№ 858
гр. Шумен, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. И.
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело №
20233630101539 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал. 1, т. 1- 3 от КТ и възражения за прихващане с правно
основание по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ.
Подадена е искова молба от Е. И. П., ЕГН **********, адрес: гр.****,
ул.“**** срещу „***“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
гр.****** представлявано от Изпълнителните директори, в която посочва, че
със Заповед №3-5152-1595/04.05.2023г., връчена и на 10.05.2023г. трудовият и
договор с ответника е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.2, предл. второ от
КТ- съкращаване на щата. Изпълнявала длъжността „Специалист банкови
операции (СБО), като изпълнява и длъжността „касиер“. Прекратяването на
трудовия и договор с посочената по- горе Заповед и на вписаното в нея
основание-чл.328, ал.1, е незаконосъобразно. Твърди, че са нарушени
разпоредбите на КТ, т.к. не е извършван подбор, а това е било необходимо.
Заповедта е издадена в нарушение на процедурните правила, целта на закона,
както и сроковете за издаването й - преди провеждане на процедурата по
чл.326, ал.1 от КТ във вр. с чл. 328 , ал.1, т.2 КТ, което говори за
преднамереност и тенденциозност на уволнението и злоупотреба с право от
страна на работодателя. Отделно от това заповедта е и немотивирана. Едва
след връчване на заповедта за прекратяване на договора и, работодателят
поискал да подпише Декларация дали страда от заболявания, което дава
основание да се твърди неспазване на процедурите за закрила по чл.333,
ал.1,т.3 от КТ. Преди връчване на заповедта, работодателят не е спазил
разписаната в чл. 333, ал.4 от КТ процедура, свързани с Колективния трудов
договор. Заявява, че съкращаването е извършено фиктивно и тенденциозно,
само и само за да бъде освободена, при което била подложена на унижение и
психически тормоз на работното място в резултат на лично субективно
отношение на директорката на клона към нея. Налице е и злоупотреба и
1
недобросъвестно упражняване от страна на работодателя на потестативното
право да прекрати трудовото правоотношение със служител на посоченото в
заповедта основание, което е нарушение на принципа на чл.8, ал.2 от КТ.
Предвид изложеното моли заповедта за прекратяване на трудовото и
правоотношение да бъде отменена като незаконосъобразно, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да и бъде
присъдено обезщетение по чл.225 от КТ, представляващо обезщетение за
оставането и без работа за два месеца. Претендира разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК, ответникът не оспорва, че не извършван
подбор, но излага обстоятелства, за които счита, че обосновават липсата на
необходимост от извършването му. Оспорва твърденията на ищцата, че
спрямо нея е проявено лично и негативно отношение, както и твърдението, че
това е мотивирало издаването на процесната заповед.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По делото не е спорно и се доказва от представените и приети като
доказателства Трудов договор №51/20.05.2015г. и допълнителни
споразумения към него, че ищцата е работила при ответника на длъжността
„Специалист банкови операции“, с място на работа Финансов център –****
(ФЦ- ****). Със Заповед №3-5152-1595/04.05.2023г., издадена от
Изпълнителните директори на ответната банка трудовото и правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2, предл. второ от КТ- съкращаване на
щата, считано от 10.05.2023г. Ищцата твърди, че извършеното уволнение е
незаконно, като в тази насока релевира множество правни доводи.
Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процедурните правила,
целта на закона, както и сроковете за издаването й - преди провеждане на
процедурата по чл.326, ал.1 от КТ във вр. с чл. 328 , ал.1, т.2, което говори за
преднамереност и тенденциозност на уволнението и злоупотреба с право от
страна на работодателя и представлява нарушение на принципа на чл.8, ал.2
от КТ.Отделно от това заповедта е и немотивирана. Посочва, че една след
връчване на заповедта за прекратяване на договора, работодателят поискал да
подпише Декларация дали страда от заболявания, което дава основание да се
твърди неспазване на процедурите за закрила по чл.333, ал.1 ,т.3 от КТ.
Счита, че работодателят не е спазил разписаната в чл.333, ал.4 от КТ
процедура, свързани с Колективния трудов договор.
Съдът намира изложените по-горе възражения за неоснователни.
Заповедта е в писмена форма, съдържа всички императивно необходими
реквизити, достатъчно ясно и пълно е отразена причината за прекратяване на
трудовия договор, което означава, че не е нарушено правото на защита на
работника.
На следващо място, фактът, че работодателят се е възползвал от
нормативно предоставеното му право предвидено от чл.220, ал.1 от КТ – да
прекрати трудовия договор преди да изтече срока на предизвестието, не може
да доведе до извод за незаконосъобразност на уволнението или
недобросъвестно упражнени права.
Обстоятелството, че работодателят е предоставил възможност на
работника да подпише за наличието на заболявания едва след връчване на
2
заповедта за уволнение, също не представлява порок на процедурата.
Специалната закрила, уредена в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, има обективен
характер и цели да защити работника от неблагоприятните последици на
уволнението по социални и хуманни причини. В случая не се твърди,
съответно липсват доказателства, че към датата на уволнението ищцата да е
боледувала от някоя от болестите, указани в Наредба №5/1987г., поради което
обстоятелството, в кой момент от работодателя е поискана информация за
наличието на такива заболявания не рефлектира върху законността на
уволнението.
Съдът намира, че по делото не са налице доказателства оборващи
установената от чл.8, ал.2 от КТ презумпция за добросъвестно упражняване
на правата и задълженията на работодателя. Според съда не е налице
„злоупотреба с право“, защото ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
доказал, че с извършеното съкращаване на щата, работодателят е целял точно
неговото уволнение. Не се доказаха твърденията за възникнал конфликт на
работното място, отправени закани и обиди от страна на управителя на
Финансов център – ****, отправени към ищцата, както и унизително
отношение изразяващо се недопускане на работното и място. В правната
теория се приема, че „злоупотреба с право“ е налице, когато с позволени
средства се достига до непозволен резултат, или с оглед конкретната
ситуация, следва да се докаже, че съкращаването в щата е направено не с цел
оптимизиране работата на банката, а с цел освобождаване от работа точно на
ищцата. Съществена индикация в тази насока са случаи, в които след
съкращаване на щата, впоследствие бъде открита същата или подобна
длъжност. В настоящия случай не е така, от представените писмени
доказателства- щатни разписания, както и от показанията на разпитаните по
искане на ответника свидетели, съдът приема за доказано, че към датата на
приключване на съдебното дирене, във Финансов център -**** не е разкрита
щатна бройка със същото наименование или с друго наименование, но със
същите или подобни трудови функции. Според показанията на посочените
свидетели, трудовите функции изпълнявани от ищцата са преразпределени за
изпълнение от останалите служители в банковия офис.
Независимо от изложеното, съдът намира, че уволнението е извършено
незаконно, т.к. не е извършен подбор по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че извършването на такъв е било необходимо, защото и
други лица са заемали длъжност идентична или сходна на нейната. От
представеното щатно разписание от 01.04.2023г. е видно, че в обособеното
структурно звено на ***“ АД - ФЦ- **** щатната численост на заеманата от
ищцата длъжност „Специалист банкови операции“ е разпределена по следния
начин : във ФЦ- ****- централен офис е имало 1 щатна бройка, 2 щатни
бройки, заемани от М. Г. Г. и Ф. И. са били налице в изнесено работно място
(ИРМ) НАП-****, в ИРМ **** е имало една щатна бройка и в ИРМ НАП
**** е имало също една щатна бройка. На 19.04.2023г. съобразно Протокол
№16 от заседание на УС на банката е взето решение длъжността „Специалист
банкови операции“ във ФЦ –**** да се съкрати и едновременно с това да се
разкрие една щатна бройка за тази длъжност в ИРМ ****. Със същия
протокол е утвърдено новото щатно разписание, според което във ФЦ- ****
вече не съществува длъжността „Специалист банкови операции“ , в ИРМ
НАП –**** и ИРМ НАП-**** няма промяна в щатната численост на
длъжността, а в ИРМ **** от една щатна бройка, длъжността вече има две
бройки. В поименното щатно разписание към 01.05.2023г. щатни бройки за
3
длъжността са идентични като посочените по-горе, с единствената разлика, че
в ИРМ **** има една щатна вместо две щатни бройки за длъжността.
Съгласно Протокол №7/10.05.2023г. е утвърдено последващо щатно
разписание, съобразно което във ФЦ- **** отново няма длъжност
"Специалист банкови операции“, в ИРМ **** отново е увеличен щата на
длъжността от една на две бройки, в ИРМ НАП-**** има една щатна бройка
и в ИРМ НАП-**** две щатни бройки.
Ответникът твърди, извършването на подбор не е било задължително,
защото във ФЦ –**** е имало само една щатна бройка "Специалист банкови
операции“ и тя е съкратена. От друга страна заявява, че въпреки, че
длъжността в ИРМ НАП –**** има същото наименование като съкратената,
трудовите функции са различни.
Съдът намира, че в настоящата хипотеза извършването на подбор
между лицата заемащи длъжността "Специалист банкови операции“ в ФЦ-
**** и ИРМ НАП-**** е бил задължителен. На първо място намира за
неоснователни твърденията на ответника, че идентичността на длъжностите е
само в наименованието им. По делото са представени длъжностните
характеристики както на ищцата, така и на М. Г. Г. - едно от лицата заемащи
длъжността "Специалист банкови операции“ в ИРМ НАП –****. Никоя от
страните не е поискала представянето на длъжностната характеристика на
другото лице заемащо длъжността "Специалист банкови операции“ в ИРМ
НАП-****. Сравнението на представените длъжностни характеристики не
подкрепя твърдените на ответника, че длъжностите, макар и с еднакви
наименования са с различни трудови функции. По изключение такова
несъответствие между наименованието на длъжността и същността на
трудовите функции е възможно и допустимо, т.к. оглед различните
специфики на работата в отделни структурни звена на банката, няма пречка
наименованията на длъжностите да са еднакви, но да изпълняват различни
функции. В настоящият случай обаче не е налице това изключение ,
напротив първоначално връчените на ищцата и на М. Г. Г. длъжностни
характеристики, съответно на 02.05.2015г. и на 31.10.2016г.са абсолютно
еднакви. Впоследствие, на 09.09.2020г. на ищцата е връчена променена
длъжностна характеристика, която обаче по същество не изменя
първоначалните и трудови задължения. Изменена е формулировката на
дейностите, които следва да извършва, но не съдържанието им. В новата
длъжностна характеристика, освен задълженията по предходната, са
включени и допълнителни такива. Изложеното означава, че двете длъжности
„Специалист банкови операции“ – тази във ФЦ-**** и в ИРМ НАП-**** са
ако не еднакви, то много сходни. Доколкото не са направени възражения
свързани с естеството на трудовата дейност на втората щатна бройка на
длъжността "Специалист банкови операции“, съдът приема, че тя е напълно
еднаква със съкратената. Тук е мястото да се посочи, че длъжността на
ищцата и тези в ИРМ НАП-**** са в едно структурно звено на банката – ФЦ-
****. Уточнението е необходимо, поради съществуващата съдебна практика,
че извършването на подбор не е задължителен когато се съкращава длъжност
в обособено структурно звено на предприятието при наличие на същите или
сходни длъжности в други структурни звена. Според мотивите на
Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г.,
ОСГК, възпроизведени в множество решения на ВКС и то в контекста на
казуси, подобни на настоящия, се приема, че когато в обособено структурно
звено на предприятието се съкращават всички бройки на определена
4
длъжност, не е необходимо да се извършва подбор по смисъла на чл.329, ал.1
от КТ с със съществуващите в други обособени структурни звена идентични
или сходни длъжности. Подбор обаче е задължителен, когато в структурата на
обособеното звено не се съкращават всички еднакви или сходни длъжности
изпълнявани в рамките на едно населено място. Изключението за това, че
подбор не се извършва между лицата изпълняващи длъжността в различни
населени места е по арг.чл.120 КТ- работодателят не може едностранно да
изменя мястото на работа извън населеното място. За да приеме, че ФЦ-****,
заедно с ИРМ НАП-****, ИРМ-**** и ИРМ НАП **** представляват едно
структурно звено на банката, съдът отново се съобрази с дефиницията
въведена в мотивите на посоченото ТР. Според тях основната
характеристика за относителна самостоятелност на съответното обособено
структурно звено е организационно – управленската. Това структурно звено
следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица
в цялостната структура на предприятието (негово поделение, клон, цех, отдел,
сектор и пр.) с относително самостоятелно ръководство в управленската
йерархия (ръководител на поделението или клона,началник на цеха,отдела
или сектора и пр.). В някои случаи обособеното структурно звено има
относително самостоятелен източник на приходи и /или самостоятелна
сметка, може да осъществява определена част от общата дейност на
предприятието или пък осъществява цялостната му дейност на територията на
дадено населено място, община, област, но тези белези са второстепенни и не
винаги са налице. В настоящият случай ФЦ-**** покрива изцяло
характеристиките на обособено структурно звено на банката, има
относително самостоятелно управленско тяло- Директор на ФЦ,
самостоятелно щатно разписание и др. Самото наименование на останалите
структури във ФЦ-****, а именно ИРМ (изнесено работно място), факта, че
служителите от тези структури са взаимно заменяеми (могат да се заместват),
обосновават извода на съда, че са част от щатния персонал на ФЦ-****.
Поради изложеното, съдът намира, че между лицата заемащи длъжността
"Специалист банкови операции“ в ФЦ-**** и ИРМ НАП-**** (по-горе е
обяснено защо съдът изключва ИРМ НАП **** и ИРМ ****) е било
задължително извършването на подбор. Такъв безспорно не е извършен,
поради което уволнението се явява незаконно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е
главен, основателен е и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Всички
предпоставки за уважаването му са налице– незаконност на извършеното
уволнение, отмяна на заповедта и искане за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност и безсрочен трудов договор на ищеца.
Относно иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ вр.225, ал.1 от КТ :
За да бъде уважен същия, е необходимо да са налице следните
предпоставки , които е необходимо да бъдат установени от ищеца :1.
Незаконно уволнение; 2. Вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато
трудово възнаграждение за посочения срок; 3.Причинно- следствена връзка
между двете, която се предполага.
В настоящия случай, от представените по делото заверени преписи
от Трудова книжка на ищцата съдът приема за доказано, че след процесното
уволнение тя не е започнал друга работа. Съобразно приетото заключение по
ССЕ, обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, изчислено до датата на последното
5
съдебно заседание, е в размер на 9 130 лева, но доколкото се претендира
такова за два месеца, искът е доказан за сумата от 3300 лева.
От ответника е направено възражение за прихващане на заплатените
на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1650 лева и по чл.
222, ал. 1 КТ в размер на 1575 лева с евентуално присъденото обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ, което е прието за съвместно разглеждане. Доколкото
претенцията по чл.225, ал.1 от КТ се явява основателна, следва бъде
разгледано и приетото в условия на евентуалност от ответника възражение за
съдебно прихващане. Съдът намира възражението за прихващане за
основателно, т.к. между страните не е налице спор, че на ищцата са изпратени
визираните суми, представляващи обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Те се дължат на работника само при
прекратено трудово правоотношение и след като уволнението се отменя, тези
обезщетения подлежат на връщане, ето защо като краен резултат искът по чл.
чл.344, ал.1 т.3 от КТ вр.225, ал.1 от КТ следва да се уважи до размера на 75
лева, т.к. в останалата част до пълния заявен размер от 3300 лева се явява
погасен поради прихващане с насрещното вземане на ответника, от което 16
50 лева- обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и 1 575 лева- обезщетение по 222,
ал.1 от КТ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно и съобразно уважените
искове в размер на 687,72 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът също дължи разноски на
ответника. От последния се претендират извършени такива в размер на 3 090
лева, от които 3000 лева –адвокатски хонорар и 90 лева – заплатено
възнаграждение на ВЛ по ССЕ. От ищеца е направено възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид вида
и броя на предявените искове, минималното адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ е както
следва : по всеки от исковете по чл.344, ал.1,т.1 и 2 от КТ по 780 лева, а по
иска с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ в размер на 620 лева или обща
сума в размер на 2 180 лева. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че възражението се явява основателно, ето защо следва
да се намали до минималните размери, посочени по-горе. Съобразно изхода
на делото, на присъждане по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на
уважения иск по чл.344, ал.1,т.3 от КТ подлежи на присъждане сума в размер
на 605,90 лева- адвокатски хонорар, както и сума в размер на 87,95 лева-
възнаграждение за ВЛ по ССЕ, съразмерно на уважената част от същия иск.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на
****ски районен съд държавна такса по неоценяемите искове по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ в размер на по 30 лева или общо 60 лева и държавна такса
върху уважената част по оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на
50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Е. И. П., ЕГН
**********, адрес: гр.****, ул.“**** и ОТМЕНЯ Заповед №3-5152-
6
1595/04.05.2023г. на Изпълнителните директори на „***“ АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр.******, с която е наложено.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. И. П., ЕГН **********, на заеманата преди
незаконното и уволнение длъжност „Специалист банкови операции“ в „***“
АД, ЕИК ****** – Финансов център ****.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ******, да заплати на Е. И. П., ЕГН
**********, сума от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща дължимо
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането и без работа през периода
10.05.2023г. до 10.08.2023г., поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба-10.07.2023г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част
над 75 лева до пълния предявен размер от 3 300 лева, ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещни
вземания на „***“ АД, ЕИК ******, както следва : със сума от 1 650 лева-
изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и сума от 1 575 лева- изплатено
обезщетение по 222, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ******, да заплати на Е. И. П., ЕГН
********** сумата 687,72 (шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и
две стотинки) лева – деловодни разноски съразмерно и съобразно уважените
искове.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН ********** да заплати на „***“ АД, ЕИК
****** обща сума от 693,85 (шестстотин деветдесет и три лева и осемдесет и
пет стотинки) лева, от които 605,90 лева- адвокатски хонорар съразмерно на
уважения иск по чл.344, ал.1,т.3 от КТ и 87,95 лева- възнаграждение за ВЛ по
ССЕ, съразмерно на уважената част от иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ****** да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Шумен сума от 110 (сто и десет
лева) лева – държавна такса за разгледаните искове по чл.344, ал.1,т.1-3 от
КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 09.11.2023г.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7