Р Е Ш Е Н И Е №260049
гр. Б., 10.05.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и
състав, в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при
участието на секретар И. Т., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 408
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН.
Предмет на делото:
Наказателно
постановление /НП/ *, издадено от Началник РУ-П., упълномощен със заповед *на
МВР, с което на Т.П.Т., с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с
чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500.00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Становищата на
страните:
Недоволно
от това Наказателно постановление е останало наказаното лице Т.Т., което подава
жалба, в която е направено искане за отмяна на така издаденото НП като издадено
в противоречие със закона, необосновано, при непълнота на събраните
доказателства и при допуснати нарушения на съществените процесуални правила. По
същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение, понеже на инкримнираната дата автомобилът бил управляван от чичо му.
Според жалбоподателя, при издаване на АУАН и НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения в посока неясно описание на мястото, на което е извършено
нарушението. Явната несправедливост на наложеното наказание е аргументирано с
доводи за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН. Иска се отмяна на
Наказателното постановление.
В с. з.
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуалният
му представител – адв. Г.Д. от САК, които поддържа жалбата. В хода по същество моли РС-Б. да отмени
Наказателното постановление по съображения изложени в жалбата. Допълнително
излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, в отсъствието на свидетеля по него - Г., който й бил поднесен само
за подпис, както и че не е установено
кога АУАН е подписан от жалбоподателя.
Въззиваемата
страна РУ-П., редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение
по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН е изложила
съображения за прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са
въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в
административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и
задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издаденото
наказателно постановление, което означава да съобрази и посоченото в
съпроводителното писмо.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 09.08.2020г. на Т.П.Т. му бил
съставен АУАН № * (№ * ) за
нарушение по чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 09.08.2020г. около 18.45
часа в с. В., общ. П. управлявал л.а. „О. Т.” с рег. № *, собственост на Й. В.
В., ЕГН ********** от гр. Л.. Движел се от центъра на селото по ул. „Г. Д.” с
посока на движение към разклона за с. Равнище, като управлявал автомобила след
употреба на алкохол. Водачът е изпробван в 23:09 часа с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0179, който отчел 0,68 % при
издишания въздух от водача.
АУАН му бил предявен за
запознаване със съдържанието и подписан от него без възражения и лично получил,
обстоятелство удостоверено с подписа му.
В законоустановения 3-дневен срок
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения срещу акта.
Впоследствие на 24.09.2020г. е
било издадено обжалваното наказателно постановление *, издадено от Началник РУ-П.,
упълномощен със заповед *на МВР, с което на Т.П.Т., ЕГН ********** било
наложено административно наказание на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП “глоба” в размер на 500 (петстотин) лева.
И в АУАН, и в обжалваното НП с думи е записано, че лицето е управлявало
автомобила след употреба на алкохол. Водачът е изпробван в 23:09 часа с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0179, който
отчел 0,68 % при издишания въздух от водача.
Видно от приложената по делото
справка за нарушител/водач жалбоподателят е многократно санкциониран по
административен ред за нарушение на правилата, установени в Закона за движение
по пътищата, както и че на негово име не е издавано свидетелство за управление
на МПС.
По доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от
следните писмени доказателства: АУАН №
* (бланков *) от 09.08.2020г.,
заповед *, справка за нарушител/водач,
както и свидетелските показания на св. П.И.В. – актосъставител, св. М.Р.М.-свидетел
при съставянето на акта и св. С.П.Г.-очевидец на извършеното нарушение.
При проверката на доказателствения материал
съдът прие, че съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК се
констатират между свидетелските показания на Д.Р.Х. /чичо на жалбоподателя/ и
свидетелските показания на С.П.Г. по въпроса за авторството на инкриминираното
нарушение. При действието на изтъкнатите по-горе обективни фактори, усложняващи
процеса на разкриване на обективната истина, единственият законосъобразен
подход, който принципно може да бъде използван при анализа на гласните
доказателствени средства, е този на внимателна съпоставка до най-дребните
детайли между възприятията поотделно на тези свидетели и съзвучието им в
контекста на общата съвкупност на доказателствените материали, като
последователно се проверява дали и доколко по съдържание разкритите от всеки
един от тях фактически данни по съдържание кореспондират на останалите събрани
по делото доказателства. При заключение, че гласните доказателствени средства в
цялост или в някои техни части противоречат и остават изолирани и неподкрепени
от други доказателствени материали, съдът ги отхвърля изцяло или в съответните части и не
ги използва за достоверен източник на информация за деянието. Приемайки за
отправна точка тези принципни положения въззивният състав по фактологията на
деянието – управлението на лекия автомобил от Т.П.Т. – изведе въз основа на съвкупната логическа
преценка на показанията на свидетеля Г.. Показанията на този свидетел съдът
възприема като надежден достоверен източник на доказателства по следните
съображения:
–
те представляват последователно, логично и детайлно описание на случилото се;
– съдържат непосредствените възприятия,
очевидец е на самото управление и е видяла ясно как Т.Т. на инкриминираната
дата и място е управлявал лек автомобил с рег. *. Снимала е с мобилния си
телефон рег. номера на автомобила и го е представила на полицейските служители,
което е и послужило за откриването му по-късно, поради което тези фактически
данни се явяват ценно първично и пряко доказателство .
–
отличават се с голяма конкретност и категоричност.
–
еднопосочни и хармонични помежду си са, без никакво противоречие;
–
не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за евентуална
заинтересованост;
–в конкретната ситуация свидетелят Г. е познавала Т. по име и преди. Той
е управлявал автомобила сам, във видимо неадекватно състояние и с превишена
скорост в с. В., което мотивирало св. Г. да му направи забележка да намали.
Вместо това, той спрял автомобила, върнал го назад и спрял непосредствено до
свидетелката, която била с двете си внучета. Демонстрирал безнаказаност и незачитане
законите на страната като слязъл от автомобила и започнал да й вика, че улицата
била негова и щял да прави каквото си поиска. Резултат от това агресивно
поведение било прилошаване на едното внуче на свидетелката, което е със
заболяване. Това обстоятелство според съда е достатъчна гаранция, че свидетелят
е бил в състояние, при добра дневна видимост, да различи ясно лицето на Т.Т..
Увереността в самоличността на нарушителя е намерила подкрепа в обективния
факт, че задържаното лице действително се е оказало Т. С., който подписал АУАН
без никакви възражения.
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези показания,
за разлика от показанията на свидетелите на защитата, напълно съответстват на
останалите обективни по характер доказателствени източници. Описанието на
мястото на управление на автомобила напълно съответства на данните в АУАН,
което е индиция, че свидетелят добре си спомня случая. За да приеме, че тези
показания са достатъчно основание за изграждане на фактологията за участието на
жалбоподателя Т. в деянието, на следващо място, съдът отчете, че показанията й
не се опровергават от други надеждни доказателствени средства.
От друга страна показанията на
свидетеля на жалбоподателя - Д.Р.Х., който е и негов чичо, малко или повече е
заинтересован от изхода на процеса, което може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен и да породи у него желание да помогне
племенникът му да избегне административно наказателна отговорност. Това налага
съдът, когато преценява показанията на този свидетел, да ги подложи на много
подробен и задълбочен анализ. При оценка за достоверност на възпроизведените от
този свидетел фактически данни се установява очевадна повърхностност, липса на
последователност и каквато и да е била конкретика. Според този свидетел на
инкриминираната дата около 16.00 часа се е прибрал от работа, когато му звъннал
жалбоподателят Т., за да го закара до центъра на селото за бира, както
направил, последният взел бира, където С. нещо викнала, той казал да спре, той
спрял и си казали няколко приказки и си тръгнали, след което, той отишъл да си
върши работа с едни приятели. Показанията на този свидетел, за разлика от
показанията на св. Г., са в противоречие на останалите обективни по характер
доказателствени източници, вкл. и за времето на извършване на нарушението. При
оценка вътрешнологическата характеристика на показанията на този свидетел, съдът
ги отхвърля поради установена несигурност, схематичност и предубеденост в тях.
Показанията на другия свидетел на жалбоподателя Н. П. са
неинформативни по отношение авторството на нарушението. Възпроизведените от
този свидетел данни са източник на информация само за два праворелевантни факта
- че пред дома му св. Х. качил в автомобила жалбоподателя и че след завръщането
му е консумирал алкохол до пристигането на полицейските служители. Доказателства
в обратна насоченост в хода на извънсъдебното и съдебното производство не са
събрани.
От изключително значение за изясняване на фактите по
делото, респ. за обективното проявление на твърдените от административните
органи нарушения на правилата за движение по пътищата от Т.Т., се явяват
показанията на свидетелите П.В. и М.М. – полицейски служители в РУ-П.. Изрично
в цитираните гласни доказателствени средства е описана последователност от
действията на жалбоподателя, когато са отишли пред дома му. Свидетелите обаче
не излагат твърдения за повлияно от алкохол състояние на жалбоподателя. Позовават
се върху реакциите му след като поискали да представи
документ за самоличност, агресивното му държане, което послужило като основание
за задържането му в сградата на полицейското управление /след устни указания на
дежурния прокурор от РП-Б./. В нито един от редовете на изложението на
обстоятелствата около конфликта свидетелите не сочат младежът да е излъчвал
мирис на алкохол или говорил несвързано. Свидетелката Г. споменава единствено
за "неадекватност", което обаче звучи твърде двусмислено. В този
смисъл, формалното квалифициране на състоянието на Т.Т. като
"неадекватно" този съд не може да възприеме еднозначно като
еквивалент на изразено алкохолно повлияване, разглеждайки го единствено като
субективно мнение - предположение без стойност за процеса. Пред съда свидетелката
Г. дава показание, че не знае дали жалбоподателят е бил употребил алкохол, като
не сочи и да е излъчвал мирис на алкохол. Същевременно, категорични са
свидетелите, че от първоначалното си съприкосновение с Т. до момента на пробата
му за алкохол, последният не е управлявал МПС. Значимо е и твърдението на свид.
Недко Павлов, че след като жалбоподателят се е върнал при него, двамата са
консумирали бира до момента на идване на полицейските служители, пред дома на
последния. Налага се извод, че от момента на управление на автомобила до пристигане
на полицейския екип и до пробата за алкохол на жалбоподателя, последният не
само от дълго време не е извършвал управление на автомобил, но предвид доказаната
консумация на бира за времето до идване на полицейските служители, не е имало
основание да се пристъпва към проверката му за употреба на алкохол, доколкото
подобна би била компрометирана.
В резюме, анализът на приобщената към делото
доказателствена съвкупност налага и извода, че макар да не се поставя под
съмнение извършената полицейска проверка, спрямо момента на нейното иницииране
управлението на автомобил от страна на Т.Т. е било даденост към значително
отдалечен времеви период - повече от три часа и двадесет минути, а едновременно
с това в така очертания времеви период той е консумирал и бира, поради което и
резултатите от теста с техническо средство, на което той се е подложил, се
явяват опорочени и не следва да ангажират неговата отговорност за вмененото му
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Доказано се явява единствено първоначалното поведение на Т.Т., касаещо
управлението на автомобила, начина му на шофиране и създадената потенциална
опасност за други граждани от това, предвид че е предприето на населено място –
с. В..
От правна страна:
Обжалваното
наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана
в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните съображения:
На
първо място
настоящия съдебен състав намира, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. От
съдържанието на АУАН и НП този съдебен състав приема, че са отразени основните
обстоятелства по извършване на нарушението, вкл. и това в какво се състои то, а
именно посочено е кога, къде и във връзка с управлението на какъв автомобил е
било констатирано. Между АУАН и НП не са налице твърдените от жалбоподателя
разминавания, тъй като навсякъде с думи е записано, че става въпрос за управление
на МПС след употреба на алкохол.
Твърдението на жалбоподателя, че при издаване на АУАН и
НП са допуснати съществени процесуални нарушения в посока неясно описание на
мястото, на което е извършено нарушението са несъстоятелни и този съдебен
състав ги отхвърля. Вярно е, че в АУАН е посочено точно мястото на извършване
на нарушението /в това число движението на автомобила, управляван от
жалбоподателя и посоката на движение с точно означаване на мястото на
извършване на нарушението, като в НП е посочено, че е в гр. П. и улицата е без
име - като място на извършване на нарушението, но това само по себе си не води
до извод, че е допуснато съществено нарушение на административно-
производствените правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице,
още повече, че нарушителят е подписал АУАН без никакви възражения, разбрал е
какво точно е извършил, както и мястото, на което е извършил нарушението. За
съществено нарушение на административно - производствените правила би могло да
се говори само и единствено ако нито в АУАН, нито в НП не бе посочено мястото
на извършване на нарушението, нито пък от доказателствата по делото самият
нарушител не би могъл да установи мястото, на което е извършил нарушението -
хипотеза, която в случая категорично не е налице.
