№ 386
гр. София , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000504172 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
и насрещна въззивна жалба срещу Решение №4683/03.08.2020 г., постановено по гр.д.
№7842/2019 г. на СГС – I – 14 състав, по иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от В. Г. С. против
ЗД“Бул Инс“АД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 29.09.2015
г. по вина на С. Р. Д., като водач на застрахован при ответника лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с ДК №********, ведно със законната лихва върху
претендираното обезщетение, за периода от настъпване на увреждането на 29.09.2015
г., до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.06.2016 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за разликата над 10 000
лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., както и иска за лихва върху
обезщетението – за периода от 29.09.2015 г. до 12.06.2016 г., като е осъдил страните да
заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са
останали и двете страни.
1
С въззивна жалба вх.№89889/03.09.2020 г. ответникът ЗД“Бул Инс“АД, чрез
адв. М. Г., обжалва решението частично в осъдителната му част – за сумата над
размера от 5000 лв., до присъдения размер от 10 000 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, поради недоказаност на настъпили вреди,
обосноваващи определения от съда размер на обезщетението. Същия не е съобразен с
вида и характера на страданията на пострадалата, нейната възраст и социална
ангажираност, с икономическата обстановка в страната, като е нарушен принципа на
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Настоява за отмяна на решението в
обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде
отхвърлен за горницата над 5000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв. Заявява се
претенция за присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, същата е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба, с вх.№283237/04.11.2020 г.,
подаден от В. Г. С., чрез адв. В.О., надлежно упълномощен с пълномощно за всички
инстанции на л.29 от гр.д. №7842/2019 г. на СГС, в който се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба на ответника. Поддържа се, че в обжалваната
осъдителна част решението е правилно и законосъобразно, и се настоява същото да се
потвърди в обжалваната му осъдителна част. Заявява се претенция за присъждане на
разноските за въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила и Насрещна въззивна жалба вх.
№283240/04.11.2020 г., подадена от ищцата В. Г. С., чрез адв. В.О., с която се обжалва
решението в неговата отхвърлителна част по главния предявен иск – за сумата над
присъдения размер от 10 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди, до пълния
претендиран размер от 26 000 лв. Настоява се в тази част решението да се отмени, и
вместо него да се постанови ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен
до пълния му предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
горница, за периода от 13.06.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му
отхвърлителна част, поради нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, чрез
определяне на занижен размер на присъденото обезщетение, който не е съобразен с
принципа на справедливост, и с критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г.
Изложени са подробни съображения по съществото на спора, с обсъждане на
2
събраните по делото доказателства. Заявява се искане за присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, въззивникът-ищец е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от
задължението за внасяне на ДТ с разпореждане от 19.082019 г. /на л.3 от гр.д.
№7842/2019 г. на СГС/, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от Насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, която в
срока по чл.263, ал.3 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор
на насрещната въззивна жалба.
Не се обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения акцесорен
иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението, за периода от 29.09.2015 г.
до 12.06.2016 г., и в тази част първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, и депозирания отговор,
страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени
искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 29.09.2015 г. е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на
застрахован при ответника лек автомобил, по валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че
ищцата има качеството на увредено лице по смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ /отм./, че са
налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, до размера от 5000 лв. Не се спори по механизма на
ПТП и механизма на увреждането, както и по вида и характера на получените от
ищцата травматични увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Спори се
по размера на справедливото обезщетение, дължимо на ищцата за реално претърпените
от нея болки и страдания във връзка с процесното ПТП, за сумата над размера от 5000
лв. до размера от 26 000 лв.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза /на л.91-94/ се
3
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 29.09.2015 г. ищцата В.
Г. С., тогава на 35 години, като пешеходец, е получила травматични увреждания:
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в контузия на лява седалищна
област, без рентгенови данни за счупване на таза и лява тазобедрена става, и контузия
на поясния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в травма на нервните коренчета
на лумбалния /поясен/ отдел, без рентгенови данни за счупване на тела на прешлени,
техни израстъци или размествания /луксации/, които травматични увреждания
самостоятелно всяко от тях е реализирало временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. За лечение на получените травматични увреди ищцата е получила
спешна медицинска помощ – била е транспортирана от екип на Спешна медицинска
помощ в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са проведени множество образни изследвания,
и консултации с травматолог, хирург и неврохирург. След като от проведените
изследвания не са установени фрактури а костите на таза, поясни прешлени, гръден
кош, контузионни увреди на паренхимен орган, или наличие на свободноподвижна
течност в коремната кухина, установена е липса на данни за травма на централната
нервна система, и е установен неврологичен статус в гранците на нормата, ищцата е
била освободена за домашно лечение, с предписан режим и прием на обезболяващи
медикаменти. Възстановителният период за контузията на лявата седалищна област
при нормално протичане на възстановителния процес е с продължителност около 15-
20 дни. Травматичната увреда на лумбосакралните коренчета изисква постелен режим
за 5-7 дни, вземане на обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни
медикаменти. При по-продължителни оплаквания се препоръчват физиопроцедури.
Възстановителният период е индивидуален, и при нормално протичане на
оздравителния процес, продължава около 1-2 месеца. При проведен контролен преглед
от травматолог на 07.10.2015 г., поради оплаквания от болки в седалищната област и
кръста е предписано медикаментозно лечение. Ищцата е търпяла болки и страдания в
причинна връзка с получените травматични увреждания за период от месец и
половина, като болките са били с интензивен характер през първите 20 дни след
увреждането. След този период болковите пътища са станали прекомерно възбудими –
проявена е хипералгезия, т.е. свръхчувствителност към възприемане на болка, като
най-честата причина за това е прекомерна чувствителност на рецепторите,
възприемащи болевите усещания.
На 23.10.2015 г. при преглед при невролог е поставена диагноза „Световъртеж
от централен произход“, а като придружаващи заболявания са отбелязани „увреждания
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“ и „увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия“. В анамнезата са описани болки в кръста с ирадиация към двата долни
крайника, болки и изтръпване в дясна ръка, поява на световъртеж от време на време.
Обективно е установен неврологичен статус с положителен симптом на Ромберг –
залитане в неопределена посока, изразен вертебрален синдром в поясния отдел с
положителни растежни феномени /неописани в листа/, снижени коленни рефлекси
двустранно, в по-малка степен ахиловите, отпадна сетивна симптоматика по Л5-еС1 и
С6-С7 дерматоми двустранно, повече вдясно. Изписано е медикаментозно лечение,
препоръчано е провеждане на образно изследване – ядрено-магнитен резонанс на
поясен отдел и провеждане на физиотерапия. При ищцата обаче няма установена нито
една от възможните етиологични причини, водещи до световъртеж от централен
произход, описаната в анамнезата сетивна симптоматика не е подкрепена с провеждане
на препоръчаното образно изследване, доказващо притискане на нервни коренчета на
4
описаните нива. Десет месеца след увреждането е проведено електро-миографско
изследване /ЕМГ/ установява данни за левостранна преднокоренчева увреда на
предния двигателен неврон Л5-еС1, по-изразено за Л5 коренче. Това изследване не
дава информация за етиологичната причина за настъпилата промяна на проводимостта,
а само диференцира неврогенна от миогенна увреда. За поставяне на точна диагноза е
необходимо осъществяване на високотехнологично невроизобразително изследване –
компютърна томография или магнитно-резонансна томография на лумбален /поясен/
отдел, каквито изследвания няма данни да са правени. При проведения личен преглед
на ищцата за нуждите на експертизата на 28.02.2020 г. /четири години и половина след
процесното ПТП/ е установено добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна,
твърди, че продължава да чувства болки в таза, вляво от средната линия, която се
засилва при продължително седене и ходене, като в легнало положение няма
оплаквания. Движенията на лумбалния /поясен/ отдел са без функционален дефицит.
Неврологичния статус е без отклонение от нормата. Обективно липсват данни за
невъзстановени увреди. Не се установяват остатъчни белези от травматичните
увреждания. Възстановителния период е приключил, като се препоръчва провеждане
на КТ или ЯМР изследване на поясния отдел за евентуално налични дегенеративни
изменения, развили се при ищцата. Продължаващите болеви усещания в областта на
травмата могат да се дължат на развитие на хипералгезия или психогенна реакция на
травмата.
Съдът намира така приетото по делото заключение на СМЕ за компетентно,
обосновано, логично, основано на проведен личен преглед на ищцата за нуждите на
експертизата, и кореспондиращо на медицинската документация, приложена по делото
– Констативен протокол за ПТП №812/29.09.2015 г. /на л.7/, Лист за преглед на
пациент в спешен кабинет №030926/29.09.2015 г. /на л.8/, Амбулаторен лист
№003432/29.09.2015 г. /на л.9/, Амбулаторен лист №003565/07.10.2015 г. /на л.10/,
Амбулаторен лист №000819/07.10.2015 г. /на л.11/, Амбулаторен лист
№001735/23.10.2015 г. /на л.12/, Амбулаторен лист №000903/28.10.2015 г. /на л.13/,
извлечение от Амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет за периода от
28.09.2015 г. до 04.10.2015 г. /л.14-16/, извлечение от Амбулаторна книга на
травматологичен кабинет за периода от 27.09.2015 г. до 06.10.2015 г. /л.17-19/,
извлечение от Амбулаторна книга на хирургичен кабинет за периода от 26.09.2015 г. до
04.10.2015 г. /л.20-21/, Болничен лист №Е20151500931 за периода от 29.09.2015 г. до
08.10.2015 г. /на л.22/, Болничен лист №Е20153413035 за периода от 09.10.2015 г. до
23.10.2015 г. /на л.23/, Протокол от ЕМГ изследване от 25.07.2016 г. /на л.24-26/,
поради което го кредитира изцяло.
Във връзка с обема, вида и характера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Ж. и Д.. От показанията на св. Ж. /майка на ищцата/ се установява, че
непосредствено след произшествието ищцата била в тежко състояние, почти в нервна
криза – плачела непрекъснато, оплаквала се от силни болки в областта на удара в
кръста и в опашната кост. В болницата само я прегледали и й направили снимки, след
което я изписали. Имала болки в главата и световъртеж. След това ищцата много
трудно се обслужвала сама – бавно се придвижвала, в продължение на 5 месеца се
налагало да се помага в обличането, както и в почистването на апартамента, не
можела да работи повече от половин час, без да почива, изпитвала постоянна болка,
която налагала да приема обезболяващи медикаменти, имала чести главоболия. Друг
5
подобен инцидент ищцата не била претърпявала. От показанията на св. Д. се
установява, че при удара ищцата пресичала на пешеходна пътека, отляво надясно
спрямо посоката на автомобила му. Ударила лакътя си в предния прозорец на колата
му. След удара повикали линейка, като до пристигането ищцата била в съзнание и се
оплаквала от болки.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила
травматични увреждания, изразяващи се в: травма на опорно-двигателния апарат,
изразяваща се в контузия на лява седалищна област без данни за счупвания на тазовите
кости, и контузия на поясния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в травма на
нервните коренчета на лумбалния /поясен/ отдел, без счупване на тела на прешлени,
техни израстъци или размествания /луксации/, които травматични увреждания
самостоятелно всяко от тях е реализирало временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата. За лечение на получените травматични увреди
ищцата е получила спешна медицинска помощ, и след проведени изследвания била
освободена за лечение в домашни условия, с предписан режим и прием на
обезболяващи медикаменти. Възстановителният период за контузията на лявата
седалищна област при нормално протичане на възстановителния процес е с
продължителност около 15-20 дни. Травматичната увреда на лумбосакралните
коренчета е изисквала постелен режим за 5-7 дни, вземане на обезболяващи и
нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Възстановителният период е
приключил за около 2 месеца. Съдът намира да не се установява по несъмнен начин
при ищцата да е налице световъртеж от централен произход, както и увреждания на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, и увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, възникнали в причинна връзка с процесното ПТП. Установява се, че
девет месеца след процесното ПТП, при ищцата е установено наличие на левостранна
преднокоренчева увреда на предния двигателен неврон Л5-еС1, по-изразено за Л5
коренче, но не се установява по несъмнен начин това увреждане да е в причинна
връзка с процесното ПТП. Въпреки препоръката за провеждане на високотехнологични
образни изследвания – КТ или ЯМР, няма данни ищцата да е провела такива
изследвания, с които евентуално би могъл да се установи произхода на неврологичната
увреда. Няма данни ищцата да е провела препоръчаната физиотерапия. Настъпило е
пълно възстановяване - движенията на лумбалния /поясен/ отдел са без функционален
дефицит, неврологичния статус е без отклонение от нормата, обективно липсват данни
за невъзстановени увреди, няма остатъчни белези от травматичните увреждания. Не се
установява по несъмнен да е налице развитие на усложнения от травматичното
увреждане, които да продължават да предизвикват болеви усещания в областта на
травмата. Поради получените травматични увреждания ищцата е била затруднена в
придвижването и в самообслужването за период от около два месеца, през който
период е имала нужда от чужда помощ при обличане и при извършването на
домакински дейности. За период от около един месец е загубила трудоспособността си.
При настъпване на увреждането ищцата е била на 35 години – в млада възраст, която е
способствала за настъпването на пълно възстановяване. От друга страна, същата е била
възпрепятствана за значителен период от време да води присъщия си активен начин на
живот, и да реализира трудови доходи. За продължителен период от време /около 2
месеца/ е изпитвала болки – в началото с интензивен характер, впоследствие
затихващи.
6
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
дължимото на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени в пряка причинна връзка с процесното ПТП, следва да бъде
определено в размер на 10 000 лв., който размер според настоящия съд е справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, като кореспондира на вида и характера на получените
травматични увреди – контузия без настъпили фрактури и луксации, проведеното
консервативно лечение в домашни условия, настъпилото пълно възстановяване без
остатъчни дефицити, сравнително краткия възстановителен период – около два месеца,
настъпилото временно и непълно ограничение в придвижването и самообслужването.
Посоченият размер е съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, както и на съдебната практика по сходни случаи. Като е достигнал до
същите фактически и правни изводи, първостепенния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди както в обжалваната
осъдителна част, така и в отхвърлителната му част.
При този изход от спора, въззивникът – ответник ще следва да понесе
направените от него разноски за държавна такса за въззивното производство. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК на двете страни ще следва да се присъдят разноски за
процесуално представителство по съразмерност. При общ обжалваем интерес по двете
въззивни жалби в размер на 21 000 лв., удовлетвореният обжалваем интерес на ищеца е
в размер на 5000 лв., а удовлетвореният обжалваем интерес на ответника е в размер на
16 000 лв. С представения списък по чл.80 от ГПК ответникът е претендирал разноски
за процесуално представителство в размер на 1500 лв. с ДДС, установени с представен
ДПЗС с реквизити на разписка за платената сума в брой. Ищецът е релевирал
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, ако те са над минималния размер. Съобразно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение при материален
интерес от 21 000 лв. се изчислява в размер на 1160 лв., а с начислен ДДС – в размер на
1390 лв. Съдът намира възражението за основателно, тъй като пред въззивната
инстанция делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до
минималния размер от 1390 лв. Съобразно удовлетворения му обжалваем интерес, от
тази сума на ответника следва да се присъдят 16/21 части, или сумата от 1060,57 лв.
Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния му представител, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
в минималния размер съгласно Наредба №1/09.07.2004 г., с начислен ДДС. Съобразно
удовлетворения материален интерес на ищеца, в полза на процесуалния му
представител следва да се присъдят 5/21 части от минималния размер с начислен ДДС,
или сумата от 331,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4683/03.08.2020 г., постановено по гр.д.
№7842/2019 г. на СГС – I – 14 състав, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
сумата от 1060,57 лв. /хиляда и шестдесет лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за процесуално представителство за въззивната инстанция, с
начислен ДДС.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр.
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат В.В. О., с ЕГН **********, от САК, с адрес:
гр. ***, ул.“***“ №**, ап.*, сумата от 331,42 лв. /триста тридесет и един лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС за въззивното производство, за процесуалното представителство на В. Г. С., с
ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8