Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 237/29.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на 20.11.2019 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Василев
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа гр.дело № 555 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл.
309а ТЗ от ***ЕИК ***, ***, чрез процесуален представител адв. Я.Я. от
ВАК , срещу ***, ЕИК ***, ***за осъждане на ответника да заплати сумата 7884,
78 лева неплатен остатък от възнаграждание за превозни услуги, извършени през
месец Август 2017г., за които е издадена фактура №**********/31.08.2017г.,
сумата от 1892,34 лева неплатено възнаграждание
за превозни услуги, извършени през месец Септември 2017г. , за които е
издадена фактура №**********/29.09.2017г. , сумата от 1222,24 лева обещетение
за забавено плащане на остатъка от задължението по фактура с
№**********/31.08.2017г. за периода 30.09.2017г. – 10.04.2019г. и сумата от 278,09 лева обещетение за
забавено плащане на остатъка от задължението по фактура с №**********/29.09.2017г.
за периода 29.10.2017г. – 10.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба в съда до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 700 лева обещетение за разноски, включваща държавна
такса в производството по обезпечаване на бъдещ иск и адвокатски хонорар за
представителство в обезпечителното производство. Претендират се и разноските в
настоящето производство.
В
исковата молба се твърди, че страните са в трайни търговски взаимоотношения по
извършване на транспортни услуги по договори за превоз, по които товародател е
ответника, а превозвач ищеца. Превозите се извършвали многократно за период от
време няколко месеца, като за всеки превоз се издава товарителница. За
транспортните услуги, извършени през съотв. месец, в края на месеца се издава
обща фактура, в която се отразява общия обем извършени превози и общото
възнаграждание, дължимо за транспортните услуги през месеца. През месеците Юли,
Август и Септември 2017г. ищецът извършил превози на товари по възлагане на
ответника , като за извършените превози са издадени 3 фактури от ищеца, а
именно фактура с
№**********/31.07.2017г. за превози, извършени през месец Юли 2017г., фактура с
№ **********/31.08.2017г. за превози, извършени през месец Август 2017г. и фактура с №**********/29.09.2017г. за
превози, извършени през месец Септември 2017г. Падежът на изплащане на
задълженията по фактурите настъпва 30 дни след датата на тяхното издаване.
Задълженията по фактурите не били платени на падежите и ищецът на два пъти – на
13.04.2018г. и на 24.10.2018г. , изпратил препоръчано писмо с обратна
разписка и уведомление по ел. поща на
ответника На 26.10.2018г. ответникът отговорил на поканата за плащане с писмо с
изх. №228/26.10.2018г. , с което признал задълженията си към ищеца, описани в
покана от 24.10.2018г. и се задължава
дължимата сума да бъде платена в пълен размер до 10.11.2018г. Извършени са частични плащания до момента на
дължимите суми по фактурите.
В
срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното дружество.
Негов представител не се явява в съдебно заседание и не е поискано делото да се
разглежда в негово отсъствие.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за
основателно, поради което с протоколно определение от 20.11.2019г. е
постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.
Налице
са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки –
искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен
отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание
при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в
съдебно заседание с връчените му по реда
на ГПК съобщение за връчване на препис от искова молба и подаване на писмен
отговор / чл. 131 ГПК ведно с препис от Разпореждане № 1224 / 25.04.20149, и призовка за страна за открито съдебно
заседание ведно с Определение № 1891 /
09.07.2019г., са му указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Предявените искове позволяват изграждане на убеждение за вероятната им
основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените към нея писмени доказателства, както и от изслушаните два броя
ССчЕ, с оглед на което съдът намира, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение , като исковете бъдат уважени в предявения размер.
При
този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
депозити за ССчЕ, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в общ
размер от 1651,08 лева. Относно претенцията за присъждане на сторените разноски
в обзепечителното производство искането е частично основателно. Съгласно
практиката на ВКС разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител -
в този смисъл определение № 845 / 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. отд., определение № 876/ 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. отд., определение № 336 /21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
874/2016 г., I т. отд. и др. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъдят още и разноските по ч. гр. д. № 367/2019 г. по описа на РС Девня, а
именно 40 лв. за ДТ и 660 лв. за адв. хонорар. Няма основание за присъждане на
разноски направени в изпълнителното производство за платени таксиза образуване на изп. дело и
налагане на запор. Компетентен за възлагането им е съответният орган, пред
който те са направени, тези разноски не
представляват съдебни такива по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА***,
ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК *** , ***,
на осн. чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 309а ТЗ сумата от 7884, 78 лева /
седем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и 78 стотинки / , представляваща неплатен остатък от възнаграждение
за превозни услуги, извършени през месец август 2017г. , за които е издадена
фактура №**********/31.08.2017г. , сумата от 1892,34 лева / хиляда осемстотин
деветдесет и два лева и 34 стотинки /, представляваща неплатено възнаграждение
за превозни услуги, извършени през месец септември 2017г., за които е издадена
фактура №**********/29.09.2017г., сумата от 1222,24 лева / хиляда двеста
двадесет и два лева и 24 стотинки / , представляваща обещетение за забавено
плащане на остатъка от задължението по
фактура №**********/31.08.2017г. за периода 30.09.2017г. – 10.04.2019г., сумата
от 278,09 лева / двеста седемдесет и осем лева и 09 стотинки / , представляваща
обещетение за забавено плащане на остатъка от задължението по фактура
№**********/29.09.2017г за периода 29.10.2017г – 10.04.2019г.
ОСЪЖДА***,
ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК *** , ***,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1651,08 лева / хиляда шестстотин
петдесет и един лева и 08 стотинки /, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение на вещо лице, както и сумата от
700 лева / седемстотин лева / , представляваща сторани разноски в
обезпечителното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:........................................