№ 2225
гр. София, 07.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20221100900685 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р.Х. и С.Б. срещу Л.** ЕООД.
Предявени са искове във връзка с твърдени нарушения на правата на ищците –
физически лица върху европейска търговска марка CHRISSON, рег. номер *********.
Производството е образувано по ИМ, молби-уточнения от 29.04.2022 г., от
09.05.2022 г. и от 27.06.2022 година.
Ищците твърдят, че са носители на европейската търговска марка „CHRISSON"
per. № *********,като без тяхно съгласие ответникът е произвел и държи на склад в
България велосипеди „CHRISSON - 4207 върнати велосипеда (в рамките на договор
между ответника и с "Б. и Х." ГБР, гр.Берлин (събирателно дружество по немското
право), като физическите лица Р.Х. и С.Б. ползват процесната марка чрез
събирателното си дружество в качеството им на търговци - физически лица, но
събирателното дружество не е собственик на марката, а е неин ползвател на правно
основание) и 5000 велосипеда от фирмата, на която е превъзложено производството
("БА/1КАНВЕЛО" АД гр.Ловеч), т.е общо 9207 велосипеда възпроизведени без
съгласието на маркопритежателите Р.Х. и С.Б. – нарушение на чл. 113 от ЗМГО,както и
разпространение на стоки под марката - рекламиране за продажба онлайн и продажба,
чрез доставка на процесните велосипеди (9207 велосипеда, които ответникът има на
склад) на територията на Германия и Италия от ответника "Л.**" ЕООД, без
съгласието на маркопритежателите Р.Х. и С.Б.. Претендира се установяване на факта
на нарушението на марката,притежавана от ищците от страна на ответника и осъждане
ответника за заплати обезщетение на всеки от ищците поотделно в размер на 15 000
лева – имуществени вреди - претърпени загуби от неполучено лицензионно
възнаграждение за производството на процесните 9207 велосипеда за периода 1
декември 2021 г. до завеждане на исковата молба, и по 2 500 лева – неимуществени
вреди.
С молба от 06.07.2022 г. ищците са поискали допускане на обезпечение на
предявените искове чрез налагането на запор върху вземанията на „Л.-**“ ЕООД, по
банковите сметки на дружеството до размера на претендираната сума от 35000 лв.
/тридесет и пет хиляди лева/ в посочените в молбата банкови институции.
За да се произнесе, Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал.1 от ГПК обезпечение на иск се допуска
при наличие на кумулативно предвидените предпоставки: предявеният иск да е
процесуално допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда,
1
както и исканата обезпечителна мярка да е допустима от закона и подходяща
съобразно интересите на молителя. В своята съвкупност те определят правото на
обезпечаване на вече предявения иск.
Допустимостта на исканото обезпечение се преценява с оглед вида на конкретно
предявения иск, търсената с него защита и оттам – с оглед на това, дали без допускане
на обезпечението осъществяването на правата на ищеца по едно бъдещо решение по
делото, образувано по така конкретно предявения иск, би се оказало невъзможно или
значително затруднено.
В конкретния случай, Съдът намира, че по делото не са налице предпоставките
за допускане на обезпечение на предявените искове, при условията, при които е
поискано обезпечението.
В исковата претенция се излагат твърдения за наличие на договорни отношения
между неперсонифициран (според ищците) субект – събирателното дружество,
регистрирано в Германия , който обаче има също права върху търговската марка,
притежавана от ищците по производство на велосипеди, различни модели под
търговската марка CHRISSON.
Исковата претенция се основа на приложени към ИМ и допълнителни молби
многобройни документи, които обаче в голямата си част са на чужд език, и към
настоящия момент не могат да се ползват за преценка предпоставките за основателност
на молбата за допускане на обезпечение на иска. От друга страна, касае се за основно
едностранно издадени документи, справки, вкл. и извадки от интернет страници на
различни трети лица, с твърдения за съдържанието им, без да са приобщени към
доказателствения материал по надлежния начин. В допълнение договорът от
11.02.2021 г. не е подписан и от единия от ищците – С.Б..
Ищците също излагат и твърдения, касаещи материалната им легитимация,
свързани с правата на създадени от тях събирателно дружество в Германия, неговия
статут на ползващо се със същите права като ищците, съответно на характеристиката
му, различна от характера на СД съгласно ТЗ. Касае се за твърдения, които също
подлежат на доказване в процеса, и относно които към момента няма ангажирани
доказателства.
В допълнение, исковата претенция за парично обезщетение е посочена като
сума, без обаче към момента да са ангажирани каквито и да е доказателства в насока
твърдения размер на лицензионните такси, които ищците твърдят, че са пропуснали да
получат за исковия период. Действително, поискано е изслушване на съдебни
експертизи, но доколкото предпоставките за допускане на обезпечение се преценяват
по начина, предвиден в закона – наличие на убедителни писмени доказателства –
чл.391,ал.1, т.1 от ГПК.
В допълнение, предвид изложената готовност да се осигури гаранция, следва да
се отбележи, че целта на паричната гаранция по чл. 391, ал.2 от ГПК е не да преодолее
изискването за достатъчна убедителност на събраните писмени доказателства към
момента на произнасяне на молбата за допускане на обезпечение, а да обезпечи
евентуалните вреди за ответника – чл. 391, ал.3 от ГПК, за разлика от гаранцията при
условията на чл. 391, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл. 180 и чл. 81 от ЗЗД. Ищците обаче не
изразяват готовност да се допусне гаранция при условията на чл. 391,ал.1, т.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. номер 42925/06.07.2022 на Р. СТ.
Х., ЕГН**********, Пловдив, ул.“**** и СП. ТР. БР. ЕГН:**********, Пловдив, ул.**** - чрез
2
адв. А.Б. К., със съдебен адрес на призоваване: гр. Пловдив, ул. ****, офис 4, тел. ****, e-mail:
*********@*****.*** за допускане на обезпечение на предявените искове срещу Л.-**" ЕООД,
ЕИК: ****, Област Пловдив, Община „Марица", с. Рогош, л.к. 4140, ул. „Възраждане" N9 3 по чл.
116,ал.1, т.1,т.2и т. 3 от ЗМГО чрез налагане на запор върху вземания на ответника в посочени
търговски банки..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищците в едноседмичен
срок от съобщението пред САС.
Съобщение – на посочения електронен адрес на ищците
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3