Р Е Ш Е Н И Е
167/28.02.2018г.
гр.Шумен
Шуменският районен съд, в открито
заседание на единадесети януари , през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Зара Иванова
при
секретаря А.Пушевска , като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1428 по
описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК – положителен установителен иск за собственост .
Депозирана е искова молба от М.Д.Ф. , ЕГН ********** , адрес *** , В.Я.М. , ЕГН ********** , адрес ***
и М.Я.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , адв.К. срещу Х.Ш.С. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочват , че наследодателят им Д. Г. М. бил собственик на ЛОЗЕ от 1,2
декара, находящо се в землището на град Шумен, местността „Под манастира",
при граници: С. С., П. Х. и път, по силата на Нот.акт за собственост на недв.имот,
даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС - № ***. на ШРС. С Нот.акт № ***
от Лозето от 1.2 дка. е дарил половината - 600 кв. метра на дъщеря си С. Д. Я.,
починала и оставила за наследници - втория и третия ищец. Останалите 600
кв. метра от лозето, след смъртта на наследодателят им останала в собственост
на тримата ищци, като негови наследници.
Имотът бил отразен на зeмеустроителния план за град Шумен от 1964г, на
местността под № *** и в Имотната ведомост водена при ГНС-Шумен под № ***.След
извършеното дарение с НА ***. и към настоящия момент имота бил отразен на
картата като общ от 1 200 кв.м, като изразено в идеални части, първата ищца
притежава от него 300 кв.метра или 1/4
ид.части, а втория и третия ищци притежавали 900 кв.метра или 3/4 идеални части
от цялото лозе. Ищците твърдят, че
лозето, никога не е било отчуждавано, одържавявано и внасяно в ТКЗС, ДЗС
или други държавни образувания, видно от самия Нот.акт №***на ШРС, даден в
замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС. През 2010 г. до 2014г. дали правото
на трето лице да го стопанисва и прибира реколтата от него. През тези четири
години никой не е смущавал действията на ползвателя в имота и никой не е предявявал претенции за
собственост , включително не е посещавал имота. При представяне на документите
за собственост пред СГКК - Шумен за изготвяне на скица на имота им обяснили, че
за имота има вписан друг собственик с документ за собственост – ответницата. След като се
снабдили с нот. актове на ответницата се оказало, че същата била собственик на нива с площ от 1.220 дка, трета категория, в
местността „Под манастира" с идентификатор ***, който имот закупила през 2008г. Същия този имот с идентификатор
***, е бивш пл.№ *** по плана за земеустрояване от 1964г. , който те притежават
с горепосочените НА № *** *. на ШРС и Нот.акт № ***, и който не били преставали
да владеят и ползват. Ищците твърдят, че никога в имота си не били виждали
друго лице и за толкова години никой до момента не е оспорвал собствеността и владението им.
Ищците желаят признаване за установено спрямо ответницата, че те са
собственици на поземлен имот с
идентификатор *** площ от 1.220 кв.метра, местност “ Под манастира ”, по КК и
КР на град Шумен, вид на територията: земеделска, при граници и съседи:***, а
съгласно земеустроителния план от 1964г. представляващ имот № ***. - ЛОЗЕ от
1.2 декара, находящо се в землището на град Шумен, местността „Под
манастира", при граници: С. С., П. Х. и път, при квоти както следва: 1/4
ид.части за М.Д.Ф. и общо 3/4 ид.част за В.Я.М. и М.Я.В., както и присъждане на
разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответницата подава отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че
описаният в исковата молба недвижим имот не е идентичен с притежаваната от нея
земеделска земя. Заявява, че закупила
имота от И. И. Б.на 22.10.2008г. с Нотариален акт за покупко - продажба № ***.
на Нотариус с peг. № *** на НК и район на действие ШРС. От деня на изповядване
на сделката, придобитият имот - НИВА от 1.220 дка., III категория, в гр.Шумен,
в местността „Под манастира", представляваща ПИ с идентификатор № *** по
кадастралната карта на гр.Шумен, община Шумен, област Шумен, при съседи: имоти
с иден. *** се владеел, ползвал и стопанисвал само и единствено от нея и синът
й. До настоящия момент никой не е оспорвал собствеността и владението на имота.
Ответницата се позовава и на изтекла в нейна полза предвидената в закона
придобивна давност. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Ищците
твърдят и от представените Удостоверения
за наследници изх.№***. и Удостоверение за наследници изх.№***. на Община Шумен
.се доказва , че са наследници на Д. Г. М. , който с нотариален акт Нот.акт за
собственост на недвижим имот , даден в замяна срещу имот включен в блока на
ТКЗС - № ***. на ШРС (НА №***. ) е станал собственик на Лозе от 1,2 декара, находящо се в землището на град
Шумен, местността „Под манастира", при граници: С.С., П.Х.. и път.
Впоследствие с нотариален акт № ***. на
ШРС (НА
№***. ) от лозето от
1.2 дка. е дарил половината - 600 кв. метра на
дъщеря си С.Д.Я., пряк наследодател на ищците В.Я.М. и М.Я.В.,половината
от описания имот . По този начин първата ищца , след смъртта на баща и Д.Г.М. е станала собственик на ¼ ид. част от
имота , а втората и трета ищца , като наследници на майка си С.Д.Я. и по
заместване , защото майка им е починала
преди наследодателя Д.Г.М. , общо са получили като наследство ¾ ид.ч. от
имота . От друга страна ответниците се легитимират като собственици на ПИ с
идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Шумен, община Шумен, придобит
по силата на нотариален акт за покупко - продажба № *** на Нотариус с
peг. № 222 на НК и район на действие ШРС (НА
№***.) ,
като праводателят им И. Б. го е придобил
чрез правна сделка – покупка , обективирана в нотариален акт №***. на Нотариус
рег.№222 на НК , с район на действие ШРС (НА
№ ***.) ,
от продавачите С. Г. , Д. Д. и Д. Д. . Последните , съобразно твърденията на ответника , са го
придобили като наследници на Г. Д. , на
основание възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ .
На
първо място , доколкото документите за собственост на страните съдържат
описание на имоти с несъвпадаща индивидуализация , необходимо е да се
коментират събраните доказателства във връзка
установяване на идентичност на същите , а именно заключението на ВЛ по допусната и изготвена СТЕ . Следва да се
посочи , че поради грешка на съда и страните , въпросът към ВЛ касае установяване на идентичност между имота
описан в НА № ***., който обаче не е
предмет на делото , такъв е описания в НА № ***.
Независимо от този пропуск , ВЛ в
обстоятелствената част на експертизата е посочило изрично , че имотът
собственост на общия наследодател , в първоначалния му вид , преди извършване
на разпоредителната сделка с НА № ***., е идентичен с този на ответника . Изрично е
отразено в експертизата , че имотът придобит от общия наследодател на ищците ,
който съгласно земеустройствения план на
гр.Шумен от 1964г. , имащ парцелен №*** е идентичен с имот с идентификатор №***
, което впрочем се установява и от съда
, съобразно приложените скици . След като е налице идентичност между имотите ,
ясно е , че страните заявяват
конкуриращи права на собственост . Поради обстоятелството , че се касае за
положителен установителен иск за собственост , съдът намира за правилно да
обсъди първо придобили ли са такова ищците . Както беше
посочено , първоначално имотът е придобит от Д.Г.М. , с НА № ***. , като
имотът му е даден в замяна срещу
включеното в блока на ТКЗС негово лозе . Последното обстоятелство е особено съществено
с оглед разпоредбата на чл18з , ал.3 от ППЗСПЗЗ, според която когато е извършена замяна
по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота,
притежаван преди замяната , но при застрояване или извършване на разпоредителни
сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В случая е настъпило „стабилизиране „ на правото на
собственост върху придобитият със замяната имот , защото преобретателят е
извършил разпоредителна сделка - с НА № ***е
дарил част от имота на дъщеря си С.Д.Я. . Съдебната практика е категорична и
непротиворечива , че видът на сделката – възмездна , безвъзмездна , както и
обема на разпореждането – на част или
целия имот , са без значение с оглед приложението на последиците по чл.18з ,
ал.3 от ЗСПЗЗ . Предвид изложеното ,
съдът приема , че Д.Г.М. , впоследствие и дъщеря му С.Д.Я. са били
съсобственици на имота с парцелен №*** , в резултат на което ищците по силата
на наследяването са придобили посочените по-горе дялове .
Собствеността
може да бъде изгубена ако я придобие друг – чрез деривативен или оригинерен
способ. Ответникът заявява в условията на евентуалност и двете
основания . На първо място твърди , че е придобил имота от надлежен собственик
, в резултат на което е настъпил целения траслативен ефект . По-горе е описана
поредицата от сделки довели до закупуването на имота от ответниците и от тях се изяснява , че „първият” продавач
е доказал правото си на собственост с Решение
на ПК Шумен №***. . Освен съдържанието ,
много е важна и датата на издаване на това решение , защото регламентът на процедурата е претърпял съществена промяна с на чл.14 , ал.3 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г.
, в сила от 04.08.1999г. След тази дата
, предвид променения текст на
разпоредбата , в съдебната практика трайно е възприето становището , че
решенията на съответната ПК , с които се възстановява право на собственост на
земи , намиращи се в терени по §4 по ПЗР на ЗСПЗЗ имат само установително
действие . Процедурата по възстановяване на
собствеността завършва с издаване на Заповед на Кмета на Общината , с която
се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти , съдържаща
местоположение , граници , ограничения . Видно е обаче , че Решението на ПК е издадено
преди измененията на закона – на
10.09.1998г. и през този период според съдебната практика , по общо правило
Решенията на ПК имат конститутивно
действие , но поставено в зависимост от определени условия . За да настъпи
правопроменящият ефект , Решението на ПК , издадено преди 04.08.1999г. , трябва
да съдържа достататъчно данни , позволяващи имотът да се индивидуализира , т.е.
да се установи кой е възстановеният имот (Решение № 809 от 14.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., I г.
о., ГК). В случая в Решението на ПК тези реквизити липсват
, имотът е посочен като „нива от 1,300 дка , в местността „Под манастира „ При това положение , въпреки , че Решението на ПК е издадено
преди коментираните по-горе изменения на чл.14 , ал.3 от ЗСПЗЗ , съдът приема ,
че процедурата по възстановяване на
собствеността не е приключила по изискуемия начин – с издаване на съответната
Заповед на Кмета , т.к. по делото такава
не е представена . В настоящото
съдебно производство също не са представени убедителни доказателства , че
предмет на възстановяване е процесният имот. Мотивиран от посоченото , съдът счита , че адресатът на
Решението на ПК – наследниците на Г.И. Г. не са придобили правото на собственост върху процесния имот ,
следователно последващите правни сделки
не са имали вещно –правен ефект , което изключва и придобиване на правото на собственост от ответника чрез
релевираната правна сделка . Следващото
заявено основание от ответника е за придобиването му по давност . За установяване на обективният елемент на
придобивната давност – осъществяване на фактическо господство върху имота , са
изслушани свидетели по искане и на двете
страни . Съдът възприема за достоверни показанията на св.Н.Д. и Б.Т. - разпитани по искане на ищците и на показанията
на св. Н.Я.и Р.М. - разпитани по искане на ответниците , за тези лица счита ,
че няма данни да за заинтересовани или
или да са налице други обстоятелства поставящи под съмнение
безпристрастието им . Относно св.И. Б. , в частта относно твърденията му , че
геодезисти са обозначили имота със „забиване на колчета“ съдът не ги цени като
достоверни , т.к. лицето е праводател на ответницата и като
такъв според съда е вероятно да дава
показания подкрепящи тезата на купувача . Като взе предвид посоченото ,
съдът намира , че за осъществяване на фактическа власт от праводателя на ответницата липсват доказателства , т.е. не възможно да
се присъедини владение . За периода от
момента на сключване на сделката с нотариален акт НА №***. , до датата на подаване на исковата молба ,
показанията на посочените свидетели сочат почти идентични действия и от двете
страни . И ищците и ответниците са посещавали имота инцидентно , не са
извършвали действия по поддръжка , извършване на подобрения и др. имота , няма
поставена ограда , както и насаждения . Ответницата , съобразно показанията на
св.С.Б. , и възложила , като архитект да извърши проучване за възможност за
застрояване на имота . Посетили го
няколко пъти , но не е извършвана конкретна дейност . Изводът от изложеното е , че ответницата не е
придобила имота , т.к. не е реализирала първият и основен елемент на владението
по чл.68 , ал.1 от ЗС .- осъществяване на фактическа власт върху имота .
Посочената разпоредба не очертава характеристиките на упражнявата фактическа
власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително.
Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака-
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта (Решение № 304
от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993г. по гр.д.№
477/1992г. на ВС, I г.о). Без да се установи, че тези признаци са налице,
упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като
владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез
него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието
на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да
няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Вярно е , че
не се изисква фактическата власт да се осъществява всеки момент , но дори и периодично , трябва
да е от такова естество , че действията по стопанисването му да са явни и да
осуети такава власт от трети лица . Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Както беше
посочено , ищците са осъществявали фактически действия в същия обем и почти от
същото естество като ответника , но за разлика от владелеца , те като
собственици не са били длъжни да упражняват правомощията си . Владелецът трябва
да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест
месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл.81 от ЗС. В чл.83 от ЗС е установена
оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена,
предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни
времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно
владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно
посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително
отдалечени във времето периоди , какъвто е настоящият случай Решение
№ 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на Върховен касационен съд
Предвид всичко изложено по-горе , съдът намира ,
че предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи .
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищците извършените
деловодни разноски в размер на 1206,16 лева .
Водим от
горното , съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Х.Ш.С.
, ЕГН ********** , адрес *** , че М.Д.Ф. , ЕГН ********** , адрес *** е собственик на ¼ (една четвърт ) ид.ч. и В.Я.М. , ЕГН ********** ,
адрес *** и М.Я.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** са собственици общо на ¾ (три четвърти) ид.ч. от следния недвижим имот :
ИМОТ
с идентификатор *** с площ от 1.220 кв.м., местност “ Под манастира ”,
по КК и КР на град Шумен, вид на територията: земеделска, при граници и съседи:***,
идентичен с Лозе от 1,200 кв.м. с парцелен №*** , съгласно земеустроителния
план от 1964г. , находящо се в землището на град Шумен, местността „Под
манастира".
ОСЪЖДА Х.Ш.С.
, ЕГН ********** да заплати на М.Д.Ф. , ЕГН ********** , В.Я.М. , ЕГН ********** , сумата 1206,16 (хиляда двеста и шест лева и шестнадесет ст.) лева –
деловодни разноски .
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС.
СЪДИЯ
:……………………