№ 22881
гр. С., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110138115 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. С.,
срещу А. И. Ч., с която са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ГПК обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. И. Ч. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД
следните суми: 812,50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г.
до изплащане на вземането; 133,18 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2023 г.; 28,50 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и 5,48 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.05.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдеН.та, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника (в качеството на
наследник на Р. М. С.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2019 г. – м.04.2022
г. топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С.,
бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, в дясно, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за
настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 02.06.2023 г. "Топлофикация С." ЕАД, чрез юрк. К., е депозирало пред Софийски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. И. Ч.
и Р. М. С. за следните суми: 1083,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 177,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 19.05.2023 г.; 38,00 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и 7,31 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
19.05.2023 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че претендираната главница съставлява цена
на предоставената от заявителя на сочените длъжници топлинна енергия за периода
01.5.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., бул. „В.Л.“ №
44, ет. 5, в дясно, апартамент. В т.13 от заявлението е посочено, че се иска разделно
осъждане на длъжниците при следните квоти: А. И. Ч. – ¼, а за Р. М. С. - ¾.
Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е образувано ч.гр.д. № 30392/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 54 състав,
като с разпореждане от 22.09.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението на „Топлофикация С.“
ЕАД в частта, с която е било поискано издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу Р. М. С. за
¾ ид.ч. от общо заявените суми. Съдът не е указал на заявителя, че може да предяви иск за
вземането си по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно когато е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
С разпореждане от 22.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 30392/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 54 състав, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за останалата ¼ ид.ч., като е разпоредил длъжникът А. И. Ч. да заплати на
„Топлофикация С.“ ЕАД следните суми: 270,84 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 44,39 лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 19.05.2023 г.; 9,50 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2020
г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането, както
и 1,83 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 19.05.2023 г., като е присъдил на заявителя и ¼ от сторените в заповедното
производство разноски, от които: 6,53 лв. - държавна такса, както и 12,50 лв. -
възнаграждение за юрисконсулт, които суми са били заплатени от длъжника А. И. Ч. на
21.11.2023 г. (л.105-106 от делото).
На 25.06.2024 г. "Топлофикация С." ЕАД, чрез юрк. С., е депозирало пред Софийски
районен съд искова молба срещу наследниците на Р. М. С. за останалите ¾ от
претендираните с посоченото по – горе заявление по чл. 410 ГПК, което е било отхвърлено.
Въз основа на подадената на 25.06.2024 г. искова молба е образувано настоящото гр.д.
№ 38115/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, предмет на което са ¾
от общо претендираните суми по ч. гр. д. № 30392/2023 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ГПК обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
2
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземаН., т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесН. недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесН.т имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представеН. по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело №
**** от 06.12.1994 г., се установява, че на посочената дата П.Т. С. дарила на дъщеря си Р. М.
С., представлявана от сина й А. И. Ч., собствената си ½ идеална част от процесН. недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, апартамента в
дясно. На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че на 24.09.2001 г. Р.
М. С. подала до ищеца молба-декларация за открИ.не на партида за процесН. имот на нейно
име, като е декларирала, че ще го използва за жилищни нужди.
От доказателствата по делото се установява, че Р. М. С. е починала на 13.03.2006 г. и е
оставила за свой наследник по закон: сина си А. И. Ч..
От представеН. Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим
имот № 174, том III, рег. № 9783, дело № 526 от 20.08.2018 г., се установява, че на
посочената дата Щ.М.С., чрез пълномощника си З.Щ.С., прехвърлил на А. И. Ч. собствената
си ¼ идеална част от процесН. недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, в дясно.
Ето защо по силата на наследственото правоприемство и договора за покупко-
продажба следва да се приеме за несъмнено установено, че ответникът А. И. Ч. е придобил
най-малко ¾ ид. част от процесН. имот (предмет на настоящото дело са именно ¾ от общо
претендираните по цитираното по – горе частно гражданско дело суми), поради което са
неоснователни доводите на процесуалН. представител на ответника, че същият е собственик
на ¼ ид. част от имота. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва
да се приеме, че през исковия период ответникът А. И. Ч. e бил потребител на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца до размера на посочените идеални части. В
този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземаН.та, предмет на предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдеН., нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника А. И.
3
Ч. са били налице договорни отношеН. по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължеН..
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношеН., свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичН. регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представеН. по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесН. период,
видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показаН.та на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: преди исковия период отоплителните тела в
процесН. имот са били демонтирани, поради което за целия период няма изчислена ТЕ за
отопление; през процесН. период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема
кубатура 192 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото
лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесН. имот
има поставен един брой водомер за топла вода, като за периода 2019/2020 г. по изключение е
бил приет самоотчет на водомерите в сградата, поради КОВИД пандемията, а за следващия
период водомерът е отчетен на 16.05.2021 г. и 07.09.2022 г.; от ТР „С.“ не е представено
свидетелство за метрологична проверка от м.08.2019 г. на топломер с фабр. № 4017346,
който е сменен през м.10.2021г., поради което СТЕ представя вариант с приспадане на сума
за периода м.09.2019 г. – м.09.2021 г.
На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за
топлинна енергия и дялово разпределение, предмет на настоящото производство за ¾ от
4
общо претендираните по посоченото по – горе частно гражданско дело не са били
погасявани, а за останалата ¼, както се изясни, са били заплатени от А. И. Ч. на 21.11.2023 г.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесН. период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 334,03 лв. (след приспадане за периода м.09.2019 г. –
м.09.2021 г., за който не е представено свидетелство за метрологична проверка), вместо
претендираните от ищеца 812,50 лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че
дължимата от ответника главница за ТЕ за процесН. период възлиза в размер на 334,03 лв.,
както и сумата от 28,50 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците за периода от 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземаН. са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалН. представител на ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема
следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснеН. на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задължеН.та на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължеН., имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащаН. са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 02.06.2023 г., от която дата искът се счита предявен - арг. чл. 415, ал. 1, т. 3
вр. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесН. период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.06.2023 г. се
явяват погасени по давност вземаН.та за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г.
включително. Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.04.2020 г. е възникнало
45 дни след изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на
подаване на заявлението – 02.06.2023 г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че дължимата от ответника сума за доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 279,18 лв.,
поради което до този размер предявеН.т иск за главница за топлинна енергия е основателен,
а за разликата до пълН. претендиран размер от 812,50 лв. следва да бъде отхвърлен. На
следващо място, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е доказано
предоставянето на услугата дялово разпределение, както и че нейната стойност за периода
от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза в общ размер на 28,50 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесН. период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задължеН.та за заплащане
5
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземаН., макар давността за тях да не е изтекла.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установеН. общ
размер от 279,18 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 45,97
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2023 г., до която сума предявеН.т иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълН. предявен размер от 133,18 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в
заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както следва: 57,09 лв. – ¾ от
разноските за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 200 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ,
350 лв. – депозит за ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което съдът определя в размер на 100 лв., или общо 1057,09 лв. за
заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 381,60 лв.
Ответникът не е релевирал своевременно искане за разноски, поради което такИ. не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5,
апартамент в дясно, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. ал. 3 ГПК вр.
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 279,18 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5, апартамент в
дясно; 45,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 19.05.2023 г., както и 28,50 лв. – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 25.06.2024
г. до окончателното им изплащане, за които суми съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30392/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 54 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница, представляваща
цена на топлинна енергия за разликата над уважеН. размер от 279,18 лв. до пълН. предявен
размер от 812,50 лв. за периода 01.05.2019 г. – 31.03.2020 г.; за мораторна лихва върху
6
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважеН. размер от 45,97 лв.
до пълН. предявен размер от 133,18 лв. и изцяло за сумата от 5,48 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
19.05.2023 г.
ОСЪЖДА А. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „В.Л.“ № 44, ет. 5,
апартамент в дясно, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 381,60
лв. – разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7