Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 79
гр. Сливен, 21. 05. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
четиринадесети май, две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 73 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 27
от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от: Н.А.Т. с
адрес: ***; Г.Т.К. с адрес: ***; и Д.Т.К. с адрес: ***, подадена против Заповед
№ РД 15-27 от 07.01.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й
относно размера на определеното парично обезщетение. В жалбата си оспорващите изразяват
несъгласие с направената оценка на частта от имота им и на сградата, които се
отчуждават, като считат, че оценката не е съобразена с направените от тях
подобрения.
В съдебно заседание оспорващите,
редовно призовани, се явяват лично. Поддържат жалбата. Считат, че са
недостатъчни средствата, определени от общината, за да възстановят сградата,
след като бъде съборена.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че при издаването на заповедта са спазени процедурата и
материалноправните предпоставки. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице С.С.Г.
с адрес: ***, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-27 от 07.01.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, за
задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
в съответствие с влязъл в сила "План за регулация на улица
"Г.С.Раковски" от о.т. 411 до о.т. 2830, гр. Сливен", одобрен с
Решение № 1219 от 21.12.2006 г. на Общински съвет- Сливен, предвиждащ
реализиране на тротоар с ширина 1,50 м, е наредено: I. Да се отчужди в полза на
Община Сливен сграда с идентификатор 67338.514.50.2, застроена площ 31 кв.м,
начин на трайно ползване - жилищна сграда– еднофамилна, и 4 кв.м земя,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.514.50 по КККР на
гр. Сливен, одобрени със Заповед РД- 18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния
директор на АК, със следните характеристики: трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване,
граници на имота - ПИ 67338.514.49, ПИ 67338.514.51, ПИ 67338.514.292,
67338.514.47 и 67338.514.48; II. Определено е дължимото парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване - сграда и земя, ведно с подобренията, които се
засягат от отчуждителните мероприятия в поземлен имот
67338.514.50, в размер на 7 852 лева; III. Разпоредено е сумата по т. II
да се изплати чрез банков превод по сметки на собствениците на имота, след
влизане в сила на заповедта, съобразно квотите на съсобственост. Със Заповед №
РД 15-245 от 31.01.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, е отстранена
допусната грешка в т. III.1. от разпоредителната част на Заповед № РД 15-27 от
07.01.2020 г. на Кмета на Община Сливен – в частта относно правоимащото
лице.
Горепосоченият поземлен имот - № 67338.514.50 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, целият с площ по
скица от 274 кв.м., е собственост на: оспорващите Н.А.Т., Г.Т.К. и Д.Т.К., и заинтересованото лице С.С.Г., видно от приложените по делото: Нотариален акт № 4
том III дело № 926 от 1979
г. по описа на Районен съд – Сливен, Нотариален акт № 64 том II дело № 481 от 1981 г. по описа на Районен съд –
Сливен, Нотариален акт № 74 том I дело №
177 от 1964 г. по описа на Районен съд – Сливен; Нотариален акт № 63 том II дело № 480 от 1981 г. по описа на Районен съд –
Сливен; Решение по гр. дело № 1626/ 1987 г. по описа на Районен съд – Сливен;
Удостоверение за наследници Изх. № ОРД04-213-2 от 28.09.2018 г. по описа на
Община Сливен.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител– „Финконсулт–Бургас“ ООД, съгласно която справедливата
стойност за оценяваните 4/274 ид.ч. от ПИ 67338.514.50,
сграда и ограда в западната част е в общ размер на 7 852 лева, от които:
за 4/274 ид.ч. от ПИ 67338.514.50 – 649 лева, за
сграда с идентификатор 67338.514.50.2, вкл. демонтаж на металните врати –
5 858 лева, и за ограда– запад, вкл. демонтаж на ламаринена врата –
1 345 лева. Оценката е изготвена на 14.10.2019 г. Оценителят е приел, че:
оценяваният имот попада в обхвата на „синята зона” на града; в обсега на
площта, предвидена за отчуждаване, са сграда с идентификатор 67338.514.50.2,
със застроена площ 31 кв.м., и масивна ограда в западната част с дължина 4 м.;
определил е пазарна стойност на отчуждаваната площ чрез прилагане на пазарен
подход – метод на пазарните сравнения /аналози/; изчислил е пазарна стойност на
сградата, подлежаща на събаряне, и на оградата, засегната
от отчуждителните мероприятия, по метода на
амортизираната възпроизводителна стойност. Изготвената експертна оценка е
възприета от административния орган и с процесната заповед е определено парично
обезщетение в размер на 7 852 лева.
Данъчната оценка на предвидените за отчуждаване земя и
сграда е 4 900,40 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено
на 01.11.2019 г. от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице И.Х.И. – сертифициран оценител. Съгласно заключението
на вещото лице, пазарната стойност на отчуждавания недвижим имот, сграда с
идентификатор 67338.514.50.2 и подобрения, попадащи в отчуждаваната част, е в
общ размер на 8 952 лева към 14.10.2019 г. и към 07.01.2020 г., от които:
пазарна стойност на земята – 4 кв.м. – 746 лева, пазарна стойност на сграда с
идентификатор 67338.514.50.2 – 6 185 лева, и пазарна стойност на
подобренията – 2 021 лева /дворна тоалетна – 459 лева, монолитна дворна
чешма – 217 лева, и ограда по южната имотна граница – 1 345 лева/. Вещото лице е оценило стойността на земята по
метода на сравнителната стойност, а стойността на сградата и на подобренията – чрез
метода на вещната стойност.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
27, ал. 1 от ЗОС 14-дневен преклузивен срок, от надлежни страни, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че
определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от
данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на
данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата
от административния орган пазарна стойност на предвидените за отчуждаване част
от поземлен имот, сграда и подобрения е по-висока от данъчната им оценка и е
по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице
към дата 14.10.2019 г. /на която дата е изготвена оценката в административното
производство/ и към дата 07.01.2020 г. /на която дата е издадена оспорената
заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до
различни цени на оценяваните земя, сграда и подобрения към едни и същи периоди
от време. Оценителят в административното производство не е оценил част от
подобренията, попадащи в предвидената за отчуждаване част, които е следвало да бъдат
оценени отделно от земята. А назначеното от съда вещо лице е определило
пазарната стойност на тези подобрения. Съдът счита, че следва да кредитира
предложената от вещото лице И. пазарна стойност на отчуждаваните част от
поземлен имот, сграда и подобрения, като изготвена въз основа на компетентно и
безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален
ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично
обезщетение при принудително отчуждаване.
Във връзка със заявеното от оспорващите, че
средствата, определени от общината, са недостатъчни, за да възстановят
сградата, след като бъде съборена, и за пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че в относимата за разглеждания случай уредба не е предвидено
определяне на равностойно парично обезщетение в размер, равен на стойността на
сградата като новоизградена такава.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 7 852
лева на 8 952 лева, което съобразно квотите на съсобственост, е както
следва: на С.С.Г. – 1 718 лева, на Н.А.Т. –
4 822,66 лева, на Д.Т.К. – 1 205,67 лева, и на Г.Т.К. – 1 205,67
лева.
С оглед изхода на спора, претенцията
на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-27 от 07.01.2020 г., издадена от Кмета
на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ, в която е определен размер на дължимото
парично обезщетение за предвидените за отчуждаване сграда и земя, ведно с
подобренията, които се засягат от отчуждителните
мероприятия в поземлен имот 67338.514.50, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 7 852
/седем хиляди осемстотин петдесет и два/ лева на 8 952 /осем хиляди
деветстотин петдесет и два/ лева, разпределено съобразно квотите на
съсобственост, както следва: на С.С.Г. – 1 718
/хиляда седемстотин и осемнадесет/ лева, на Н.А.Т. – 4 822,66 /четири
хиляди осемстотин двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, на Д.Т.К.
– 1 205,67 /хиляда двеста и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, и
на Г.Т.К. – 1 205,67 /хиляда двеста и пет лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: