О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр.Стара Загора,
21.09.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в закрито заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА частно кас.адм.дело № 217
по описа за 2023 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.213а, ал.7 от АПК.
Образувано е по
частна жалба от К.И.Ш. ***, против Определение № 928/ 09.08.2023г по адм. нак.
д. № 768/ 2023г по описа на Районен съд Стара Загора, с което не е освободен от
заплащане на държавна такса за касационно обжалване на решението по делото. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението като
постановено в нарушение на закона. Касаторът сочи, че съдът е следвало да
разгледа искането му освобождаване от заплащане на държавна такса съвместно с
едновременно направеното искане за предоставяне на правна помощ, а по второто
няма произнасяне. Счита, че при нужда съдът служебно може да извърши проверка
на представената от него декларация за семейно и материално положение.
Обосновава липса на доходи поради безработица и заявява, че заплатеният
адвокатски хонорар по делото е със заети средства. Направено е искане
касационният състав да отмени обжалваното определение.
Съдът, като взе предвид
изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства и като
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, състав
на Районен съд Стара Загора е приел от фактическа страна, че частният
жалбоподател Ш. не е изпълнил дадените му указания да представи надлежни
доказателства по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК с оглед молбата му за
освобождаване от държавна такса за касационно обжалване на Решение № 175 /
02.05.2023г, постановено по АНД № 768/ 2023г по описа на Районен съд Стара
Загора. Счел е депозираната декларация за семейно и материално и имотно
състояние за неподкрепена с изискуеми по закон доказателства. Отделно е
посочил, че Ш. е заплатил сумата 800лв на адвокат за ползвана правна помощ пред
първата инстанция.
При тези
фактически установявания от правна страна е прието, че искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователно.
По отношение
искането на Ш. за предоставяне на правна помощ, инкорпорирано в молба вх.№
18375/ 17.07.2023г, няма изрично произнасяне от съда. Единствено в мотивите на
Разпореждане № 2498/ 20.07.2023г е посочено, че този съд не е компетентен да го
разгледа.
Постановеното
разпореждане относно отказ за освобождаване от заплащане на държавна такса е правилно.
Разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК предвижда, че държавна такса
за производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да я заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани
обстоятелства. При
преценка на основателността на искането по
чл. 227а, ал. 2 от АПК и чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК с оглед представените
от лицето доказателства е необходимо е да се прецени доколко страната разполага
с достатъчно средства, за да се натовари със заплащането на такси в съдебното производство
до приключването му във всички инстанции, ако не настъпи промяна в обстоятелствата
(Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
мотивите на т. 12).
В тежест на
страната /а не на съда, както твърди частният жалбоподател/ е възложено да представи
убедителни доказателства, че са налице условията, визирани в закона, които обосноват
невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса. От представената от Ш. в
производството пред Районен съд Стара Загора декларация за семейно и материално
положение се установява, че той няма доходи и имущество, разведен е, има едно
дете с издръжка от 200лв. Тази декларация обаче е недостатъчна, с оглед изброените
в ал. 2 на чл. 227а от АПК, предпоставки, въз основа на които съдът може да се произнесе
относно искането на частния жалбоподател за освобождаване от дължимата държавна
такса. Голословно е твърдението му, че заплатеното адвокатско възнаграждение от
800лв е направено със заемни средства. При това положение правилно е прието от
първоинстанционния съд, че искането на Ш. е неоснователно и на практика е
оставено без уважение.
По тези съображения
обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Делото следва да
се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия,
включително относно молбата на Ш. за предоставяне на правна помощ.
Произнасянето по тази молба е от компетентността на първоинстанционния съд
съгласно изричната норма на чл. 213а, ал.3 от АПК. След влизане в сила на
съдебния акт по тази молба делото следва отново да се изпрати на
Административен съд Стара Загора за разглеждане на касационната жалба на Ш.
против постановеното по делото Решение № 175 / 02.05.2023г.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.235 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 928/ 09.08.2023г по адм. нак. д.
№ 768/ 2023г по описа на Районен съд Стара Загора.
ИЗПРАЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.