№ 188
гр. Плевен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря А. Й. Д.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254400500285 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2/13.01.2025 г. по гр.д. № 752/2024 г. Левчанският районен
съд е прекратил брака между съпрузите Г. В. З. и Д. Н. З., предоставил е
упражняването на родителските права върху децата Г. Г.ева В.а и В. Г.ев В. с
посочени ЕГН на бащата Г. В. З. с посочено ЕГН, определил е
местоживеенето на децата при техния баща, определил е режим на лични
контакти на майката Д. Н. З. с двете деца и е осъдил същата да заплаща на
малолетните си деца Г. Г.ева В.а и В. Г.ев В. чрез техния баща и законен
представител Г. В. З. ежемесечна издръжка в размер на 240 лв. за всяко едно
от децата, считано от датата на подаване на ИМ /искова молба/ - 01.10.2024 г.
до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Със същото решение на
основание чл. 149 от СК РС Левски е осъдил майката Д. Н. З. да заплати на
малолетните си деца Г. Г.ева В.а и В. Г.ев В. чрез техния баща и законен
представител Г. В. З. издръжка за периода от м. Х 2023 г. до м. IХ 2024 г. вкл. в
размер на 2 880 лв., формирана за 12 месеца по 240 лв.. С решението си РС
Левски е осъдил Г. В. З. да заплати окончателна държавна такса по делото за
развод в размер на 20 лв., а Д. Н. З. да заплати както окончателна държавна
такса по делото в размер на 20 лв., така и държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 920,60 лв.. Със същото решение съдът е допуснал на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в
частта досежно присъдената издръжка.
1
Недоволна от така постановеното решение, в частта в която исковете за
месечната издръжка на децата са уважени занапред и за минало време е
останала въззивницата Д. Н. З., която чрез пълномощника си адвокат Т. И. от
АК Пловдив го обжалва в тази част като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Във въззивната жалба се излагат доводи относно неправилна
преценка на нуждите на децата от издръжка в посочения размер и
възможностите на майката да дава такава, като се посочва, че въззивницата е
била в Затвора Сливен през периода преди подаване на ИМ, финансовото й
състояние е затруднено и няма възможност да заплаща присъдената издръжка
в размер на 240 лв. месечно както за минало време, така и занапред. В
заключение се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да намали размера на присъдената
издръжка и срока на дължимата издръжка за минало време. С въззивната
жалба не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Г. В. З. чрез пълномощника му
адвокат Р. Р. от АК Плевен, с който се оспорва основателността на въззивната
жалба. Счита се, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка
на събраните по делото доказателства и правилно е приел, че въззивницата
дължи издръжка в минимално предвидения за съответната година размер, при
съобразяване, че МРЗ към датата на подаване на ИМ е в размер на 933 лв.. В
заключение се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение. С отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени
искания.
В о.с.з. въззивницата не се явява лично и не се представлява. В
депозираната писмена молба по делото чрез електронната поща на съда
пълномощникът й адвокат Т. И. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба.
В о.с.з. въззивникът Г. В. З. не се явява и не се представлява, но в
депозираната писмена молба от пълномощника му адвокат Р. Р. от АК Плевен
се изразява становище за неоснователност на жалбата против решението в
обжалваната част.
Заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето“, гр. Левски не
се представлява. Представя писмен социален доклад по реда на чл.15, ал. 6 от
Закона за закрила на детето пред въззивната инстанция, в който моли съда да
съобрази в най-голяма степен интересите на децата.
Решението на ЛРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в
2
която местоживеенето на децата е определено при бащата, на който са
предоставени и родителските права по отношение на децата, а на майката е
определен режим на лични контакти с децата.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба /ИМ/ ЛРС е сезиран наред с останалите искове, със
следните искове:
искове с правно основание чл. 143 ал. 2 СК, предявени от бащата Г. В. З.
против майката Д. Н. З. за определяне на първоначална ежемесечна издръжка
за всяко от децата Г., родено на 26.12.2018 г. и В., родено на 09.12.2021 г. в
размер на 240 лв., считано от датата на подаване на ИМ - 01.10.2024 г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска
и
искове с правно основание чл. 149 от предявени от бащата Г. В. З. против
майката Д. Н. З. за заплащане издръжка за минало време за една година назад
от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г. вкл. за детето Г., родено на 26.12.2018 г. и
детето В., родено на 09.12.2021 г. в размер на 240 лв. за всяко едно от децата
или общо в размер на 2 880 лв. за целия период за всяко дете.
За да уважи изцяло предявените искове и да присъди месечна издръжка
в размер на 240 лв. за всяко едно от децата за минало време и занапред, ЛРС е
приел, че тъй като след фактическата раздяла на страните, която е повече от 2
години преди подаване на ИМ децата живеят с бащата и занапред ще живеят с
него и същият полага непосредствените грижи по тяхното отглеждане и
възпитание, то ответницата ще следва да поеме и част от необходимата
издръжка за техните нужди. ЛРС е приел, че претендираната издръжка е в
законоустановения минимум към датата на подаване на ИМ, както и че по
делото не са събрани доказателства майката да е участвала в отглеждането на
децата през исковия период или да е давала месечна издръжка.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е установено по делото от представените пред ЛРС
удостоверения за раждане на децата Г. Г.ева В.а и В. Г.ев В., че първото от тях
е родено на 26.12.2018 г., а второто от тях е родено на 09.12.2021 г. и техни
родители са страните Г. В. З. и Д. Н. З..
Безспорно е по делото между страните, че са живеели заедно до 2022 г.,
3
когато поради влошените отношения между родителите майката е напуснала
семейното жилище в гр. Левски, в което живеели с бащата и с децата и се
установила сама в друго населено място. Безспорно е по делото, че и към
момента двете деца живеят в дома на бащата в гр. Левски и за тях се грижат
съвместно свидетелката Веселка Недялкова, разпитана в първата инстанция,
на която бащата заплаща възнаграждение за полаганите грижи и родителите
на бащата, тъй като същият работи в чужбина.
СПОРНО по делото във въззивната инстанция се явява
обстоятелството: какви са били нуждите от издръжка на децата от 01.10.2023
г. до 01.10.2024 г. (датата на подаване на ИМ ) и от този момент към момента
на приключване на съдебното дирене и какви са възможностите на майката да
осигурява такава за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК минималната издръжка за
дете е в размер на 25% от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ за
страната, която съобразно ПМС №193/12.10.2023 г. към датата на подаване на
ИМ – 01.10.2024 г. е в размер на 933 лв., а към датата на постановяване на
първоинстанционното и въззивното решение съгласно ПМС № 359/22.10.2024
г. е в размер на 1 077 лв.. Съгласно ПМС №497/29.12.2022 г. към 01.10.2023 г.
МРЗ е в размер на 780 лв.. При съобразяване на гореизложеното въззивният
съд приема, че за периода от 01.10.2023 г. до 01.10.2024 г. минималната
месечна издръжка за едно дете, дължима от родителя, който не е полагал
грижи за детето през този период е в размер на общата сума от 2 684,25 лв.,
формирана от сбора на ¼ от МРЗ за периода както следва: 3 х 195 лв. за
периода от 01.10.2023 г. до 31.12.2023 г. + 9 х 233,25 лв. за периода от
01.01.2024 г. до 30.09.2024 г. вкл. Минималната месечна издръжка за едно
дете, дължима от родителя, който не упражнява родителските права е била в
размер на 233,25 лв. към датата на подаване на ИМ, а считано от 01.01.2025 г.
е в размер на 269,25 лв..
Съдът приема като принципно положение, че на обсъждане в
производството подлежат доказателствата за доходите и приходите и др., респ.
относимите разходи на родителите към датата на подаване на ИМ, за период
до една година назад преди подаване на ИМ, както и тези към датата на
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, както и
доказателствата за разходите, свързани с нуждите на децата за тези периоди.
Установява се, че с влязлото в сила решение по първоинстанционното
дело родителските права по отношение на децата Г. и В. са предоставени на
бащата, а на майката е определен режим на лични контакти.
От показанията на разпитаните по делото в първата инстанция свидетели
В.Х.Н. и В. И. З., баща на въззиваемия, които кореспондират помежду си и
като неопровергани от други доказателства, въззивния съд кредитира,
безспорно се установява по делото, че през периода от м. Х 2023 г. до м. ХII
2024 г. майката е живеела в друго населено място, а за децата са полагани
4
грижи от бащата, когато се прибере в страната, а при отсъствието му от
първата свидетелка за детето В. и от родителите на въззиваемия за детето Г..
Установява се от свидетелските показания, че през този период майката не е
посещавала децата и не е давала издръжка за тях, а всички разходи във връзка
с отглеждането им се поемат от бащата.
От изготвения по делото и представен пред ЛРС социален доклад от
16.12.2024 г., изготвен от ДСП „Отдел Закрила на детето“ гр. Левски се
установява, че грижи за децата след фактическата раздяла на страните полага
само бащата с помощта на близките си, но майката не е ограничавана да се
среща с децата. Установява се, че детето Г. посещава детска градина. От
представения пред въззивния съд социален доклад от 15.04.2025 г. се
установява, че гореописаните обстоятелства не са се променили.
Въззивният съд на базата на официалните статистически данни на НСИ,
които са общодостъпни приема, че тримесечните разходи на едно лице в
домакинство за последното тримесечие на 2023 г. са в размер на 2 668,13 лв., а
тримесечните разходи на едно лице в домакинство за последното тримесечие
на 2024 г. са в размер на 3 032,66 лв. и следва да бъдат съобразени. Въз основа
на тях може да се направи извод, че разходите на месец на едно лице през м. Х
2024 г. спрямо м. Х 2023 г. са нараснали със 121,51 лв. на месец, като към м.
декември 2024 г. същите са били в размер на 1 010,88 лв.. Следва да бъдат
съобразени също изменението в икономическите условия в страната поради
официално отчетена от НСИ инфлация за 2024 г. в размер 2,2 %, както и
увеличенията на минималната работна заплата за страната през процесния
период от 780 лв. на 1 077 лв. като имащи значение за спора. Като се вземе
предвид възрастта на децата Г. и В., съответно 4 години и 1 година към м. Х
2023 г., обуславящи и техните близки потребности, въззивният съд приема, че
този момент всяко от децата се е нуждаело от месечни средства за храна,
облекло, обувки, консумативи, свързани с отглеждането му, медикаменти за
лечение на обичайните за възрастта му заболявания, развлечения и почивка в
размер на 500 лв., а към м. Х 2024 г. с оглед промяната на възрастта, респ.
нуждите им и икономическите условия в страната от месечни средства за
покриване на нуждите му в размер на 620 лв.. При съобразяване на липсата на
доказателства за доходите и на двамата родители и събраните доказателствата,
съгласно които бащата работи в чужбина и е поел изцяло финансовата
издръжка на децата и грижите за тях в периодите, в които е в страната,
въззивният съд приема, че майката, която не е полагала реални грижи за
децата и няма да полага такива и занапред извън определения режим на лични
5
контакти е следвало и следва да осигурява минимум половината от
необходимата на всяко от децата парична издръжка, която както се установи
по-горе надвишава определената от първоинстанционния съд издръжка от 240
лв. както към м. Х 2023 г., така и към м. Х 2024 г.. Издръжката на малолетните
деца е безусловна и се дължи от родителя, който не полага реални грижи за
детето независимо от обстоятелството, че същият не работи и не реализира
доходи, а тези обстоятелства имат значение само за размера на издръжката. По
делото както в първата инстанция, така и във въззивната не са представени
доказателства за доходите на майката за периода преди завеждане на делото
или след това и липсват доказателства в полза на твърденията й във
въззивната жалба, че през част от процесният период е изтърпявала наказание
„лишаване от свобода“, но следва да се посочи, че това обстоятелство не я
освобождава от задължението й да дава минимално предвидената в закона
издръжка на малолетните си деца. Следва да се посочи, че за периода м.
януари – м. декември 2024 г. определената издръжка за децата е в размер на
законоустановения минимум и липсва законова възможност за нейното
намаляване. Към момента и занапред същата се явява определена под
минимума, предвиден в закона, но поради липса на въззивна жалба от бащата
съдът няма правна възможност да увеличи същата.
При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на
Левчанския районен съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по редица въззивни дела, в това число по
искове за издръжка, поради което въззивното решение е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/13.01.2025 г. по гр.д. № 752/2024 г. на
Левчанския районен съд в обжалваната част, в която съдът е осъдил Д. Н. З.,
ЕГН ********** да заплаща на малолетните си деца Г. Г.ева В.а, ЕГН
********** и В. Г.ев В., ЕГН ********** чрез техния баща и законен
представител Г. В. З., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 240
6
лв. за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.10.2024 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и да заплати на всяко от малолетните си деца Г. Г.ева В.а, ЕГН
********** и В. Г.ев В., ЕГН ********** чрез техния баща и законен
представител Г. В. З., ЕГН ********** издръжка за периода от м. Х 2023 г. до
м. IХ 2024 г. вкл. в размер на 2 880 лв..
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7