Р Е Ш Е Н И
Е
№.73../ 03.06.2019 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,петнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА
При
участието на секретаря Величка Новакова,като
разгледа докладваното от съдията търговско дело №263 по описа за 2018г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Тридесет и втора – производство по търговски спорове,чл.365
и сл.от ГПК.Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
М.И.С., ЕГН **********,*** ,Л.М.С., Я.М.С. и Т.М.С.,от които Л. и Я. С.и участват
в производството като малолетни чрез
тяхна майка и законен представител М.С.,а непълнолетната Т.М.С. участва
лично и със съгласието на майка си М.С.,тъй като в хода на производството по
делото ,на 16.09.2018г.е навършила 14 години.
Ищците са предявили против ответника „Застрахователна компания Лев Инс" АД („ЗК Лев Иис"
АД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 51 Д,представлявано
от М.С.М. и П.В.Д. субективно съединени искови претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди заради смъртта на своя наследодател в размер
на 150000,00лв.за всяка една от тях с
правно основание - чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и заплащане на законната лихва
,считано от датата на смъртта на наследодателя до окончателното изплащане на
сумата –иск с правно основание чл. 86, aл.1 ЗЗД.
Твърди се от ищците,че на 13.10.2015 г., около 07:45
часа, на главен път 1-8, МПС марка „М.", модел „1846 Актрос",
с per. № PA 4949 ВВ, управлявано от Ф.С.Г. се движи
попътно зад велосипед, управляван от М.А.С..При преминаването си покрай
велосипедиста,поради движение с несъобразена скорост,с оглед конкретните пътни
условия,водачът на товарния автомобил не успява да намали или да спре,като в
района на км.205+800 блъска велосипедиста.Вследствие на пътното произшествие
тежко е пострадал М.А.С..
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №414/17.10.2015г.,по описа на ОД на МВР-Пазарджик.По
случая е образувано наказателно производство,което е приключило със
Споразумение по НОХД №493/2016 г.,по описа на PC - Пазарджик-одобрено и влязло
в сила.Съгласно него, водачът на МПС марка „М.", модел „1846 Актрос", с per. № PA 4949 ВВ
-Ф.С.Г. се е признал за виновен за процесното ПТП, при което е нарушил разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
След пътния инцидент М.С.е получил множество тежки
травми по цялото тяло и е откаран от екип на Спешна медицинска помощ в „МБАЛ -
Пазарджик" АД, където е приет в Реанимационно
отделение на болницата, в тежко общо състояние - слабо контактен,неадекватен,интубиран,с учестено дишане,общо
отслабено вдясно и липсващо дишане в лявата белодробна област,ниско артериално
налягане и компенсаторно повишен пулс.
След множеството проведени изследвания и
прегледи,лекарският екип установил, че вследствие на пътния инцидент,
пострадалото лице е получило следните телесни увреди:травматичен шок;политравма;контузия на главата,гръдния кош и корема;разкъсно-контузна рана на челната област и отделяне на част
от скалпа на главата; контузия на белия дроб с двустранен хидро
и пневмоторакс; счупване от 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то,
6-то и 7-мо ребра вляво; счупване на 4-то и 5-то ребра вдясно; счупване на
телата на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени с разместване на телата им,с увреда на гръбначния мозък;спукване на далака;разкъсване на
капсулата на левия бъбрек и мезентериума на тънкото
черво.
По спешност
раната на челото и скалпа е била хирургично обработена. Извършени били и още
интервенции: „двустранна торакоцентеза, спленектомия на разкъсания далак, шев на капсулата на левия
бъбрек и мезентериума на тънкото черво".След
подобрение на общото състояние на пострадалия, под пълна анестезия е извършена торакоцентеза /плеврална пункция/
и лапаротомия /оперативно отваряне на коремната
кухина/. След отваряне на коремната кухина е извършена стенектомия,
като по хирургичен път е отстранен далакът /слезката/
на пострадалия.След извършените оперативни намеси, М.С.временно е изпаднал в
кома.
На 28.10.2015г.по повод счупените прешлени,е била
извършена костна операция „декомпресия“ на гръбначно-мозъчния канал,хемипамииектомия, отстраняване на костен фрагмент притискащ
гръбначния канал и е поставена метална стабилизация на счупените 4 - ти и 5- ти
гръдни прешлени,вследствие на което е настъпила долна параплегия.След
стабилизиране на състоянието,на 02.11.2015г. М.С.бил приведен в Неврохирургичното отделение на болницата във връзка с
гръбначната травма.
В периода от 02.11.2015г.-09.11.2015г.пострадалият е
провел терапия в Неврохирургичното отделение на „МБАЛ
- Пазарджик" АД,по повод счупването на телата на 4 - ти и 5 - ти гръден
прешлен.Последствията за здравословното състояние на пострадалия са установени
като силно изразен вертебрален синдром с „Глобус",
изкривяване на гръбнака,с долна параппегия и невъзможност
за контрол на тазовите резервоари.
Впоследствие,на 10.11.2015г.пострадалият е провел
физиотерапевтично и рехабилитационно лечение в
Отделение „Физиолечение и рехабилитация" при
„МБАЛ - Пазарджик" АД.М.С.постъпил при условията на постелен
режим, невъзможна походка,пасивно положение в леглото,с нарушен координационен
синдром,с долна параплегия,с оток и трофични изменения-повече вляво и декубитална
рана па сакралната област на таза.След провеждане на рехабилитация и
медикаментозно лечение,последният е изписан от болничното заведение на
17.11.2015 г.
В резултат на претърпените травми, М.С.бил инвалидизиран и трайно обездвижен.Неочаквано, на 02.02.2018 г., вследствие на дългото си залежаване и
настъпилите възпалителни процеси от получените увреждания, пострадалото лице
починало.
Твърди се,че отношенията между всяка една от ищците и починалия били
много топли и близки,основани на привързаност,разбирателство,взаимна обич,
подкрепа и уважение.Преди инцидента,М.С.е създал семейство и със съпругата му М.,имат
три деца-Т. ,Я. и Л..След смъртта на пострадалия, съпругата му е изпаднала в
тежка скръб и не може да преживее загубата. М.С.е бил стожерът на
семейството.Съпругата и децата му до голяма степен са разчитали и зависели от
него.Той се е грижел,както за общите потребности на домакинството,така и за
потребностите на всеки един негов член,помагайки им,както със съвети и
разяснения,така и в материален аспект.След смъртта му, целият им живот се е преобърнал.М.С.
ще трябва да отгледа сама трите си деца,без подкрепата и помощта на съпруга
си.Децата изпаднали в състояние на тежка скръб и не могат да преодолеят
загубата на баща си,налага се да растат без бащина обич и подкрепа.Твърди се,че
след смъртта на баща им децата станали затворени и неконтактни,постоянно
плачели и се чувствали безпомощни.Факта ,че постоянно питат за баща си връща
майка им към мъчителния спомен за случилото се.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 414/17.10.2015 г., по описа на ОД на МВР - Пазарджик, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Застрахователна компания Лев Инс" АД, със
застрахователна полица № BG/22/115002088236/12.082015 п, валидна от 16.08.2015
г. до 15.08.2016 г.
На 29.03.2018г.ищците са подали молби да ЗК „Лев Инс" АД, с която е претендирано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от нея, в резултат
от смъртта на М. С..Към настоящия момент няма окончателно произнасяне по
претенцията и не е извършено плащане от страна на застрахователното дружество.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, всяка една от ищците сезира
съда с искане да постанови решение,с което да
осъди ЗК „Лев Инс"
АД да плати обезщетение на всяка една в размер на по 150 000,00лв.за
претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на М.А.С., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано
от датата на смъртта на М.А.С. -02.02.2018 г.,до
окончателното плащане на дължимата сума.Претендират и присъждане на деловодни
разноски.
Представени са писмени доказателства и са формулирани доказателствени
искания за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза и да бъде задължен ответника, на основание
чл. 190 ГПК, да представи заверено копие на застрахователна полица №
BG/22/115002088236/12.082015 г., валидна от 16.08.2015 г. до 15.08.2016 г.,
сключена между него и собственика на МПС марка „М.", модел „1846 Актрос", с peг. № PA 4949
ВВ.
Ответната страна в срока за отговор на исковата молба
депозира такъв като исковите претенции
са оспорени по основание и размер.
Оспорва се твърдението, че е налице причинна връзка
между процесното ПТП, причинено виновно от Ф.С.Г., и
смъртта на наследодателя на ищците. От приложените доказателства в това число и
Определение на наказателен съд, с което е одобрено споразумение по НОХД №
493/16 г. на Районен съд Пазарджик е видно, че вината на Г. е за нанесени тежка
телесна повреда на С.,но не и за смъртта му.Позорава
се на разпоредбата на чл.300 от ГПК,че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност
и виновността на дееца.Гражданският съд е обвързан с пределите на влязлата в
сила присъда и не може да я преразглежда,нито да установява престъпно обстоятелство
освен в изрично изброените случаи по ГПК,каквито в случая не се твърди,че са
налице,нито е отправено такова искане.Всъщност ищците се домогват чрез
гражданския съд по настоящето дело да установят наличието на извършено
престъпление от Г., каквото не му е повдигано,нито е признат за виновен в
извършването му от наказателен съд - престъпление по чл. 343, ал. 3, б
„Б", във връзка с чл.342, ал.1 от НК, докато той е признат за виновен в
извършване на друго престъпление - чл. 343, ал. 3, 6 „А", във връзка с
чл.342, ал. 1 от НК.
Твърди се, че самият починал е водил две дела за
обезщетение на причинените му неимуществени и имуществени вреди във връзка с процесното ПТП и същите са репарирани по тези дела – Гр.Д
№15357/2015г.и Гр.Д №9723/2016г.по описа на Софийски градски съд.По тези дела
страни са настоящите ищци (коституирани като
наследници след настъпилата смърт на С.).
От самите представени медицински документи
допълнително е видно, че няма пряка причинно-следствена връзка между твърдяното
ПТП и смъртта на С.. Смъртта е настъпила в резултат на развила се конлуираща пневмония на белите дробове, възникнала на фона
на тежко протичащ двустранен хроничен пиелонефрит с
гноен пиелит и некротични
промени в каликсите на бъбреците, които заболявания
нямат пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Твърди се,че причина за настъпването на въпросните
заболявания е продължителното залежаване на починалия,а не процесното
ПТП.Твърди се, че това се дължи на неспазване от негова страна на лекарските
предписания за активна рехабилитация и раздвижване.Твърди се, че на починалия
не е извършване постоянна физиотерапия и рехабилитация и масажи,които са били
необходими за предотвратяване на продължителното му залежаване.
Ответната страна оспорва твърденията за възникнали
неимуществени вреди, обосноваващи претендиралата сума,както и периода,през
който са търпени,като твърди,че същите не са възникнали и не са търпени през
твърдения период, респективно не кореспондират с претендиралите суми.
Алтернативно прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия, дължащо се на нарушения на ЗДвП
и ППЗДвП, тъй като С. не се е движил възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение и същевременно не е носил светлоотразителна жилетка. При движение възможно най-близо
до дясната граница на платното за движение нямаше да се стигне до ПТП-то, тъй
като товарния автомобил, управляван от Г. е щял да го заобиколи.Ако
С. е носил светло отразителна
жилетка, то Г. е щял да го възприеме от много по-голямо разстояние и да успее
да го заобиколи .
Приносът на С. за настъпване на ПТП-то ответника
определя на 50 % и прави искане за намаляване на отговорността на
застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Възразява, че предявеният размер на неимуществените
вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД. Претендираните размери са изключително високи и не
отговарят на твърдените неимуществени вреди.
Предявените искове не е съобразени и с икономическата
ситуация в страната. Имайки предвид МРЗ за страната към въпросния период и
средния общ доход на лице за същия - съответно 460 лв. и 5520 лв. - се налага
извода, че претендираните размери излизат извън
рамките на обезщетителния характер на плащането.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
становището на ответника,че не е налице причинно следствена връзка между ПТП-то
и смъртта на наследодателя им,че същите не са търпели неимуществени вреди в
посочения размер и че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
Формулира
искане да бъде допуснат до разпит свидетел,който да установи полаганите за
починалия грижи и провежданото лечение като счита,че вещото лице по СМЕ следва
да изготви заключението си след изслушване на свидетеля по тези обстоятелства.
В допълнителния
отговор на исковата молба ответната страна поддържа формулираните доказателствени искания.Пояснява искането си за издаване на
съдебно удостоверение.
Съдът,след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните,с оглед разпоредбата на чл.235, ал.
1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не се спори по делото,а се
установява и от събраните по делото доказателства,че на 13.10.2015г.около 07:45
часа е настъпил пътен инцидент , на
главен път 1-8,при който МПС марка „М.", модел „1846 Актрос",
с peг. № PA 4949 ВВ, управлявано от Ф.С.Г.,при
преминаването си покрай велосипедиста М.А.С. го е блъснал в района на км.205+800,поради
това ,че товарния автомобил се е движел с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост и водачът не е успял да намали или да спре,като в района
на км.205+800 блъска велосипедиста.Не се спори,че със Споразумение по НОХД
№493/2016 г.,по описа на PC - Пазарджик-одобрено и влязло в сила,водачът на МПС
Ф.С.Г. се е признал за виновен за процесното ПТП,при
което е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Представени са доказателства-медицински епикризи ,съдено медицинско освидетелстване на живо лице и
съдебномедицински акт за оглед и аутопсия на труп,от които се установява
характера и уврежданията,които е претърпял М.С.при ПТП и състоянието му към момента на настъпване на смъртта. Установява
се ,че на С. е причинена политравма с травматичен шок, контузия на главата,гръдния кош и корема;разкъсно-контузна рана на челната област и отделяне на част
от скалпа на главата; контузия на белия дроб с двустранен хидро
и пневмоторакс; счупване от 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то,
6-то и 7-мо ребра вляво; счупване на 4-то и 5-то ребра вдясно; счупване на
телата на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени с разместване на телата им,с увреда на гръбначния мозък;спукване на далака;разкъсване на
капсулата на левия бъбрек и мезентериума на тънкото
черво.Извършени са множество медицински интервенции :операция-лапаротомия,хемиперитонеум,спленектомия,торакоцентеза в ляво-пневмоторакс,шев
на капсулата на ляв бъбрек и шев на мезото на тънките
черва,ревизия на рана на главата.Извършено е оперативно лечение по повод долна параплегия с поставяне на титаниева
транспедикуларна стабилизация на гръбнака на ниво
Тх4-Тх7,след което е провеждане физиотерапевтично лечение и рехабилитация.
От заключението на вещото лице д-р П.М. се
установява,че пострадалия е бил трайно обездвижен като резултат от претърпяната
гръбначна травма.Експерта сочи като причина за смъртта на С. настъпилата
дихателна недостатъчност,дължаща се на възпалителен процес на белите дробове-конфулираща бронхопневмония,възникнала на фона на
тежко протичащ двустранен хроничен пеилонефрит с
гноен пиелит и некротични
промени в каликсите на бъбреците,причинила нарушаване
на дишането и сърдечния ритъм и спиране на сърцето.Пневмонията възникнала
вследствие на продължителното залежаване заради състоянието на пълна долна параплегия и липса на контрол на тазовите резервоари като
следствие на гръбначно мозъчната травма.Залежаването е причинило нарушена
механика на дишането,затруднено проникване на кислород и едновременно с това конгестия на задно-долните дялове на белите дробове ,което
е създало база за развитие на болестотворни
микроорганизми.Вещото лице заключава,че хистологично доказания тежко протичащ
двустранен хроничен пиелонефрит с гноен пиелит е проява на възходяща уроинфекция,причинена
от отпадането на нормалната рефлексна регулация на тазовите резервоари ,поставяне
на постоянен катетър и зацапване на областта с чревни бактерии.
Експерта заключава,че описаните при аутопсията
заболявания на С. довели до смъртта му са последица от претърпяната от него
тежка физическа травма при процесното ПТП,въпреки
времевата отдалеченост между двете събития.В подкрепа на този си извод експерта
изтъква,че липсват данни за хронични или каквито и да било заболявания както и
че предвид характера на травмата прогнозата за увредения е била неблагоприятна.
В същия смисъл е и заключението на допуснатата по
делото тройна съдебно медицинска експертиза.Експертите са категорични,че
непосредствената причина за смъртта е уросепсис,развил
се в резултат от продължителното залежаване,предизвикано от получените при процесното ПТП травматични увреждания.Претърпяното от
пострадалия гръбначно мозъчно увреждане на пети и шести гръдни прешлени води до
развитие на гнойни,декубитални рани и обща гнойновъзпалителна реакция на белите дробове и бъбреците
причиняващи полиорганна недостатъчност ,която е
очаквана и е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт.В съдебно
заседание експертите поясняват,че характера на травмата води до залежаване и
нарушена микция и дефекация
,при което в 99% от случаите се получава уросепсис.Дори
и болния да се раздвижи при такова гръбначно мозъчно увреждане тазовите
резервоари не могат да функционират нормално.Развилия се на тази база уросепсис засяга всички органи и системи в организма.Д-р М.
изяснява обстоятелства във връзка с изготвеното от него заключение като
пояснява извода си за причината на смъртта като уточнява,че непосредствената
причина е дихателната и сърдечносъдова недостатъчност като финален етап и
последица от състоянието на уросепсис.Заявява,че във всички случаи настъпва смърт с
разлика във времето максимум до 5-6 години.
От заключението на Съдебно автотехническата
експертиза се установява,че произшествието е настъпило на 13.10.2015г,около 07,45ч.на прав хоризонтален
пътен участък при неограничена видимост , ясно и сухо време и суха и равна
асфалтова настилка.Товарния автомобил с предната си дясна част е блъснал
велосипеда отзад без следи от спирачен път като мястото на сблъсъка е на
разстояние между 0,25 и 0,65м.наляво от дясната ограничителна линия на пътното
платно.С оглед намерената на пътя следа от триене с дължина от 2,83м.с начало
на 0,38м.и с край от 0,19м.от дясната ограничителна линия експерта заключава,че
велосипедиста се е движел плътно вдясно по пътя.Причината за процесното ПТП е допуснато от водача на товарния автомобил
отклонение на вниманието,поради което не е възприел велосипедиста като участник
в движението.
Вещото лице установява,че ако велосипедиста е носел светлоотразителна жилетка ,същата с яркото си излъчване би
привлякла вниманието на другите участници в движението и той би бил забелязан
от по-голямо разстояние.В съдебно
заседание експерта посочва,че водача на товарния автомобил не е забелязал
велосипеда заради загуба на концентрацията на вниманието,а с оглед на това ,че
е било в светлата част на деня със
жилетка или без жилетка е могъл да забележи движещия се пред него велосипедист.
Не се спори,че към момента на
описания по-горе пътен инцидент участващия в него автомобил е бил застрахован
при условията на задължителна „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица № BG/22/115002088236/12.082015 г., валидна от 16.08.2015
г. до 15.08.2016 г.
Представени е удостоверение за смърт
и наследници ,от което се установява,че
ищците са единствени наследници на починалия М. С.-съответно съпруга и дъщери.Към
момента на настъпване на смъртта на наследодятеля
неговата съпруга е на 35 години,а децата съответно :Т. на 13 години,Я. на 8 години и Л. на 5 години.
Представена е кореспонденция-писма
отговори от ЗК „ Левинс“ АД до ищците,от които се
установява,а противното не се и твърди от ответника,че до момента не са
удовлетворени предявените от тях претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от
смъртта на техния наследодтел.
За установяване на твърденията на ищците за
претърпени от тях болки и страдания вследствие смъртта на техния съпруг и баща са
събрани гласни доказателства.Разпитан като свидетел е Я.И.С. -брат на ищцата М.С..Свидетелят
установява,че е запознат с пътния инцидент,при който пострадал зет му.М.
пострадал тежко.Бил в кома най-малко 15
дни,но лекарите успели да го възстановят.Бил потрошен.Лекарите казали,да очакват
най-лошото. В Пазарджишката болница
престоял около месец. После го преместили в хоспис в гр.Пазарджик ,за да го раздвижват и да му
правят масажи. След това го преместили в гр.София, пак в хоспис,
за да може да се раздвижва . Там стоял около три месеца и повече. В двата хосписа бил
в продължение на повече от четири месеца . При изписването му от хосписите не можел да се движи.Свидетелят попитал главния
лекар дали ще има подобрение,а той отговорил: „Момче няма оправяне, той е
потрошен целия.Рядко човек може да се оправи при това положение“.Прибрали го в
къщи.Бил на легло, не можел да се движи
от кръста надолу, не можел да става, не можел да седи.Слагали го по малко да
седи, по 10-15 минути на инвалиден стол,но той не можел да седи повече.Прибрали
го от София и започнали да се грижат за
него.Правили му гимнастика и масаж сутрин и вечер. Нямало
никакво подобрение. Починал на 02.02.2018г. като до последно бил в това състояние. Лекарите
не вярвали, че ще живее толкова години – две години и половина. Гледали го като
малко дете,опитвали се да го възстановят. Преди този инцидент той не е боледувал,не е лежал в болница,винаги е
бил здрав.До последния ден се грижели за
него.Каквото им казвали от болницата,винаги го
изпълнявали.Идвала лекарка да го
вижда. Най-малко 10 пъти е идвал семейния лекар.През този период докато лежал в дома си не е боледувал от нищо друго .
Свидетелката Е. С.
И.,живееща на семейни начала със св.С.,
познава М. от 16 години, откакто
той се оженил за М..Познава го като добър и трудоспособен човек. Добър баща и
съпруг. Семейството живеело заедно в една къща с децата си в с. Говедаре,където
живее и свидетелката ,но в друга къща.Поддържали
близки отношения,общували и затова свидетелката има впечатление от живота им.М.
като баща се грижел за децата си. Работел частно селскостопанска работа,където
го извикат.Може да се каже,че той хранел семейството. Майката предимно гледала
децата. Двамата съпрузи никога не са се разделяли откакто се оженили.Живели нормално, грижели се за
децата. Децата ходели на училище. Сега също ходят на училище.Свидетелката
установява,че тя и мъжа ,с когото живее-св.С.,се грижат за тях.След
инцидента с М., Я. /св.С./ се грижил за
децата,а майка им М. била в много в
тежко състояние . Преди това двамата се подкрепяли. Тя много се грижела за него
и като съпруга й било много тежко.След смъртта му й е много тежко от загубата
му и много й липсва.Свидетелката установява,че ищцата М.С. взема снимката на М. и плаче,ходи на
гробищата, прелива гроба. Децата също плачат за баща си, липсва им. Има плоча,
има паметник на гроба, снимка.Като баща М. много се грижел за тях и те били
много привързани към него.Сега той много им липсва.Най-малката е на 6 години.
Тя разбира какво се случва
с баща й. Децата говорят за баща си. Казват, че много им липсва, че е много
грозно без баща им. Казват, че може да е на легло, но да е
жив, да си е при тях. Те вземат на баща
си снимката, гледат я и плачат. Голямата му дъщеря е снимала баща си,
когато бил жив и след като починал качва
негови снимки в интернет, защото тъгува за него и пише във фейсбук,че им липсва.М.
след смъртта на М. не се е събрала да живее с друг човек и няма намерение да се
жени.Сама се грижи за децата.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя.Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство,включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267,
ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на вследствие на противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени вреди за ищците и причинна връзка между тях,
както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност",действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установява,че
на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно
произшествие, причинено от Ф. С.Г.
в резултат, на което на наследодателя на ищците са причинени тежки увреждания
на здравето.Постигнатото по НОХД №493/2016г.по описа на ПРС има силата на
присъда и на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд
разглеждащ последиците от деянието относно неговото извършване,противоправността му и вината на дееца.При това положение
съдът приема,че Ф.Г. е извършил противоправно и
виновно деянието осъществяващо състава на престъпление по смисъла на чл.343
ал.3 б.“а“ във вр.с чл.343 ал.1 във вр.с чл.342 ал.1 от НК във вр.с
чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 и
ал.2 б.“а“и б.“б“ от ЗДвП.Неоснователен е довода на защитата на ответната
страна,че присъдата се отнася за нанесени на пострадалия при ПТП С. телесни
повреди ,а не за смърт в резултат на ПТП.Това е вярно,но обстоятелството,че в
последствие е настъпила смъртта на увреденото лице не пречи да се приложи
разпоредбата на чл.300 от ГПК относно деянието ,противоправността
му и виновността на дееца.Вредоносния резултат ,за който ищците претендират
обезщетение
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между
тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, събраните по
делото гласни доказателства и приетите медицински и автотехническа
експертизи.
Спорен по делото е въпроса за причинната връзка между
уврежданията получени от М.С.при пътния инцидент на 13.10.2015г.и настъпилата
смърт на 02.02.2018г.,за размера на дължимото
обезщетение ако съдът приеме,че причинната връзка е доказана и исковите
претенции са основателни и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултата от страна на пострадалия като основание за намаляване
на обезщетението, въведено от ответната страна в процеса като възражение.
Въпреки отдалечеността на във времето между двете
събития –ПТП-то ,при което С. е пострадал и смъртта му,около 2 години и 4
месеца,съдът приема,че пряка причинна връзка е налице.Същата се установи по
безспорен и категоричен начин от приетите като доказателства по делото основна
и тройна СМЕ.Експертите са категорични,че още към момента на получаване на уврежданията при пътния инцидент прогнозата
за здравето и живота на С. не е била благоприятна.С оглед получената гръбначно
мозъчна травма е настъпила трайна и необратима парализа на долните
крайници,невъзможност за контролиране на тазовите резервоари и продължително
залежаване.Въпреки положените за С. грижи в болнична и извънболнична
среда,които експертите оценяват като адекватни и съответни на медицинските стандарти в
България ,подобряване на състоянието му не е могло да се очаква.Напротив,именно
в резултат на тези грижи същият е преживял сравнително дълго време след
инцидента с оглед силно увреденото си общо състояние.Въпреки това обаче след
време са се развили неизбежни и типични болестни процеси довели до възпаление
на отделителната система и белите дробове,обуславящи полиорганна
недостатъчност.
Съдът счита,че е осъществен състава на чл.226 от КЗ
/отм./ във вр.с чл.45 от ЗЗД,поради което следва да
бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в полза на ищците като наследници на починалия М. С..
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размера на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.При определяне на
този размер съдът взема предвид,че ищците са претърпели изключително тежка загуба – загубата на съпруг и родител.Загубата е
тежка,невъзвратима и непоправима.Болката от такава загуба е огромна.Прекъсната
е изградена с години връзка на близост,обич и привързаност между съпрузите.Надеждите
на ищцата М.С. да отгледа децата си с
помощта и подкрепата на съпруга си,да им
се радват,е безвъзвратно разбита.Семейството е било сплотено и
задружно.Изградени са близки и топли отношения както между двамата съпрузи
,така и между бащата и трите деца.Ищците са разчитали изключително много на М.
,който е работел и е осигурявал издръжката му,а съпругата е била ангажирана с
отглеждането и възпитанието на децата кат опри възможност е помагала в работата
на съпруга си.Към настоящия момент мъката им е голяма-ищците не могат да
забравят съпруга и баща си,спомена за него ги кара да се чувстват тъжни,да
плачат гледайки снимката му.Ищцата М.С. безспорно занапред ще има все по-голяма
нужда от подкрепата на съпруга си при израстването на децата,а и те самите с
времето все повече ще осъзнават липсата на родител ,която не може да бъде
запълнена.Всички ще се нуждаят от подкрепата,разбирането ,помощта му във различни
житейски ситуации,които няма да могат да получат.
Съдът намира, че справедливото обезщетение на
неимуществените вреди,които ищците търпят и ще търпят от загубата на своя
близък ,е в размер на 120000,00 лв.за съпругата и по 150000 ,00лв.за всяко едно
от децата.За да определи тези размери съдът изхожда от конкретната житейска ситуация ,която се е
създала в семейството на загиналия-без баща са останали три малолетни деца,млада
жена на 35 години,която сама останала без подкрепата на съпруга си ще се грижи
за тях с мъчителния спомен за загубата му и от обществено-икономическите
условия в страната.Съобразявайки тези обстоятелства и предвид нормативно
определените /в чл.266 ЗЗ отм. лимити на обезщетенията по застраховката
„Гражданска отговорност”/ и размерите на обезщетенията при подобни случаи към
момента на увреждащото събитие, според настоящата инстанция изискването за
справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде постигнато с присъждането на обезщетение в
посочените по-горе размери.
Съдът следва да се произнесе по направеното от
ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.Възражението е с правно основание чл.51
ал.2 от ЗЗД и съдът намира същото за неоснователно. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
вината на последния не е елемент от фактическия състав на цитираната законова
разпоредба.От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на
пострадалия и противоправното поведение на водача на
моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият
съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги
следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно
доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда–създали са условия или са я улеснили и въз основа на тях да определи
обективния принос на последния. В разглежданата хипотеза ответника твърди,че съпричиняване е налице,тъй като пострадалия се е движил без
светлоотразителна жилетка.Този факт е безспорен и от него несъмнено следва,че
велосипедиста се е движел в нарушение на разпоредбата на чл.80 от ЗДвП,съгласно
която е бил длъжен до ползва светлоотразителна
жилетка при управление на велосипеда извън населено място както е в случая.Така извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата обаче съдът приема,че в случая не е
допринесло за настъпване на пътния инцидент.Сблъсъка между двете превозни
средства е станал на прав,равен,сух пътен участък с добра видимост и в светлата
част на деня при добра слънчева осветеност и максимално в дясно на пътното
платно.От данните по делото става ясно,че водача на движещия се зад
велосипедиста товарен автомобил,е можел да го забележи и възприеме като
участник в движението от разстояние над 300 метра.В съдебно заседание експерта
изготвил заключението по допуснатата автотехническа
експертиза установява,че велосипедиста е
можел да бъде забелязан и с жилетка и без жилетка.Съдът приема,че удара е
настъпил заради загуба на концентрация на вниманието на шофьора на камиона и в
никакъв случай причината за него не е бил факта,че велосипедиста е бил без
жилетка и за това не е могъл да бъде забелязан своевременно от водача на движещия се зад него товарен автомобил.
С оглед на горното ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати обезщетение в полза на всяка една от ищците Т.С.,Я.С. и Л.С.
в размер на по 150000,00лв.,и в полза на М.С. – в размер на 100000,00лв.,като
за разликата над 100000,00лв.до претендираните от нея
150000,00лв.иска на М.С. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като законна последица от решението и доколкото е
поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и дължимата законна лихва
върху дължимото обезщетение,считано от датата на смъртта на М. С.-02.02.2018г.до окончателното изплащане на присъденото
обезщетение.
Двете страни
претендират присъждане на деловодни разноски.Представят списъци за направените
разноски по чл.80 от ГПК.
Ищцата М.С. е заплатила деловодни разноски в размер на 150,00лв.за депозит за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата СМЕ.В представения по делото списък с разноските е посочена сумата
21800,00лв. адвокатски хонорар.Липсват твърдения и доказателства,че същия
,макар и уговорен в приложения към списъка договор за правна защита и
съдействие от 12.04.2019г.,е изплатен.При това положение и с оглед изхода на
делото ищцата М.С. има право на разноски в размер на 100,00лв.
Ответната страна е включила в списъка по чл.80 от ГПК
на претендираните разноски сумата от
1990,00лв.-депозит за възнаграждение на вещи лица.При това положение и с оглед
изхода на делото ответникът има право на разноски в размер на 165,80лв.,които
следва да заплати ищцата М.С.,тъй като само предявения от нея иск е отхвърлен
частично като неоснователен.
Компенсирайки насрещните вземания на ищцата М. С. и
ответника,съдът следва да осъди С. да заплати на ответното дружество деловодни
разноски в размер на 65,80лв.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати ДТ
по делото в размер на 22000,00лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл.226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
бул. Черни връх № 51 Д,представлявано от М.С.М. и П.В.Д. да заплатят на М.И.С., ЕГН **********,*** ,Л.М.С., Я.М.С. и Т.М.С.,от които Л. и Я. С.и участват
в производството като малолетни чрез
тяхна майка и законен представител М.С.,а непълнолетната Т.М.С. участва лично и със съгласието на майка си М.С.
, обезщетение в
размер на 100000,00лв.в полза на М.С. и по 150000,00лв.за всяка една от ищците Т.,Я.
и Л. С.и, за неимуществени вреди от
смъртта на М.А.С. ,настъпила на 02.02.2018г.вследствие на ПТП
на 13.10.2015г.предизвикано по непредпазливост от Ф.С.Г.
управлявал МПС
марка „М.", модел „1846 Актрос", с peг. №PA 4949 ВВ.,застрахован със застрахователна полица №
BG/22/115002088236/12.082015 г.,валидна от 16.08.2015 г. до 15.08.2016 г.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от 02.02.2018г.до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска на М.С. за разликата над сумата от 100000,00
лева до предявения размер от 150000,00 лв.като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати ДТ по делото в размер на
22000,00лв.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********,***
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* деловодни разноски определени по компенсация в размер на 65,80лв.
В производството по делото участва Ф.С.Г.,ЕГН-**********
като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
на препис от него на страните пред Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: