№ 86
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000849 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадени две въззивни жалби
и частна въззивна жалба от Т.С.Г. ЕООД, ЕИК *********, представлявано дружество от
управителя Ц.Ц., против постановените решение №260166 от 19.04.2021 г. в осъдителната
му част, допълнително решение №260226 от 27.05.2021 г. и определение №261143 от
23.06.2021 г. по търг.дело №255/2020 по описа на О.С.П..
Първата въззивна жалба се отнася до постановеното решение №260166 от 19.04.2021
г. в осъдителната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата от 3 175,55
лв. мораторна лихва, представляваща сбор от дължими лихви по всяка една от фактурите,
предмет на делото, от деня, следващ деня на издаване на фактурата, до датата на завеждане
на исковата молба в съда, както и разноски. Жалбоподателят счита, че в тази част
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че не дължи посочената сума, представляваща акцесорно
задължение, тъй като претенцията за главното вземане е приета за неоснователна, както и
неправилно е тълкувана волята на страните в представеното като доказателство
споразумение от 13.08.2019 г., като не са допуснати и свидетелски показания. Моли да се
отмени решението за сумата от 3 175,55 лв. мораторна лихва, представляваща сбор от
дължими лихви по всяка една от фактурите, предмет на делото, следващ деня на издаване на
фактурата, до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и измени в частта му за
1
разноски.
Втората въззивна жалба се отнася до допълнително решение №260226 от 27.05.2021
г., с което жалбоподателят е осъден да заплати законната лихва върху сумата от 32 356,12
лв. с ДДС, начиная от датата на завеждане на исковата молба 12.06.2019 г. до окончателното
и плащане, както и до допуснатата с него поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение №260166 от 19.04.2021 г. досежно индивидуализиращи белези на
ищеца - ЕИК, седалище и адрес на управление, както и съдебен адрес, както и досежно
изписаната дата 12.01.2019 г. на стр.12, ред 33, която следва да се чете 12.06.2019 г.
Жалбоподателят посочва, че с молбата за допълване на решението се въвежда ново искане,
което е недопустимо при положение, че има постановено решение, с което се изчерпва
предмета на иска съгласно рамките и парамеетрите, заложени от ищеца. На следващо място,
счита, че не се дължи претенцията за законна лихва с оглед неоснователността на главното
вземане. По отношение на поправката на очевидна фактическа грешка счита, че не следва да
се провежда такава процедура, тъй като диспозитивът се ползва със сила на пресъдено нещо,
а и липсват посочените страница и ревове в съдебното решение. Моли да се отмени изцяло
постановеното допълнително решение.
Частната въззивна жалба се отнася до определение №261143 от 23.06.2021 г., с което
е разгледана въззивната жалба в частта и за изменение на решението за постановените
разноски, като е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за
разноските в размер на 1 353,42 лв. по компенсация, които жалбоподателят дължи. Не е
отчетен фактът, че главният иск е отхвърлен от съда, като неоснователен. Неправилно е
намалено претендираното от него адвокатско възнаграждение за защита по в.т.д.№51/2020
г. на ПАС, както и е отчетена прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Ищецът неоснователно е продължил да поддържа претенцията си и не е осуетил
продължаването на просеца веднага. Моли да се отмени определението, като се присъдят
направените разноски изцяло при първото разглеждане на делото и по посоченото въззивно
дело.
Претендират се направените разноски.
Срещу така описаните жалби са постъпили отговори от Р.* ЕАД, ЕИК *********,
представлявано дружество от изпълнителния директор И.В..
В първия отговор се счита въззивната жалба срещу основното решение по делото за
неоснователна по подробно изложени съображения, като се моли да се остави без уважение
и се потвърди решението в обжалваната му осъдителна част.
Във вторият отговор се счита въззивната жалба срещу допълнителното решение
също за неоснователна, като се моли същата да се остави без уважение и се потвърди
обжалвания акт.
В отговора срещу частната въззивна жалба се счита същата за неоснователна, като
се моли да се остави без уважение и се оптвърди обжалвания акт.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за настоящото
2
производство.
Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното основно решение е връчено на жалбоподателя на 17.05.2021 г., а
въззивната жалба срещу него е постъпила по пощата на 31.05.2021 г. в предвидения
двуседмичен срок в закона за обжалване. Същият извод се отнася и за останалите два
съдебни акта след направената проверка. Жалбоподателят е надлежна страна, жалбите са
срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове. Ето защо, следва да се пристъпи
към обсъждане на наведените оплаквания.
По делото са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 и
чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.327 от ТЗ.
Ищецът Р.* ЕАД моли да се осъди ответника Т.С.Г. ЕООД да му заплати сумата
32 356,12 лв.главница, представляваща обща стойност за продадени и незаплатени
строителни материали по подробно описани в исковата молба фактури – 62 бр. фактури и 2
кредитни известия, сумата 3 175,55 лв. мораторна лихва, представляваща сбор от
дължимите лихви по всяка една фактура от деня, следващ датата на издаване на всяка една
фактура, до 12.06.2019 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното
изплащане.
Позовава се на търговски отношения с ответника за периода м.04.-м.09.2018 г.,
през който период продал на ответника строителни материали по издадените фактури,
стоките били получени от ответника лично или чрез неговия баща, или шофьор, не било
извършено плащане от купувача за получените стоки. Поради това завежда исковата молба
на 12.06.2019 г.
Ответникът оспорва исковите претенции. Посочва, че е заплатил закупените от
него стоки и е погасил задълженията си, както следва: на 13.08.2019 г. е заплатена сумата
18 039,08 лв. съгласно сключено споразумение, на 23.01.2020 г. е заплатена сумата от 14 317
лв. по банков път. Поради забавяне на плащанията от негова страна, било било образувано
търг.дело №466/2019 г. по описа на ПОС. Тъй като страните желаели да уредят
отношенията си доброволно, сключили споразумение заедно с трето лице, вследствие на
което била преведена на ищеца първата сума от 18 039,08 лв. Това споразумение не било
предоставено по делото, като вместо това пълномощникът на ищеца поискал постановяване
на неприсъствено решение, знаейки, че страните са в процес на доброволно уреждане на
спора, както и за доброволно изплащане и на остатъка от задължението близо 14 000 лв.
съгласно изпратен от него имейл. След издаване на неприсъственото решение веднага се
образувало изпълнително дело, по което вече било представено тристранното
споразумение, без да са редуцирани разноските /да бъдат за тяхна сметка или да се намалят с
платената парична сума/ и лихвите, наложени са възбрани върху недвижими имоти. Това
3
наложило веднага да преведе остатъка от дължимата сума 14 317,09 лв.
Съдът е приел, че претендираната главница е погасена с двете плащания на
13.08.2019 г. и на 23.01.2020 г., че това е станало след завеждане на делото на 12.06.2019 г. и
тъй като няма оттегляне или отказ от иска в тази му част, го е отхвърлил, като
неоснователен. Съдебното решение в тази част е влязло в сила, като необжалвано.
Основният спор, повдигнат във въззивното производство е относно дължимостта на лихва
за забавено плащане при наличието на сключено тристранно споразумение.
Видно от споразумението от 13.08.2019 г., в него участват три страни – ищецът,
ответникът и третото лице А.* ЕООД. В споразумението се съдържа установителна част.
Посочено е, че третото лице А.* ЕООД дължи на ответника сумата 18 039,08 лв., като с
оглед забава на плащанията е образувано ч.гр.д.№233/28.12.2018 г. пред ПРС. От друга
страна ответникът има задължения към ищеца по конкретно издадени и описани фактури за
периода 17.04.2018 г. – 30.08.2018 г. в същия размер 18 039,03 лв., като с оглед забава в
плащанията е заведено търг.дело №466/2019 г. на ПОС. Страните се споразумяват третото
лице да заплати на ищеца посочената сума, като с плащането на тази сума от третото лице
на ищеца, той ще счита за погасени задълженията на ответника по конкретно посочените
фактури на обща стойност 18 039,08 лв. Съгласно т.1.2, страните ще считат за изцяло
уредени отношенията по-между им и никоя от тях няма да има финансови претенции.
Страните се съгласяват, че разноските, направени в рамките на посочените по-горе съдебни
производства, остават за тях така, както са ги направили. Съгласно т.1.3, след извършване на
плащането ответникът ще обезсили издадената заповед за обезпечение спрямо третото лице,
няма да претендира за допълнителни суми, извършени в съдебно, изпълнително и
др.производства, включващи адвокатски хонорар, съдебно-деловодни разноски, такси по
изпълнителното производство и др., няма претенции за лихви относно забавеното плащане
от страна срещу третото лице.
Със споразумението се урежда сумата 18 039,03 лв. между страните по него по
повод две групи възникнали правоотношения – първата, между ответника и третото лице,
втората между ищеца и ответника, като се приема, че с плащането на сумата по уговорения
начин ищецът ще счита за погасени задълженията на ответника по конкретно посочените
фактури. Установява се, че сумата представлява сбор на главниците по тези фактури.
Страните са се съгласили да нямат финансови претенции и, че ще считат за уредени изцяло
отношенията по-между им.
В същото време в т.1.3 следва изрично уреждане на отношенията между ответника
и третото лице за разноски и претенции за лихви, като е прието, че няма да се претендират.
Изрично уреждане на отношенията между ищеца и ответника по смисъла на изразеното в
т.1.3 не е уговорено. Уредената сума между тях е за част от претендираната главница по
настоящото дело – част от описаните фактури с размер 18 039,03 лв., която сума касае
главниците в посочените фактури. Самият ответник в становището си срещу исковете
признава това обстоятелство, както и твърди, че са продължили преговорите за остатъка от
дължимата сума.
4
При така направените констатации следва да се приеме, че волята на страните в
настоящото производство по втората група правоотношения се отнася до главницата в
размер на 18 039,03 лв. За тази сума трите страни са се съгласили да нямат никакви
финансови претенции, за разлика от уговорките между страните по първата група
правоотношения - между ответника и третото лице. Т.1.2 се отнася до трите страни във
връзка с главниците по двете правоотношения в установителната част и т.1.1. Т.1.3 се
отнася до правоотношенията между ответника и третото лице относно разноски и законна
лихва. Липсва уреждане по тези въпроси между настоящите страни. Ето защо и имайки
предвид, че в споразумението има разграничаване на главница, лихви и разноски по делата
по посочения начин, че същото не се отняса до пълния предявен размер по настоящото дело,
следва извод, че лихвата за забавено плащане е дължима. При положение, че е налице
писмено споразумение, договорни съглашения за други, различни от споразумението,
уговорки, не могат да се установяват със свидетели, както и не може със свидетелски
показания да се опровергава съдържанието на частен документ, какъвто характер притежава
процесното споразумение.
Ето защо, лихва на забава върху главницата по всяка една фактура е дължима,
считано от деня, следващ датата на издаване на всяка една фактура, до 12.06.2019 г. – датата
на завеждане на исковата молба в съда. До този извод е достигнал и окръжният съд, като е
уважил претенцията на ищеца за сумата от 3 175,55 лв. в съответствие със заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Затова обжалваното решение в частта му за мораторна
лихва в размер на 3 175,55 лв. следва да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба се отнася до допълнително решение №260226 от
27.05.2021 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати законната лихва върху сумата от
32 356,12 лв. с ДДС, начиная от датата на завеждане на исковата молба 12.06.2019 г. до
окончателното и плащане, както и до допуснатата с него поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решение №260166 от 19.04.2021 г. досежно индивидуализиращи
белези на ищеца - ЕИК, седалище и адрес на управление, съдебен адрес, както и досежно
изписаната дата 12.01.2019 г. на стр.12, ред 33, която следва да се чете 12.06.2019 г.
Установява се от исковата молба, че ищецът е претендирал и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
сумата, поради което тази претенция не е нововъдена и не представлява ново искане. Към
12.06.2019 г., когато е предявена настоящата искова молба главницата не е била погасена.
Сумата от 18 039,08 лв. е погасена на 13.08.2019 г., а остатъкът от главницата 14 317 лв. –
на 23.01.2020 г. До 13.08.2019 г. се дължи законна лихва върху пълния претендиран размер
главница, а след този момент и до 23.01.2020 г. – върху 14 317 лв. В тази връзка е поставена
задача на вещото лице за изчисление на размера, който съответно е 557,24 лв. за първия
период и 652,22 лв. за втория период.
С оглед гореизложеното обжалваното решение в тази част следва да се отмени, като
претенцията за законна лихва се уважи, както следва: 557,24 лв. върху главница от 32 356,12
лв. за периода 12.06.2019 г. до 13.08.2019 г., 652,22 лв. върху главница от 14 317 лв. за
5
периода 13.08.2019 г. – 23.01.2020 г.
В останалата част на решението се отстраняват очевидни фактически грешки, с
които не се променя волята на съда и формираната сила на пресъдено нещо с диспозитива
на решението. С тях се индивидуализира ищеца в съответствие с посочената
индивидуализация в исковата молба, както и крайния момент на дължимата лихва за
забавено плащане - 12.06.2019 г., датата на завеждане на исковата молба, който момент е
посочен в исковата молба и е от значение за изчислението на размера на претенцията.
Последната поправка съответства на посочените страница и ред от оригинала на съдебното
решение, съдържащ се по делото. Ето защо в тази част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззивната частна жалба се отнася до разноските, които не са изменени с
определение №261143 от 23.06.2021 г. Страните са представили списъци по чл.80 от ГПК,
както и документи, установяващи плащанията на посочените суми в списъците.
Разглеждайки ги, се установява следното:
Общата сума разноски за ищеца Р.* ЕАД по т.д.№466/2019, в.т.д.№51/2020, търг.д.
№255/2020 е 6 065,06 лв., като с оглед цената на исковите претенции не се установява
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца по последното
дело. Съразмерно уважената част се дължат 542,05 лв. от ответника.
Общата сума разноски на ответника по делата е 4 310,63 лв. Съразмерно
отхвърлената част му се дължат 3 925,38 лв. от ищеца.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като
се измени основното решение в частта му за разноските съобразно мотивната част.
Страните са направили претенции за присъждане на разноски за настоящото
въззивно производство, както и са отправили възражения за прекомерност на уговорените и
заплатени адвокатски възнаграждения от всяка една ответна страна. Ищецът е претендирал
сумата 800 лв. адвокатско възнаграждение, а ответникът 1 303,52 лв., включваща
адвокатско възнаграждение 1200 лв. и ДТ 103,52 лв. Възнагражденията са заплатени, но
същите са прекомерни съобразно обжалваемия интерес във въззивното производство
3 175,55 лв. С оглед резултата по делото, а именно потвърждаване на решението в
обжалваната му част за сумата от 3 175,55 лв., жалбоподателят дължи на ответника Р.* ЕАД
направените разноски за адвокатско възнаграждение 452,28 лв., изчислени на основание
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260166 от 19.04.2021 г. по търг.дело
№255/2020 по описа на О.С.П. в осъдителната му част, с която дружеството Т.С.Г. ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на Р.* ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3 175,55 лв.
6
мораторна лихва, представляваща сбор от дължими лихви по всяка една от фактурите,
предмет на делото, от деня, следващ деня на издаване на фактурата, до 12.06.2019 г.
ОТМЕНЯ постановеното допълнително решение №260226 от 27.05.2021 г. по
търг.дело №255/2020 по описа на О.С.П. в частта му , с която дружеството Т.С.Г. ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на Р.* ЕАД, ЕИК *********, законната лихва върху
сумата от 32 356,12 лв, от датата на завеждане на исковата молба 12.06.2019 г. до
окончателното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА дружеството Т.С.Г. ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Р.* ЕАД, ЕИК
*********, законната лихва за забавено плащане на главницата, а именно: сумата от 557,24
лв. върху главница от 32 356,12 лв. за периода 12.06.2019 г. до 13.08.2019 г., сумата от
652,22 лв. върху главница от 14 317 лв. за периода 13.08.2019 г. – 23.01.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното допълнително решение №260226 от 27.05.2021
г. по търг.дело №255/2020 по описа на О.С.П. в частта му, с която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка.
ОТМЕНЯ определение №261143 от 23.06.2021 г. по търг.дело №255/2020 по описа
на О.С.П., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение
№260166 от 19.04.2021 г. по търг.дело №255/2020 по описа на О.С.П. в частта му за
разноските, инкорпорирано във въззивната жалба срещу това решение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното решение №260166 от 19.04.2021 г. по търг.дело
№255/2020 по описа на О.С.П. в частта му за разноските, както следва:
Осъжда Т.С.Г. ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Р.* ЕАД, ЕИК *********,
направените разноски в размер на 542,05 лв. съразмерно уважената част на исковата молба.
Осъжда Р.* ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Т.С.Г. ЕООД, ЕИК *********,
направените разноски в размер на 3 925,38 лв. съразмерно отхвърлената част на исковата
молба.
Осъжда Т.С.Г. ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Р.* ЕАД, ЕИК *********,
разноски в размер на 452,28 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7