РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Т. М. М.
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600051 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 22 от 10.12.2021г., постановена по НОХД № 1124/2021г. по описа на
Районен съд-Несебър, подсъдимият Е. С. И. ЕГН ********** бил признат за виновен в това,
че на 05.11.2021 година, около 13:35 часа, в гр. Несебър, по ул. „Хан Крум“ пред сградата на
Банка „ДСК“, с посока на движение гр. Несебър – стара част, управлявал МПС – лек
автомобил „***“, с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда,
а именно 3.29 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство Алкотест
„Дрегер 7510“ с № ARNJ 0008, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 58а ал.1 от
НК го осъдил на 8 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение отложил на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, както и му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200
лева.
Със същата присъда, на основание чл.343г от НК на подсъдимия И. било наложено
наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година
и 2 месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК от така наложеното наказание съдът
приспаднал времето, през което подсъдимият бил лишен от това право по административен
ред, считано от 05.11.2021г.
Първоинстанционната присъда била атакувана по въззивен ред с протест от прокурор
в Районна прокуратура-Бургас, Териториално отделение Несебър. В протеста са изложени
доводи за несправедливост на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от
право да управлява МПС“, поради което се иска тяхното увеличаване. По делото било
установено, че подс. И. бил пропътувал значително разстояние – от гр. Свети Влас до гр.
1
Несебър с 3.29 промила алкохол в кръвта, като се движел в населени места, при натоварен
трафик и в светлата част на деня. Пречел на движението, спирайки по средата на пътното
платно, и бил в неадекватно състояние. Въпреки многократните предупреждения от страна
на полицейските служители, подсъдимият предприел управлението на МПС. С цялостното
си поведение той застрашил не само собствения си, но и живота и здравето на останалите
участници в движението. Тежкото здравословно състояние на подсъдимия неправилно било
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство – същото следвало да се приеме за
отегчаващо такова, тъй като хроничното му чернодробно заболяване било несъвместимо с
употребата на алкохол.
По настоящото дело е постъпило и възражение от подс. И., чрез адв. А.А. от АК-
Бургас, с което се оспорват изложените в протеста доводи. Присъдата била правилна и
законосъобразна, а наказанието - справедливо, поради което същата следвало да се
потвърди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас поддържа протеста. Счита, че обстоятелствата по делото, изложени в
протеста, обосновавали увеличаване на наложените на подсъдимия наказания „Лишаване от
свобода“ от 8 месеца на 1 година и 2 месеца, а „Лишаване от право да управлява МПС“ от 1
година и 2 месеца на 2 години и 2 месеца.
Във въззивното съдебно заседание подсъдимият И., редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения си защитник – адв. А., който счита протеста за
неоснователен, а присъдата – за законосъобразна и правилна. Отмерените от районния съд
наказания били достатъчни, за да изпълнят предвидените в закона специална и генерална
превенции. На подсъдимия му предстояло операция на черния дроб, което би изисквало
същият самостоятелно да се придвижва до съответните болнични заведения.
Първоинстанционният съд бил отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, след което наложил справедливи и правилни наказания. Моли за
потвърждаване на атакуваната присъда.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
протеста за процесуално допустим, тъй като е подаден в преклузивния 15-дневен срок от
легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на
Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е частично
основателен.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната
процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК. Подсъдимият изрично е
признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил
съгласие да не се събират доказателства за тях. След самостоятелна проверка и анализ на
събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция
намери за правилен извода на първоинстанционния съд, че признанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и
правилно, с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК, е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в
2
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила
надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от
НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и
направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било
оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК, нито след
това.
Съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, районният съд приел за установена
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, основавайки се на направеното от
подсъдимия самопризнание, подкрепено от показанията на свидетелите З. Д., Д. Д. и В. Я.; и
от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/,
Серия АВ, бл.№ 096164 от 05.11.2021г. (л. 13 от досъдебното производство), справки за
съдимост (л.12 от досъдебното производство) и за нарушител/водач на подсъдимия (л.22-
л.24 от досъдебното производство), заповед № 8121з-1186 от 13.09.2017г. на Министъра на
Вътрешните работи (л.14 от досъдебното производство), списък на анализатори за алкохол,
преминали последваща проверка с рег. № 3286р-43229 от 13.09.2021г. (л.15 от досъдебното
производство), талон за изследване № 131336 от 05.11.2021г. (л.16 от досъдебното
производство), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози от 05.11.2021г. (л.17-
л.19 от досъдебното производство), докладни записки, писма и др.
Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав
възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а
именно:
Подсъдимият Е. С. И. ЕГН ********** е роден в гр. ***** и живее в същия град на
адрес: ж.к. „********“, ул. „********“ № *, вх. *, ет. **. Той е *******, *********
гражданин, *******, със ******* образование, ******** и е неосъждан. Към
инкриминираната по делото дата - 05.11.2021г., И. бил правоспособен водач на МПС,
категории „В“ и „АМ“, за което притежавал валидно свидетелство за управление №
*********, издадено на 29.04.2021г. от СДВР. От приложената справка за нарушител/водач
е видно, че преди извършване на настоящото деяние спрямо него били издадени 3 влезли в
сила наказателни постановления и е санкциониран с 4 фиша за допуснати от него нарушения
на правилата в ЗДвП, за което му били наложени съответните административни наказания.
На 05.11.2021г., около 11:45 часа - 11:50 часа в гр. Несебър, докато изпълнявали
служебните си задължения като младши автоконтрольори към РУ-Несебър при ОД на МВР-
Бургас, свидетелите З. Д. и Д. Д. получили сигнал от ОДЧ за движещ се в посока от гр.
Свети Влас към гр. Несебър бял лек автомобил марка „***“, който криволичел по пътя и бил
с включени аварийни светлини. Свидетелите опитали да издирят автомобила, но не успели,
поради което продължили да осъществяват дейността си по контрол на движението по
пътищата.
Около 12:40 часа свид. В. Я., който работел като шофьор, управлявал поверения му
автобус в посока от Стария град - гр. Несебър към гр. Бургас. Пред хотел „Феста Панорама“,
гр. Несебър той видял, че напречно на платното за движение пред него бил спрял лек
автомобил „***“, който другите автомобили заобикаляли. Водачът на лекия автомобил
излязъл от него, след което започнал да подава сигнали с ръка към другите участници в
3
движението, посочвайки им да го заобикалят, като бил гол до кръста и във видимо
неадекватно състояние. Свид. Я. подал сигнал до ЕЕН 112, преминал покрай лекия
автомобил и продължил по маршрута си.
Непосредствено след това, свидетелите Д. и Д. получили сигнал от ОДЧ за описаната
по-горе ситуация и незабавно отишли на място пред хотел „Феста Панорама“. Там
установили, че лек автомобил „***“ с рег. № ******** престоявал на отредените за
таксиметрови автомобили места за паркиране (пиаца), като на мястото за водача седял подс.
И.. Свид. Д. поискал документите за самоличност на И., но той не ги открил, след което се
опитал да излезе от автомобила, но успял едва след като полицейските служители му
оказали помощ. Малко по-късно (след около 15 минути), подс. И. извадил от неустановено
място документите си – свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация
на автомобила, и ги представил на служителите. На И. бил съставен фиш за това, че
престоявал неправилно и създавал пречки за движението, и тъй като бил във видимо
нетрезво състояние и миришел на алкохол, а автомобилът следвало да бъде преместен, бил
изрично предупреден от полицаите да не предприема управление на автомобила.
След като приключили проверката на подсъдимия, свидетелите Д. и Д. се отдалечили
на около 30 метра в посока Стария град, и продължили да изпълняват служебните си
задължения. Малко след това подсъдимият се качил в автомобила, привел го в движение и
се отправил в същата посока по ул. „Хан Крум“, като навлизал и в лентата за насрещното
движение. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил, с включена
светлинна и звукова сигнализация, и около 13:50 часа успели да го спрат на ул. „Хан Крум“,
пред сградата на „Банка ДСК“ в гр. Несебър. Свид. Д. извършил проверка на подсъдимия с
техническо средство „Дрегер алкотест 7510 с фабр. № ARNJ 0008“ за употреба на алкохол.
Уредът отчел концентрация на алкохол в издишания от водача въздух в размер на 3.29 на
хиляда. При така установената алкохолна концентрация, свидетелят Д. в присъствието на
подс. И. съставил срещу И. АУАН, серия АВ, бл.№ 096164 от 05.11.2021г. за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта 3.29 на хиляда, който акт подсъдимият подписал
лично без възражения. На подсъдимия И. бил издаден и талон за изследване № 131336 от
05.11.2021г. (по образец Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017г.), но
той отказал да даде кръвна проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта,
видно от отбелязаното върху Протокола за медицинско изследване.
При правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен
извод за съставомерност на престъплението, предмет на обвинението, тъй като подс. И., на
процесните дата, час и място, управлявал лек автомобил „***“, с рег. № **********, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 3.29 на хиляда, установено по
надлежния ред, чрез техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“ с № ARDJ-0008, с което
от обективна страна е реализирал състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Несъмнено така посоченият автомобил по естеството си е моторно превозно средство по
смисъла § 6 т.11 от ДР на ЗДВП, поради обстоятелството, че е снабден с двигател за
придвижване, а действията на подсъдимия по привеждане в движение и направляване
придвижването на автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката
на движение представляват управление на моторно превозно средство по смисъла на
Наказателния кодекс. Концентрацията на алкохол безспорно е установена по надлежния ред,
тъй като действията на полицейските служители отговарят изцяло на разпоредбите на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - подсъдимият е спрян за
проверка и чрез упоменатото по-горе техническо средство (чл.3 ал.1 от Наредбата) му е била
извършена проверка за алкохол; след това му е бил издаден талон за изследване по образец
(чл.3 ал.2), но последният се е възползвал от предоставеното му право и е отказал да даде
кръвна проба за изследване, като е приел, и то без възражение, показанията на уреда.
4
От субективна страна престъплението е извършено при „пряк умисъл” по
смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК като форма на умишлена вина. При
извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи относно всички съставомерни признаци на престъплението - че предприема
управление на МПС след употреба на алкохол, при наличието на забрана за такова
поведение, т.е. И. е съзнавал общественопасния характер на деянието и е предвиждал
общественоопасните му последици, като искал настъпването им. Не може да не се
отбележи още, че преди да извърши деянието, той е бил изрично предупреден от
полицейските служители да не управлява лекия си автомобил, тъй като е употребил
алкохол и поведението му е било неадекватно. Подс. И. обаче не се е съобразил с
казаното му и е извършил престъплението. В подкрепа на изложения извод е и
стореното от последния признание пред първоинстанционния съд.
За обсъденото престъпление, при условията на чл.54 ал.1 от НК районният съд
определил на подс. И. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което намалил
на основание чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК с 1/3, до окончателен размер от 8
месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от 3
години, както и наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Така индивидуализираните санкции
са отмерени при спазване на принципите на законоустановеност на наказанието и
съответствието му с обществената опасност на деянието, дееца и установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Обосновано, след като обсъдил
доказателствата по делото, районния съд е заключил, че разпоредбата на чл.55 ал. 1 от НК е
неприложима в настоящия случай, тъй като не са налице множество или изключителни
смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено за престъплението наказание – в настоящия случай 1 година „Лишаване от
свобода“, да се явява несъразмерно тежко.
В действителност обществената опасност на деянието, на извършените от
подсъдимия действия, разгледани в цялост, следва да се определели като завишена в
сравнение с обичайната обществена опасност на престъпленията от този вид. Установеното
количество алкохол надвишава значително съставомерния праг от 1.2 на хиляда. С
действията си И. създал реална опасност за здравето и живота на другите участници в
движението, тъй като е управлявал автомобила в това състояние в некратък период от
време, спрял е неправомерно на пътното платно, преграждайки пътя на останалите водачи на
превозни средства при интензивен трафик. Наред с това е бил изрично предупреден от
полицейските служители да не управлява МПС именно с оглед признаците да е употребил
алкохол и неадекватното му поведение. Въпреки изброеното обаче, наличните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, правилно са довели районния съд до извод, че
наказанието „Лишаване от свобода“ следва да бъде отмерено в минималния предвиден от
закона размер, тъй като обществената опасност на личността на подс. И. е ниска. Той е
неосъждан, не са налице данни за други негови противообществени прояви, личностната му
характеристика е положителна и е признал стореното още при предявяване на обвинението
му в досъдебното производство. Притежава немалък стаж като водач на МПС – придобил е
правоспособност за управление на МПС през 2002 година, като до момента на извършване
на инкриминираното по настоящото дело деяние той е бил санкциониран за сравнително
малък брой допуснати от него нарушения, което от своя страна идентифицира инцидентния
характер на коментираното тук престъпление. Тежкото му здравословно състояние също е
било обсъдено в правилния според въззивния съд аспект. Приложената по делото
документация не оставя съмнение, че подсъдимият страда от чернодробна цироза, негативно
5
повлияна в значителна степен от зависимостта му към алкохола, и наложила
неколкократното му приемане в интервал от няколко месеца през 2021 година за лечение по
спешност в болнично заведение. Възражението, съдържащо се във въззивния протест и
поддържано от окръжния прокурор, сочещо необходимостта от по-тежка санкция именно
поради това състояние на подсъдимия, е изцяло несъстоятелно и необосновано. Влошеното
здраве на подсъдимия, независимо от вида на извършеното престъпление, не може да се
отчита в негова вреда. Вярно е, че за него е било противопоказно да консумира алкохол, но
именно в това се изразява зависимостта, пристрастеността към дадени вещества –
неспособността на конкретния субект да контролира и преустанови употребата на тези
вещества, въпреки знанието, че приемът им води до негативни за него последици.
Въззивната инстанция намира наложеното с присъдата окончателно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца за съответстващо на събраните доказателства и на
установените в чл.54 от НК критерии, достатъчно от гледна точка на вида и срока да
способства за постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция.
Санкцията точно отговаря на интензитета и характера на посегателството, както и на
личната обществена опасност на подсъдимия.
Анализът на посочените дотук обстоятелства относно наказателната отговорност на
подсъдимия и най-вече липсата на предходно осъществена спрямо него наказателна
репресия не разкриват необходимостта да изтърпи така наложеното му наказание ефективно
и да бъде изолиран от обществото. Превъзпитанието на подсъдимия към спазване на закона
и добрите нрави би се постигнало и чрез приложението на института на условното осъждане
по чл.66 ал.1 от НК и доколкото са налице всички предпоставки за това, решението на
районния съд да отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години се
явява правилно и обосновано. Така подсъдимият няма да бъде принудително откъснат от
социалната и семейната си среда, а с оглед установения изпитателен срок и поне за неговата
продължителност, ще бъде принуден да съблюдава законосъобразно поведение под страх от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание.
Казаното за наказанието „Лишаване от свобода“ се отнася в пълна степен и за
кумулативно наложеното на жалбоподателя по-леко наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Така отмерената в минимален размер санкция с финансов характер е правилно
индивидуализирана от първоинстанционния съд, при отчитане на обстоятелството, че
подсъдимият не работи и изобщо липсват данни за негови законни източници доходи. Тя ще
спомогне за постигането на целите, заложени в чл.36 от НК, ще подсили коригиращото в
положителна посока въздействие на наказанието „Лишаване от свобода“ и ще укаже на
подсъдимия, че в резултат на неправомерното му поведение освен социалната,
имуществената му сфера също ще бъде отрицателно засегната.
Настоящият състав намира срока на наложеното на основание чл.343г от НК
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за необосновано занижен, и в този
смисъл искането на прокурора за увеличаване на това наказание е основателно, макар и не в
посочения в протеста размер. Продължителният стаж на подсъдимия като водач на МПС и
малобройните допуснати от него нарушения в принципен план характеризират подс. И. като
водач, съобразяващ поведението си с установените правила. Цялостното му поведение при
извършване на настоящото му деяние обаче, условията, при които то е реализирано и
значимостта на допуснатите от него нарушения, извън обстоятелствата, обосноваващи
квалифицирането на деянието като престъпление, сочат, че на подсъдимия следва да бъде
отнето правото да управлява МПС за по-продължителен период. Безспорно доказаните му
действия, посочени по-горе, са били изцяло в разрез не само с правилата за движение по
отворени за обществено ползване пътища, но и с установените принципи за поведение в
обществото като цяло. С неадекватното си състояние, в което се е намирал подсъдимият
вследствие приетото от него количество алкохол, той е създал реална опасност от
причиняване на увреждания на граждани или на имущество, и единствено поради
6
благоприятното стечение на обстоятелствата и действията на полицейските служители, от
деянието му не са настъпили по-тежки последици. За да се коригира обективно проявеното
от И. субективно отношение към общоприетите запрети, а също и за да му се ограничи
възможността да върши други престъпления от същия вид, въззивният съд приема, че
правото му да управлява МПС следва да бъде отнето за срок от 1 година и 6 месеца, поради
което атакуваната присъда в тази част следва да се измени. Така обсъжданото наказание
според съда е единственото адекватно и съответно на обществената опасност на деянието и
неговия извършител, отчита в пълна степен всички относими към индивидуализиране на
наказателната отговорност обстоятелства и би допринесло за постигане на целеното от
санкционните норми, и необходимо в настоящия случай коригиращо въздействие върху
поведението на подс. И. в посока съобразяване на постъпките му с общоприетите норми и
морал. Не може да не се отчете и масовата разпространеност на престъпленията от този вид,
а това, с оглед осъществяването на една от целите на наказанията – да се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху обществото (генералната превенция по чл.36 от
НК), също изисква определяне на наказанието в по-висок размер. Само с оглед
изчерпателното обсъждане на възраженията на страните в процеса, следва да се посочи, че
цитираната от районния прокурор съдебна практика по сходни казуси е незадължителна за
настоящия състав. При индивидуализиране на наказателната отговорност съответният
съдебен състав следва да обсъди по свое вътрешно убеждение всички налични по делото
доказателства, събрани и проверени по законоустановения ред, след което да определи по
вид и размер най-подходящото според него наказание се измежду тези, предвидени в
съответната норма на НК, при спазване разпоредбите на чл.54 от НК, респ. чл.55 от НК – ако
са били налице основания за това, и то след като е отчел както отегчаващите, така и
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Отново във връзка с
възражението следва изрично да се уточни, че отмереното количество алкохол не е от
решаващо значение при определяне размера на наказанието/наказанията, включително и
продължителността на предвиденото такова в чл.343г от НК. При наличието на обсъдените
по-горе обстоятелства относно цялостната обществена опасност на деянието и неговия
автор, въззивният състав заключи, че наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ в
по-висок размер от определения с настоящото решение би се явило неоправдано тежко, би
било проява на несправедливост и би довело до постигане на противоположен на търсения с
наказанието поправителен ефект, формирайки у подсъдимия усещане за прекомерност на
наказанието спрямо извършеното от него.
В частта относно приложението на чл.59 ал.4 от НК присъдата следва да се потвърди,
тъй като правилно е приспаднато времето от 05.11.2021г. до влизане в сила на присъдата,
през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право.
Извън посоченото в обстоятелствената част основание за частично изменение
досежно размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, при цялостната
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда въззивният съд не констатира
други допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, което изисква присъдата да бъде
потвърдена в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.2 т.1 във връзка с чл.334 т.3 и чл.338 от НПК,
Бургаският окръжен съд, І въззивен състав,
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ присъда № 22 от 10.12.2021г., постановена по НОХД № 1124/2021г. по
описа на Районен съд - Несебър, в ЧАСТТА относно наказанието, като УВЕЛИЧАВА
срока на наложеното на подсъдимия Е. С. И. ЕГН ********** наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ от 1 (една) година и 2 (два) месеца на 1
(една) година и 6 (шест) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8