№ 301
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20253100600199 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Т. Г. Х. – редовно призована, явява се лично и с адв. Д.
Д. – ВАК, редовно упълномощен.
Частния тъжител Х. Б. Б. – редовно призован, не се явява. За него адв. С. Л. – ВАК,
редовно упълномощен.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Даскалова
Адв. Д.: Нямам искания по доказателствата.
Адв. Л.: Представям Ви договор за правна помощ.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
1
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа гледна точка, поради
което даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Д.: Моля да постановите присъда, с която да отмените обжалваната присъда на
първоинстанционния съд и да оправдаете моята подзащитна. Считаме, че не е извършено
съставомерно деяние, още по-малко пък това да е сторено умишлено, т.е. умишлено да е
осуетен режима на лични отношение между детето и неговия баща.
Хронологията е следната: бащата иска от съдебния изпълнител да определи период, в
който да бъде с детето през лятото, когато майката не е в отпуск. Съдебният изпълнител
уведомява моята подзащитна, тя дава съгласие, уточняват дата. Междувременно уведомява
и съдебния изпълнител, че детето е изразило нежелание. На посочената дата тя с детето е в
дома си. Бащата идва заедно със свидетел – неговия брат. Детето изразява нежелание,
майката е готова да предаде детето. Нежеланието на детето се потвърждава както от бащата,
така и от неговия брат, така и от пристигналия на място полицай. Поставя се тук въпроса: с
какви действия майката е осуетила режима на лични отношения? Следвало ли е при
изразено нежелание от страна на детето, което е 10-годишно, тя насилствено да го принуди
насила да отиде при баща си. Считам, че не това е смисъла на закона. Не става въпрос за
предаване на вещ, а на малолетно дете.
Изложил съм, че е налице необоснованост на присъдата. Това е така, тъй като съдът в
мотивите си споменава Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето,
където се казва, че основното е желанието и интересите на детето. От това трябва да се
изхожда във всяка ситуация. Въпреки това обаче съдът заключава, че е задължение на
майката да изпълни съдебното решение и не трябва да овластява детето да взима решения в
тази насока. Това е една дискриминация спрямо детето. То е безгласна буква. Защо то не
иска да отиде? Отговор дава психиатричната експертиза (СПЕ) по делото. Посочил съм
думите на детето защо не иска. Касае се за неправилен подход от страна на бащата към
детето да го приобщи, да установи някаква по-топла връзка с детето. И въпреки случилото
се, подзащитната ми води детето при бащата в Обзор, където той е на почивка и те са били
около седмица пак заедно.
В случая считам, че не е налице някакво действие или бездействие, с които
подзащитната ми да е осуетила този режим на лични отношения. Уточнявам, че водещо е
интереса и желанието на детето. А защо то не иска? Казано е: „като отида при тати, почва да
ми се кара, става ми гадно, почва да ми крещи, вика полиция“. Това е причината да не иска
детето. Аз направих искане да бъде изслушано, но съда отклони това искане, понеже детето
към този момент нямаше навършени десет години. Казаното пред съдебния психиатър е
достатъчно убедително доказателство относно факта защо то не иска да бъде с баща си.
2
Имайки предвид тези бележки, моля да постановите и присъдата си.
Уточнявам, че бащата се представя като много загрижен. Той разполага със
значителни доходи с оглед работата, която изпълнява, но все още плаща 180 лв. издръжка,
което е под установения минимум. При тази уж сериозна загриженост, казва се само:
„длъжна е да изпълнява решението“. Да, изпълнява го, но то не зависи изцяло от нея това
изпълнение. Зависи и от т. нар. субект, по отношение на който следва да се изпълнява това
решение.
Моля да постановите Вашия съдебен акт и да присъдите разноски, представени в
първата инстанция.
Адв. Л.: Считам решението за правилно и законосъобразно и моля да го потвърдите.
Считам, че същото е подробно мотивирано и достатъчно ясно е описана фактическата
обстановка и причините, поради които първоинстанционният съд е стигнал до съответните
заключения.
Обръщам внимание само на няколко детайла: производството основно е насочено в
настоящия случай към неосъществяване на 20-дневния режим, който е бил предвиден
съгласно гражданското дело и решението по него за лични контакти между бащата и детето.
Предвид многократните опити, които не за първи път, да се осъществи контакт с
майката, бащата по никакъв начин не е получил уверение, съгласие или някаква конкретна
ангажираност за това кога и как ще бъдат изпълнени тези 20 дни. Това не е за първи път.
Това е било поредното дело, което е бил принуден да заведе, за да се достигне до решаване
на този въпрос.
Обръщам внимание на описаното в социалния доклад, защото това го приемам като
обективни писмени доказателства от други лица. Избягайте от емоцията на майката и
бащата. Ако желаем да разберем какво се е случило действително, четем следното: „По
всякакъв начин с действия и поведение г-жа Х. е правила опити да отдалечи детето от баща
му и неговото роднинско обкръжение. Извършени са 6 неуспешни опита за осъществяване
на телефонен разговор с нея. Телефонът й не отговаря, не връща обаждане на социалния
работник. На 02.08 й беше изпратено официално писмо с покана за детето за среща с нея и
детето, която да се състои на 08.08. На 04.08 социалните работници посетиха адреса на ул.
„Македония“, нямаше никой“ и т.н. Всичките действия, описани от социалните работници
говорят само и единствено за това, че майката абсолютно умишлено желае да осуети този
режим от 20 дена.
Относно казаното за СПЕ – без никакво съмнение вещите лица приеха и установиха,
че и двете страни имат наистина добър капацитет и наистина добре се грижат за детето си.
Няма никакво съмнение за това.
Ключовият момент в случая е дали майката може да предаде права на детето то само
да решава и да избира какво да се случва. Отговорът на този въпрос е даден от вещите лица:
„Не бива да се овластява детето до такава степен, че то да казва искам, не искам.“ Тези
решения ги взимат родителите. Логично е ако питаме едно дете дали иска да ходи на
3
училище, да яде бонбони и т.н., всички ние знаем какъв и бил отговора. Идеята е не какво
иска детето, а какво е добро за него и кое е правилно. От друга страна подсъдимата
извършила ли е осуетяване на личния режим или не? Без никакво съмнение считам, че и
двата въпроса намериха своя отговор първоинстанционната присъда. От СПЕ четем
поредното доказателство в тази насока, за която говоря: „Майката е предизвикала това то да
не иска да ходи. Детето не иска.“ Кой да го настрои ако не майката? „Детето няма негативни
преживявания от контакта с баща си.“ В тази връзка считам за безспорно установено
извършването на престъпление от страна на подсъдимата.
В заключението мога да кажа следното: когато частният тъжител за първи път се
появи в кантората ми, аз отказах да му водя делото. Няма да свидетелствам, но считах, че
редът за решаване на този тип отношения е друг и трябва да се прояви разум и от двете
страни. Има изключително малко случаи, в които не може да се достигне до решение и
нашия случай е такъв, смея да твърдя не поради вина на бащата. Водени са 6 дела – това е
последното – двукратно е осъждана мисля и предвид няколкото съдебни производства, които
бащата е имал с майката се оказва, че единствено и само наказателната санкция има ефект
върху нейното поведение. След като приключи едно дело, няколко месеца нещата вървят без
проблеми. Пак минат 5-6 месеца, отново реши да не го дава съботи, недели или за 20 дни и
бащата е принуден да води ново дело. В тази връзка считам, че присъдата за правилна,
законосъобразна и преди всичко справедлива. Моля Ви за съдебен акт в този смисъл. Моля
да присъдите съдебно-деловодните разходи и за настоящата инстанция.
Адв. Д. – реплика: Считам, че колегата не беше напълно коректен. Този социален
доклад, който той коментира, не е назначен по това дело и не е приет като доказателство.
Касае съвсем друга хипотеза. Той сам спомена адрес ул. „Македония“. Това е случай от
предходно дела, които са приключили. Настоящия случай касае посещение на адрес ул.
„Стоян Стоянов“.
Некоректно е също и позоваването на експертизата, тъй като казаното е част от
пледоарията му, а не заключението. Заключението казва така: „Майката по-скоро влияе
пасивно върху изграждането на негативен образ на бащата.“ Т.е. тя не допринася за
негативен образ. Това беше подчертано неколкократно в съдебно заседание при разпита на
вещите лица. В случая излизаме от конкретиката на дадения случай. Касае минали събития
и доказателства, които не са по това дело и не са обсъждани по това дело.
Адв. Л. – дуплика: По отношение на доклада – той е приобщен към изпълнителното
дело, а цялото изпълнително дело бе изискано и приобщено, т.е. той е част от
доказателствения материал. Там се обсъжда тези отношения за конкретния период. Считам,
че е абсолютно относимо и допустимо това, което казах.
Подс. Х. – право на лична защита: Така извадени някакви доказателства, ако се
изчетат целите преписки, ще видите съвсем различна ситуация. Бяхме при социалните,
имахме среща с детето с тях и т.н., но това не се цитира.
Искам да кажа, че се намирам за невиновна, защото ако бях виновна, детето нямаше
4
да иска въобще да ходи при баща си, а то си следва режима, вижда се с баща си.
Единственият проблем, който има в тази ситуация е, че той не обръща достатъчно внимание
и когато е при него, тя бива оставена при майка му много често, където като цяло само гледа
телевизия. Затова се получава така, че няма особено голямо желание да прекарва по-дълъг
период от време с него.
Това, което искахме през 2023 г., беше просто периода да се раздели по някакъв
начин, така че да има време с баща си, а в същото време и за планираните отпуска с мен, но
това не се случи и в крайна сметка това, което отне доста дълго време на Х. Б. да реши, че
всъщност желае да направим по този начин разкъсано времето си с нея и те бяха на почивка
в Обзор. За съжаление нямаше как да се ползва по-дълъг период, тъй като това беше
септември месец и тя започна училище.
Затова казвам, че съм невинна, защото как така 2024 г. бащата се съгласява да ползва
тези 20 дни разпокъсано, няма никакъв проблем, а 2023 г. не се съгласява и аз се явявам в
съда като виновна за това, че съм възпрепятствала нещо. Това, че взима решенията си
толкова бавно и минават седмици, докато се съобрази с детето, тъй като начина, по който ми
казва, че иска да я вземе за 20 дни, обикновено е чрез ЧСИ и общо взето съм сюрпризирана.
Ние също имаме примерно някакви планове направени и един вид детето трябва да
избира дали да отиде на планина с приятели или да отиде с баща си. Поради тази причина
исках август месец, когато е месеца на отпуските, когато Х. Б. винаги иска да си ползва
времето, да го разделим. Така направихме 2024 г. и нямаше проблем.
За мен нямам вина, не съм отчуждила никой, не съм възпрепятствала никой.
Ситуацията в моите очи е такава.
Единственото, което искам, е ако все пак ме възприемете за виновна, самата присъда
да влезе в сила от 01.05 и ако може сумите по делото да се изплатят на части, тъй като това
са големи пари и ще лиша детето си от почивки.
СЪДЪТ дава на подсъдимата
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Подс. Х.: Искането ми е да бъде оправдана.
СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5