Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.09.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 01 септември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 297 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1 т. 1,2 и 3 от КТ – за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
преди заеманата работа, за изплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата
В.Г.Д. твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов договор, сключен на
08.02.2012г. и Допълнителни споразумения към него заемала длъжността Експерт
„Комуникация и информация" в Община Стара Загора.
По време на действие на трудовото и
правоотношение стриктно, своевременно и добросъвестно изпълнявала всички трудови задължения,
произтичащи от връчената и длъжностна характеристика и трудов договор.
Със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на
Кмета на Община Стара Загора трудовото и правоотношение за заемане на
длъжността Експерт „Комуникация и информация" било прекратено поради
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Ищцата не била доволна от наложеното
със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора дисциплинарно
наказание, което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Поради незаконосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, счита, че извършеното със Заповед № 17 от
25.11.2019г. едностранно прекратяване на трудовото и правоотношение на
основание чл.330, ал.2, т.б от КТ било също за незаконно.
Със Заповед № 17 от 25.11.2019г.,
работодателят и наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено от нея
тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
възложената по указания начин работа и нарушение на Правилата за поведение на
работното място на служителите на ОИЦ, Процедурен наръчник и Длъжностна
характеристика.
Констатацията била направена въз
основа на изложени в заповедта фактически обстоятелства, свеждащи се до това,
че в качеството си на служител на Община Стара Загора насочила клиент на
Областния информационен център към „двама колеги“, единият от които представила
като „сериозен мой колега“, с което в нарушение на т.З и т.7 от Раздел III
от
Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, представила
заблуждаващи и неверни факти; насочвайки клиента към „консултанти“ допуснала
облагодетелстване на трети лица, което произтичало от Договор за предоставяне
на консултантски услуги от 26.11.2018г., представляващо нарушение на т.7 от
Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ и
не спазила задължението си по т.2 и т.7 от Раздел II от Правилата за поведение
на работното място на служителите на ОИЦ, според което служителите били
задължени да осъществяват работата си в интерес на потребителите на услуги в
ОИЦ и недопускане облагодетелстване на трети лица, като предоставила „контакти“
на „двама колеги“.
Така възприетото от работодателя нейно
поведение било квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187,т.З - неизпълнение на възложената работа, по т.7 - неизпълнение на
законните нареждания на работодателя и т.8 - злоупотреба с доверието на
работодателя, довело според него до уронване на доброто му име и злепоставяне
на ОИЦ пред трети лица.
С оглед възприетата от Работодателя
фактическа обстановка, счита, че наложеното наказание било необосновано и
несъответстващо на реалното и поведение и добросъвестно изпълнение на трудовите
и задължения.
Твърди, че с поведението си не била
допуснала нарушение на нито едно от предвидените в Длъжностната и
характеристика трудови задължения.
Твърди, че с поведението си не била
допуснала нарушение на т.З от Правилата за поведение на работното място на
служителите на ОИЦ и на отправяни към нея запитвания от потребителите на
услуги, включително на посоченото в заповедта лице, отговаряла в съответствие с
цялата налична и известна информация, при спазване на приложимото
законодателство, без да предоставяло каквито и да било заблуждаващи или неверни
данни.
Твърди, че с поведението си не била
допуснала нарушение на т.7 от раздел III от Правилата
за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, като никога и на никого
не била оказвала методическа помощ при подготвяне на проектни предложения и по
никакъв начин не била участвала в разписването на такива от страна на апликанти
от съответната област или от други места.
Винаги, при изпълнение на служебните
си задължения се ръководила от интересите на местните общности и заинтересовани
страни, като не допускала лично облагодетелстване или облагодетелстване на
трети лица.
Не била допуснала нарушение и на т.2
от Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ
и по време на действие на трудовото и правоотношение компетентно, обективно,
при строго спазване на действащото законодателство в интерес на потребителите
на услуги в ОИЦ изпълнявала служебните си задължения.
Обвинението, че нарушила
професионалната етика по време и при изпълнение на вменените и функции и
трудови задължения, както и че въвела в
заблуждение кандидат, че допуснала облагодетелстване на трети лица и се
ангажирала с дейности, които се отразявали отрицателно върху имиджа на ОИЦ и
Кмета на Общината били неверни, нелогични и несъответни на собственото и
поведение като човек и служител на Община Стара Загора.
Приемайки, че било налице „съществено
разминаване“ на дадените от нея по реда на чл.193, ал.1 от КТ обяснения с
присъединените по производството материали - Жалба, кореспонденция по Вайбър,
Договор от 26.11.2018г., работодателят не извършил цялостна проверка по случая
и не извършил обективна преценка на събраните от него доказателства, с което
нарушил нормата на чл.189 от КТ. Намира издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за немотивирана и издадена в нарушение на чл.195, ал.1
от КТ, тъй като не съдържала данни кога било извършено описаното в нея
нарушение. Соченото в заповедта нарушение било квалифицирано като такова по
смисъла на чл.190, ал.1, т.4 от КТ без обаче да бъдело конкретизирана коя от
двете хипотези на тази правна норма била осъществена.
В този смисъл дисциплинарното
обвинение било неясно, тъй като подробното изброяване в заповедта на нормите на
чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.З, т.7 и т.8 от КТ, не конкретизирали коя от
множеството предвидени в тях хипотези на дисциплинарно нарушение осъществила,
кое точно нареждане на работодателя не била изпълнила.
Ето защо, счита, че налагайки и
дисциплинарно наказание „Уволнение“, работодателят издал порочна заповед, която
моли съда да отмени.
Незаконосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, обуславяло незаконосъобразно упражняване на правото на
едностранно прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.ЗЗО,
ал.2, т.6 от КТ, на което основание работодателят прекратил трудовия и договор.
След извършеното уволнение останала
без работа, поради което имала право на обезщетение по чл.225 от КТ в размер на
брутното и трудово възнаграждение, считано от 26.11.2019г. до 26.05.2020г.
Моли съда да постанови съдебно
решение, въз основа на което:
- Да отмени Заповед № 17 от
25.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на В.Г.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“, като трудовото и правоотношение било
прекратено на основание чл.ЗЗ0, ал.2, т.6 от Кодекса на труда;
-
Да
признае, че извършеното със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община
Стара Загора едностранно прекратяване на трудовото и правоотношение с Община
Стара Загора за заемане на длъжността Експерт „Комуникация и информация“ в
Областен информационен център-Стара Загора е незаконно;
-
Да
я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност Експерт „Комуникация и
информация" в Областен информационен център - Стара Загора в Община Стара
Загора;
-
Да
осъди Община Стара Загора да й заплати обезщетение за оставане без работа в
резултат на извършеното със Заповед № 17 от 25.11.2019г. уволнение в размер на
11 826 лева, представляващо брутното и трудово възнаграждение за периода
от 26.11.2019г. до 26.05.2020г.; ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното плащане;
-
Да
осъди Община Стара Загора да й заплати направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по делото ответникът Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител, представя
писмен отговор, с който заявява, че счита исковата молба на В.Г.Д. за неоснователна и моли
съда да отхвърли така предявените искове, както по основание, така и по размер.
Със Заповед № 17 от 25.11.2019г. Кмета на Община Стара
Загора прекратил трудовото правоотношение между В.Г.Д. *** бил предявен иск на
основание чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от Кодекса на труда за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа и обезщетение за времето, през което работникът останал без работа
поради уволнението.
Счита така предявените искови претенции за неоснователни,
а издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била
законосъобразна и постановена при спазване на материалния закон.
Трудовото правоотношение между В.Г.Д., като работник от
една страна и Община Стара Загора, като работодател от друга възникнало по силата на сключен между
страните трудов договор № 4-ПП от
08.02.2012г. В.Г.Д. била назначена на длъжност експерт „Комуникация и
информация“ в Областен информационен център - Стара Загора.
С допълнително споразумение № 3 от 31.12.2018г. към
договор № 4-ПП от 10.02.2012г. страните приели срок на трудовото правоотношение
от 01.01.2019г. до приключване работата по проект по процедура BG05SFOP001-4.004 „Осигуряване функционирането на националната мрежа
от 27 областни информационни центъра през периода 2019-2021г.“ с ОПДУ.
Постъпила била до Община Стара Загора жалба peг. № 10-08-80/25.10.2019г., в която били изложени твърдения
за неправомерно поведение на г-жа Д. по повод и във връзка с изпълнение на
работата и като експерт „Комуникация и информация“ в Областен информационен
център - Стара Загора. Извършена била проверка относно фактите и
обстоятелствата, описани в жалбата. Изискана била допълнителна информация от
жалбоподателя и допълнителни доказателства за установяване на верността на
твърденията му. Допълнително от страна на жалбоподателя били предоставени копие
от договор и разпечатка на вайбър-комуникация и част от проектна документация,
със записки. В съответствие с установената законова процедура по налагане на
дисциплинарно наказание били изискани от В.Д. писмени обяснения. Писмените
обяснения били представени от служителя в срок и били разгледани и обсъдени от
работодателя при преценка и определяне на тежестта на дисциплинарното
нарушение, съответно определяне на вида на дисциплинарното наказание, което
било наложено.
При прекратяване на трудовото правоотношение, съответно
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, били
спазени приложимите правила по съответната процедура по КТ и счита, че не били
налице основания за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, съответно
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Счита за неоснователни и кумулативно съединените при
условията на евентуалност искове за възстановяване на предишната работа и
обезщетение за времето, през което служителят останал без работа.
Моли съда да отхвърли предявените от В.Г.Д. *** за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съответно за
възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, през което служителят
останал без работа. Моли съда да им присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Страните не спорят, че ищцата е работила по трудово
правоотношение в Община Стара Загора на длъжност „Експерт „Комуникации и
информация“. Със заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1,
т.4 и чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.З, т.7 и
т.8, чл.188 т.3 от КТ.
От представените писмени доказателства
и показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Тинев и В.П. се установява,
че същите се познават чрез ищцата В.Д.. Свидетелят Тинев/по лична карта Саит
Исмаил Тинев/ твърди, че с ищцата се познават от много години и са приятели.
Свидетелят П. заявява, че се запознал с ищцата в Община Стара Загора, тъй като
решил да кандидатства по европейски
проект за Дневен център за увреждания. Ищцата го информирала за условията на
проекта и му предложила телефонните номера на нейни колеги – Р. и Христослава,
като свидетелят решил да се свърже с Р. Тинев, с когото се срещнал и сключил
договор за изготвяне на проекта, като заплатил и съответната сума. При
разговора с ищцата свидетелят П. останал с впечатлението, че свидетеля Р. ***. В
периода на изготвяне на проекта свидетелят П. поддържал контакт, както със
свидетеля Тинев, така и с ищцата, като счита, че последната е била в течение на
работата по изготвянето му, тъй като му давала писмени инстукции. Свидетелят
твърди, че предоставил електронния си подпис на свидетеля Тинев, който подал
документите във връзка с проекта, но същия не бил одобрен. Свидетелят Тинев
твърди, че ищцата не е участвала при изготвяне на проекта, тъй като той се
занимава с такава дейност. Заявява, че не е управител на дружество, а изготвя
проектите в лично качество. Не знае с какво се занимава дружеството, на което в
търговския регистър е вписан като управител, тъй като не развива дейност. За изготвяне на проекта свидетелят П.
заплатил на свидетеля Тинев сумата от 4100 лева. Свидетелят Тинев твърди, че през
2008г. върнал имената си Саит Исмаил, но тъй като в обществото бил известен с
името Р., продължил да се представя с него.
За да наложи дисциплинарното наказание, Кметът на Община
Стара Загора е приел, че е извършено от ищцата тежко нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената по указания начин
работа и нарушение на Правилата за поведение на работното място на служителите
на ОИЦ, Процедурен наръчник и Длъжностна характеристика, като в качеството си
на служител на Община Стара Загора насочила клиента на Областния информационен
център – Стара Загора В.П. към „двама колеги“, единият от които представила
като „сериозен мой колега“, с което в нарушение на т.З и т.7 от Раздел III
от
Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, представила
заблуждаващи и неверни факти; насочвайки клиента към „консултанти“ допуснала
облагодетелстване на трети лица, което произтичало от Договор за предоставяне
на консултантски услуги от 26.11.2018г., представляващо нарушение на т.7 от
Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ и
не спазила задължението си по т.2 и т.7 от Раздел II от Правилата за поведение
на работното място на служителите на ОИЦ, според което служителите били задължени
да осъществяват работата си в интерес на потребителите на услуги в ОИЦ и
недопускане облагодетелстване на трети лица, като предоставила „контакти“ на
„двама колеги“.
Предвид на така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявените искове са неоснователни. Съображенията за това са
следните:
Дисциплинарното наказание е наложено с
мотивирана заповед, която има изискуемото по чл.195, ал.1 КТ съдържание.
Спазено е и изискването по чл.193 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание
работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения, като същите са изискани на 31.10.2019г. В случая ищцата на 04.11.2019г. е дала писмени обяснения във
връзка с постъпилата жалба на В.Х.П., които са и основание за налагане на
наказанието. Неоснователно е възражението на ищцата, че описаното в заповедта
нарушение не е конкретизирано като време на извършване. По принцип е вярно, че
нормата на чл.195, ал.1 КТ изисква посочване кога е извършено дисциплинарното
нарушение. Това обаче може да стане не само чрез посочване на дата, но и чрез
посочване на период, когато спецификата на изпълняваната работа не позволява
откриване на точния ден и час на извършването му (Р-767-2010, ІV г.о.;
Р-379-2010, ІV г.о., двете постановени по реда на чл.290 ГПК; Р-1225-2008, І
г.о.). Процесната заповед съдържа описанието на действията на ищцата във връзка
със сключен договор за предоставяне на консултантски услуги между Р. Тинев и В.П.,
като е посочена датата му – 26.11.2018г., което достатъчно индивидуализира
периода на нарушението.
Когато основанията
за налагане на дисциплинарно уволнение са няколко, съдът е длъжен да изследва
наличието на всяко едно от тях, след което да се прецени тежестта на нарушенията
и съответствието й с наложеното наказание, съобразявайки всички данни по делото
от обективен и субективен характер (Р-277-12, ІІІ г.о.). По отношение на
първото и второто констатирано нарушение – насочването към „двама колеги“ – Р.
Тинев и Христослава, съдът намира, че същото се установи безспорно от
свидетелските показания на разпитания свидетел П., който заяви, че ищцата му
предложила телефонните номера на нейни колеги – Р. и Христослава, като същия
останал с убеждението, че те също работят в Община Стара Загора. Установиха се
и нарушенията в т.3 и т.4 от заповедта. От представения договор за предоставяне
на консултантски услуги от 26.11.2018г., сключен между „СИКС БРАДЪРС“ ЕООД,
представлявано от В.П. и Р.И. Тинев /л.39, л.40 от делото/ и показанията на
свидетеля Тинев безспорно се установи заплащането на сумата от 4100 лева от
свидетеля П. на свидетеля Р. Тинев във
връзка с изготвяне на проекта, за който свидетеля П. е потърсил ищцата в
качеството й на длъжностно лице в Община Стара Загора. С действията си ищцата е
нарушила т.2 и т.7 от Раздел II от Правилата за поведение на работното място на
служителите на ОИЦ и т.3 и т.7 от раздел
ІІІ от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ,
представила заблуждаващи и неверни факти; насочвайки клиента към „консултанти“,
допуснала облагодетелстване на трети лица /л.29-33 от делото/. В раздел VІІІ т.4
на Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ е записано,
че непосредственият контрол за спазването на правилата за поведение се извършва
от работодателя, съгласувано с отдел „Информация и комуникация“, дирекция ЦКЗ в
АМС. Ищцата е запозната със задълженията си, тъй като е подписала длъжностна
характеристика на експерт в ОИЦ, профил „Комуникация и информация“/л.53-л.57 от
делото/. С тези свои действия ищцата е нарушила чл.187 т.3, т.7 и т.8 от КТ,
както е отбелязано в заповедта за уволнение – неизпълнение на възложената
работа, като не се спазват правилата и процедурите при изпълнение на
длъжностните задължения, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и
злоупотреба с доверието на работодателя.
С оглед на тези съображения съдът
намира, че предявеният иск за признаване на незаконност на дисциплинарното уволнение
и отмяната на заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с
която то е наложено, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността му влече и неоснователност на исковете за възстановяване на
длъжността „Експерт „Комуникации и информация“ и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа.
Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, съобразна разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на В.Г.Д. ***, ЕГН ********** по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ против ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА, представлявана от Живко Веселинов Тодоров, за признаване незаконност на
дисциплинарно уволнение и отмяна на заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на
Община Стара Загора, с която то е извършено на основание чл.190, ал.1, т.4 и
чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.З, т.7 и т.8,
чл.188 т.3 от КТ; за възстановяване на работа на длъжността „Експерт
„Комуникации и информация“ и за заплащане на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от 26.11.2019 до 26.05.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.Г.Д. ***, ЕГН ********** ***,
представлявана от Живко Веселинов Тодоров
сумата от 200 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: