Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина
Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №92 по описа на КАС за
2021 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/. Образувано е по жалба от „Д.-91“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
против Решение №2153-08-31/08.03.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ
Кърджали. Жалбоподателят намира за безспорно доказано, че трудовото правоотношение между
лицето С. М. и „Д. 91“ ЕООД е възникнало и съществува, като намира за
необоснован извода на административния орган, че лицето не е упражнявало
трудова дейност. Счита, че контролният орган не е изпълнил задължението си по
чл.74, ал.3 от Кодекса на труда КТ/. При липса на влязъл в сила съдебен акт за
обявяване недействителността на сключения трудов договор, намира не са налице
предпоставки за корекция на данни в Регистъра на осигурените лица. На следващо
място твърди, че като работодател и осигурител, за дружеството съществува
задължение да предостави отпуск по чл.163 от КТ, както и да подаде в ТД на НАП, декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“, за всеки календарен
месец. Така подадените данни, като съответни на действителното положение,
намира и за коректни. Сочи също, че административния орган не е съобразил
факта, че преминаването на моторните превозни средства не винаги се регистрира
в ГКПП, като обстоятелството, че С. С. се е намирала в страната може да се
докаже и чрез свидетелски показания, каквито показания не били допуснати в
административното производство. По горните съображения счита, че лицето С. М. е
била осигурено лице по време на ползване на платения отпуск за отглеждане на
малко дете. Продължителността на осигурителния й стаж за всички осигурителни
рискове е над 12 месеца към датата на настъпване на осигурителния риск, поради
което е имала и право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. В
писмено становище, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба по изложените в
нея съображения.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение на ТП на
НОИ - за законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Според
трудов договор №**/*** г., жалбоподателят „Д.-91“ ЕООД е назначил на работа
лицето С. Я. М. на длъжността „***“, с посочено място на работа в ***, на осемчасов работен ден. Видно от справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, за сключения трудов договор
е подадено уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
На
01.07.2020 г., на основание чл.119 КТ, страните са подписали допълнително
споразумение, с което се договорили работникът да изпълнява длъжността „***“, с
място на работа в ***, кафе-аперитив „***“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лв.
По
делото са приложени и Удостоверения /приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ от „Д.-91“ ЕООД, за
изплащане на парично обезщетение по БЛ № ***/*** г.; БЛ № ***/*** г., за
периода от 23.08.2020 г. до 20.11.2020 г.
На 10.12.2020
г. осигурителят „Д.-91“ ЕООД е представил и Удостоверение /приложение №10 към
чл.9, ал.1 от НПОПДОО/, за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане за остатъка от 410 дни, считано от 21.11.2020 г., за детето Е., родено
на *** г.
Видно от т.16 на приложената справка рег. №292000-19081 /29.12.2020 г., издадена
от ОД на МВР-Кърджали, за периода от 01.01.2020 г. до
28.12.2020 г., на 07.01.2020 г. е регистрирано влизане на С. М. на територията на
Република България, през ГКПП *** и излизане през ГКПП *** на 24.01.2020 г. Ново влизане в страната
е регистрирано на последната дата- 24.01.2020 г., а на 27.01.2020 г. лицето е напуснало България, през ГКПП *** и няма данни да се е
завръщало в страната.
В анкета, попълнена от управителя на кафе-аперитив „***“ на 18.01.2021 г.,
последният е посочил, че С. М. е работила в горния обект като ***, но не помни
кога е започнала работа.
Със
Заповед № ЗР-5-08-00861434/08.01.2021 г. /л.44 от делото/, ръководителят на ТП
на НОИ-Кърджали е възложил проверка по разходите за ДОО на „Д.-91“ ЕООД-***,
приключила с Констативен протокол №КВ-5-08-00870946/27.01.2021 г., изготвен от *** при ТП на НОИ-
Кърджали. В последния протокол е констатирано разминаване между осигурителния
доход по разплащателна ведомост и данните в декларация обр.1
„Данни за осигуреното лице“ и липсата на заявление – декларация от С. М. за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане, за остатъка до 410
дни. Въз основа на предоставена от ОДМВР – Кърджали информация за презграничните пътувания на С. М. е отразено също, че за
лицето не е изпълнявало трудовата дейност, посочена в ТД, тъй като е напуснало
територията на страната на 27.01.2020 г.
Със задължителни предписания №ЗД-1-08-00870951/27.01.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, във
връзка с извършена проверка вх. №КВ-5-08-00870946/27.01.2021 г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и
чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „Д. 91“ ЕООД е предписано да заличи основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето С. Я. М., за периода
от месец януари 2020 г. до месец декември 2020 г., поради това, че лицето не е
упражнявало трудова дейност, което да е основание за осигуряване по чл.10, ал.1
от КСО.
С
Решение №2153-08-31/08.03.2021 г., предмет на
настоящия спор, е отхвърлена жалбата на „Д. 91“ ЕООД срещу задължителни
предписания №ЗД-1-08-00870951/27.01.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Кърджали.
За да постанови този резултат, административният орган е възприел липсата
на упражнявана от С. М. дейност по сключения ТД №**/*** г., с оглед представената
от ОД МВР - Кърджали справка рег.№292000-19081 /29.12.2020 г., касаеща задграничните пътувания на лицето. По горните
съображения е прието, че лицето не е осигурено, по смисъла на §1, т.3 ДР КСО,
поради което подадените от осигурителя основни данни обр.№1
„Данни за осигурено лице“ за лицето С. М., подлежат на заличаване. Въз връзка с
доводите на осигурителя за внесени осигурителни вноски, наличие на трудов
договор, подписана длъжностна характеристика и проведен инструктаж, в решението
е посочено, че последните не са достатъчни да се приеме, че е възникнало осигурително правоотношение, както
и че е налице реално упражняване на
дейност.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, като съдържа и необходимите
фактически и правни основания. Не
се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, допуснати в хода на административното производство, като е спазен и
материалния закон.
Безспорно е по делото, че лицето С. Я. М. има 12 месеца
осигурителен стаж, като осигурена за съответните рискове, както и че
осигурителят е подал за горното лице, основни данни обр.№1 „Данни
за осигурено лице“, за периода от месец януари 2020 г. до месец декември 2020
г. Последното се установява и от приложените по делото справки на л.56-58 от
делото. Според административния орган обаче, лицето не
е упражнявало трудова дейност по сключения ТД №**/*** г., поради което не се
счита за осигурено такова, по смисъла на §1, т.3 ДР
КСО, а подадените от осигурителя основни данни обр.№1
„Данни за осигурено лице“, подлежат на коригиране.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената
за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност
и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Според чл. 48а КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение
за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен
стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като
съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Установи се от приложената
по делото справка за презграничните пътувания на С. М.,
че в периода от 01.01.2020 г. до настъпването на осигурителното
събитие на 23.08.2020 г., лицето е пребивавало в страната 19 дни. Не се установи и твърдяната
от жалбоподателя непълнота на посочените в справката данни. Последните данни се съдържат в официален документ, чиято доказателствена сила не беше оборена в хода на съдебното
производство.
При тези факти, правилно е прието, че С. М. не е упражнявала трудова
дейност по сключения ТД и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни
по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Сключването на трудов договор и внасянето
на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение,
предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР
КСО, за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор. От
своя страна, липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране
на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с
действителното положение.
Компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване
на данни произтича от разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 КСО, вр с чл.15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл.108, ал.1, т.3 КСО при
изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, дават
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а
според чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.,
контролът за спазване на наредбата се осъществява от НАП и НОИ, във връзка с
възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване на осигурителното
законодателство, събирането на информация и поддържането на информационна
система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите
се лица се осъществява от НОИ. В процесния случай,
задължителните предписания са издадени от контролен орган - *** на НОИ –
Кърджали, въз основа на данни, установени с констативен протокол и в рамките на
вменените му правомощия по събиране на
информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществяване на
контрол по спазване на осигурителното законодателство. В тази връзка,
неоснователни са твърденията че не са налице предпоставки за корекция на данни,
като правилно е предписано на жалбоподателя да заличи подадените за лицето
данни по чл.5, ал.4 КСО, тъй като последните са основание за отпускане,
изчисляване и изплащане на парични обезщетения.
По изложените съображения, оспореното решение
на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят
следва да заплати на ответника и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.-91“ ЕООД, ***, против Решение №2153-08-31/08.03.2021 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания №ЗД-1-08-00870951/27.01.2021
г. на контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Д.-91“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на ТП на НОИ - Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ – дневен срок
от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :