№ 269
гр. Сливен, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105574 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. И. Т. срещу Р. И. Д.,
двете от гр. Сливен.
Ищцата твърди, че с ответницата са сестри и единствени наследници на
родителите си И.Н.И., починал на 10.01.2008 г. и на възходящите си от втора
степен Р.В.И., починала на 12.04.1977 г. и Н.И.Н., починал на 20.12.1959 г.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ, на двете страни било възстановено правото на
ползване върху 14 броя земеделски имота в землището на с. Николаево, общ.
Сливен. Като наследници на своите дядо и баба страните придобили идеални
части и от възстановени земеделски имоти в землището на с. Гергевец, общ.
Сливен и земя в с. Младово, общ. Сливен. Част от тези имоти били
предоставени за ползване под наем на „Агроуслуги - 54“ ЕООД, а другата част
били ползвани под наем от „ВАРВАРА“ ООД, с. Николаево. Ищцата излага, че
поради обстоятелството, че от години живее в Гърция, наемите, полагащи се
на страните от отдадените под наем имоти, били получавани от ответницата.
За периода от 2019 г. до 2021 г., вкл., ответницата получила от „ВАРВАРА”
ООД общо сумата 3617,00 лв. За периода от 2019 г. до 2022 г., вкл.,
ответницата получила от „Агроуслуги - 54“ ЕООД сумата 6 025,90 лв., а за
2023 г. ответницата получила с 200 лв. повече от полагащия й се дял от наема.
Ищцата описва, че сумите, които ответницата е получила от общо 9 642,90лв.,
1
включват в себе си и дължимата й според нейния дял наемна цена, а именно
половината от тази сума в размер на 4 821,45лв., както и получените през 2023
г. 200 лв. повече от дела на ответницата са също за сметка на ищцата и
ответницата е следвало да й ги предаде. Наред с това, ищцата излага, че на
05.10.2021 г. ответницата е получила от сънаследничката Т.П.П. сумата от
общо 447 лв., представляваща полагащите се два дяла на ищцата и
ответницата за други съсобствени имоти в с. Ковачите и в с. Николаево.
Същата сума от 447 лв. сънаследничката Т.П.П. платила на ответницата и на
21.10.2024 г. Така ищцата твърди, че общо за посочените периоди ответницата
е получила полагащите се наемни цени на ищцата в общ размер на 5 468,45
лв., които не й е предала. На изложените основания ищцата моли за осъждане
на ответницата да й заплати посочената сума и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответницата, чрез своя пълномощник - адвокат, е подала в срок писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на
иска, но неоснователност по същество. Излага, че наемателят на
съсобствените земи „Варвара“ ООД, с. Николаево е обработвало повече
декари съсобствена земя на страните, а е заплащало суми единствено за 32,100
дка, тоест по 16,05 дка за всяка от двете наследници. Описва, че през 2019 г.
рентното плащане на декар е било 68 лв., за 2020 г. - 40 лв., а за 2021 г. - 72 лв.
на декар, поради което двете сънаследници е следвало да получат за периода
от 2019 г. до 2021 г. общо сумата от 5778 лв. или по 2889 лв. за всяка от тях,
докато „Варвара“ ООД, с. Николаево е изплатила общо 3617 лв. По
отношение на получената рента от „Агроуслуги - 54“ ЕООД ответницата
твърди, че винаги е ходила за получаване на рентата заедно с племенницата си
М., на която е давала половината от получената сума, съответна на дела на
ищцата. Ответницата не оспорва, че действително за 2023 г. е получила 220,00
лв., които не е разделила с ищцата, тъй като същата доскоро е била извън
страната, а племенницата й М. не отговаряла на телефона си. По отношение на
братовчедката на страните Т.П. ответницата описва, че същата е получавала
рентата за съсобствени имоти от ЗКПУ КООП „Ковачите 92“, като на
30.09.2019 г., 18.09.2020 г. и 15.09.2022 г. е получила рентни плащания, от
които не е дала дължимите части на страните. На 03.09.2021 г. Т.П. дала на
ответницата сума в размер на 23,12 лв., от които ответницата признава, че
дължи на сестра си 11,56 лв., както и 16,38 лв. за 2023 г., 18,20 лв. за 2024 г. и
2
200,00 лв. за с. Младово. На изложените основания ответницата моли за
отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по делото
разноски.
Ответницата, редовно призована, се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен, евентуално признава, че дължи единствено сумата от 200,00 лв. на
ищцата. Също претендира направените по делото разноски.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото в
срок.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС за
осъждане на ответницата Р. И. Д. да заплати на ищцата С. И. Т. сумата от
общо 5468,45 лв., представляваща полагащата се на ищцата част от
получената от ответницата рента за отдадени под наем съсобствени
земеделски земи за стопанските години от 2019 г. до 2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и
частично основателен и доказан.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно своята част. Наемът,
респ. рентното плащане, съставлява добив от вещта по смисъла на чл. 93 ЗС и
следователно е полза, която се извлича от имота, като всеки от останалите
съсобственици има право на част от нея, съобразно своя дял. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Задължението
възниква от момента, в който е реализиран съответният доход и без да е
3
необходима покана. Това е хипотеза, основана на принципа за недопустимост
на неоснователно обогатяване.
В случая са безспорни между страните, а се установяват и от писмените
доказателства по делото обстоятелствата, че ищцата и ответницата са сестри и
съсобственици при равни квоти на възстановените им по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ
земеделски земи, както и че земите са отдадени под наем.
От представеното Удостоверение от „Варвара“ ООД, с. Николаево от
30.09.2024 г. се установява, че през 2019 г. ответницата е получила рента в
размер на 1369 лв., през 2020 г. е получила 803 лв., а през 2021 г. е получила
1445 лв.
„Варвара“ ООД, с. Николаево е представило по делото и друго
Удостоверение от 11.12.2024 г. (л. 42 от делото), в което посочената сума на
получената от ответницата рента за 2019 г. е по-ниска, а именно 1155,60 лв.
Съдът кредитира Удостоверението от „Варвара“ ООД, с. Николаево от
30.09.2024 г., тъй като от показанията на разпитания по делото свидетел Д.Г.,
баща на управителя на „Варвара“ ООД, които съдът кредитира изцяло като
обективни, последователни и добросъвестни, се установи, че съгласно
предявения на свидетеля препис от книгата на дружеството за изплатени
ренти през 2019 г., изплатената на ответницата сума възлиза на 1368,90 лв. или
1369 лв., както е посочено в удостоверението от 30.09.2024 г.
Общо изплатените от „Варвара“ ООД, с. Николаево на ответницата
рентни плащания за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. възлизат на 3617 лв., от които
половината или 1808,50 лв. се дължат на ищцата на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
От приетото по делото Удостоверение от „Агроуслуги - 54“ ЕООД от
18.09.2024 г. се установява, че през 2019 г. ответницата е получила рента в
размер на 1282,20 лв., през 2020 г. е получила 855,00 лв., през 2021 г. е
получила 1538,00 лв., през 2022 г. е получила 2350,70 лв., а през 2023 г. е
получила 220,00 лв. повече от полагащата й се рента за нейната 1/2 ид. ч. от
наетите имоти.
Общо изплатените от „Агроуслуги - 54“ ЕООД на ответницата рентни
плащания за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. възлизат на 6025,90 лв., от които
половината, или 3012,95 лв., се дължат на ищцата на основание чл. 30, ал. 3
ЗС, както и сумата от 220,00 лв. за 2023 г., които ответницата е получила в
4
повече от дължимото за нейната 1/2 ид. ч. от имотите. Тоест, дължимите на
ищцата суми, получени от ответницата от „Агроуслуги - 54“ ЕООД, възлизат
на общо 3232,95 лв.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.А. и З.К.,
служители на „Агроуслуги - 54“ ЕООД, които съдът също кредитира изцяло
като обективни, логични и непротиворечиви, се потвърждава посоченото в
удостоверението обстоятелство, че през 2023 г. ответницата е заявила повече
декари земя за себе си и е получила 220 лв. в повече от полагащото й се за
нейната ½ ид. ч. от наетите имоти, които служителите били принудени да й
дадат, защото възникнал скандал.
От приетата по делото разписка от 05.10.2021 г. се установява още, че
ответницата е получила от Т.П. рента за двора в с. Младово и за ниви в с.
Ковачите и в с. Николаево за 2021 г. общо сумата от 447 лв., от които
половината, или 223,50 лв., се дължат на ищцата на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
Предвид изложеното, общата сума на полагащата се на ищцата част от
получената от ответницата рента за отдадени под наем съсобствени
земеделски земи за стопанските години от 2019 г. до 2023 г. възлиза на 1808,50
лв. от „Варвара“ ООД, с. Николаево, 3232,95 лв. от „Агроуслуги - 54“ ЕООД и
223,50 лв. от Т.П.П. или общо на сумата от 5264,95 лв.
Следва да се отбележи, че разминаването в претендираната с исковата
молба сума от 5468,45 лв. вероятно идва от обстоятелството, че с Декларация
от 21.10.2024 г. (на л. 21 от делото) Т.П.П. е потвърдила отново
обстоятелството, че на 05.10.2021 г. е предала на ответницата сумата от 447
лв., докато в исковата молба е посочено, че на 21.10.2024 г. ответницата
отново е получила сума в размер на 447 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че
наемателят на съсобствените земи „Варвара“ ООД, с. Николаево е
обработвало повече декари съсобствена земя на страните, а е заплащало суми
единствено за 32,100 дка. Независимо от посоченото, половината от
получените от ответницата рентни плащания, макар и за по-малко количество
обработвани декари земя, се дължи на ищцата на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на
ответницата, че винаги е ходила за получаване на рентата от „Агроуслуги - 54“
ЕООД заедно с племенницата си М. Т., на която е давала половината от
5
получената сума, съответна на дела на ищцата.
От показанията на свид. М. Т., които съдът кредитира изцяло като ги
прецени като достатъчно добросъвестни и непротиворечащи на останалите
събрани доказателства, се установи, че свидетелката е ходила заедно с леля си
за получаване на рентата през 2017 - 2018 г., а след това в периода от 2019 г. до
2021 г. е била в Гърция, поради което леля й е получавала сама рентните
плащания. Тъй като обаче е отказала да даде половината от полученото,
полагащо се на майка й, свид. Т. предупредила наемателите на съсобствените
земи да изплащат на леля й само полагащата се на нея половина от рентата.
Следва да се отбележи, че показанията на всички разпитани по делото
свидетели Д.Г., М. Т., Д.Б., С.А. и З.К. са непротиворечиви, като от всички тях
се установява, че през исковия период ответницата е получавала рентните
плащания сама, а от последните две години взима само нейната част, докато
свид. Т. получава рентата, дължима на майка й - ищцата С. Т..
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск
следва да бъде уважен до установения от събраните доказателства размер от
5264,95 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба - 05.11.2024 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата над уважения размер от 5264,95 лв. до пълния предявен размер от
5468,45 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, правото на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата сумата от 692,00 лв., разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска, от общо направени разноски по делото в размер на
718,74 лв., от които 218,74 лв. - заплатена държавна такса и 500,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата сумата от 31,63 лв., разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената част от иска, от общо направени разноски по делото в размер
на 850,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ...................... ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. .................., на основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 5264,95 лв. /пет хиляди двеста шестдесет и четири
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща полагащата се на ищцата
част от получената от ответницата рента за отдадени под наем съсобствени
земеделски земи за стопанските години от 2019 г. до 2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.11.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
5264,95 лв. /пет хиляди двеста шестдесет и четири лева и деветдесет и пет
стотинки/ до пълния предявен размер от 5468,45 лв. /пет хиляди четиристотин
шестдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ...................... ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. .................., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 692,00 лв. /шестстотин деветдесет и два лева/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. .................. ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ......................, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 31,63 лв. /тридесет и един лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7