Решение по дело №116/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260097
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 14 май 2024 г.)
Съдия: Георги Гочев
Дело: 20205600900116
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д    Х  А  С  К  О  В  О

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

       27.VII.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Окръжен съд-Хасково на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, открито заседание, граждански състав:

                                                             Председател  :  Г. Гочев

при секретар-протоколиста Румяна Гигелова като разгледа докладваното от председателя търговско дело №116/2020 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХХII, чл.365 и сл. от ГПК

 

Обстоятелства по иска

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Коин консулт“ ООД,ЕИК****,съдебен адрес *** **** против Д.Т.Д.,ЕГН:**********,*** за изплащане на главница от 78 238.92 лв. дължимо възнаграждение по консултантски договор от 08.V.2015 г. и 20 000 лв. част от дължима законна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД в общ размер от 35 431.74 лв. за периода 10.I.2016 г. до 26.VI.2020 г. върху главницата.

По искане на ищецът и на основание чл.214 от ГПК в съдебно заседание от 28.VI.2021 г. е допуснато изменение на иска относно претенцията за главница,която се увеличава от предявения размер 20 000 лева на 35 431.32 лева за периода 10.I.2016 г. до 26.VI.2020 г. върху главницата от 78 238.92 лв

За да обоснове предявените искания ищецът твърди,че съобразно договор за прехвърляне на вземане от 11.02.2020г. притежаваните от „Омега груп консултинг" ЕООД,ЕИК **** вземания от Д.Т.Д. ,ЕГН **********, произтичащи от консултантски договор от 08.05.2015г.  са прехвърлени на Коин консулт" ЕООД, за което длъжникът писмено е уведомен с получено от него уведомление от 11.02.2020.

Ищецът твърди,че била надлежно връчена покана за плащане от 24.02.2020г., ведно с уведомление за прехвърляне на вземане от „Омега груп консултинг" ЕООД към „Коин консулт" ООД по отношение на вземанията на първото дружество от Д.Т.Д., съобразно приложената разписка и извлечението от сайта на куриерската фирма, касаещо движението на пратката. Връчването на пратката се удостоверявало и от подписана от Д.Д. обратна разписка от 26.02.2020г.Уведомлението за прехвърляне на вземане с дата 11.02.2020г. било изпратено и връчено на ответника с покана от 24.02.2020г.,което по никакъв начин не опорочавало извършеното действие от страна на цесионера. Изявлението за прехвърленото вземане било направено от цедента към Д.Д. и връчването му от цесионера не опорочавало факта на уведомяването на длъжника, доколкото самото уведомление изхождало от цедента. Ищецът твърди,че даже и длъжникът да не е бил надлежно уведомен за цесията с връчената на 26.02.2020г. покана за плащане, ведно с уведомлението за прехвърляне на вземане от 11.02.2020г., то съгласно Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г, ТК, доколкото според чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на длъжника и третите  лица цесията произвеждала действие от момента на нейното съобщение. Неизпълнението  не се отразявало на действителността на договора за песия, а водело до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.

Длъжникът се считал за уведомен за прехвърленото вземане с получаване на препис от исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото търговско дело № 116/2020г.

Ищецът твърди,че ирелевантни в случая се явяват вътрешните отношения между цедента и цесионера, процесния договор за цесия бил действителен и пораждал действие, а и длъжникът и ответник не можел да оспорва действителността на договора за цесия.

По силата на консултантски договор от 08.05.2015г. Д.Т.Д. е възложил на „Омега груп консултинг" ЕООД изготвянето на бизнес план според условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. Така изготвеният от това дружество бизнес план е предаден на Д.Т.Д. с приемо-предавателен протокол от 05.06.2015г. като е послужил при кандидатстване за подпомагане на проект за Реконструкция на обект за отглеждане на животни, по която програма длъжника е бил одобрен като бенефициент.

Ищецът твърди,че на 07.06.2016г. между Д.Т.Д., от една страна, в качеството си на бенефициент, и Държавен фонд „Земеделие", от друга страна, в качеството му на бенефициер, е сключен Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ под подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно Приложение към Договор за отпускане на безвъзмездна помощ № ****одобрените разходи по проекта възлизат на 1 303 980, 18 лева

Полагащото се на „Омега груп консултинг“ ЕООД възнаграждение, съгласно чл. 8. ал. 1 от консултантския договор, било 5% от разходите за допустимите инвестиции по проекта и възлизало на 65 199,01 лева без ДДС или 78 238,92 лева с ДДС.

Дължимата към дружеството сума е следвало да бъде заплатена в срок до 3 дни след получаване на официално съобщение за одобрение на проекта от Разплащателната агенция.

С връчено на 27.02.2020г. Уведомление за прехвърляне на вземане от 11.02.2020г., удостоверяващо се от приложената към него обратна разписка, препис от товарителница за изпратена пратка и извлечение от платформата за проследяване на пратка от куриерите, Д.Т.Д. е надлежно уведомен за сторената цесия и е поканен с покана от 24.02.2020г. да погаси дължимите към цесионера Коин консулт" ООД суми.

Въпреки настъпилия на 10.01.2016г. падеж, както и въпреки уведомяването за сторената цесия и отправените от страна на „Коин консулт" ООД покани, плащане на задължението не е извършено и към настоящия момент по какъвто и да е начин.

С оглед на гореизложеното Д.Т.Д. дължи на осн. чл. 86 от ЗЗД законна лихва за забава, изчислена за периода от 10.01.2016г. до 26.06.2020г. върху сумата от 78 238,92 лева,възлизаща на 35 431,74 лева

Ищецът сочи,че общият размер на сумите, дължими от Д.Т.Д. на „Коин консулт" ООД, възлизали на 113 670,66 лева Въпреки отправените до длъжника покани, тези задължения не били погасени. 

Ищецът извежда и че задължението по процесния договор се потвърждава и от обстоятелството, че в т. 7 от Приложение № 1 към Договор за отпускане на безвъзмездна помощ № ****изготвянето на бизнес план е включено като одобрен разход и негов изпълнител е именно „Омега груп консултинг“ ЕООД.

 

               Ответникът Д.Т.Д. посочва,че предявените искове са недопустими, като непредявени от лице с правен интерес. Коин Консулт" ООД не притежавало надлежна легитимация, доколкото не е в правоотношение с ответника

На Д.Т.Д. не било надлежно съобщено за така направената цесия.Към исковата молба били представени Уведомление от 11.02.2020 г., Покана от 24.02.2020 г. и Покана от 02.03.2020 г., както и Електронно изявление от 24.02.2020 г. между Е.Г. и служител на Еконт Експрес. Видно от изявлението са предадени суми и пратки, като са посочени четири броя номера на пратки.

Една от пратките действително е за адрес, сходен с този на ответника, но нямало данни за кого е била предназначени пратката, нито какво е било съдържанието й.

Уведомлението било с дата 11.02.2020 г. В тази връзка не става ясно защо то е било изпратено едва на 24.02.2020 г., каквото е твърдението на ищеца.

В приложената обратна разписка също нямало данни какво е било изпращано към отвеника.Видно от приложената обратна разписка, същата е издадена на 26.02.2020 г., 08:15:00 часа. Представена е и справка от системата на куриера за движение на пратка с № *********, която обаче съществено се различава от посочената дата и час на доставена. Според представената справка е доставена на 27.02.2020 г. в 09:07 часа.

Ответникът визира,че видно от приложените към исковата молба документи една от Поканите е с дата именно 24.02.2020 г. Тази покана е била получена от него на 26.02.2020 г., а не както се твърди от ишеца. че с пратката с било изпратено уведомлението за сключена несия.

 Уведомлението за прехвърляне на вземания било подписано от представител на „Омега Груп Консултинг" ЕООД. От друга страна във всички документи към исковата молба, целящи да удостоверят изпращане на същото уведомление, е видно, че изхождат от Е.Г.. В обратната разписка дори е посочен адрес, а именно ул. ****. Видно от исковата молба Е.Г. бил юрисконсулт на „Коин Консулт" ООД, а адресът на управление на ищеца съвпада с посочения адрес в обратната разписка.

Ответникът посочва,че поради изложеното учудване будело защо уведомление, изхождащо от цедента, му е изпратено от песионера и то близо две седмици след подписването му

С приложените документи за връчване на пратки всъщност ответникът е получил покана за плащане от 24.02.2020 г., а не уведомление за цесия.

               Д.Д. сочи,че съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Практиката на ВКС допускала възможността цедентьт да овласти цесионера за изпращане на уведомление от негово име, но в представения Договор за цесия няма такава клауза, а и такива твърдения не били наведени от ищеца.

Поради това ответникът извежда,че не е налице надлежно уведомяване и ищецът нямал легитимация за предявяване на исковете,поради което се иска отхвърлянето им като недопустими.

Д.Д. сочи и че представеният договор за цесия не е пълен и в тази връзка било невъзможно да се прецени дали няма основания за обявяване на договора за цесия за нищожен.

В чл. 1, ал. 2 от Договора е уговорено, че вземанията се прехвърлят срещу цена, посочена в Приложение № 1, представляваща неразделна част от този Договор. От това следвало, че по своя характер песията е била възмездна. Цитираното Приложение обаче не е било представено на с исковата молба и в тази връзка е налице абсолютна невъзможност да се определени дали уговорените в същото приложение клаузи не попадат в хипотезата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът твърди,че практиката на ВКС приемала нееквивалентността на престациите,като  нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в редица решения, както и в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1 /2009 г. на ОСТК на ВКС, противоречие с добрите нрави било налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл процесният договор за цесия, който е сключен като възмезден, следва да бъде преценен доколко накърнява или не добрите нрави.

Ответникът извежда,че в случай на установяване след представяне на надлежни документи, че Договорът за цесия е сключен в нарушение на добрите нрави, то се прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Д.Д. сочи и че договора за цесия е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД поради невъзможен предмет.

Според правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал. Съгласно трайно установената практика на ВКС от това следва, че съществуването на вземането е условие за действителност на договора за цесия.Този извод следвал и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание,така прието и в Решение 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. М 3871 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Ответникът  надлежно изпълнил всички свои задължения по Консултантския договор от 08.05.2020 г., сключен със „Омега Груп Консултинг“ ЕООД.

Ответникът поради това иска да се обяви договора за цесия за нищожен, доколкото с него са прехвърлени права, които не са съществували в патримониума на цедента към датата на подписване на процесния договор.

В условията на евентуалност Д. иска в случай, че съдът установи, че само част от неговите твърдения са доказани, то тогава да иска се обяви договора за цесия за частично недействителен.

 

Д.Д. взема становище по основателността на предявените искова,които били изцяло неоснователни.

Същият посочва,че и  да се приемело, че е бил надлежно уведомен за сключения между „Омега Груп Консултинг“ ЕООД и „Коин Консулт“ ООД Договор за прехвърляне на вземания и че същият не е нищожен, то следвало да се вземат предвид всички възражения във връзка с Консултантски договор от 08.05.2015 г. срещу цедента.

Съгласно сключения договор между „Омега Груп Консултинг“ ЕООД, в качеството си на изпълнител, и ответникът, в качеството си на възложител, последният се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 5 % за разходите за допустимите инвестиции по проекта, платими в цялост при одобрение на проекта, в срок до 3 дни след получаване на официално съобщение за одобрение на проекта от Разплащателната агенция (Държавен Фонд Земеделие).

Предвид получено съобщение за одобрение и сключен на 07.01.2016 г. Договор между Д. и Държавен фонд Земеделие за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, ответникът се е срещнал с управителя и едноличен собственик на капитала на "Омега груп консултинг" ЕООД М. С. Ш. във връзка с погасяване на задълженията му. На срещата г-н М. С. Ш. изказал притеснения възнаграждението по договора да се плати съгласно уговорения в него начин, доколкото банковата сметка на дружеството е била запорирана, като било направено настоятелно искане плащанията да се осъществят в брой.

Предвид уговорката между страните по консултантския договор и проведената в последствие среща Д. е започнал изплащане на договореното възнаграждение..В присъствието на М. Д. П., земеделски производител, и П.  Д.   П.,   Д.   е   предал  на  управителя   и   едноличен собственик на капитала на  "Омега груп консултинг“ ЕООД М. С. Ш. 6 000 лв. в брой в началото на 2016   г.   Двамата   свидетели   на  предаването   на   сумата  са   били   на  място,   доколкото това дружество е изготвяло и за тях бизнес планове и  същите  при  същите  обстоятелства са плащали възнаграждения по  сходни консултантски договори.

В присъствието на Х. В. В., земеделски производител,ответникът заплатил сума на М. С. Ш., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството  в общ размер на 20 000 лв. на три транша: 2 вноски по 8 000 лв. и една вноска от  4 000 лв.,сумите  предадени през 2016 г.

Д. посочва и че не на последно място в присъствието на Д. В. К., в дома му, през 2016 г. четири пъти е предавала суми на М. С. Ш., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството в общ размер на 30 000 лв. - два пъти по 7 000 лв. и 2 пъти по 8 000 лв

Ответникът твърди,че след договорка с М. С. Ш., в началото на 2017 г. ответникът продължил изпращането на сумите по банков път на майката на М., А.Х.Ш.. Първият трансфер е направен на 09.02.2017 г. в размер на 2 000 лева,а вторият на 08.08.2017 г. в размер на 5 000 лв. За тези преводи имало представени по делото месечни извлечения от банковата сметка на Д. в „Банка ДСК“ ЕАД  към 31.08.2017 г. и към 28.02.2017 г.

По този начин ответникът изплатил на "Омега груп консултинг“ ЕООА сумата от 63 000 лв. покриваща изцяло търсения размер на претенцията, посочената в исковата молба.

Ищецът претендирал и начислен данък добавена стойност в размер на 13 039,91 лв.В тази връзка Д. извежда,че приложените документи и данни в исковата молба нямало информация за издадена фактура за процесното възнаграждение, в която такъв данък да е начислен.

Д. по повод на усвояване на сумите, отпуснати по Договора с Държавен фонд Земеделие, многократно е изисквал издаването на първичен счетоводен документ, но доколкото такова издаване е отказано, и към момента ответникът не е получил и дължимата му от страна на ДФЗ сума за изработка на проекта.

Ответникът твърди,че съгласно чл. 113, ал. 1 във връзка с чл. 4 от Закона за ДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката. Предвид наведените от ищеца твърдения и представени документи, а именно Приемо — предавателен протокол от 05.06.2015 г., удостоверяващ предаването на бизнес плана (извършената доставка на услуга), „Омега груп консултинг“ ЕООД е следвало да издаде надлежен счетоводен документ не по — късно от 10.06.2015 г.

Такъв обаче не е бил издаден и представен на Д. въпреки множеството искания.Поради това и ответникът търпял реални врели в размер на уговореното и платено възнаграждение, доколкото същото е признат разход по плана за държавно подпомагане, но не е било усвоено от него поради неиздаването на фактура от „Омега консултинг груп“ ЕООД.

Ответникът извежда,че такава фактура не е била издадена, нито заведена в дневниците за продажби на това дружество,поради което и  не се дължи и претендирания в исковата молба данък добавена стойност.

Д. сочи и че предвид исканията от страна на представляващия „Омега груп консултинг  ЕООД за заплащане на възнаграждението в брой или чрез превод по сметка на майката на собственика му, било твърде вероятно, това възнаграждение изобщо да не е заведено като приход от това дружество.Следователно то не е начислило, нито е платило данък добавена стойност, който е цедирал и който се претендира по делото.

Д.Д. посочва и че надлежността на изпълнение на задължението  му за заплащане на възнаграждение следвала и от факта, че за повече от 4 години, а именно от датата на падежа 10.01.2016 г. до датата на сключения договор за прехвърляне на вземания от 11.02.2020 г. цедентът не потърсил своето вземане по никакъв начин Сумата била в  значителен размер и житейската логика изисквала  всяко дружество, особено такова, платило повече от 13 000 данък, да се заинтересува от възнаграждението, което очаква да получи. Ответникът твърди,че за тези 4 години не е бил търсен за заплащане на сумата, доколкото същата е била платена изцяло много преди да се сключи договора за цесия.

Съобразно изложените доводи и възражения Д.Д. твърди,че е изпълнил своите задължения, заплащайки на изпълнителя по Консултантския договор съответното уговорено възнаграждение.

Последващото    прехвърляне    на    вземания,    които    не    съществуват било недопустимо.   доколкото   правото   за   получаването   на   възнаграждение   е   било погасено с акта на изпълнение от ответника.

Частично предявения обективно съединен иск за лихва, дължима в периода от 10.01.2016 г. до 26.06.2020 г. поради изложеното също бил недопустим, респективно неоснователен.

 

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.99 вр. с чл.258 и вр. с  чл.79  от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът упражнява защита по същество,като обективира правоизключващите възражения за нищожност на договора за цесия на основание чл.26 ал.I и II от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и невъзможен предмет,правопогасяващите възражения за плащане на вземането по консултантския договор от ответника и че същия не е страна по договора за цесия.

 

Обстоятелства по делото

 

               На 08.V.2015 г. е сключен консултански договор по силата на който Д.Д.,като земеделски производител възлага на „Омега груп консултинг“ ЕООД като консултант изготвяне на бизнес план според условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1“ Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. относно подпомагане проект за реконструкция на обект за отглеждане на животни.

               В чл.3 т.1 земеделския производител се задължава да гарантира и заплати на консултанта уговореното възнаграждение,което е уредено и като право на консултанта по чл.5 т.1.

               Въпросното възнаграждение според чл.8 възлиза на 5% от разходите за допустимите инвестиции по проекта-100 процента при одобрение на проекта от Разплащателната агенция,в срок до три дни след получаване на официално съобщение за одобрение на проекта обект на договора,като сумите са без ДДС.Предвидено е плащането да стане по банков път по сметка на изпълнителя.

               В чл.9 ал.II от договора е изведена и отговорността на възложителя-при забава на изплащане на уговореното възнаграждение с дължи неустойка за забава от 0.1% дневно от дължимата сума за всеки просрочен ден.

               Представен е по делото приемо-предавателен протокол от 05.VI.2015 г. според който на същата дата в гр.** косултантът предава на възложителя изготвен бизнес план,приет по делото.

               Съобразно договор от 07.I.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1“ Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Държавен фонд „Земеделие“ и Д.Д. фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ за изпълнението на одобрен проект „Реконструкция на овчарник и закупуване на земеделска техника в размер на 912 786.12 лева,представляваща  до 70% от признатите и реално извършени разходи.

               Със заповед №****Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ ** одобрява за финансиране заявлението на Д.Д. относно процесния проект на стойност от 1 380 207.80 лева,одобрени раходи 1 303 980.17 лева,субсидия 912 786.12 лева.

От фонда е изпратено уведомително писмо от 30.ХII.2015 г. за одобрението до Д.Д..

 

               С договор от 11.II.2020 г. „Омега консултинг груп“ ЕООД прехвърля вземането си спрямо Д.Д. в размер на 78 238.81 лева дължими по консултантнския договор от 08.V.2015 г. на „Коин консулт“ ЕООД на цена посочена в приложение №1,неразделна част от договора,като цесионера следва да извести длъжника за цесията.

               Съобразно приложение №1 към този договор вземанията се прехвърлят срещу сумата от 50 000 лева,платими в три дневен срок.Според извлечение от сметката на „Коин консулт“ ООД  в графа други разходи за месец февруари 2016 г. са отразени 50 000 лв.

               Представено е уведомление за прехвърляне на вземането от 11.II.2020 г. от „Омега груп консултинг“ ЕООД адресирано до длъжника Д.,приета пратката от Еконт,адресирана до гр.Любимец,ул.“Хаджи Д.“ №38,връчена на същия адрес на Д.Д. на 26.II.2020 г.

               Приета е по делото покана за плащане от ищецът до ответника по отношение на така изведената цесия с дата на съставяне 02.III.2020 г.

               Съобразно месечни извлечения по разплащателната сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД на 09.II.2017 г. същият е превел по сметка на А.Х.Ш. сумата от 2 000 лв.  и на 08.VIII.2017 г. сумата от 5 000 лева.

               Видно от договор от 27.ХII.2016 г. „Еко пауър 2009“ ЕООД, ЕИК****,**,представлявана от Х. С. Ш. предоставя на Д.Д. 18 000 лева заем за срок от две години,следо което сумата следва да се върне.Заема следва да се предостави на заемателя по банковата път или в брой. По банкова сметка *** Д. е преведена сумата от 18000 лева на 29.ХII.2016 г. с получател Д. и основание плащане по договор за заем.

               Съобразно справка до ТДНАП-Хасково от ответника,горния заем от 18 000 лв. е получен от него на 01.I.2017 г.,отразено е връщане на същия-9000 лева на 31.VII.2018 г. и 9000 лв. на 30.VII.2018 г.

               Приетата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Д.К. извежда,че липсва счетоводно отразяване на вземането на земеделския производител Д.,възникнало по силата на процесния консултантски договор от 08.V.2015 г. в счетоводството на „Омега груп консултинг“ ЕООД,няма и счетоводно начисляване на ДДС по този договор.Вещото лице посочва,че няма издаден първичен счетоводен  документ по този договор,няма и счетоводни записвания за отписване на задължението по договора.В счетоводството на дружеството няма записвания породени от договора за прехвърляне на вземане от 11.II.2020 г. между „Омега груп консултинг“ ЕООД и „Коин консулт“ ООД.

               Експертизата установява,че  в счетоводството на „Коин консулт“ ООД е отразена обсъдената цесия – 78 238.91 лева по дебита на сметка 498/други дебитори/,аналитично под номер 196 за „Омега консултинг груп“ ЕООД-длъжник Д.Д..Цената на прехвърлянето на задължението от 50 000 лева е отразена по кредита на сметка 499/други кредитори/.Разликата от 28 238.81 лева,съставляваща възнаграждението на цесионера била счетоводно отразена в сметка 7513-приходи за бъдещи периоди.

 

               Свидетелят Д. В. К. установи,че познава ответника Д.,така и М. Ш..Последният искал да развира бизнес в района на гр.Любимец,имал спечелени четири проекта,като поискал свидетелят да им движи нещата в този район.Ответникът и Д. били приятели от студенти,после работили заедно по някои проекти,поддържали и приятелски отношения.Представляваната от М. Ш. „Омега груп консултинг“ сключила договор с Д.,с който той спечелил проект пред фонд „Земеделие“,който бил одобрен и изпълнен на стойност около 1 300 000,1 400 000 лева.Консултантските фирми взимали обикновено между 3 и 5%. Фирмата се представлявала от М. Ш. или сестра му,като дори Д. им водел клиенти за подобни проекти.

               Тези представители предпочитали за изготвения договор  с Д. да се разплащат на ръка.В периода март-юни 2016 г. били извършени три или четири плащания от страна на Д. на консултантската фирма,на които присъствал и свидетеля.Първото плащане по процесния консултантски договор било за 7 или 8 хиляди лева в гр.Любимец.За останалите разплащания свидетелят не може да си спомни,тъй-като присъствал и на разплащания с други клиенти на фирмата.Конкретно свидетелят посочи разплащане направено в кафете в гр.**,в студенски град,в близост до жилищата на Ш. и на Д.,които живеели в различни входове на жилищен блок.Там се предали пак седем или осем хиляди лева на Х. Ш.,тъй-като свидетелят разбрал от Д.,че такава им била уговорката с Ш..Свидетелят лично не бил броил парите.Според него така били предадени на четири пъти около 25 – 30 хиляди лева.Д. не искал разписки за предаденените суми

               Свидетелят Х. В. В. посочи,че знае за проекта на Д.,че има договор с фирмата на М. Ш.,както и че този проект е успешен и е финансиран от земеделския фонд.Разплащането за консултантския договор ставала на траншове.През месец януари  2016 г. Д. предал на Ш. 4 000 лева-две пачки по 2 000 лева,в края на месец март свидетелят и Д. били в гр.**,където ответникът предал на М. Ш. в кафене до блока на Ш. 8 000 лева.Свидетелят видял пачка от 5 000 лв. и другите банкноти били по 100 лева,които Ш. преброил.За сумите нямало разписки,като свидетелят предполага поради близостта на Ш. и Д..Освен това ответникът очаквал издаването и на фактура.Имало даване на пари още веднъж.И трите пъти сумите били предавани  в гр.**,като общата сума възлизала на 20 000 лева.Свидетелят знаел,че тези плащания са за процесния проект,тъй-като по пътя до ** обсъждали темата с Д.,а и с Ш. се говорело за този проект,че трябвало от такъв за кози да стане проект за крави.

 

Правни съображения

 

               Предявените обективно съединени осъдителни искове са основателни и следва да се уважат.В хода на производството ищецът проведе пълно и главно доказване,че е носител на субективните права,заявени за защита в исковата молба.Същевременно ответникът не установи отправените възражения против исковете,поради което и същите останаха само като тези.

               Няма спор по делото,че ответникът Д.Д.,действащ като земеделски производител е възложител по обсъдения по-горе консултански договор/всъщност договор за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД/, а третото лице,участник в настоящия процес „Омега груп консултинг“ ЕООД е изпълнител.Извежда се от доказателствата по делото,без да има също така и спор,че дружеството е изпълнило точно поетото задължение,представило е на земеделския производител изготвен бизнес план в уговорените срокове.Въз основа на този план Д. е сключил договор с Държавен фонд“Земеделие“ от 07.I.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1“ Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Държавен фонд „Земеделие“ за изпълнението на одобрен проект „Реконструкция на овчарник и закупуване на земеделска техника в размер на 912 786.12 лева,представляваща  до 70% от признатите и реално извършени разходи.Част от фактическия състав е и заповед №****Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ ** одобрява за финансиране заявлението на Д.Д. относно процесния проект на стойност от 1 380 207.80 лева,одобрени раходи 1 303 980.17 лева,субсидия 912 786.12 лева.

               Няма спор между страните относно размер на възнаграждението, дължимо от възложителя на изпълнителя,както и че по изпълнението на този договор няма възражения.Предвид това и съобразно доказателствата по делото може да се приеме,че третото лице помагач в настоящото производство „Омега груп консултинг“ ЕООД е изпълнило точно,съобразно зададените параметри поетите си задължения по консултанския договор по чл.1 от същия,което е довело и до възникване на правоотношенията с Държавен фонд „Земеделие“ от страна на Д..Проекта на същия е одобрен и е финансиран.Поради това за него е възникнало задължението да заплати възнаграждението на изпълнителя по чл.3 т.1 в размер по чл.8 ал.I /5% от допустимите инвестиции по одобрения проект/ в тридневен срок от получаване на официалното съобщение за одобрение на процесния проект.Допустимите инвестиции по одобрения проект възлизат на 1 303 980.17 лева или Д. дължи по договора сумата от 78 238.92 лева с ДДС.Фактическия състав за заплащане на това възнаграждение предвид на изложеното е осъществен.Ответникът не спори,че падежа е настъпил на 10.I.2016 г.

               Основния спорен момент по отношение на този консултански договор е погасяването на  следващото се на „Омега груп консултинг“ възнаграждение.Според съда Д.Д. не успя да докаже правопогасяващите си възражения в тази насока,че същият надлежно е изпълнил договорното си задължение.

               Начина на изпълнение в консултанския договор от 08.V.2015 г. на задължението на Д. е ясно очертан в чл.8 ал.IV –плащането се извършва само по банков път и по конкретно визирана банкова сметка.***ости за погасяване на възникналия дълг.Следователно за да има надлежно плащане на възникналото задължение,то коректното и договорно изведено поведение на длъжника изисква превеждане на сумата по задължението да стане съобразно тази уговорка – по банков път и то по посочената пак в договора банкова сметка.***рат такива,които да извеждат заплащане чрез този способ.Същевременно няма и промяна  в постигнатата договорка в тази насока чрез съвпадане на волите на страните за осъществяване плащането по друг начин чрез сключване на анекс например,който да измени основния договор относно начина на плащане на дължимото от земеделския производител.

               Ответникът твърди,че представители на „Омега груп консултинг“ ЕООД поискали дължимата сума по процесния договор да бъде заплатена чрез предаване на сумите на ръка,като изтъкнали съображения относно наложен запор на сметките на това дружество.По същество Д. по този начин извежда промяна в условията на консултанския договор относно начина на плащане по искане на другата страна.

               Такава промяна обаче не се установи по делото.Освен твърденията на ответника по делото разпитаните свидетели също посочиха,че представителите на дружеството поискали изплащането на задължението на Д. да се осъществи  в брой.По този начин обаче не може да извежда изменение на писмени договори,в които страната ползваща свидетелите е участвала,предвид забраната на чл.164 ал.I т.5 от ГПК. В случая Д. чрез посочените от него свидетели се стреми да установи изменение на консултанския договор в частта относно начина на плащане-вместо по банков път-чрез плащане в брой.В случая се касае за диспозитивен документ,какъвто е обсъждания договор.Волята на страните при установяването на правоотношението е била клаузите на същото да са уредени писмено.Тази воля относно писменото начало на уреждане на отношениято им следва да се предполага и за промяната в някои клаузи,вкл. и на тази за реда и начина на плащане на задължението по чл.8 от консултанския договор.

В случая и насрещната страна-ищцовото дружество изрично се е противопоставило на ползването на свидетелски показания относно установяване начина на плащане на задължението и на самото плащане по консултанския договор/л.234 от делото/,поради което не е изведена хипотезата на чл.164 ал.II от ГПК.

               Ето защо не може да се приеме за доказано,че задължението за плащане от страна на Д. по консултанския договор е трансформирано от плащане по банков път в такова в брой.Следователно за да изпълни точно задължението си Д. е следвало да осъществи плащането по реда на чл.8 ал.IV от консултанския договор. В случая не е изпълнена хипотезата на чл.75 ал.III от ЗЗД,която извежда,че задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.Всеки друг начин на престиране от друга страна е ненадлежен,освен ако не е одобрен от кредитора.Такова съгласие обаче няма доказано по делото.

               Идентично е положението с доказването на твърдените от ответника плащания в брой на задължението му към „Омега груп консултинг“ ЕООД,за които се ангажираха разпитаните по делото двама свидетели.Консултанския договор е с предмет отношения ,които са над 5 000 лева и съставлява писмен акт.Чл.164 ал.I т.4 от ГПК не допуска доказване на погасяване на парични задължения,установени с писмен акт чрез свидетели.Предвид на тази законова забрана не може да се установи надлежно престиране от страна на Д. на възникналото му задължение по консултанския договор  в полза на кредитора „Омега груп консултинг“ ЕООД.Такова изпълнение на задължението съборазно рамките на договора би било единствено плащане по банков път от страна на Д..Такова обаче няма установено.Не се представят и разписки за предадени в брой суми,които да сочат че са погасени задължения именно по консултанския договор.Следва да се отбележи,че чл.77 ал.I от ЗЗД дава правото на длъжника при изпълнение да поиска именно издаване на разписка за платеното от кредитора си.

               Неоснователно е и възражението на ответникът,че извършените от негои банкови преводи на 09.II.2017 г. за 2 000 лева и на 08.VIII.2017 г. за 5 000 лева по сметка на А.Х.Ш. са плащания по консултанския договор.Видно от извлеченията от „Банка ДСК“ ЕАД преводите са по сметката **** с титуляр А.Х.Ш..В чл.8 ал.IV от консултанския договор за сметка на плащане на задължението на Д. по него е посочена само банкова сметка  *** ***.Очевидно е,че става дума за различни банкови сметки в различни банки и с различни титуляри.Няма доказателства и А.Ш. да е упълномощена да приема изпълнение от Д. от името на кредитора за процесното вземане.Въпросното лице не представлява „Омега груп консултинг“ ЕООД.Очевидно е,че тези преводи от ответника към А.Ш. имат друго,различно основание от консултанския договор и касаят различни от исковите правоотношения. Няма яснота и дали тези плащания са относими към отпуснатия заем от 18 000 лева от страна на „Еко пауър 2009“ ЕООД на Д.Д.,договора обсъден по-горе.По никакъв начин не може обаче да се изведе,че тези плащания на 7 000 лева са част от изплащането на задължението на ответника по консултанския договор.Очевидно ответникът има други отношения с трети на производството лица,плащанията по които които обаче неуспешно се опитва да представи като плащания по процесния договор.Още повече,че и чл.75 ал.I от ЗЗД изисква изпълнението на задължението ,за да е надлежно, да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.По делото няма никакви доказателства „Омега груп консултинг“ ЕООД да е потвърдило тези преводи като плащания по консултанския договор или че се е възползвало от тях то това договорно правоотношение.Впрочем в тази насока няма и доводи от ответника.

 

               Д. отправя възражение и че „Омега груп консултинг“ ЕООД не осчетоводило възникналото негово задължение.Действително приетата съдебно-счетоводна ексепретиза извежда,че липсва счетоводно отразяване на вземането на земеделския производител Д.,възникнало по силата на процесния консултантски договор от 08.V.2015 г. в счетоводството на „Омега груп консултинг“ ЕООД,няма и счетоводно начисляване на ДДС по този договор.Вещото лице посочва,че няма издаден първичен счетоводен  документ по този договор,няма и счетоводни записвания за отписване на задължението по договора.Тези обстоятелства обаче не влияят на уредените договорни отношения между страните по консултанския договор и възникналите по него права и задължения.Следва да се има предвид,че именно гражданските и търговски  отношения са първични за счетоводните и фискални отношения,а не обратното.Това,че дружеството не е отразило развитието по процесния договор в счетоводството си съставлява нарушения на Закона за счетоводството,респ. на данъчните закони,но не касае съществуването на задължението на Д..Данък добавена стойност пък се дължи по силата на закона,а не поради това дали дадена сделка е отразена или не в конкретно счетоводство.

Съобразно изложеното се налага извода,че Д. не е погасил възникналото за него задължение по консултанския договор с „Омега груп консултинг“ ЕООД в размер на 78 238.92 лева с ДДС.За периода обект на претенцията-10.I.2016 г. -26.VI.2020 г. лихвата за забава върху главницата възлиза на 35 431.74 лева

Вземането си „Омега груп консултинг“ ЕООД прехвърля на „Коин консулт“  ООД по силата на обсъдения договор за цесия от 11.II.2020 г. за цената от 50 000 лева. Цесията е правен способ от договорно естество за прехвърляне на субективни права случая вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Като вид договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите.Това правоотношение в случая отговаря на изискванията на закона,има възможен предмет и не противоречи на добрите нрави,като надлежно създава нов кредитор на Д..Обект на същото е възможен предмет-описаното вземане на цедента срещу Д. на основание консултанския договор.Това вземане както се изведе дотук реално съществува и не е погасено. Договорът за цесия винаги предполага налично вземане, произтичащо от друго правно основание,които условия по настоящото дело са налице. Същевременно по отношение на процесния обект на цесията законът,договорът и самото естество на вземането допускат транслирането му.Налице е ясно установено вземане с точно основание и размер. Без значение е дали към момента на договора цесионера е заплатил цената или не,тъй-като това не е част от действителността на сделката,а съставлява облигаторно отношение между страните на цесионния договор,на което длъжника е трето лице. Придобиването на вземането от цесионера настъпва със самото сключване на договора за цесия и преминава в обема, в който цедентът го е притежавал към този момент.Налице е и еквивалентност на престациите на цедента и цесионера предвид стойността на вземането и предвидената цена на изкупуването му от цесионера.Следва да се има предвид и че е възможна цесия при която няма уговорена цена на вземането.

Уведомлението за процесната цесия е изпратено от цедента и е надлежно съобщена на длъжника,видно от обсъденото по-горе уведомление и обстоятелството,че същото е връчено на адреса на Д. ***,прието лично от него на 26.II.2020 г.. съобразно документите на л.43-48 по делото.Уведомлението е изготвено от управителя на цедента М. Ш.,а пратката е подадена црезЕконт“ от пълномощника на дружеството Е.Г.. Следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответната страна че не е ясно каква е доставената пратка с полученото известие за доставяне.Ответникът не  твърди какво може друго да е получено и не се твърди в периода на получаване между тези субекти да е водена друга кореспонденция и евентуално да е друга пратката.  Представените доказателства за доставка удостоверяват получаването именно на уведомлението по чл.99 ал.III от ЗЗД.

Дори и да се приеме,че по този начин не е настъпило известяване на двъжника за прехвърляне на вземането срещу него,то това е осъществена с размяната на книжа по настоящото дело.Въпросното уведомление, изходящо от цедента, е приложено към исковата молба на цесионераКоин консулт“ ООД   и е достигнало до длъжника Д. с връчването на същата.Това действия съставляват надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.III от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.IV от ЗЗД. Това обстоятелство задължително трябва да се съобрази от съда като правно релевантен факт за спорното право, настъпил след предявяване на иска съобразно императива на  чл.235 ал.III от ГПК. Законът не поставя специални изисквания за начинапо който следва да бъде извършено уведомлението на длъжника за цесиятапоради което и получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск следва да се вземе предвид от съда. 

Неуведомяването на длъжника за извършеното частно правоприемство не води до недействителност на цесията.То и не рефлектира върху дължимостта на паричното вземане, тъй като съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на правната сделка Правата по същата преминават върху цесионера със сключване на договораСъобщението по чл.99 ал.III и ал.IV от ЗЗД   не е условие за  прехвърлителното действие на цесиятаПравните последици от липсата на известяване на длъжника за прехвърленото вземане срещу него се измерват с товаче до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга

Процесната цесия следователно е действителна,поражда  действие спрямо длъжника Д. в полза на цесионера и ищец по делото „Коин консулт“ ООД.Последният е носител на правото да иска плащане по транслираното вземане в пълен обем,ведно с дължимите по него лихви от надлежния длъжник. Това вземане е и отразено в счетоводството на „Коин консулт“ ООД– 78 238.91 лева по дебита на сметка 498/други дебитори/,аналитично под номер 196 за „Омега консултинг груп“ ЕООД-длъжник Д.Д..Същевременно и цената на прехвърлянето на задължението от 50 000 лева е отразена по кредита на сметка 499/други кредитори/.

Ето защо ответната страна Д.Д. като земеделски производител следва да заплати на „Коин консулт“ ООД като цесионер и надлежен негов кредитор исковите суми. В тази насока отправените правоизключващи възражения на ответника относно процесното прехвърляне на вземането остават неоснователни.Основателността на главницата извежда и основателност на акцесорната претенция за лихва за исковия период.

Предвид пълното уважаване на заявените пред съда осъдителни претенции,ще следва на основание чл.78 от ГПК ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство – 4000 лева адвокатски хонорар,който се явява адекватен на правната и фактическа сложност на делото,като няма основания за редуцирането му до минималния праг по чл.7 ал.II т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,който в случая /при интерес от 113 670.66 лева/възлиза на сумата 3 803.41 лв. и който не е надвишен значително.Ще следва също така да се заплатят на ищеца и разноските относно внесените от него държавни такси от 4546.82 лева.

Ще следва също така ответникът да изплати на ищеца и направените от него разноски по осъществяване обезпечение на бъдещите искове,предмет на разглеждане по настоящото дело,по ч.гр.дело №№1335/2020 г. на САС в размер на 55 лева платени държавни такси,4200 лева платени адвокатски хонорари и 169 лева разноски в изпълнително производство по обезпечителната заповед,съобразно чл.78 от ГПК и предвид ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,т.5.Следва да се посочи,че няма отправено възражение от ответната страна по чл.78 ал.V от ГПК.Поради това ответникът трябва да заплати на ищеца общо сумата от 12 970.82 лева разноски по делото.

               Водим от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р     Е     Ш     И

 

 

 

 

               ОСЪЖДА Д.Т.Д.,ЕГН:**********,***, земеделски производител,ЕИК ********** да заплати на „Коин консулт“ ООД,ЕИК****,съдебен адрес *** **** главница от 78 238.92 лв. дължимо възнаграждение по консултантски договор от 08.V.2015 г. прехвърлено чрез договор за цесия от 11.II.2020 г. като вземане срещу Д.Т.Д.,ЕГН:**********,***, земеделски производител,ЕИК ********** от цедента „Омега груп консултинг“ ЕООД,ЕИК****,гр. **,ул. ****на цесионера  Коин консулт“ ООД,ЕИК****,както и лихва за забава от 35 431.74 лв. за периода 10.I.2016 г. до 26.VI.2020 г. върху главницата.

            ОСЪЖДА Д.Т.Д.,ЕГН:**********,***, земеделски производител,ЕИК ********** да заплати на „Коин консулт“ ООД,ЕИК****,съдебен адрес *** **** сумата 12 970.82 лева разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на „Омега груп консултинг“ ЕООД,ЕИК****,гр. **,ул. ****като трето лице помагач на страната на ответника Д.Т.Д.,ЕГН:**********,***, земеделски производител,ЕИК ********** 

            РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщававето му на страните.

 

 

 

 

 

            Съдия :