РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА
КАНД № 122 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 260057 от 02.06.2021 г., постановено по НАХД № 1123 / 2020 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил Наказателно постановление № 20-0906-001154 от 23.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, В ЧАСТТА, в която е наложена на Л.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.
Със същото решение Ловешкият районен съд, осми състав, е отменил Наказателно постановление № 20-0906-001154 от 23.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, В ЧАСТТА, в която е наложена на Л.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Със същото решение Ловешкият районен съд е осъдил ОДМВР – Ловеч да заплати на Л.С.И., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение, В ОТМЕНИТЕЛНАТА ЧАСТ, с която е отменено частично НП, е останал Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, който чрез юрк. Р., в законния срок, е подал касационна жалба против същата част на решението на ЛРС. В жалбата се твърдят касационни основания - противоречие с материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като не се сочат конкретни нарушения на РС, а аргументи във връзка с неправилен извод на РС относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът сочи, че в АУАН не е вписано възражение от страна на нарушителя. Допълнително касационната жалба съдържа множество квалификации относно невярност на свидетелските показания на разпитания пред РС свидетел – Н.И., като се дават квалификации в касационната жалба: „представената пред съда история още не е измислена от нарушителя“, „След издаване на НП историята вече е съчинена. Намира се един свидетел винаги приятел на „нарушителя“, който точно в този ден и час се оказва на точното място. Пристига по обяд, само за да се вози на платформата докато падне номера, гледа внимателно как го поставя приятелят му на задното стъкло, за да се вижда, след което го връща на „автовозчето“ и той си тръгва. Тази история е достатъчна на съда, за да приложи чл. 28 от ЗАНН и да омаловажи нарушението, а от там труда и авторитета на контролните и наказващи органи“. Основният акцент в касационната жалба е относно недостоверност на показанията на св. Н.И., както и че с отмяната частично на НП от районния съд служителите на полицията са „демотивирани за работа“, като се сочи, че: „За контролните органи ще остане „горчивината“, за нарушителя удовлетворението, че е „прекарал системата“, а за административния орган – да плати сметката за адвокат“. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се потвърди процесното НП.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът по касационната жалба – Л.С.И., се представлява от адв. И.К. от ЛАК, която в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като претендира и сторените пред касационната инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лв. съгласно списък за разноски на л. 17 от настоящото дело. Ответникът сочи, че е недопустимо в административнонаказателното производство неправенето на възражение срещу АУАН да се използва в тежест на наказания и да се тълкува, че неподаването на възражение срещу АУАН е признание на вина. Сочи се, че подаването на възражение срещу АУАН е само правна възможност, неупражняването на която не води до вреди за наказаното лице. Сочи се, че доводите на касатора за отмяна на решението на РС не са свързани с правни аргументи, а с житейски такива, като се акцентира, че в касационната жалба се съдържат „недопустими квалификации“ относно достоверността на свидетелски показания. Поддържа се, че са налице предпоставките за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС, в обжалваната част, законосъобразно. Прокурорът намира, че правилно РС е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
Обжалвана с настоящата касационна жалба е единствено отменителната част на решението на РС, с която Ловешкият районен съд, осми състав, е отменил Наказателно постановление № 20-0906-001154 от 23.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, В ЧАСТТА, в която наложена на Л.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В останалата част, с която Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил Наказателно постановление № 20-0906-001154 от 23.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, В ЧАСТТА, в която е наложена на Л.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, решение № 260057 от 02.06.2021 г., постановено по НАХД № 1123 / 2020 г. на Ловешкия районен съд, осми състав, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
Районният съд е изложил подробни мотиви както за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за съставомерност на административното нарушение, поради което не следва да ги повтаря, а следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Районният съд е отменил наказателното постановление като е приложил чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, в който смисъл споделя и мотивите на РС във вр. с чл. 28 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на НП, в същото е описано по отношение на процесната част на НП, че: „2ра задна регистрационна табела не е поставена на обозначеното за това място. Пътува сам в автомобила“ – т. 2. „Управлява МПС, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.“
Между страните няма спор относно възприетата от РС фактическа обстановка, която се потвърждава от всички писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви по между си подробни и ясни.
Районният съд е изложил подробни мотиви относно съставомерност на административното нарушение, които се споделят от касационната инстанция, която следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Районният съд е отменил наказателното постановление, в процесната част, като е приел случаят за маловажен по чл. 28 от ЗАНН, поради следните мотиви:
„Независимо от изложеното обаче съдът намира, че са налице основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: Установи се по делото, че в процесния ден жалбоподателят задно със св. И. качили на платформата на процесния л.а. друг автомобил, който взели от бл. 319 и откарали до Вилна зона Бабаковец, където от неравностите по пътя задния регистрационен номер претърпял инцидент, което наложило жалбоподателят да го вземе и да го постави на видно място на задното стъкло в кабината. Безспорно се установи, че този инцидент е станал малко преди същият да бъде спрян за проверка, и жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да закара автомобила до пункт за регистрация на отдел/сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч и да поиска задния регистрационен номер да бъде монтиран на определеното за това място. По делото от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелят по акта се установи, че въпреки, че в нарушение на закона задната регистрационна табела, е била поставена в горен десен ъгъл на кабината, то същата е била така поставена, че е била осигурена нейната видимост. При преценката на всички събрани доказателства, съдът стига до извод, че нарушението формално е извършено, но предвид начина на извършването му и липсата на вредни последици, както и предвид на това, че табелата макар и поставена в горния десен ъгъл на стъклото на кабината на автомобила, е била поставена така, че е била осигурена нейната добра видимост, следва да се приеме, че деянието е с по - ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид и са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, т.е. касае се за маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК. Съдът взема предвид и обстоятелството, че видно от приложената по делото справка за нарушител/водач жалбоподателят има правоспособност като водач на МПС считано от 01.09.2009 г., от който период до момента, настоящото нарушение се явява първо такова за него. Нещо повече, установява се и че на последния не са били съставяне други АУАН и издавани НП. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че е следвало да не се налага административно наказание, а жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание - съгласно чл. 28 б. "а" от ЗАНН. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл. 28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.“
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, като следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.
Предвид сочените по-горе съображения и като съобрази от една липсата на вредни последици, фактическата обстановка, а също и че нарушителят е с ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на други констатирани административни нарушения на ЗДвП, видно от справка за нарушител на л. 6 от делото на РС, касационната инстанция намира, че процесното нарушение представлява маловажен случай на административно нарушение и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС преценката за „маловажност на случая” по 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, а когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС, в обжалваната част, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
В допълнение касационната инстанция не следва да обсъжда квалификациите на касатора в касационната жалба относно: невярност на свидетелските показания на разпитания пред РС свидетел – Н.И., в частта, в която се дават квалификации в касационната жалба: „представената пред съда история още не е измислена от нарушителя“, „След издаване на НП историята вече е съчинена. Намира се един свидетел винаги приятел на „нарушителя“, който точно в този ден и час се оказва на точното място. Пристига по обяд, само за да се вози на платформата докато падне номера, гледа внимателно как го поставя приятелят му на задното стъкло, за да се вижда, след което го връща на „автовозчето“ и той си тръгва. Тази история е достатъчна на съда, за да приложи чл. 28 от ЗАНН и да омаловажи нарушението, а от там труда и авторитета на контролните и наказващи органи“.
За пълнота следва да се посочи, че касаторът е служител на полицията, поради което е наясно с правата си да подаде сигнал за лъжесвидетелстване и за стартиране на проверка и наказателно производство за лъжесвидетелстване.
Относно доводите на касатора, че: „За контролните органи ще остане „горчивината“, за нарушителя удовлетворението, че е „прекарал системата“, а за административния орган – да плати сметката за адвокат“, касационната инстанция следва да посочи, че освен възможността да сигнализира за състав на престъпление по НК, т.нар. „горчивина“ и разочарованието за контролните органи, същите са субективни понятия и не следва да се обсъждат в настоящия процес, още повече, когато става въпрос за органи на изпълнителната власт - служители на МВР, които разполагат с широки правомощия и компетентност.
Независимо от горното, касационната инстанция следва да добави, че практиката на съдилищата в Област Ловеч, районни съдилища и Административен съд – Ловеч, в значителен процент от случаите е да потвърждава наказателните постановления, издадени по ЗДвП, поради което точно в този съдебен район не може да се говори за снизходително отношение към нарушителите по ЗДвП, а тъкмо напротив.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатска защита за настоящата инстанция съгласно списък на разноски на л. 17 от настоящото дело. Следва да бъде осъден касатора, чрез юридическото лице ОДМВР – Ловеч, да заплати на ответника по касация сумата от 300 лв. разноски за настоящата инстанция.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260057 от 02.06.2021 г., постановено по НАХД № 1123 / 2020 г. на Ловешкия районен съд, осми състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отменил Наказателно постановление № 20-0906-001154 от 23.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, В ЧАСТТА, в която наложена на Л.С.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В останалата част решение № 260057 от 02.06.2021 г., постановено по НАХД № 1123 / 2020 г. на Ловешкия районен съд, осми състав, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч да заплати на Л.С.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: