Решение по дело №50/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 68
Дата: 22 февруари 2018 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20185200500050
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е     № 68

 

гр. Пазарджик, 22.02.2018 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев

                                                                                                      Мария Ненова при секретаря К.Рядкова, като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№50 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:           Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.                                                      С решение №641   на Районен съд Пещера от   28.11.2017г., постановено по гр.д.№640  по описа на съда за 2017г., е признато за незаконно и отменено   уволнението на Т.Г.С. с ЕГН-********** *** наложено със заповед № 189 от 04.05.2017 година на директора ТП ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „ШИРОКА ПОЛЯНА“ гр. Батак.Възстановен е  Т.Г.С.   на заеманата преди уволнението длъжност-„с.л.“ в ТП ДЛС „Широка поляна „ гр.Батак.Осъдена е  ТП ДЛС „Широка поляна „ гр. Батак да заплати на Т.Г.С.  сумата от  4950  лева, представляваща обезщетение в размер на шест месечното му брутно трудово възнаграждение  за времето, през което е останал без работа поради уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2017  година  до окончателното й изплащане.Осъдена е ТП ДЛС „Широка поляна„ гр. Батак да заплати на Т.Г.С. разноски по делото в размер на 800 лева.Осъдена е ТП ДЛС „Широка поляна „ гр. Батак да заплати по сметка на Районен съд  гр. Пещера д.т. в размер на 298 лева и разноски за вещо лице в размер на 305 лева.                                                                                                         В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ТП ДЛС „Широка поляна „ гр.Батак представлявано от дир.П.В.с която обжалва решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност с искане да бъде отменено и да се постанови ново,с което се отхвърлят предявените искове  по съображения  подробно изложени в жалбата. Претендира разноски за двете инстанции. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.                                                                                               В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца Х.Х.чрез адв.В.П., в който. поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Неоснователно било направеното в жалбата възражение, че работодателя е изпълнил в достатъчна степен задължението си по чл.193 КТ. Това било така защото по делото не се установило по ищеца да е бил.                        Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в с.з. и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:                                                                                           В исковата си   молба   ищецът Т.Г.С. ***  против  ответника ТЕРИТОРИАЛНО  ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО  ЛОВНОСТОПАНСТВО – ШИРОКА ПОЛЯНА“  гр. Батак, представлявано от  директора, твърди че е работил на длъжност „с.л.“ по силата на постоянен трудов договор ,но със заповед № 189 от 04.05.2017 година  трудовото му правоотношение било прекратено  на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ –поради дисциплинарно уволнение .Заповедта му била връчена лично  на 04.05.2017 година.При връчване на същата възразил като написал ,че същата е незаконосъобразна.И към настоящия момент, счита  че същата е  незаконосъобразна ,тъй като  противоречи на КТ ,издадена е в нарушения  на процесуалните правила  по следните съображения: 1./Преди налагане на дисциплинарното наказание не са му били искани  обяснения независимо ,че работодателя е записал ,че такива са искани.Едва при връчване на заповедта е разбрал за  някакви протоколи под № 15  и № 17  от проведени екипни срещи ,с които не е запознаван по никакъв повод.2./ Не е извършвал вменените му нарушения на трудовата дисциплина така както са описани  в уволнителната заповед.Стриктно и съвестно е  изпълнявал задълженията си по длъжностната характеристика.  В заповедта се сочело ,че не се е явил на работа два последователни дни  като са изписани  дати 07.04.2017 година и 10.04.2017 година ,които не са последователни дни.Освен посоченото счита ,че заповедта е не мотивирана ,което му пречи да разбере  ,защо е  наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание.Последното му трудово възнаграждение било в размер на 825 лева, върху което в зависимост от други показатели се начислявали и  други парични суми  под формата на бонуси. Моли да се постанови решение ,с което  да се признае уволнението му наложено със заповед  № 189 от 04.05.2017 година  за незаконно  и като такова да бъде отменено  ;  да бъде  възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението - "с.л." в  ТП ДЛС „Широка поляна“ гр.Батак; да бъде осъден  ответникът да му заплати обезщетение съгласно чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 950 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска  до окончателното изплащане на обезщетението.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.Претендират се направените по делото разноски .                                                В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва исковете със становището ,че  ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина като за девет месеца  ищецът имал отработен само един ден.Не отговаряло на истината твърдението в исковата молба ,че на 10.04.2017 година е идвал  в 8.40 часа при деловодителката  ,за да подаде молба за отпуск ,но  му е било отказано входирането на такава .Сутринта когато пристигнали на работа  всички  работещи С. не бил сред тях като не присъствал и на оперативката  и не се появил до края на работния ден ,което се потвърждавало  от така наречената форма  76 представляваща таблица  за присъствието на  всеки един служител  по дни и  месеци .Сочи още ,че на 07.04.2017 година  е организирана екскурзия  до Хасково и Кърджали  като всички участници в нея били в платен отпуск с изключение на  Т. С.,С.М.,Д.М.и  Б.Ч.,като на работа останали 11от служителите на  ДЛС „Широка поляна“ с достатъчен брой служебни автомобили .Никой от изброените служители не видял на работа  ищецът  С..За констатираното нарушение  от ищеца е искано и  писмено обяснение по реда на чл.193 от КТ.Моли да се отхвърлят исковете.Сочи доказателства.                                                                                      При така установената фактическа обстановка,въззивният съд приема за установено следното:                                                                                                          Установи се по делото и не се спори ,че с трудов договор  от 02.07.2007 год. ищецът Т.С.  е назначен на длъжност „пожаронаблюдател“ в ДДС“ШИРОКА ПОЛЯНА“ гр.Батак до завършване на определена работа.Впоследствие е бил преназначен на длъжност г.с.със срок на изпитване от шест месеца .С допълнително споразумение от 21.07.2008 год. трудовият договор на ищеца е трансформиран в безсрочен.Установява се още ,че с допълнително споразумение  от 23.03.2012 год. ищецът е преназначен на длъжност  с.л., като тази длъжност е заемал до 04.05.2017 год.                                                                                                               От събраните по делото писмени доказателства : протокол № 15 от 10.04.2017 год; протокол № 17 от 02.05.2017 год. се установи,че в ответното стопанство  са  проведени оперативки ,на които  са обсъдени въпроси  за работата и дейността  на  стопанството ,като и на двете  не е присъствал  ищеца видно от подписите положени  от присъстващите служители.Един от въпросите обсъждан на тази оперативка е  стриктното водене на  форма 76 и в тази връзка по делото е прието като писмено доказателство таблица за присъствие на служители  в ТП ДПС  Широка Поляна  за месец април 2017 год.  и за месец май 2017 год. водена от лицето И.П..В тази таблица  лицето П.е отбелязвало със знак“х“ лицата присъстващи на работното си място ; със знак „о“ лицата ,които са в отпуск ;със знак“б“ лицата ,които  са в болнични; със знак“с“ лицата ,които  без основателна причина  не са се явили  на работното си място,т.е самоотлъчка.Установява се още ,че с влязло в сила решение № 376 от 12.07.2016 година, постановено по гр.дело № 683/2015 година по описа на ПщРС  е било признато за незаконно и отменено уволнението на Т. Г. С. наложено със заповед № 1/29.07.2015 година на  директора на ТП ДДС“Широка поляна“ гр.Батак ,като същият е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „с.л.“.От представената като доказателства  трудовата книжка на лицето С. се установява,че  е отразено  прекратяване на трудов договор  на 04.05.2017 година  като няма последващо записване за възникване на ново трудово правоотношение.                   Със заповед № 189 от 04.05.2017 година  на основание чл.190,ал.1,т.2 от КТ  във вр. с чл.188,т.3 от КТ и при спазване на  изискванията на чл.189,чл.193 и чл.194 от КТ  на ищеца Т.  Г.С. е наложено „дисциплинарно уволнение“.Като фактически обстоятелства  свързани  с извършеното нарушение са описани следните обстоятелства :  „Лицето не се явява на работа в два последователни работни дни на 07.04.2017 година и на 10.04.2017 година без да уведоми прекия си ръководител или  директора на ТП ДЛС“Широка поляна“за причината налагаща  неговото отсъствие.След  използван платен отпуск служителят пак не се явява на работа  на 02.05.2017 година ,за което са му поискани  писмени обяснения съгласно разпоредбите на КТ“. В графата мотиви за налагане на  наказанието  са посочени:“Служителят не изпълнява съвестно и  стриктно  задълженията си  вменени  му по  длъжностна характеристика.Не се отнася сериозно към работата в ловното стопанство и колегите си.През предходните години е наказван четири пъти  с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,както и с дисциплинарно наказание“уволнение“,което е отменено,поради неспазена процедура.По повод  извършеното нарушение са налице следните  обстоятелства-лицето е в болничен до 06.04.2017 година  като на 07.04.2017 година  не се явява на работа ,както и на 10.04.2017 година не се  явява на работа .Не се явява на работа и на 02.05.2017 година видно от  протоколи № 15 и № 17 от проведените екипни срещи.“ Заповедта е връчена  на лицето на 04.05.2017 година в 9.21 часа  лично срещу подпис ,като  служителят я е подписал със забележка „не съм съгласен със заповедта ,издадена е незаконосъобразно“.                                                                                   От приложени по делото писмени доказателства се установи,че на 04.05.2017 год. в 9.15 часа от ищеца  са поискани  обяснения по реда на чл.193 от КТ относно  извършеното от него  дисциплинарно нарушение  на 07.04.2017 год.  и на 10.04.2017 год. изразяващо се в следното:“Неявяване на работа  в течение на два последователни работни дни  ,както и  отсъствието му  от работа на 02.05.2017 год. ,като обясненията е следвало да представи в срок до 14.00 часа ,като посочи/приложи/ и доказателства  за описаните факти и обстоятелства.Ищецът категорично е заявил ,че отказва да дава писмени  обяснения  ,като по делото е приложил  доказателства ,че на 02.05.2017 година му е издадено медицинско направление за консултация със специалист гас***ентеролог.       За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани множество свидетели.                                                                                      В показанията си св.С установява ,че държи  ресторант в местността  „Широка Поляна“, землището на гр. Батак и познава  Т.С. ,който  преди време работел в Горско Стопанство „Широка Поляна“ като началник-участък,  по -точно „с.л.“.   На 07.04.2017 г. към 8 часа пред заведението му спряла една кола и от нея слезли Т.С. и съпругата му. Пили по едно кафе в заведението  и си тръгнали .Свидетелят забелязал ,че С. е облечен  с  дрехите си на горски служител .На 200-300 метра от  заведението му се намирала  сградата на  Горското стопанство. Видял ,че С. се отравя към нея ,но къде е отишъл не  може точно да каже.                    Св.. Ф. в показанията си заявява ,че познава ищеца С.  тъй като  двамата били колеги ,а ищецът  му е бил началник-смяна в ДЛС „Широка поляна“.През месец април тази година  в петъчния ден 7 или 8 април ходили на екскурзия .В понеделник  след екскурзията  видял С. на работа в 8.20-8.30 часа.По принцип имат служебен транспорт  от гр.Батак до  Широка поляна  тъй като  местоработата им отдалечена на 34 км.  Служебният автобус тръгва в 7.30 часа  и обикновено  работа започвали в 8.30 часа.Според свидетеля никъде не се разписвали, когато започвали работния ден.Давали дежурства по график ,а ако нямало график  започват в 8.30 часа и свършват работа в 17 часа .Взима ги служебен автобус и ги връща в гр.Батак.Спомня си ,че в понеделник на 10.04.2017 година  видял Т.С. в двора на Стопанството. Бил облечен със зелените, теренните  дрехи на служителите от  горското стопанство. Свидетелят  го попитал какво става, а той му отговорил, че му е свършила отпуската и почва работа. Оттам С. влязъл в Стопанството и повече двамата не са разговаряли,тъй като свидетелят си тръгнал по района. В този ден С. дошъл с личния си автомобил.На тази дата пряк началник му бил  Ч.и той му възложил задачите .Според свидетеля към месец април 2017 год. имало две лица изпълняващи функциите на  началник участък  и това били Т.С. и Ч.. На 10.04.2017 год. Ч. му възложил задачите ,които трябвало да свърши в участъка и  свидетелят си тръгнал по задачите.По отношение на екскурзията същата била организирана във връзка със седмицата на гората,която е първата  седмица от месец април .От както работел в ГС  винаги в началото на месец април се чествала седмицата на гората и се правила такава екскурзия. Тя не е  задължителна  за работещите ,ако не отидеш на нея отиваш на работа ,но според свидетеля се брояла за работно време.Такава се провела и тази година  на 7-8 април ден петък.На екскурзията били:  Директорът М.Х., Заместник-Директорът Т.Б., Н.Д., началник участъка, който е след С. - Ч., Т., който е в охранителния участък. Тръгнали от сутринта ,а тези които не отишли си били на работа. Не знае как точно се организира екскурзията .Пускал се списък и се записваш дали искаш да отидеш или не.Свидетелят не е пускал отпуск за този ден и си бил на работа .Не знае за другите как  стоят нещата.                     В показанията си св. Т.  установява ,че  познава ищеца С. тъй като от около пет години били колеги в ДЛС „Широка поляна „ гр.Батак. Т.С.  заемал длъжността  началник-участък,а свидетелят заемал  длъжността л.н.. На 10.04.2017 г. видял Т.С. пред Стопанството. Видели  се, поздравили се сутринта. Било  около 8 - 8 без 10 часа като ищецът му казал, че почва работа и влязъл в Стопанството. Бил облечен  с работните дрехи. Те са зелени, специфични са за горските служители. Влязъл  в Стопанството, където са канцелариите и така приключила срещата им. Заяви още ,че е ходил на екскрузията организирана  на 07.04.2017 г. от ДЛС-Широка поляна до Хасково. Не знае какъв е поводът за тази екскурзия, на която били директорът и заместниците му . Пускал се  списък и всеки, който желаел, се записва. На 07.04.2017 г. свидетелят не е бил на работа , а е бил на екскурзията. Няма спомен дали е било работен ден. Ако е в работно време, пускали отпуски. Мисли си ,че и за тази екскурзия   си е пуснал  отпуска. На 10.04.2017 г.  С. си бил с личната колата. Свидетелят заяви още ,че цял ден си е бил на обекта в гората,като няма представа ,дали вечерта след работното време С. е пътувал с другите ,тъй като свидетелят си тръгнал по-късно.                                                                                                         Св. К. в показанията си сочи ,че познава ищеца С. тъй като са  работили заедно.С. му бил  началник-участък. На 10 април сутринта, тъкмо тръгвали по гората, когато С. дошъл  пред входа на Стопанството.Поздравили се за 1-2 минути,като ищецът му казал ,че отива при директора .Разделили се и свидетелят си тръгнал по задачите и след това цял ден не го е виждал.Заяви още ,че е присъствал на екскурзията на 7 април като почти всички служители от стопанството ходили.Правили „банкет“ за седмицата на гората.Пуснали си  по 1 ден отпуска,а който   не ходи на екскурзия, си остава на работа. Над 30 човека били на екскурзията. И.П.също била с тях. На 10-ти април Т.С. бил с личния си автомобил. Заяви още ,че се водила  форма където се записвало кой е на работа. Началниците на отделите пишат кой е на работа и кой отсъства.                                                                             В показанията си св. И.заявява ,че  работи в ДЛС „Широка Поляна“ като технически ръководител – горски. Избягвал екскурзиите ,които се организират от стопанството.На 07.04.2017 година си бил на работа.  На 7-ми, като пристигнал, не видял Т.С.. През деня също не го е го виждал, нито в Стопанството, нито извън него. Вечерта в 5 часа като си тръгвали също не го видял. На 10 април сутринта не го  е виждал на работа, след обяд също .Заяви още ,че експедитор по заявки  и понякога, като има работа, е по гората, защото изпраща материал-в случай на  заявки, а ако няма, си е в канцеларията  в пос***йката на Горското. В конкретния ден  цял ден бил в канцеларията. На 7-ми към 8-8,10 часа отишъл на работа и си бил канцеларията. На 10-ти април пак си бил в канцеларията.  На 7-ми април знаел кои са останали на работа,но  нямал функции на Директор. Според свидетеля ако Т.С. е бил на работа, би трябвало да дойде в сградата на Горското стопанство,до канцеларията.              Св. Г.в показанията си заявява ,че работи  в ТП ДЛС „Широка Поляна“. На 7-ми април бил на работа като  длъжността му е „експедитор терен“  по трудов договор. Познав лицето Т.С., тъй като му е колега , в друг участък. Знае, че той е заемал длъжността  началник-участък на Широка Поляна. На 7-ми април сутринта служителите се качили със служебен превоз ,като в него не е виждал С.. Вечерта, като си тръгвали със служебния автомобил, също не го видял. На 10-ти април сутринта не си спомня да го е виждал.                                                                                       Св. Д.в показанията си сочи ,че работи в ТП ДЛС „Широка Поляна“. На 10-ти април сутринта не е забелязал Т.С. да идва на работа. На оперативката също не го видял. Стаята му е до стаята деловодителката и не го е виждал  да идва да пуска молба за отпуск.  През целия ден не е виждал Т.С.. Всеки понеделник правили оперативка при Директора,на която се задават задачите за седмицата.На нея пресъствал ръководният състав на Стопанството с изключение на тези  ,които са  в отпуск или болничен. Всеки понеделник е така. В конкретния случай се случило същото – събрали ги и им разпределили задачите. След обяд и вечерта също не видял С.. За присъствието на работа от служителите  се водила  форма 73 и се записвал кой е на работа и кой не. Служител от Стопанството я води, като не знае кой точно.За всеки отдел има различен човек, който я води. Оперативката на 10-ти април не си спомня в колко часа започнала, но обикновено е между 8,30 и 9 часа. За конкретния ден не си спомня. На 7-ми бил в отпуск и ходил на екскурзията. На 7-ми април не си спомня какви задачи е имало за деня, но който остане, си  върши работата. Всеки си имал служебни задължения по длъжностна характеристика и трябвало да си ги изпълни.                    По делото е допусната и изслушана съдебно икономическа експертиза от заключението на която се установи ,че брутното трудово възнаграждение ,което ищецът би получил е в размер на 899.25лв .За периода от 01.08.2016 год. до 04.05.2017 год.  ищецът нямал заработен  пълен работен месец като според експерта имал само три присъствени дни.В заключението се сочи още ,че  на 07.04.2017 год. и на 08.04.2017 год.  директорът на  ответното  ТП е пътувал  до района на  ТП ДГС „Кърджали“ и ТП ДГС „Хасково“  във връзка  със седмицата на гората въз основа на  заповед за командировка  № 64 /07.04.2017 год.,като съответно 08.04.2017 год. е бил  съботен  неработен ден. Зам.директорът на ответното ТП  също е пътувала до района на ТП ДГС „Хасково“ и „Кърджали“ като  за дата 07.04.2017 год.  е била в платен  отпуск.Според вещото лице съставът на  ТП ДЛС „Широка поляна „ гр.Батак е 50 потребители и служители  като на дата 07.04.2017 год.  съгласно таблица  за присъствие на  потребители и  служители за месец април  2017 год.  е 31  са отбелязани като присъствали ,а 14 служители  действително на работните си места; 1 служител  в ученически отпуск  по чл.169 от КТ ; 3 служители в болнични  и  1 служител-Т.С.  в самоотлъчка /неявяване на работа  без оправдателен документ/.Вещото лице сочи още ,че от присъстващите на екскурзията служители 5 са били в командировка ;12 са били в компенсация /работили в почивни  дни без да им се заплаща в периода от 01.01.2017 год. -31.03.2017 год. и са пътували съгласно заповед № 147 от 06.04.2017 година/ и 21 служители са били в отпуск по  чл.155 от КТ,от които 18 пътували  до ТП „Кърджали“ и ТП“ Хасково“ и трима  ползвали платен отпуск.В заключението е отбелязано ,че не посочва оригинални документи.Според вещото лице  ищецът за периода 03.08.2016 год. до 06.04.2017 год. е  бил в отпуск по болест на основание чл.162 от КТ в размер на 138 работни дни.За периода 03.08.2016 год. до 06.04.2017 го. е  ползвал платен отпуск по чл.155 и чл.156 от КТ в размер на 26 работни дни ,един ден отпуск по чл.160 от КТ  и 19 работни дни по чл.169 от КТ.                          При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:                                                                                                                                   Не се спори, установи се от представените по делото доказателства, че ищецът е заемал длъжността „с.л.“ в ДЛС „Широка поляна“ гр. Батак по безсрочен трудов договор,като  със заповед № 189 от 04.05.2017 год.  на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“.Установи се ,че на 04.05.2017 год. в 9.15 часа от ищеца са искани писмени обяснения  относно извършеното от него дисциплинарно нарушение на 07.04.2017 год. и на 10.04.2017 год.  