Решение по дело №3197/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 144
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Милена Рибчева
Дело: 20215530203197
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Стара Загора, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530203197 по описа за 2021 година
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № *** на ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят ИВ. ЛЮБ. М. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и моли същият да бъде
отменен.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189, ал.4 от във
връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата) за нарушение на чл.21,
ал.2 във връзка с ал.1 от същия, извършено на 23.03.2021 год. в 11:26 часа на път I-5,
км.221+950, разклон с.З. при управление на лек автомобил марка “А. А3“, с рег.№ ***,
регистриран на негово име, със скорост 68 km/h при отчетен толеранс от 3 km/h и
ограничение на скоростта от 5 km/h, въведено с пътен знак “В26“, като нарушението
(превишаване на разрешената скорост с 63 km/h) е било установено и заснето с мобилна
радарна система (автоматизирано техническо средство) TFR1-M № 572.
В представения протокол за използване на АТСС по времето и на мястото, чрез което е
било заснето нарушението – л.16 от делото, е отразено мястото за контрол път I-5,
км.221+950 и наличие на пътен знак за ограничение от 60 km/h.
От друга страна в ЕФ е посочено, че ограничението на скоростта е било въведено с пътен
знак “В-26“, т.е в случая, за мястото на извършване на нарушението (км.221+950) важи
ограничението на скоростта за движение извън населено място от 60 км./ч., въведено с пътен
знак В26.
1
Нещо повече: според снимковия материал, касаещ нарушението жалбоподателят е
управлявал автомобила си със скорост 71 km/h, което след отчитане на допустимата
техническа грешка от 3 km/h, прави 68 km/h и съответно превишаването в случая е 8 km/h, а
не 63 km/h, както е посочено в ЕФ, съответно превишаването на скоростта би било 8 km/h, а
не 63 km/h, както е посочено в ЕФ, т.е. това несъответствие обуславя различна от
посочената в ЕФ правна квалификация на нарушението и е налице очевидно несъответствие
между посочените в ЕФ съставомерни факти, касаещи скоростта, с която се е движил
процесният автомобил, съответно – превишаването на въведеното с пътен знак ограничение
на скоростта, с действителните такива.
По тези съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата от 300 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен
защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие (л.9 от
делото).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, № *** на ОД на МВР град Стара Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на ИВ. ЛЮБ. М. от град С.,
ул.***, с ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 (триста) лева, представляваща
направени до момента разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № *** на ОД на МВР град С.З..
Жалбоподателят ИВ. ЛЮБ. М. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и моли същият да бъде
отменен.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.С.З., редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189, ал.4 от във
връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата) за нарушение на чл.21,
ал.2 във връзка с ал.1 от същия, извършено на 23.03.2021 год. в 11:26 часа на път I-5,
км.221+950, разклон с.Змейово при управление на лек автомобил марка “А. А3“, с рег.№
***, регистриран на негово име, със скорост 68 km/h при отчетен толеранс от 3 km/h и
ограничение на скоростта от 5 km/h, въведено с пътен знак “В26“, като нарушението
(превишаване на разрешената скорост с 63 km/h) е било установено и заснето с мобилна
радарна система (автоматизирано техническо средство) TFR1-M № 572.
В представения протокол за използване на АТСС по времето и на мястото, чрез което е
било заснето нарушението – л.16 от делото, е отразено мястото за контрол път I-5,
км.221+950 и наличие на пътен знак за ограничение от 60 km/h.
От друга страна в ЕФ е посочено, че ограничението на скоростта е било въведено с пътен
знак “В-26“, т.е в случая, за мястото на извършване на нарушението (км.221+950) важи
ограничението на скоростта за движение извън населено място от 60 км./ч., въведено с пътен
знак В26.
Нещо повече: според снимковия материал, касаещ нарушението жалбоподателят е
управлявал автомобила си със скорост 71 km/h, което след отчитане на допустимата
техническа грешка от 3 km/h, прави 68 km/h и съответно превишаването в случая е 8 km/h, а
не 63 km/h, както е посочено в ЕФ, съответно превишаването на скоростта би било 8 km/h, а
не 63 km/h, както е посочено в ЕФ, т.е. това несъответствие обуславя различна от
посочената в ЕФ правна квалификация на нарушението и е налице очевидно несъответствие
между посочените в ЕФ съставомерни факти, касаещи скоростта, с която се е движил
процесният автомобил, съответно – превишаването на въведеното с пътен знак ограничение
на скоростта, с действителните такива.
По тези съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) въззиваемата страна следва бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя направените до момента по делото разноски в размер на сумата от 300 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го упълномощен
защитник съобразно представените договор за правна защита и съдействие (л.9 от
делото).
1