№ 1078
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20221100900581 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 от ТЗ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП.
Ищецът „Г.“ ООД твърди, че между страните е бил подписан Договор
за обществена поръчка № СЕ-57/22.05.2019г., по силата на който се е
задължил да доставя на ответника и да му прехвърля правото на собственост
върху стоки – работно облекло, специално облекло и обувки, срещу
заплащане на цената на стоката от ответника. Договорът е бил сключен за
срок от две години, считано от датата на подписване. Конкретният вид на
стоките, тяхното количество и единична цена са били записани в чл. 13 от
договора. Съгласно чл. 14 от договора доставката на стоките е ставала на
партиди, като ответникът е заплащал стойността на всяка партида срещу
издадена от ищеца фактура, придружавана и от приемателно-предавателен
протокол, който, съгласно чл. 17 от договора, е служил за доказване
предаването на стоката. В чл. 14 от договора е било предвидено ответникът
да заплаща стойността на всяка отделна доставена му партида от стоки в 30-
1
дневен срок от доставянето (т.е. подписването на приемателно-предавателния
протокол).
Ищецът извършил доставка на посочените в договора стоки, но
ответникът, в нарушение на чл. 14 от договора, не е заплатил тяхната цена,
независимо, че е приел стоките, подписал е приемателно-предавателни
протоколи и никога не е уведомявал за рекламации. Поради това ответникът
дължи заплащане на цената на доставените стоки по фактурите, както и
мораторна лихва за забава, считано от 31-ия ден след съответната доставка.
Във връзка с потвърждаване на счетоводните записвания при страните от
ответника е било получено писмено потвърждение, че не оспорва
задължението си и счетоводно то е точно в размерите, в които са били
издадени съответните фактури (потвърждение за разчети от 15.02.2022г.).
Въпреки направеното признание, ответникът не е заплатил дължимата
цена и до него е била изпратена и покана за доброволно изпълнение,
получена на 25.02.2022г.
До датата на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил
нито дължимите главници, нито мораторна лихва за забава от датата на
падежа на всяка фактура.
Ищецът иска са бъде осъден ответникът да заплати сумата от 218 280.
64 лева цена на доставени стоки по издадените фактури, със законната лихва
от датата на исковата молба (29.03.2022г.), както и 27 718. 12 лева мораторна
лихва от падежа на всяка от фактурите до 28.03.2022г.
По конкретно доставките на ищеца са били на 04.05.2020г., за което е
била издадена фактура № 357/04.05.2020г. на стойност 32 000. 40 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 5 893.
41 лева за периода от 04.06.2020г. до 28.03.2022г.; на 29.06.2020г., за което е
била издадена фактура № 368/29.06.2020г. на стойност 31 752 лева с ДДС, с
приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 5353.
74 лева за периода от 30.07.2020г. до 28.03.2022г.; на 27.07.2020г., за което е
била издадена фактура № 375/27.07.2020г. на стойност 10 080 лева с ДДС, с
приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 1 621.
20 лева за периода от 27.08.2020г. до 28.03.2022г.; на 06.10.2020г., за което е
била издадена фактура № 391/06.10.2020г. на стойност 16 088.40 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 2 274.
2
72 лева за периода от 06.11.2020г. до 28.03.2022г.; на 14.10.2020г., за което е
била издадена фактура № 393/14.10.2020г. на стойност 14 541. 60 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 2 019.
67 лева за периода от 14.11.2020г. до 28.03.2022г.; на 19.10.2020г., за което е
била издадена фактура № 395/19.10.2020г. на стойност 12 796. 80 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 1 759.
56 лева за периода от 19.11.2020г. до 28.03.2022г.; на 20.10.2020г., за което е
била издадена фактура № 396/20.10.2020г. на стойност 1 569. 60 лева с ДДС, с
приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 215. 38
лева за периода от 20.11.2020г. до 28.03.2022г.; на 02.11.2020г., за което е
била издадена фактура № 397/02.11.2020г. на стойност 14 399. 52 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 1 923.
94 лева за периода от 03.12.2020г. до 28.03.2022г.; на 05.05.2021г., за което е
била издадена фактура № 430/05.05.2021г. на стойност 22 284. 72 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 1 838.
49 лева за периода от 05.06.2021г. до 28.03.2022г.; на 12.05.2021г., за което е
била издадена фактура № 432/12.05.2021г. на стойност 6 274. 80 лева с ДДС, с
приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 505. 47
лева за периода от 12.06.2021г. до 28.03.2022г.; на 19.05.2021г., за което е
била издадена фактура № 435/19.05.2021г. на стойност 1 489. 20 лева с ДДС, с
приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 117. 07
лева за периода от 19.06.2021г. до 28.03.2022г.; на 01.06.2021г., за което е
била издадена фактура № 437/01.06.2021г. на стойност 36 238. 80 лева с ДДС,
с приемателно-предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 2 717.
91 лева за периода от 02.07.2021г. до 28.03.2022г.; на 20.04.2021г., за което е
била издадена фактура № 428/20.04.2021г. на стойност 2 324. 40 лева с ДДС, с
приемателно-предавателен протокол, с извършено частично плащане до
размер от 574. 40 лева, при дължима лихва за забава от 49. 78 лева за периода
от 21.05.2021г. до 28.03.2022г.; на 21.04.2021г., за което е била издадена
фактура № 429/21.04.2021г. на стойност 5 828. 40 лева с ДДС, с приемателно-
предавателен протокол, с извършено частично плащане до размер от 4 828. 40
лева, при дължима лихва за забава от 417. 12 лева за периода от 22.05.2021г.
до 28.03.2022г.; на 12.05.2021г., за което е била издадена фактура №
431/12.05.2021г. на стойност 2 784 лева с ДДС, с приемателно-предавателен
протокол, при дължима лихва за забава от 217. 31 лева за периода от
3
12.06.2021г. до 28.03.2022г. и на 01.06.2021г., за което е била издадена
фактура № 438/01.06.2021г. на стойност 10 578 лева с ДДС, с приемателно-
предавателен протокол, при дължима лихва за забава от 793. 35 лева за
периода от 02.07.2021г. до 28.03.2022г.
Ищецът претендира още присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът „С.Е.“ ЕАД иска отхвърляне на подадената искова молба
със законните последици. Липсват конкретни оспорвания, възражения и
правни доводи срещу исковете.
Страната също претендира разноски по делото – за юрисконсултско
възнаграждение.
По предявените искове:
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:
Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност включително
производство и търговия с текстилни и полиетиленови изделия, а ответникът
– еднолично търговско дружество с едноличен собственик на капитала
Столична община, с основна дейност пътнически градски и крайградски
транспорт.
След провеждане на открита процедура за възлагане на обществена
поръчка за „Доставка на работно облекло, специално облекло и обувки“,
съгласно Решение № 53, т. 3 от 22.10.2018г., и определяне на изпълнител
съгласно Решение № 66, т. 4/15.04.2019г. на основание чл. 106, ал. 6 от ЗОП,
между страните е бил сключен Договор за обществена поръчка № СЕ-
57/22.05.2019г., с който ответникът, като възложител, е възложил, а ищецът,
като изпълнител, е приел да извършва доставки на стоки по обособени
позиции – лични предпазни средства за цяло тяло и главата, работно облекло,
ръкавици, лични предпазни средства за крака.
4
Също съгласно договора поръчката се е изпълнявала на етапи
(партиди), след направена писмена заявка.
Единичната цена на работното облекло, специалното облекло и обувки
е била съобразно ценова оферта на изпълнителя, неразделна част от договора,
при максимална цена на договора от 497 521. 60 лева без ДДС.
Цената на отделната доставка се е посочвала в издаваната от
изпълнителя фактура заедно със заверено копие от приемо-предавателен
протокол и се е заплащала от възложителя в 30 дневен срок след като стоката
е била предадена.
Договорът е бил сключен за срок от две години.
Възложителят е дължал неустойка за всяко забавено плащане в размер
на основния лихвен процент на БНБ към съответния момент на забава на
плащане на договореното възнаграждение.
Сключването на договора за обществената поръчка с посоченото
съдържание не е спорно между страните.
На 04.05.2020г., 29.06.2020г., 27.07.2020г., 06.10.2020г., 14.10.2020г.,
19.10.2020г., 20.10.2020г., 02.11.2020г., 20.04.2021г., 21.04.2021г.,05.05.2021г.,
12.05.2021г., 19.05.2021г. и 01.06.2021г. ищецът е извършил доставки на
стоки на ответника, за което са били издадени приемо-предавателни
протоколи (двустранно подписани), както и издадени 16 броя данъчни
фактури по отделните доставки с начислен ДДС - фактура № 357/04.05.2020г.
на стойност 32 000. 40 лева с ДДС, фактура № 368/29.06.2020г. на стойност
31 752 лева с ДДС, фактура № 375/27.07.2020г. на стойност 10 080 лева с
ДДС, фактура № 391/06.10.2020г. на стойност 16 088.40 лева с ДДС, фактура
№ 393/14.10.2020г. на стойност 14 541. 60 лева с ДДС, фактура №
395/19.10.2020г. на стойност 12 796. 80 лева с ДДС, фактура №
396/20.10.2020г. на стойност 1 569. 60 лева с ДДС, фактура №
397/02.11.2020г. на стойност 14 399. 52 лева с ДДС, фактура №
430/05.05.2021г. на стойност 22 284. 72 лева с ДДС, фактура №
432/12.05.2021г. на стойност 6 274. 80 лева с ДДС, фактура №
435/19.05.2021г. на стойност 1 489. 20 лева с ДДС, фактура №
437/01.06.2021г. на стойност 36 238. 80 лева с ДДС, фактура №
428/20.04.2021г. на стойност 2 324. 40 лева с ДДС фактура № 429/21.04.2021г.
на стойност 5 828. 40 лева с ДДС, фактура № 431/12.05.2021г. на стойност
5
2 784 лева с ДДС и фактура № 438/01.06.2021г. на стойност 10 578 лева с
ДДС, общо 221 030. 64 лева с ДДС.
Приемо-предавателните протоколи и данъчните фактури са
представени по делото. Не е оспорвано, че фактурите са приети и
осчетоводени при ответника, потвърдил дължимост на сумите и в извършено
между страните потвърждение на разчети във връзка с изготвянето на
годишния финансов отчет на ищеца за 2021г., за което по делото са
представени писма.
Не се установяват по делото възражения от страна на ответника във
връзка със срока на доставките на ищеца и съответствието им по количество,
както и на техническите изисквания по договора.
По фактура № 428/20.04.2021г. е било извършено частично плащане до
размер от 574. 40 лева, а по фактура № 429/21.04.2021г. - частично плащане
до размер от 4 828. 40 лева, или общо са били платени 2 750 лева по
доставките. Обстоятелството е признато от ищеца.
Съгласно представените от ищеца лихвени листи, неоспорени от
ответника, за периода от 04.06.2020г. до 28.03.2022г. върху сумата от 32 000.
40 лева е изтекла лихва за забава в размер на 5 893. 41 лева, съответно на
промените в основния лихвен процент за периода; върху сумата от 31 752
лева - лихва за забава от 5 353. 74 лева за периода от 30.07.2020г. до
28.03.2022г.; върху сумата от 10 080 лева - лихва за забава от 1 621. 20 лева за
периода от 27.08.2020г. до 28.03.2022г.; върху сумата от 16 088.40 лева -
2 274. 72 лева лихва за периода от 06.11.2020г. до 28.03.2022г.; върху сумата
14 541. 60 лева - 2 019. 67 лева лихва за забава за периода от 14.11.2020г. до
28.03.2022г.; върху сумата от 12 796. 80 лева - 1 759. 56 лева лихва за периода
от 19.11.2020г. до 28.03.2022г.; върху сумата от 1 569. 60 лева - 215. 38 лева
лихва за периода от 20.11.2020г. до 28.03.2022г.; върху сумата от 14 399. 52
лева - лихва за забава от 1 923. 94 лева за периода от 03.12.2020г. до
28.03.2022г.; върху сумата от 22 284. 72 лева - лихва за забава от 1 838. 49
лева за периода от 05.06.2021г. до 28.03.2022г.; върху сумата от 6 274. 80 лева
- лихва за забава от 505. 47 лева за периода от 12.06.2021г. до 28.03.2022г.;
върху сумата от 1 489. 20 лева - лихва за забава от 117. 07 лева за периода от
19.06.2021г. до 28.03.2022г.; върху сумата от 36 238. 80 лева - лихва за
забава от 2 717. 91 лева за периода от 02.07.2021г. до 28.03.2022г.; върху
6
сумата от 574. 40 лева - лихва за забава от 49. 78 лева за периода от
21.05.2021г. до 28.03.2022г.; върху сумата от 4 828. 40 лева - лихва за забава
от 417. 12 лева за периода от 22.05.2021г. до 28.03.2022г.; върху сумата от
2 784 лева - лихва за забава от 217. 31 лева за периода от 12.06.2021г. до
28.03.2022г. и върху сумата от 10 578 лева - лихва за забава от 793. 35 лева
за периода от 02.07.2021г. до 28.03.2022г., общо 27 718. 12 лева.
Изчисленията са по данни на сайта Calculator.bg.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Страните по делото са обвързани от договора за обществена поръчка
от 22.05.2019г., сключен след проведена процедура за възлагане на
обществена поръчка и определянето в процедурата на ищеца за изпълнител с
възложител ответникът. Договорът е уреден в ЗОП, вр. Директива
2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014г. за
обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, и сключен в
приложение на действалата към датата на сключване негова редакция – като
възмезден писмен договори между възложителя и изпълнителя с предмет
доставка на стоки (чл. чл. 3, ал. 1, т. 2). За всички неуредени въпроси във
връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора са се
прилагали разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 120 от ЗОП), включително общите
правила относно договорите и специалните разпоредби относно договора за
търговска продажба, каквито по същественото си съдържание е договорът
между страните.
В изпълнение на договора от 22.05.2019г. ищецът е доставил на
ответника стоки - консумативи работно облекло, специално облекло и
обувки, при което ответникът дължи уговорената цена на доставките, общо
221 030. 64 лева с начислен ДДС. Като е платил 2 750 лева, ответникът е
останал задължен за разликата от 218 280. 64 лева. Предявеният иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 120 от ЗОП за заплащане на
тази сума е основателен и следва да бъде уважен.
По същество дължимостта на сумите по издадените фактури е била
призната от ответника при извършеното потвърждение на отчети, както и при
7
извършеното частично плащане, без от ответника да има възражения по
изпълнението на ищеца – че то е съответно на уговореното в количествено и
качествено отношение.
За изпълнение на задължението на ответника за заплащане на цената по
доставките по договора между страните е бил уговорен срок - 30 дни след
като стоката е била предадена. След изтичане на срока ответникът е бил в
забава за плащане (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ) и ищецът –
кредитор има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата (чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ). Лихвата е в размера по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от
01.01.2015г. Плащането във връзка със забавата е в съответствие и с
Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламенти и на Съвета от 16.02.2011г.
относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
С оглед изложеното искането на ищеца за присъждане на лихва за
забава върху сумата по главницата от общо 218 280. 64 лева, останалата
неплатена цена на доставените стоки, от 29.03.2022г. – датата на исковата
молба, до окончателното плащане е основателно.
Основателни са и исковете за изтекли лихви от датата, следваща датата
на съответния падеж на всяка от доставките, до 28.03.2022г., като съгласно
възприетото от фактическа страна относно лихвите за забава върху сумите по
отделните фактури, при приспадане на платеното от ответника – общо 27 718.
12 лева изтекли лихви за забава.
Без значение е, че по договора между страните е уговорена неустойка за
забава при плащането на ответника. Съгласно съдебната практика може да се
присъди обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за
неизпълнение на парично задължение и ако страните са уговорили неустойка
за този вид неизпълнение, щом тя не е била предявена и платена от
длъжника. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор (Решение
№ 230 от 13.07.2011г. по т.д. № 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 68
от 09.07.2012г. по т.д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от
09.10.2015г. по т.д. № 2304/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 120 по т.д.
№ 1032/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 210 от 11.12.2018г. по т.д. №
2874/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.).
8
По разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски по
списък по чл. 80 от ГПК.
Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от
9 839. 95 лева, както и 6 000 лева разноски за адвокат.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези
разноски са дължими изцяло.
От ответника е възразено, че платеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението е неоснователно.
Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения е дори по-високо
(с около 400 лева) и не би могло да се обоснове прекомерност.
При изхода на делото разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 от ГПК не
са дължими.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
9
управление гр. София, район „Сердика“, ул.“******* да заплати на „Г.“
ООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, бул.“******* *******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 120 от ЗОП, сумата от 218 280. 64 лева (двеста и
осемнадесет хиляди двеста и осемдесет лева и шестдесет и четири стотинки),
останала неплатена цена с ДДС на извършени доставки по Договор за
обществена поръчка № СЕ-57/22.05.2019г., със законната лихва за забава
от 29.03.2022г. до окончателното плащане на сумата , на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, както и 27 718. 12 лева (двадесет и седем
хиляди седемстотин и осемнадесет лева и дванадесет стотинки), изтекли
лихви до 28.03.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 15 839.
95 лева (петнадесет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и
пет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10