Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.С.,12.10. 2021 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ
МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 726/2021
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на
производството е
предявен иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист от 20.12.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 6694/2019 г. по описа
на Районен съд Сливен, въз основа на представено извлечение от счетоводните
книги на „Експресбанк“ АД гр. Варна, със старо наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК" АД,
съдлъжникът В.Д.А.. е осъден да заплати
на „Експресбанк” АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК" АД следните
суми произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит Експресо № 341387 от
31.05.2013 г.:
-
1 498.05 лева - главница по Договор за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането;
-
78,38 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 05.04.2017 г. до
05.06.2018 г.;
- 419,37 лева -
обезщетение за забава за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г.;
-
227,20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 03.12.2019
г.;
-
144,46 лева - разноски по ЧГД № 6694/2019 г. на СлРС, включващи д.т. в размер
на 44,46 лв. и юриск. възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Твърди
се, че на 31.05.2013 г. между Експресбанк“ АД, гр. Варна, като кредитор, с
универсален правоприемник „Банка ДСК" АД, Г.В.А.. като кредитополучател и В.Д.А..
като съдлъжник е сключен Договор за кредит Експресо № 341387 с разрешен и
усвоен размер на потребителския кредит - 5 000 лева, срок на издължаване - 60
месеца, като крайният срок на договора за кредит е 05.06.2018 г.
Твърди
се, че предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на Договора за кредит е в размер на 9.95 % годишно или
0.0276 % на ден, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 4.05
пункта за година. При сключването на договора за кредит приложимият към него
БЛПSGEB е в размер на 5.9%. При сключване на договора за кредит наказателната
лихва за забава е 6 процентни пункта над номиналния лихвен процент - 9.95%, или
лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 15,95%.
Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 14,18%. Общата дължима
сума изчислена към датата на сключване на договора за кредит е в размер на
6827,53 лв.
Сочи
се, че Договорът за кредит, общите условия посочени в него и погасителният
план, който е неразделна част от договора за кредит, са получени и приети от
кредитополучателя и съдлъжника с подписването на Договора за кредит.
Ha
05.06.2018 г. е настъпила изискуемост на цялото вземане, поради настъпването на
краен падеж, съгласно т.5 от Договора за кредит. Погасяването на задължението
по договора за кредит е преустановено на 05.04.2017 г., като не са платени 14
вноски с падежни дати за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. и
просрочието е 426 дни. Срокът за окончателно плащане на кредита е изтекъл на
05.06.2018 г., когато е настъпил последният уговорен между страните палеж по
погасителния план към договора за кредит.
Падежът
е уговорен между страните още със сключването на договора за кредит и с
настъпването му е настъпила и изискуемостта на дълга без необходимостта от
допълнителни изявления и уведомяване на страните. Съгласно част II. чл. 17,
ал.1 и ал.2 от Договора за кредит, чл. 101 от ЗЗД и чл. 121 от ЗЗД, съдлъжникът
В.Д.А. се е задължил солидарно с кредитополучателя Г.В.А.. безусловно да
погасява цялото задължение по договора за кредит.
Вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и съдлъжника по
Договора за кредит и настъпилата изискуемост на цялото вземане, поради
настъпването на краен падеж, кредиторът „Експресбанк” АД е пристъпил към
принудително събиране на вземането си по съдебен ред и е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу Г.В.А.. и В.Д.А.
Образувано е ч.гр.д. № 6694/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, по което
съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Експресбанк” АД Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе срещу съдлъжника В.Д.А.,
тъй като в заповедното производство е установено, че кредитополучателят Г.В.А.. е починала на 22.01.2019 г.
На
основание Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от
20.12.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 6694/2019 г. по описа на Районен съд
Сливен, по молба на „Експресбанк” АД срещу ответника-съдлъжник по договора за
кредит е образувано изпълнително дело № 332/2020 г. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение е връчена па ответника-съдлъжник чрез залепване на уведомление.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено, че В.Д.А.. дължи на „Банка ДСК“ АД,
като универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, гр. Варна, със старо
наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумите за които са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.12.2019 г. и Изпълнителен
лист от 20.12.2019 г., постановени по ч.гр.д. № 6694/2019 г., по описа на
Районен съд Сливен, произтичащи от Договор за кредит Експресо № 341387 от
31.05.2013 г., включващи:
-
1 498.05 лева - главница по Договор за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането;
-
78,38 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от 05.04.2017 г. до
05.06.2018 г.;
-
419,37 лева - обезщетение за забава за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018
г.;
-
227,20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 03.12.2019
г.
Претендират
се разноските по настоящото и заповедното производство.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника В.Д.А., чрез
назначения му особен представител – адв. Е.Д. ***, в който счита предявения иск
за допустим, но неоснователен и недоказан.
Твърди,
че към момента на подписване на договора, кредитополучателят и съдлъжник –
ответник по настоящото дело, не са били информирани относно всички изброени
задължителни характеристики, които имат отношение към отпуснатия кредит. Тъй
като процесният договор е сключен с потребител физическо лице, съответно
отношенията между страните се уреждат от Закона за потребителския кредит. В
тази връзка твърди, че при сключването на договора не са съобразени редица
императивни разпоредби от посочения закон, което е довело до недействителност
на сключения договор.
Твърди,
че кредиторът не е предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна
информация, която е необходима за сключване на договора за кредит в условията
на информираност от страна на потребителя и съдлъжника. Информацията не е била
предоставена в писмен вид под формата на Стандартен европейски формат, което е
задължително условие за действителността на волеизявлението на потребителя.
Сочи,
че по смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента
на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните,
за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка,
само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на
съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, от ищцовото дружество
не са ангажирани доказателства за заплащане на заемната сума. Не са представени
доказателства, че сумата от 5000.00 лева е реално усвоена от кредитополучателя
Твърди,
че тъй като ответникът е в качеството на съдлъжник по потребителския кредит,
той не е получил екземпляр от договора за кредит, общите условия посочени в
него и погасителния план, който е неразделна част от договора - Приложение № 1,
както се твърди в исковата молба, тъй като същите се изготвят в два екземпляра
- по един за всяка от страните. Ответникът- съдлъжник никога не е уведомяван от
банката за допуснато от кредитополучателя А. просрочие в плащанията.
Счита,
че клаузата на чл. 14 от Част I на договора е неравноправна по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, тъй като предвижда потребителят да заплати такса за услуга -
такса по кредита в размер на 139.00 лв., която всъщност представлява изпълнение
на задължението на кредиторът да оцени кредитоспособността на кредитоискателя,
съгласно чл. 16, ал.1 от ЗКП.
На
следващо място твърди, че Договорът за кредит „Експресо" № 341387, по
който ответникът е съдлъжник е недействителен, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 22 от ЗКП. Не е налице яснота и относно начина, по който се
формира лихвеният процент на кредита, като се излагат аргументи в тази насока.
Твърди,
че неравноправи са и клаузите в част ІІ чл.10 (3), като сочи, че „Ако в срок от
един месец след падежа на шестата неплатена застрахователна премия не бъде
платена поне една просрочена премия, индивидуалното застрахователно покритие ще
бъде прекратено”. Застраховката „живот” се прекъсва и не е валидна, но банката
продължава да удържа незаконно тази сума, като се облагодетелства от това.
Предвид
изложеното счита, че така предявените от страна на ищцовото дружество искове се
явяват неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли в цялост.
Алтернативно, моли съда да обяви договора за потребителски кредит за
недействителен и да приложие чл.23 от ЗПК.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от процесуален
представител, който моли съда да признае за установено по отношение на Банка
ДСК, че ответникът дължи посочените в исковата молба суми. Претендира
разноските по делото.
В
с.з. ответникът се представлява от назначен особен представител, който моли
съда да отхвърли предявения иск на основанията посочени в отговора на исковата
молба.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна:
На
31.05.2013 г. между Експресбанк“ АД, гр. Варна, като кредитор, с универсален
правоприемник „Банка ДСК" АД, Г.В.А.. като кредитополучател и В.Д.А.. като
съдлъжник е сключен Договор за кредит Експресо № 341387 с разрешен и усвоен
размер на потребителския кредит - 5000 лева, срок на издължаване - 60 месеца,
като крайният срок на договора за кредит е 05.06.2018 г.
Предоставеният
кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит е в размер на 9.95 % годишно или 0.0276 % на ден, формиран
от БЛПSGEB за лева, увеличен с надбавка от 4.05 пункта за година. При сключване
на договора за кредит наказателната лихва за забава е 6 процентни пункта над
номиналния лихвен процент - 9.95%, или лихвеният процент върху просрочени
погасителни вноски е в размер на 15,95%. Годишният процент на разходите по
кредита е в размер на 14,18%. Общата дължима сума изчислена към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 6827,53 лв.
Договорът
за кредит, общите условия посочени в него и погасителният план, който е
неразделна част от договора за кредит, са получени и приети от
кредитополучателя и съдлъжника с подписването на Договора за кредит.
Ha
05.06.2018 г. е настъпила изискуемост на цялото вземане, поради настъпването на
краен падеж, съгласно т.5 от Договора за кредит.
Вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и съдлъжника по
Договора за кредит кредиторът „Експресбанк” АД е пристъпил към принудително събиране
на вземането си по съдебен ред и е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу Г.В.А.. и В.Д.А. Образувано е
ч.гр.д. № 6694/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, по което съдът се е
разпоредил да се издаде в полза на „Експресбанк” АД Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе срещу съдлъжника В.Д.А., тъй като
в заповедното производство е установено, че кредитополучателят Г.В.А.. е починала на 22.01.2019 г.
На
основание Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист от
20.12.2019 г., издадени по ч.гр.д. № 6694/2019 г. по описа на Районен съд
Сливен, по молба на „Експресбанк” АД срещу ответника-съдлъжник по договора за
кредит е образувано изпълнително дело № 332/2020 г. На основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение е връчена па ответника-съдлъжник чрез залепване на уведомление.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че съгласно извлечение от счетоводните книги с
основание чл. 417, т. 2 от ГПК на „Експресбанк“ АД, кредита по Договора за
кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год. е усвоен на 31.05.2013 год. по
разплащателна сметка с IBAN ***, при „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - клон
Бургас, с титуляр Г.В.А... Усвоена е сума в размер на 5 000,00 лв.
По данни от „Експресбанк“ АД за погасяване на
задължението по Договора за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год.,
кредитополучателите са внесли общо сумата 3 411,27 лв., с която са погасени
погасителни вноски с падежи от 05.06.2013 до 05.06.2016 год., в т. ч.: Погасена
главница - 2 804,77 лв. Погасена договорна лихва - 530,95 лв. Платена
застраховка - 75,55 лв.
Последната
дата, на която е направено плащане е 05.06.2018 год.
Съгласно
Погасителен план към Договора за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год. с
внесена сума в размер на 106,07 лв., би следвало да са погасени задължения за
стар период - 05.08.2016 год. , а дължимата сума след направените погашения по
Договора за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год. би следвало да е в
размер на 3 178,04 лв., в т.ч.:Дължима главница - 2 195,23 лв. /5 000,00 - 2
804,77 лв./, Дължими договорна лихва за периода - 857,46 лв. /1 388,41 - 530,95
лв./, Дължима застраховка - 125,35лв. /200,90 - 75,55 лв./
От
представените по делото извлечения от счетоводните книги с основание чл. 417,
т. 2 от ЕПК на „Експресбанк“ АД, обаче, началната дата на просрочието е
05.04.2017 год., а общият размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума по Договор за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год. е 1
576,43 лв. и включва: Дължима главница - 1 498,05 лв., Договорна лихва за
периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. - 78,38 лв.
Непогасените
изискуеми задължения по Договор за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год.
към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 03.12.2019 год., изчислени на база непогасена главница - 1
498,05 лв. са в размер на 2 223,02 лв. и включват:Дължима главница - 1 498,05
лв., Договорна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. - 78,38 лв., Обезщетение
за забава за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. - 419,39 лв., Обезщетение
за забава за периода от 05.06.2018 г. до 03.12.2019 г. - 227,20 лв.
В
с.з. вещото лице представя допълнителна таблица към заключението за внесените
суми по договора, като уточнява, че от ред едно до ред 47, са направените
вноски от ответника, като общата сума е 5010,16 лева, от които договорна лихва
1176,99 лева, застраховка 324,38 лева, наказателни лихви 6,84 лева и по
главницата 3501,95 лева. От ред 48 до ред 62 е остатъка, който не е платен. Сочи,
че в заключителната част на експертизата са посочени сумите, които са дължими.
Тези задължения се припокриват. 227,20 лева е мораторна лихва за забава за
периода от 05.06.2018 г. до 03.12.2019 г., която не фигурира в таблицата. Към
03.12.2019 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, дължимата главница е 1498,05 лева, договорна лихва 78,38 лева,
обезщетение за забава за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. - 419,39
лева и обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 03.12.2019 г. 227,20 лева. Застраховката е дължима, но
твърди, че е нямала поставен въпрос от банката да бъде изчислена.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет
на иска с пр. осн. чл. 124, ал.1 от ГПК
във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. По този
иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и
неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Не се спори в производството че на 31.05.2013
г. между Експресбанк“ АД, гр. Варна, като кредитор, с универсален правоприемник
„Банка ДСК" АД, Г.В.А.. като кредитополучател и В.Д.А.. като съдлъжник е
сключен Договор за кредит Експресо № 341387 с разрешен и усвоен размер на
потребителския кредит - 5000 лева, срок на издължаване - 60 месеца, като
крайният срок на договора за кредит е 05.06.2018 г.
Предоставеният кредит се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит е в размер
на 9.95 % годишно или 0.0276 % на ден, формиран от БЛПSGEB за лева, увеличен с
надбавка от 4.05 пункта за година. Общата дължима сума изчислена към датата на
сключване на договора за кредит е в размер на 6827,53 лв.
Договорът за кредит, общите условия посочени в
него и погасителният план, който е неразделна част от договора за кредит, са
получени и приети от кредитополучателя и съдлъжника с подписването на Договора
за кредит, поради което е неоснователно възражението на процесуалният
представител на ответника, че договорът не му е връчен..
Ha 05.06.2018 г. е настъпила изискуемост на
цялото вземане, поради настъпването на краен падеж, съгласно т.5 от Договора за
кредит.
Съгл. Чл. 22 от Договора,
кредитополучателят/съдлъжникът/поръчителят са деклалирали, че са уведомени от
банката за всички условия по кредита достатъчно за тях време преди сключването
на договора и той не съдържа неясни и неразбираеми клаузи и текстове. Към
договора е изготвен и погасителен план, подписан от кредитополучателя и
съдлъжника за дължимите суми за главница, лихва и застраховка.
От назначената , приета и неоспорена по
надлежния ред съдебно- икономическа експертиза се установи, че кредита по
Договора за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год. е усвоен на 31.05.2013
год. по разплащателна сметка с IBAN ***, при „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД -
клон Бургас, с титуляр Г.В.А... Усвоена е сума в размер на 5 000,00 лв.
Към датата на подаване на заявлението за
идсаване на заповед за незабавно изпълнение, срокът на договора е изтекъл.
Непогасените изискуеми задължения по Договор
за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 год. към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -
03.12.2019 год., изчислени на база непогасена главница - 1 498,05 лв. са в
размер на 2 223,02 лв. и включват:Дължима главница - 1 498,05 лв., Договорна
лихва за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. - 78,38 лв., Обезщетение за
забава за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г. - 419,39 лв., Обезщетение
за забава за периода от 05.06.2018 г. до 03.12.2019 г. - 227,20 лв.
Тъй
като се касае сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи извършването на служебна
проверка по валидността и действителността на договора за потребителски кредит,
неговото съдържание, както и дали са налице неравноправни клаузи, които да
водят евентуално до недействителност респективно до нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно
наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни разпоредби
от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на наличието
на такива пороци в документа.
Съдът , след като се запозна с договора за
кредит, намира, че не са налице неравноправни клаузи в същия. Страните са
договорили всички условия по него и са ги приели с подписването на процесния
договор. Не се доказаха и твърденията на пълномощника на ответницата, че
процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК относно
размерът на шрифта.
Предвид изложеното, предявеният от
ищеца положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6694/2019
г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 155,24
лева д.т. , юриск. възнаграждение в размер на 200 лева, 180 лева възнаграждение
за вещо лице и 310 лева възнаграждение за особен представител в исковото
производство и 144,46 лева в производството по издаване на заповед за
изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.А.
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД, като универсален правоприемник на
„Експресбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, както следва:
-
1 498,05 лева /хиляда четиристотин деветдесет и осем лева и пет стотинки/,
представляваща главница по Договор за кредит Експресо № 341387 от 31.05.2013 г.;
-
78,38 лева /седемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
възнаградителна договорна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018 г.;
-
419,37 лева /четиристотин и деветнадесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2017 г. до 05.06.2018
г.;
-
227,20 лева /двеста двадесет и седем
лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
05.06.2018 г. до 03.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 03.12.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 4064/20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6694/2019 г. на СлРС.
ОСЪЖДА В.Д.А. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД, като универсален правоприемник на „Експресбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19 разноски в исковото производство в размер на 845.27 лева,
както и разноски в производството по ч.гр.д. 6694/2019 г. на СлРС в размер на 144,46
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: