№ 1615
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500890 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивни жалби на "КНМ Груп" ЕООД , гр. София,
представлявано от управител П.Н.К. и „ПИ МАРКЕТ"ЕООД гр. София,
представлявано от управител П.К.Б., чрез адв. Я. (ВАК) срещу решение
№2183 от 30.12.2021г. поправено с решение № 701/16.03.2022г, по ГД
№11184/2021г. на ВРС (електронно дело 20213110111184 от ЕИСС), с което е
бил уважен иск на „Интейк" ЕООД за установяване по отношение на тези
лица, че ищецът е носител на присъдено и установено в изпълнителен лист
вземане за сумата от 1113.54лв., дължима от „Енерго-про продажби" АД,
прехвърлено с договор за цесия на осн. чл.124 от ГПК.
Двете жалби на ответници, съответно депозирани с вх.№3054/18.01.22г.
и вх.№ 2827/17.01.22 са депозирани преди изтичане на двуседмичния
преклузивен срок от връчването на обжалваемия акт на пълномощник на
съответния жалбоподател и са редовни: съдържат изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Интейк" ЕООД гр. Варна,
представлявано от управител Р.К.М., чрез адв. Г. е упражнила право на
отговор по всяка от жалбите.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени
представители с права за всички инстанции( л. 31 от дело на първа инстанция
и л. 42 от настоящо дело). Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателите имат интерес от упражняване
на право на жалба срещу решение, с което е уважена претенция, предявена
срещу тях. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
1
По предварителните въпроси: Дължимата авансово държавна такса за
обжалване е внесена от всеки от въззивниците, упражнили самостоятелно
право на жалба. Жалбите са надлежно администрирани.
Доклад по жалбата на въззивника „КНМ ГРУП" ЕООД:
Въззвиникът обосновава оплаквания за недопустимост на решението
поради липса на интерес от установяване на титулярство на право, за което
вече е постановено влязло в сила решение, действащо пряко в правната сфера
на този ищец, като приобретател на спорно право в хода на неприключил
процес. Счита, че силата на пресъдено нещо по гр.д. 100012/2014г е
установила идентично кой е титуляр на вземането от осъдения длъжник както
по отношение на страната „КНМ ГРУП" ЕООД, така и по отношение на
обвързаните правоприемници „Интейк" ЕООД и„ПИ МАРКЕТ"ЕООД и
затова повторно установяване на същия факт между тези равнопоставени
страни е недопустимо.
Отделно сочи, че съдът не е установил фактите по делото, тъй като е
игнорирал доказателствата за разваляне на твърдяната от ищеца цесия и не е
обсъдил възражението за отпадане на действието на договора поради
неизпълнение на задълженията на цесионера. Счита, че претенция за
установяване на титулярство на вземане, не е допустимо да се основава на
вече прекратен договор, а като е ограничил неправилно разглеждането на
спора само до въпроса за наличие на сключен договор за цесия към определен
момент, а не на правоотношение, като защитима от закона правна връзка,
съдът е приел за разглеждане недопустим установителен иск за факт, извън
хипотезите на чл. 124 ал.4 ГПК. Счита, че спор относно действие на
двустранен договор за цесия, какъвто е очертан между страните не може да се
разреши с установителен иск, а само чрез отчитане на задълженията на двете
насрещни страни чрез съответен осъдителен иск срещу неизправната страна.
Моли съда да обезсили, евентуално (макар и формулирано като кумулативно
искане)да отмени решението.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Интейк" ЕООД депозира
писмен отговор, в който оспорва оплакванията срещу допустимостта и
правилността на постановеното решение. Позовава се на интерес от
установяване на правото, за което вече е издаден изпълнителен титул, като
сочи, че предмет на делото не е факт, а правото на цесионер, застрашено от
друг претендент за същото право, като обосновава интереса си да се
легитимира като единствен титуляр и да изключи претенции на конкурента
върху същия дълг, което се налага поради наличие на единствен
изпълнителен лист, издаден в полза на праводателя-цедент(въззивника „КНМ
ГРУП" ЕООД) и ползван от претендента като взискател (втория ответник
„ПИ МАРКЕТ"ЕООД) в изпълнителен процес. Счита, че твърденията на
ответниците за отпадане на действието на легитимиращата го цесия не могат
да изключат интереса от разрешаването на спора относно титулярството
върху вземането. Сочи, че допустимостта на иска не е обусловена от
преюдициалните въпроси относно действието или развалянето на цесията,
които съдът следва да разгледа и реши по същество. Позовава се в тази връзка
на обсъдените в обжалването решение последици от отправено неясно
изявление за разваляне, както и на посочените изменения на първоначално
2
уговорената цесия, своята изправност и насрещна неизправност на самия
цедент, нарушил задължения за бездействие и на липса на изискуемост на
задълженията, поети от цесионера към кредитора на цедента. Отделно се
обосновава и правилното приложение на чл. 99 ал. 4 ЗЗД по зачитане на
действието на цесията в отношение с трети лица, каквито са както длъжника
така и другите правоприемници на цедента, не от момента на сключването й,
а от уведомяването на длъжника. Моли да бъде потвърдено решението, с
което изцяло доказана установителна претенция е била уважена.
Доклад по жалбата на въззивника „Пи маркет" ЕООД:
В жалбата си този въззивник също поддържа доводи за недопустимост
на обжалвания акт като се позовава на постановяване на защита в обем
надхвърлящ поискано от ищеца установяване на факт на титулярство на
вземане. Сочи наличие на процесуална пречка (сила на присъдено нещо,
формирана при присъждане на цедираното вземане) за повторно
установяване на права, за които вече е приключил спор с участие на
субституент-праводател на ищеца. Счита, че първоинстанционният съд в
нарушение на съдопроизводствени правила е игнорирал възражение за
разваляне на цесията като не е отрекъл интереса на ищеца да установява
правото си по прекратен извънсъдебно договор. Позовава се на обвързването
на правоприемник на субситуент от установяването на личността на
кредитора в съдебното решение за присъждане на вземането. Обосновава
липса на интерес от установяване на правоприемство преди издаването на
изпълнителния лист, поради невъзможност то да бъде съобразявано в
изпълнителен процес и наличието на други специални възможности за защита
срещу материално-правна незаконосъобразност на изпълнително
производство, несъвместими с установителен характер на защитата. Сочи
ненадлежно насочване на иск, основан на неизпълнен договор, срещу лице,
което не е участвало в договарянето на цесията и недопустимо оспорване на
чужда правна връзка без съответно предвидено в закон потестативно право,
както и предявяване на недопустим иск за факт, а не за право.
Извън възраженията по допустимостта на разгледаното установяване,
въззивникът сочи и неправилни изводи на първата инстанция по приложение
на закона. Сочи, че съдът е основал преценката се на частен, необвързващ
въззивника „Пи маркет" ЕООД документ относно уведомяване на длъжника
за извършена цесия, като не е съобразил, че правилото по чл. 99 ал.4 ЗЗД е
предназначено да уреди интереси на длъжника да се освободи валидно от
дълга и не представлява елемент от фактическия състав на прехвърлителната
сделка. Сочи, че даже и в хипотезата на неуведомяване на длъжника
сключената цесия поражда действие между страните, съответно извода за
отричане на по-ранното придобиване на правата от този въззивник е направен
в нарушение на закона. Позовава се и на развалянето на цесията в полза на
въззиваемия, което не е било отчетено в обжалвания акт. Моли за
обезсилване на решението като постановено по недопустим иск, а в условие
на евентуалност за отмяната му с постановяване на ново по съществото на
спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В подадения в срока по чл. 263 ГПК отговор по тази жалба
въззиваемият „Интейк" ЕООД оспорва оплакванията със сходни доводи
3
срещу допустимостта и правилността на постановеното решение. Обосновава
интереса си от установяване на правото си и спрямо този въззивник(упражнил
правата по изпълнителния лист), като излага същите доводи срещу
възраженията за наличието на пречки и липса на предпоставки по
упражняване на иска за установяване на спорни между двама претенденти
права. Сочи като правилно установени фактите по признато от длъжника
уведомяване за спорната цесия в полза на ищеца преди достоверно
документиране и на другата цесия, в полза на въззивника-взискател.
Поддъража аналогични доводи и срещу възражението за разваляне на
цесията, от която произтича спорната легитимация. Поддържа искане за
потвърждаване на обжалваното решение и спрямо този ответник.
В изпълнение на задълженията по служебно отстраняване на
пороци по валидност и допустимост на решението( чл. 269 ГПК), съдът
съобразява, че доводите на насрещните страните възпроизвеждат тезите им в
първа инстанция. Няма посочени нови факти. Страните не правят искания по
доказателствата.
Същевременно в последното заседание пред първа инстанция е било
представено адресирано до съдебен изпълнител изявление за оттегляне на
изпълнителния титул, по което не са били приложени последици. Въззивният
съд отчита, че ищецът обосновава последователно допустимост на
установителна претенция срещу субституент и конкуриращ се за правото да
ползва изпълнителния лист приобретател с нужда от защита на материални
права, накърнени чрез неправомерно използване от взискател на предаден от
субституента му титул. Затова и оттеглянето му не може да няма отражение
върху интереса от поддържане на установителни претенции и занапред. Това
налага да се съберат доказателства за тези новонастъпили в хода на процеса
факти, които имат значение за правилно прилагане на процесуални правила, с
императивен характер, за които съдът следи служебно, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора (т. 1 от
ТРОСГТК 1/2013 ВКС). В тази връзка не се налага изясняване на
процесуалните действия по десезиране на съдебния изпълнител, а
извършените до този момент от него действия, които подлежат на
съхраняване (чл. 433 ал.5 ГПК). Затова и значение за преценката на въззивния
състав има не изявлението на взискателя за преустановяване на принудата, а
запазването на изпълняемостта на титула преди удовлетворяване на
взискател. За установяване на интереса на ищеца и към настоящия момент
съдът следва да събере служебно необходимите доказателства.
Само въззиваемия е заявил искане за определяне на разноски.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивни жалби на "КНМ Груп" ЕООД и на
„ПИ МАРКЕТ"ЕООД срещу решение №2183 от 30.12.2021г. поправено с
решение № 701/16.03.2022г, по ГД №11184/2021г. на ВРС (електронно дело
4
20213110111184 от ЕИСС), с което е бил уважен иск на „Интейк"ЕООД за
установяване по отношение на тези лица, че ищецът е титуляр на присъдено и
установено в изпълнителен лист вземане.
На осн. чл. 186 ГПК ЗАДЪЛЖАВА частен съдебен изпълнител С.К.Д.
рег. № 718 в седмичен срок от връчване на уведомлението чрез ССЕВ да
представи справка относно действията, предприети по удовлетворяване на
взискател или негови правоприемници по изпълнително дело №
20207180400623, образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на "КНМ
Груп" ЕООД за сумата от 1113.54лв., дължима от „Енерго-про продажби" АД,
присъдена по гр.д. 10012/2014г на ВРС, и конкретно:
дали са постъпили събрани принудително от длъжника суми, които
са били изплатени на легитимирани по изпълнителния лист лица
или молбата за прекратяване от 23.11.2021г е уважена преди
събиране на суми и изпълнителният лист е върнат на взискателя без
удостоверено плащане.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.06.2022г. от 13.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощници адв. Я., адв. Г., а съобщението до
„КНМ груп“ЕООД се адресира чрез законен представител на адреса за
кореспонденция, указан в жалбата.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание)
правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудиран.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение
по Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до
въззивниците да се приложат преписите от съответните отговори(налични
към корицата на делото).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5