Твърдяното
нарушение от процесуалния представител на жалбоподателя, че актът е бил
съставен в отсъствие на нарушителя, първо не е вярно, доколкото актосъставителят,
в съдебно заседение бе категоричен, че АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, но дори да се приеме, че не е така, то това не е съществено
нарушение, тъй като е налице предявяване на акта по реда на чл.
43, ал. 1 ЗАНН, връчване на препис от него по чл.
43, ал. 5 ЗАНН, както и е била дадена възможност за възражения при
връчването му и по чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
На следващо място съдът не споделя аргументите на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.
42, т. 7 от ЗАНН, тъй като чл.
43, ал. 1 от ЗАНН позволява Актът да бъде подписан от актосъставителя и още
двама свидетели, като свид. Г. е очевидец на нарушението. Пот този начин е спазен законът точно.
Не са налице процесуални нарушения относно
компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респективно издали
двата документа. Изрично с приложената по делото Заповед на министъра на
вътрешните работи *, с т. 1.4 и т. 2.8 е делегирана компетентност на
началниците на РУ при ОДМВР да издават наказателни постановления и на младшите
автоконтрольори при РУ да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП.
В конкретния случай административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност лицето
от формална страна.
По приложението на материалния закон:
Въз основа на събраните доказателства – основно гласните
доказателствени средства, съдът намира, че по делото е установено, че на 09.08.2020г.
около 18.45 часа в с. В., общ. П. жалбоподателят Т.Т. е управлявал л.а. „О. Т.”
с рег. № *, собственост на Й. В. В., ЕГН ********** от гр. Л., като се е движел
от центъра на селото по ул. „Г. Д.” с посока на движение към разклона за с.
Равнище, като управлявал автомобила с превишена скорост и е създал опасност за
останалите участници в движението
Налице е обаче недоказаност на обстоятелствата от
обективната страна на твърдяното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на Т.,
което обезсмисля, от своя страна, обсъждането на субективните му измерения.
Следва да се отбележи, че при разпитите си свидетелите В. (актосъставител) и М.
заявяват, че са установили и съответно влезли в контакт с посочения от свид.
Генов като водач Т.Т. повече от повече от 45 минути след инцидента, провокирал
търсенето на тяхната намеса. Особено впечатление прави твърдението на
полицейските служители, че лицето е поканено да се яви за извършване на
проверка към 23 часа, тоест към значително отдалечен времеви период - повече от
три часа и двадесет минути, спрямо момента от управлението на автомобила от
страна на Т.Т. и след като се към момента на установяването му идвал от към
къщата на свид. Павлов. Едновременно с това, съобразно твърденията на
последният, жалбоподателят е употребявал през цялото време бира, което
безспорно компрометира взетите последствие от него проби. В така очертания
времеви период, нито посоченият като очевидец на нарушението, нито двамата
полицейски служители са наблюдавали жалбоподателя да извършва управление на лек
автомобил. Тези факти налагат извода, че възведеното административно
"обвинение", свързано с управление на МПС след употреба на алкохол,
не е доказано по безспорен и категоричен начин. В разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, както и в по- голяма част от текстовете на посочения нормативен
акт, са визирани задължения за "водачи на МПС". В този смисъл
изискуемостта на поведението, отклонението от което се санкционира с нормата на
чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, поражда своето действие към момент на управление на
моторното превозно средство. В конкретиката на казуса, проверката от
контролните органи е инициирана във време, в което автомобилът, е бил в покой,
а Т.Т. е бил в дома на свид. Павлов, при това е консумирал бира. В духа на тези
аргументи и административнонаказващият орган не би могъл да се позовава на
обвързващата доказателствена сила на АУАН, тъй като в случая формулираната
презумпция е оборена. Налага се извод за недостатъчност на доказателствения
материал в подкрепа на застъпваната обвинителна теза, поради което съдът не би
могъл да формира изводи относно правилното приложение на материалния закон.
Последното предполага отмяна на издадения санкционен акт поради недоказаност на
изведените в него фактически положения.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № със заповед *на МВР, с което на Т.П.Т., с ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева, за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -
София област в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: