Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.01.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА Д.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
гр. дело № 3885 по
описа за 2019 година.
Делото е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД от ищеца „В
и К”ЕООД - Стара Загора, против „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД – Пловдив,
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 168,80лева, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа до
обект Извод РИЛА гр.Казанлък ИТ № 2008237, за месец август 2014г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до плащането. Търсят и присъждане
на разноските по делото.
В срока
по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата
претенция като неоснователна.
Делото е образувано по
искова молба от ищецът „Водоснадбяване и канализация" ЕООД което е еднолично
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Същият осъществявал основно дейностите по дейност по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора, Община Казанлък. Същият бил потребител на ел.енергия
относно притежавания от него обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък,
чрез който обект е присъединена към електропреносната система Централна помпена
станция Казанлък, собственост на дружеството, като понижаването на доставената
ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването
на консумираната ел.енергия на този обект се осъществявала посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН). Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на
управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежавало
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия
№Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. На 11.09.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на
ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до
ел.разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр.Казанлък,
собственост на ищеца: - за м. август 2014г. била заплатена сума в размер на 168,80лева по фактура №**********/31.08.2014г.,
представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до
разпределителната мрежа; Следва изрично да се отбележи, че по посочената
по-горе фактура ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които
към момента ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова
молба. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/
26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се
разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и
цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно
нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и
13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на
измерване,
определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
Л/р 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост
на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца е Извод Рила - гр.Казанлък, след който започва собствения на ищеца
Електропровод „Хидравлика" 20kV., чрез който се захранва Централна
помпена станция „Казанлък". Във връзка с изложеното по-горе относно
мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и
нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено
от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството ни е
изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи,
за следните обекти: -Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е.
за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила" ; -Вик - Зимница; -ПС
Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик -
Зимница, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерва на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик
Електропровод „Хидравлика" 20kV и на Извод Рила - гр. Казанлък и
на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото са приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
признава собствеността на ищеца върху процесния обект е и факта, че видно от
процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спира да
начисля такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение, собственост на ищеца - Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно
противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната мрежа, продължава
да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно. Намираме за
безспорно, че ищецът е собственик на Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на Извод Рила - гр. Казанлък,
чрез който се захранва Централна помпена станция „Казанлък". Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Както посочихме по-горе, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ"
АД не е собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължи
заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислява и съответно ищеца не заплаща към ответника.
Доказателство за това е и самата процесна фактура, в която липсва начислена
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа. Логично, освен че ищецът не
дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения
не дължи и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса
за достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира ел.
разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за
дейностите по поддръжката и ремонта й, които са за негова сметка. Освен това то
заплаща и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна
група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел.
електроснабдителното предприятие няма да генерира посочените по-горе разходи по
електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила. От изложеното
дотук безспорно се доказа, че ответникът няма основание да калкулира на ищеца
цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Рила. Дори и
измервателната група да е монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то
ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел.
разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровод
„Хидравлика" и няма ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.
Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника. Границата на
собствеността са изводите на електропровод „Хидравлика" в ЗРУ на
подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение, но това не изключва
факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същия я калкулира
недобросъвестно. Ответникът притежава лицензия, но не притежава собствеността
върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.Съгласно
изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.
Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази
цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в
посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на
електроенергия. Освен, че е ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това
разрешение има и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено
значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на
електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на
цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване
цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и
тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без
значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен
на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл.120, ал.1 и 2
ЗЕ, определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и
средствата за търговско измерване. Съгласно чл.27 от Наредба №6 от 09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за
присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на
собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и
ал.1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа.При това положение за дружеството ни възниква
правен интерес да предявим ответника иск за заплащане на платените суми за
такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде
осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от
ищеца. Настоящата искова претенция
предявявам на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намирам, че
нормата на чл.113 ГПК е приложима по следните съображения:Ищецът
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД има качеството на „потребител" по
смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение е
налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично
приема, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги"
по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за
изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски
спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а
следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици
на услуги". /Определение
№ 172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВКС II т.о., и
Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС, I т.о./С оглед на изложеното намирам, че
правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК съм предявил настоящата
искова претенция пред Старозагорския Районен съд-по седалище на ищеца.Моля да
ни призовете на съд и след като докажем основателността на исковата си
претенция, да постановите решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъдите ответника „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 168.80лв./сто шестдесет и осем лева и
80стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр.
Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода 01.08.2014-31.08.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Дължимите суми могат да бъдат платени по следната сметка на „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД: BG96STSA9300002002601, Банка ДСК ЕАД.
На основание чл.131 от ГПК ответникът от „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД представят писмен отговор, с който заявяват, че предявения иск считали за допустим, но
неоснователен, поради което го оспорвали изцяло, както по основание, така и по
размер. Претендирали, че сумата, предмет на исковата претенция, била дължима и
основателно начислена по сметката на ищеца. Считаме, че обстоятелствата и
фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължими. Съображенията ни са следните:
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл.986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр.74 от 2006г., отм., бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г.)
„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия.", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".По силата
на чл.7, т.1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на потребление
(ИТН), едно от които е процесното ИТН 2008237. Ищецът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18,
ал.1 и ал. 2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния
период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и
услугата „достъп да електроразпределителната мрежа", е издало месечната
фактура, представена с отговора на исковата молба, стойността на част, от която
съставлява исковата сума.Действително ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бива снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е сключен договор
за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на
електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на
електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1,
т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на
Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от КЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа,
собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Присъединяването е извършено
преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.0б.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на
действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Доставената
електрическата енергия, вписани в процесната фактура е остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР.Кратка
ретроспекция:За първи път с Решение №Ц-021/2б.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от
01.07.2008г. влизат в сила нови цени, както следва:цена за
достъп до електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа
енергия по тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители, т.е.
„цена за мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и
цена за пренос
на електрическата енергия през електроразпределителната мрежа. При така
издаденото Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа става задължителна, заплаща се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява всички
разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са
включени в цената за пренос. Цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на
разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им (Средно напрежение
или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение
на консумираните от потребителите количества електрическа енергия. Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", е продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия. Решенията на КЕВР са
задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните потребители.
В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният
регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители - в зависимост от
вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия
(високо, средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една,
две или три скали). По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т. б от
Решението) разграничение няма -
цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират
електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване,
собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не е
релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа.
Тя е дължима от всеки клиент на лицензионната територия на
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД. Такъв се явява и "Водоснабдяване и
канализация" ЕООД. Всички мрежови
разходи, включени във формирането на „цена достъп" са дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът (независимо, от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ"
ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа" не е била прекъсвана, тъй като в спорния
период е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество.
А ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" е
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия. Нещо
повече - дори в обектите да не се извършва консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те са присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приема, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа).Впоследствие от 2008г. до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган е въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова е то и в решението на КЕВР, послужило за определяне
на цената за достъп, вписана в процесната фактура. Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД фактурира
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
ДКЕВР цени. В ал. 3 е посочено съдържанието на фактурите и от приложените към
делото фактури, издадени на ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на
ОУ. Процесиите суми били дължими на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
тъй като услугата достъп до електоразпределитената мрежа била предоставена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. След като бил сключил договор и са приели
ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от
КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълняват одобрените им
от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД са лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, която изисква да спазват общи правила за поведение. Общите
условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител са съобразени с логиката,
по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос
на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР е създала задължителни за лицензиантите норми на
поведение, съобразно които те са задължени да оформят и своите
търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните
отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега
действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда и
утвърждава правилото че:потребителите на крайните
снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният
снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано
от крайния снабдител количество електрическа енергия. Неначисляването на цена
за достъп по сметките на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД ще има за
правни последици формиране на цена за достъп, равна на нула (с нулева
стойност). Ефектът от това ще бъде незаконосъобразно изключване на конкретния
клиент, в случая „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, от адресатите на
решенията, с които се определят цени за достъп и пренос за клиенти,
присъединени на ниво средно напрежение. За постигане на подобни цели в Закона
за енергетиката и АПК са предвидени процедури, касаеща издаване на индивидуален
административен акт, с който се одобряват индивидуални цени на конкретен клиент
- виж. Чл.21, чл. 30 и следващите членове от
раздел IV на Закона за енергетиката, каквито в случая няма данни да са
проведени. Наред с изложеното считаме, че потребителите на електрическа
енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, са
клиенти на оператора на „електроразпределителна мрежа", лицензиран за
съответната територия, независимо от правото на собственост на
съоръженията.Считаме, че в случая, за да се направи преценка за това дали се
дължи или не цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа водещо е
не правото на собственост на съоръженията, а това на какво ниво на напрежение
обектът на клиента е присъединен към мрежата, а безспорно установено по делото
е, че обектът на ищцовото дружество е присъединен на ниво на напрежение 20 kV. Следователно ключовият въпрос
от значение за правилното решаване на делото е въпросът към коя електрическа
мрежа е присъединен обектът на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД - към
електроразпределителната мрежа на ЕР Юг или към електропреносната мрежа на ЕСО,
т.е. ищецът следва да посочи и събере доказателства за това, че е сключил
договор с друг мрежови оператор, каквито до настоящия момент не са ни известни.
Изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период.Сумата по процесната фактура била
основателно начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна. Молят да постановите решение, с което да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан. При отхвърляне на предявения
иск, молят да им бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. При уважаване на
предявения иск - възразявали срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер, по- голям от еднократния, предвиден в Наредба № от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Считали, че ако бъде претендирано възнаграждение в
такъв размер пред настоящата инстанция, то било прекомерно и молят да бъде
намалено до минималния размер съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК, във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си адв.Иванова, която моли съдът да уважи предявения иск.
Претендира за разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.
Пловдив не изпращат представител. Оспорват иска чрез пълномощника си
юриск.Раева, която в писмено становище моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен, претендира присъждане на направените по делото разноски, а в
случай, че бъде уважен иска моли да бъде намалено възнаграждението поради
прекомерност.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не
е спорно по делото, че ЕВН Електроснабдяване притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН Електроснабдяване притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с
електрическа енергия. Крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се
публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не
е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН Електроснабдяване
/включително през процесния период/, като ЕВН Електрснабдяване се явява краен снабдител.
Не
е спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН Електроснабдяване
се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от
които е процесното ИТН 2939033– Помпена Станция „Капитан петко Войвода”, и
помпена станция „Орешник”, общ. Тополовград. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Видно от инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „Хидравлика", скица и писмо изх.№ 1784/23.10.20108г. и №
1201/26.09.2008г., се доказва, че ищецът
е собственик на Електропровод «Хидравлика», и на ИЗВОД РИЛА – гр.Казанлък,
както и на намиращите се в тях ЗРУ, като между страните е водена
кореспонденция, като с писмо изх.№ 1748/23.10.2008г., ищцовото дружество е
поискало промяна на мястото на измерване , като след получаването му от страна
на «ЕВН България Електроснабдяване»АД по отношение на Извод «Рила» и
ВиК-Зимница е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измерева на ниво Средно напрежение.
Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г.,
когато са включени в капитала на дружеството. Считано от
01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала
за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Ответникът
ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го
информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че все още не са получили
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните
записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към
момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането
на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В
отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Хидравлика – извод „Рила”. В писмото е посочено,
че са приложени: извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, актуализирана към момента.
За изясняване обстоятелствата по
делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ
ОГНЯНОВ, служител на ищеца от двадесет и шест години, понастоящем ръководител на
Отдел „Енерго-механичен”. Запознат бил с казуса възникнал между „Водоснабдяване и Канализация”
гр.Стара Загора и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, спора им е
за цената за достъп на електрическа енергия до
електроразпределителната мрежа. През 2008г. получили писмо за идентификация за захранване
на електропроводи на „Водоснабдяване и Канализация” гр.Стара Загора, като за
обекта предоставили скица и запис от счетоводните книги на дружеството, че
въпросния електропровод съществува, била им призната собственост на обект ИЗВОД
РИЛА, захранващ помпена станция гр.Казанлък, не им била призната собствеността
върху съоръженията. Реално в края на 2008г. била призната собствеността ни от
страна на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. Този обект влизал в
списък, които им изпратили „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив,
този обект го признали въз основа на тези предоставени от нас документи, те им
признали собствеността. Сумите по такса пренос им били върнати със стара дата,
а за такса достъп продължили да им начисляват суми, които плащали и до момента.
Помпена станция „Казанлък” се захранва
от електропровод с наименование ИЗВОД РИЛА. Разходите по поддръжката на
електропровода са били за сметка на „Водоснабдяване и Канализация” гр.Стара
Загора. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив нямат разходи по
поддръжката на електропровода. В случай на авария „Водоснабдяване и
Канализация” гр.Стара Загора наема фирма за отстраняване на възникналата
авария.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени
и кореспондират с останалите ангажирани по делото писмени доказателства, цитирани
по-горе, от които се установява собствеността на ищеца върху съоръженията.
Видно от заключението на
изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, което съдът възприема като
компетентно и обосновано, през периода 01.08.2014г. – 31.08.2014г. измерването
на потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена станция ПС„Казанлък” ИТ № 2008237
се е извършвало на ниво средно напрежение в закрито разпределително устройство
/ЗРУ/ 20kV/400V в ел.подстнация „Хидравлика”
110/20кV, собственост на ЕСО ЕАД. Тъй като електропровод
„Хидравлика” 20кV, изходящ от подстанция „Хидравлика” собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „Хидравлика” в
ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение или това е
извод”Рила”. Ответникът е монтирал в ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите „РИла”
20кV на електропровод „Хидравлика” в подстанция „Хидравлика" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице
сочи също, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се
формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на
процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния
месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Тъй като
електропровод „Хидравлика” 20кV, изходящ от подстанция „Хидравлика” е
собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дълж цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЕАД. През процесния период ЕВН ЕР ЕАД
няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до
електроразпределителната мрежа.
В съдебно заседание вещото лице
отговаря на поставените му въпроси, като уточнява, че Електроразпределително съоръжение
в конкретния случай е електропроводът условно наречен хидравлика в документите
по делото, който тръгва от подстанция „Хидравлика”, извод „Рила” и продължава
до помпена станция „Казанлък”. Присъединителни съоръжения са: Извод „Рила” в
подстанция „Казанлък” който включва съответната килия в подстанцията прекъсвач,
разединител за средно напрежение и приложените видове защити към същия извод
„Рила”. По електропровод „Хидравлика” се пренася ел.енергията за захранване на
помпена станция „Казанлък”, този електропровод е собственост на „Водоснабдяване
и Канализация” гр.Стара Загора и таксата за достъп до подстанция „Хидравлика” е
дължима като такса достъп до електропреносната мрежа, а не до електроразпределителната
мрежа, същата такса е събрана и преведена на „ЕСО” ЕАД в дължимия размер по процесната фактура,
а такса достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив не е дължима, тъй като по веригата на електрозахранване
на помпена станция „Казанлък”, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив
няма собствена електроразпределителна мрежа, нито собствени
електроразпределителни съоръжения.
По
делото са представени заверени копия на Фактура № **********/ 31.08.2014г., ведно
с платежно нареждане от 11.09.2014г. и извлечение от сметка от 12.09.2014г.
Видно
от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно,
обосновано и неоспорено от страните, се установява, че процесната фактура е
платена изцяло от ищеца на ответника «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД.
Начислената във фактурата такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД
РИЛА–гр.Казанлък, ИТН 2008237, е 168.80лв., без ДДС.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът
стига до следните правни изводи:
Не е спорно по
делото, че ищецът е потребител на ел.енергия относно притежавания обект Електропровед
Хидравлика и обект с ИТ № 2008237 – ИЗВОД «РИЛА» гр.Казанлък, който обект е
присъединен към електропреносната система посредством Хидравлика 20 kV. Обектите
на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно
установено по делото е, че присъединяването е извършено преди влизане в сила на
Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно
чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на
ЕВН, ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.
116,ал.7 и на правилата по чл.83, ал1 т.6 /Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл.116,ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба №
6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от
Наредба № 6/ 09.06.2004г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие.
Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице
основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Съгласно утвърдената съдебна практика / решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и
цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на
ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е
при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за
тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които
се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ,
електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия, а съгласно чл.88
от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ЕВН Електроснабдяване и ЕВН Електроразпределение, когато тези
дружества са собственици на такава мрежа на обособена територия. В настоящия случай, не е спорно, че
ищецът е собственик на Помпена станция „Хидравлика", на намиращото се в
нея ЗРУ и на електропровод „Хидравлика" 20kV. По цялата верига на
електрозахранването на процесния обект Извод Рила на ПС„Хидравлика", ЕВН Електроразпределение
няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения. Заплащането на
достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по
осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните
електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е собственост на
ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до нея и не следва да
калкулира такси за такъв достъп. Следователно, начислената
и получената от ответното дружество
такса за достъп до електроразпределителната мрежа е без основание. Видно
от заключението на съдебно икономическата експертиза тази такса е в размер на 168.80лв., без ДДС. Именно с тази сума се е обогатил
ответникът „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД. Същата сума подлежи на връщане
на ищеца. Предявеният иск се явява основателен и доказан, като следва да бъде
изцяло уважен. Върху присъдената сума следва да присъди и законната лихва,
считано от подаването на исковата молба 25.07.2019г. до окончателното й заплащане.
С
оглед изхода на спора, в тежест на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва
да се възложат направените от ищеца разноски, в общ размер на 730лв., съобразно
приложения списък на разноски. По повод направеното възражение за прекомерност
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 360 лв., с ДДС, съдът намира
същото за неоснователно. В случая, минималният размер на адвокатския хонорар,
изчислен съобр. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 360 лв., с ДДС.
При
това положение дължимите разноски се равняват на 730лв./съобразно приложения
списък на разноски/. Следва в диспозитива на решението да бъде посочена
банковата сметка на ищеца, по която да бъде извършено плащането.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 168,80лева/сто
шестдесет и осем лева и 80стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД „РИЛА", ИТ № 2008237 –
гр.Казанлък, за периода 01.08.2014г. до 31.08.2014г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 25.07.2019г.
до окончателното плащане, както и сумата от 730/седемстотин и тридесет/лева,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде заплатена по
банкова сметка *** ***, „БАНКА ДСК” ЕАД
с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението
може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: