РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Благоевград, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500505 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Г. Т. П., ЕГН **********, адрес с. Г Д, общ. Р, обл. Б, обжалва решение № 38
от 18.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 573 от 2023 г. на Районен
съд Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е
неправилен. Той противоречал на материалния закон и задължителната
съдебна практика. От събраните по делото доказателства се установило, че
давността многократно била прекъсвана и спирана. Същата не била изтекла
към датата на завеждане на исковата молба. Твърденията на длъжника в
изпълнителното производство, че никога не е бил уведомяван за същото, били
неверни. От приобщеното копие на изпълнителното дело било видно, че на
длъжника многократно са правени опити за връчване на покана за
доброволно изпълнение, както и че има редовно осъществени процедури за
това връчване. Въпросът за връчването на покана за доброволно изпълнение
бил ирелевантен за спора, доколкото поканата за доброволно изпълнение не
прекъсвала давността в изпълнителното производство. Той имал значение
относно законосъобразността на действията на ЧСИ, но в друг аспект. В
1
конкретния случай обаче позоваването от ищеца на обстоятелството, че
същият не е получил покана, като, видно от изпълнителното дело, очевидно
същият е възпрепятствал получаването й, представлявало опит от страна на
същия да черпи права от едно свое недобросъвестно поведение. Основен
принцип в правото бил, че никой не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Обратното означавало заобикаляне на закона.
Многократните опити за връчване на книжа на длъжника в изпълнителното
производство били свързани и с опити на ЧСИ да го уведоми да предприетите
срещу него изпълнителни действия, доколкото изпълнителни действия
можели да бъдат предприемани едновременно с уведомяването на длъжника
за заведеното срещу него изпълнително дело и поканата за доброволно
изпълнение. Такива покани били връчвани няколкократно, вкл. и чрез
залепване на уведомление на 18.03.2014 г., както и на 22.07.2017 г., на трето
лице-съсед, със задължение за връчване. В изпълнителния процес давността
се прекъсвала многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсвала с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно
трайната съдебна практика, давност не течала и когато кредиторът е направил
искане за извършване на един или друг изпълнителен способ, но ЧСИ, по една
или друга причина, не е предприел действия по направеното искане. Такива
действия били налагането на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. Видно от приложената преписка по
изпълнителното дело, на 22.01.2013 г. имало вписана възбрана, на 18.07.2013
г. било направено искане за присъединяване по делото от Д К., в
петгодишния срок, през 2018 г., било правено искане от взискателя Г. П. за
налагане на запор, като същият платил и съответни такси на ЧСИ, а на
15.04.2019 г. длъжникът подал изрична молба, с която предложил способ за
изпълнение на вземанията по изпълнителното дело. С оглед на направеното
искане през 2018 г., давността по изпълнителното дело не била изтекла към
момента на завеждане на исковата молба - 22.03.2023 г., а при отчитането на
2
прекъсването, извършено от самия длъжник през 2019 г., същата не била
изтекла и към датата на разглеждане на настоящото дело, като предстояло да
изтече през 2024 г., ако не бъдело извършено друго изпълнително действие,
което да постави началото на нова 5-годишна давност. Касаело се за
производство с множество взискатели, като извършването от всеки един от
тях на действия ползвало останалите. Присъединяването представлявало
встъпване във вече образувано чуждо изпълнително дело. С разпоредбата на
чл. 457 от ГПК се регламентирало изрично процесуалното положение на
присъединените взискатели. Те имали същите права като първоначалния
взискател и се ползвали от извършените до присъединяването процесуални
действия. Обратното също било вярно. „Заварените“ взискатели се ползвали
от действията, извършени от новоприсъединилите се такива. Логиката на чл.
457 от ГПК била в изпълнителното производство първоначалният взискател и
присъединените кредитори да се присъединяват в правата, включително и по
отношение на спирането и прекъсването на давността. В конкретния случай
действията на взискателя Д К. ползвали взискателя Г. П. чрез
присъединяването на същата и прилагането от длъжника на способ за
изпълнение по отношение на взискателката К., доколкото ЧСИ първо събирал
вземането, а след това правел разпределение на събраното в изпълнителното
производство. Нещо повече - длъжникът нямал право да предлага изпълнение
в рамките на изпълнителното производство само на един или няколко от
взискателите. Предложеният от него изпълнителен способ ползвал всички
кредитори в изпълнителното дело. Ето защо се моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, заедно с всички
произтичащи от това правни последици.
Постъпил е отговор на жалбата. В него С. К. А., ЕГН **********, адрес гр. Б,
ул. „М“ №, твърди, че атакуваното решение е правилно. То съответствало на
материалния закон. В изпълнителното производство давността се прекъсвала
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Не
били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
3
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Изпълнителното дело на ЧСИ А Ц било образувано на 14.01.2013 г., като
била депозирана молба за образуване без посочен способ на изпълнение.
Единственото изпълнително действие по делото било на 22.01.2013 г., когато
била наложена възбрана върху недвижим имот. От 22.01.2013 г. до датата на
депозиране на исковата молба било налице пълно бездействие както от страна
на взискателя, така и от страна на съдебния изпълнител, който не направил
достатъчно усилия да връчи необходимите книжа и съобщения на длъжника
по делото, спазвайки процедурата по чл. 38 от ГПК. През цитирания период
нямало реално извършени изпълнителни действия и давността изтекла в
периода от 24.06.2013 г. до 22.03.2023 г. /датата на депозиране на исковата
молба/. Неоснователни били твърденията на въззивника, че длъжникът
възпрепятствал получаването на поканата, което представлявало опит от
страна на същия да черпи права от едно свое недобросъвестно поведение.
Освен че това било ирелевантно за спора, лисвала и противоправност в
поведението на длъжника за нещо, за което той не бил узнал и не бил длъжен
да следи. Носител на противоправно и виновно поведение бил съдебният
изпълнител, който бил длъжен да покани длъжника съгласно чл. 428 от ГПК.
Неоснователни били твърденията, че давността е прекъсната с искане да бъде
приложен определен изпълнителен способ. За да е в състояние да прекъсне
давността, искането за извършване на определено изпълнително действие
следвало да бъде уважено от съдебния изпълнител и действието да е
предприето. Необходимо било двете действия да са налице кумулативно, за
да породят придадения им прекъсващ ефект. Същинско действие за
принудително изпълнение можел да предприеме само съдебният изпълнител
и то прекъсвало давността, но давността била свързана с поведението на
кредитора и не се влияела от поведението на други лица. В случая, на
06.08.2018 г. било направено искане за справка за банковите сметки,
притежавани от длъжника, и запор на същите. По искането била заплатена
такса за извършване на справката, но изпълнително действие „запор на
сметки“ не било извършено, т. к. длъжникът не притежавал такива. Реално
било направено искане за справка, което не водело до прекъсване на
4
давността. Неоснователни били твърденията, че извършените действия от
всеки един взискател ползват останалите. Кредиторът П., който бездействал 5
години, не можел да се ползва с правата на другия взискател.
Дезинтересиралият се кредитор не можел де се ползва от предимството на
независещи от неговото поведение факти. Чрез института на погасителната
давност, на кредитора се отнемала възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Тя служела за гарантиране на правната
сигурност, като допринасяла за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което било в интерес на всички. Погасителната давност
била свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово
субективно право, за което същият можел да търси изпълнение. Началният
момент на давностния срок винаги бил свързан с изискуемостта на вземането
на кредитора, тъй като това бил моментът, от който той можел да търси
изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на
давностния срок водело до погасяване на правото на принудително
изпълнение. Прекъсването на давността било свързано с предприемане на
изпълнителни действия от самия кредитор за реализиране на вземането му и
не можело да се сведе до предвидена от закона гаранция на правата му,
каквато представлявала фигурата на присъединения взискател. Последното
валидно изпълнително действие спрямо ищеца било извършено на 22.01.2013
г., когато била прекъсната давността и от която дата започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност. Производството по изпълнителното дело на
ЧСИ Цанковски било прекратено по отношение на основния взискател-
ответник, по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на
13.01.2015 г. Взискателят по изпълнението не поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 22.01.2013 г. -
датата на последното изпълнително действие спрямо ищеца. Привилегията по
чл. 433, ал. 1, т. 8, предл. 2 от ГПК за неперемиране на делата за издръжка
нямала отношение спрямо основния взискател, ако неговите вземания не са
издръжка, какъвто бил случаят на присъединения взискател. Разпоредбата
била въведена с цел по-висока степен на защита на вземанията за издръжка, т.
е. с оглед на характера на вземането, и от тази закрила не можели да се
ползват взискателите с различни от вземанията за издръжка парични
вземания. По делото не били ангажирани доказателства да са извършвани
други изпълнителни действия, които могат да прекъснат давността за
5
вземането. Тежестта за установяване на тези факти била на кредитора-
ответник. На 15.04.2019 г. взискателят поискал да се направи справка в БНБ,
с цел налагане на запор върху имущество на длъжника, но тази молба не
съставлявала действие по изпълнението и не прекъсвала давността.
Депозираната въззивна жалба се явявала изцяло неоснователна. Моли се за
потвърждаване на постановеното решение от Районен съд Благоевград.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Решението е валидно и допустимо.
Анализът на събрания от първата инстанция доказателствен материал води до
извод за неправилност на атакувания неин акт.
Давността за погасяване на процесното вземане е 5-годишна, защото
дължимостта му е установена по съдебен ред.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б Б, прекъсва давността
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това, дали прилагането му е
поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г.,
6
ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев, се прие, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015
г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по
гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС. В конкретния случай, изпълнителното
дело е образувано преди 26.06.2015 г. и е било висящо към тази дата, поради
което петгодишната погасителна давност за вземането по него е започнала да
тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3
от 18.XI.1980 г. Тази давност е била прекъсната на 06.08.2018 г. Тогава
взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен способ -
налагане на запор на банкови сметки на длъжника. ЧСИ не е взел отношение
по това искане. В казуси като настоящия, когато искането от кредитора за
предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но
действието не е предприето от съдебния изпълнител преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно. Във
всички случаи на нередовност се изисква надлежно указание от съдебния
изпълнител и предоставяне на възможност на кредитора да отстрани
нередовността - чл. 426, ал. 3 от ГПК, според която норма съдебният
изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение,
като прилага правилата на чл. 129 от ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 от
ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване
на констатираните нередовности. Бездействието му да приложи правилата на
чл. 129 от ГПК - да даде надлежни указания в какво се състои нередовността
и съответен срок за отстраняването й, както и да съобщи това на кредитора -
не може да се тълкува в тежест на последния и да доведе до негативни за него
последици. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител е бездействал и не е
предприел изпълнение по различни причини, независещи от волята на
кредитора, включително и когато при нередовност не е приложил правилата
на чл. 129 от ГПК - Определение № 50130 от 08.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3235/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова, и Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, докладчик
7
съдията Даниела Стоянова. В конкретния случай, на взискателя не са давани
и съобщавани указания, които той да не е изпълнил, т. е. липсват данни
поисканото изпълнително действие да не е извършено по причина, за която
отговаря споменатото лице /в подобна насока е и Определение № 3691 от
22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Г./. Следващото прекъсване на погасителната давност е станало на
19.01.2023 г., когато взискателят е поискал налагане на възбрана върху
недвижими имоти на длъжника. За него важи вече казаното досежно първото
прекъсване. Ето защо, към датата на подаване на исковата молба - 22.03.2023
г., петгодишната погасителна давност за процесното вземане не е изтекла, а
след този момент давност не тече докато трае процесът по иска за оспорване
на вземането от длъжника - чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗДог /Определение №
50291 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Десислава Попколева/. Претенцията по чл. 439 от ГПК се явява
неоснователна, което налага уважаване на въззивната жалба. На взискателя
трябва да се присъдят направените разноски в производството пред втората
съдебна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение на
окръжния съд не следва да премине през касационен контрол.
Водена от изложените аргументи, въззивната инстанция
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38 от 18.01.2024 г., постановено по гражданско дело №
573 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. А., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „М“ №,
предявен срещу Г. Т. П., ЕГН **********, адрес с. Г Д, общ. Р, обл. Б, с
правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на П., че А. не му дължи сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева - частично
вземане от неплатено задължение в общ размер на 53 000 /петдесет и три
хиляди/ лева, представляващо вземане по изпълнителен лист от 10.01.2013 г.,
издаден по частно гражданско дело № 3713 от 2012 г. на Pайонен съд Б за
сумата от 53 000 лева, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
10 от 2013 г. на ЧСИ А Ц, поради изтичане на петгодишния давностен срок.
8
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, адрес гр. Б, ул. „М“ №, да заплати на Г.
Т. П., ЕГН **********, адрес с. Г Д общ. Р, обл. Благоевград, направените от
последния разноски в производството пред Окръжен съд Благоевград -
внесена държавна такса от 40 /четиридесет/ лева.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9