга й са поддържали отлични отношения с децата си и техните
семейства. Й. ежеседмично посещавала децата си в домовете им и те нея,
организирала съвместни фамилни неделни обеди, помагала в грижата за
внуците и в домакинството. Въпреки, че всяко от децата е имало свое
семейство, силната връзка, която е била изградена между майката със сина и
дъщерята е продължила да съществува до момента на смъртта й, поради
което те много тежко преживели загубата й. Свидетелите сочат, че
психически дълго време след това са изпитвали негативни емоции, били са
затворени и дълбоко наскърбени, като все още не са преодолели изцяло
загубата.
Пред въззивния съд застрахователят не поддържа възражението за
9
съпричиняване.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че за претърпените от
ищците неимуществени вреди под формата на болки и страдания от смъртта
на тяхната съпруга и майка, при съблюдаване на конкретно установените
обстоятелства, справедливи размери на обезщетения са: сумата от общо
150 000 лв. за съпруга и по 120 000 лв. за всяко от децата, до които размери
претенциите са основателни и след приспадане на платените суми, исковете
следва да бъдат уважени за разликите от 90 000 лв. за преживелия съпруг
и по 60 000 лв. за всяко от децата. Върху дължимите обезщетения следва да
се присъдят законни лихви считано от 15.01.2018 год. до окончателното
изплащане на сумите. Въззивният съд не споделя възраженията на въззивника
за прекомерност на общите размери на дължимите обезщетения, които намира
за справедливи с оглед на конкретно установените обстоятелства по делото.
Като е стигнал до аналогични правни изводи Бургаският окръжен съд е
постановил правилно решение в обжалваните части, което следва да бъде
потвърдено в тези части, включително в частите за присъдените от
първоинстанционния съд разноски.
С оглед изхода на делото разноски в полза на въззивника не се следват,
като в негова тежест следва да се възложат разноските на въззиваемите в
размер на 3000 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивния съд, за което са представени доказателства за плащане и списък за
разноските по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/20.04.2022 год. по гр. д. № 766/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ищците Б. Ц., у.
гражданин, роден на ********** г. в К., У., с постоянен адрес в У.: **** K.,
M. K. U. **, Т. Ц., у. гражданка, родена на ********** г. в К., У., с постоянен
адрес в У.: **** Z., J. A. U. ** и Й. Ц., у. гражданин, роден на ********** г. в
К., У., с постоянен адрес в У.: **** S., D. G. U. ***, всички със съдебен адрес
гр. Б., ул. „Г.“ № ** – ****** – адв. К. К. съдебни разноски в размер на 3000
лв. /три хиляди лева/- адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния
съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
10
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11