изразяващо се  в неявяване на  работа в два  последователни работни дни ,на което  ищецът категорично е  записал ,че отказва да дава писмени обяснения,поради което настоящият състав приема ,че работодателят е спазил  процедурата предвидена в чл.193 от КТ. В процесната заповед действително е посочен нарушителят ,законовият текст въз основа на който е наложено наказанието и достатъчно данни    относно извършеното нарушение-неявяване на работа на 07.04.2017 година и на 10.04.2017 год. / като за  осъществяването на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по  чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали последователните работни дни са и последователни календарни дни, или работните дни са разделени от почивни дни или официални празници оттук и извода,че същата е мотивирана съгласно разпоредбите на чл.195 от КТ, предвиждаща точно определени изисквания  към съдържанието на заповедта за  дисциплинарно наказание.        Съгласно чл.190 КТ дисциплинарното наказание „уволнение” се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в  ал. 1  от т.1 до т.6 са посочени нарушенията, които законодателят счита за тежки. В случая работодателят е определил неявяването на работника или служителя на работа в течение на два последователни работни дни като тежко, тъй като разс***йва в голяма степен създадената организация на труда. В тежест на работодателя е да установи по безспорен и категоричен начин, че Т.Г.С.  не се е явил  на работа  на посочените в  заповедта два  последователни  работни дни ,за да се приеме  за  доказан фактическият състав на чл.190,ал.1,т.2 от КТ. Видно от процесната заповед работодателят твърди че ищецът не се е явил на работа на 07.04.2017 год. и на 10.04.2017 год. за които дни както се посочи по-горе са поискани писмени обяснения но същият е отказал да даде такива.                     В отговора на исковата молба се сочи,че в ответното териториално поделение се  е водила  форма 76 ,представляваща таблица за присъствието на всеки един служител по дни  и месеци. Копие от тази таблица за месец април 2017 год. е представена като доказателство по делото. Същата е водена от лицето И.П.. По делото не се спори ,че на дата 07.04.2017 год. ръководството на ТП ДЛС „Широка поляна „ гр. Батак е организирало екскурзия до ТП“Кърджали“ и ТП“Хасково“. Според копието на представената по делото „форма 76“ за дата 07.04.2017 год.  е отбелязано следното:  служителят И.П. е отбелязана ,че е в отпуск; директорът Х.е отбелязан със знак“присъствие“;зам.директорът Б.е отбелязана със знак „отпуск“.От заключението на вещото лице се установява по категоричен начин,че за текущите задачи в ДЛС „Широка поляна“ на 07.04.2017г. е отговарял К.Г.-изпълняващ длъжността „***“ технич.ръководител обект.Същото установи,че съгласно заповед № 164  и заповед № 147 от 06.04.2017 год. директорът на ТП ДЛС „Широка поляна“ и 4 шофьори на автомобилите пътували до ТП „Кърджали „ и ТП“ Хаскова“ са били  в командировка на дата 07.04.2017 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели   се установи,че   на дата 07.04.2017 година  на екскурзията до Кърджали и Хасково  са пътували цялото ръководство на  стопанството  ,както и лицето И.П.,като групата е  тръгнала  от сутринта и екскурзията е продължила през целия работен ден. В тази връзка неправилно първоинстанционния съд е приел,че отсъствието на ищеца на 07.04.2017г. не е доказано по безспорен начин.По делото са събрани  доказателства  за това  ,че служителят К.Г.е отговарял за текущите задачи на ДЛС“Широка поляна“   за въпросния работен  ден  са били възложени функциите  да следи за присъствието на служителите в ловното стопанство. Т.е след като на посочената дата в ответното стопанство   е имало лице  което да отговаря за присъствие  на служителите и даването на информация в такава насока доказват безспорно, че на 07.04.2017 год. ищецът не се е явил на работа в каквато насока  е становището на ответника ,че 11 от присъстващите на работа служители са потвърдили на директора ,че на 07.04.2017 год. не са виждали на работа Т.С..В такава насока са и показанията на допуснатите и изслушани по делото свидетели св.И.И.-на длъжност „***“ в ДЛС ,който установява,че на 07.04.2017г. е бил през целия ден на работа и не е видял Т.С. да идва сутринта нито със служебен ,нито с личния си автомобил ,както и да напуска работното си мусто в 17ч. заедно с другите служители.Освен това същия е пряко подчинен  на Т.С. ,който е началник участък на „ГСУ Широка поляна“ и двамата споделят една и съща канцелария и ако ищецът е бил на работа е следвало като началник на И.да му възложи задачи за работния ден ,а не както свидетеля твърди да стои в канцеларията си.Горното се потвърждава и от показанията на разпитания св.К.Г.,който отговаряйки за текущите задачи в ответното предприятие ,респ. за присъствието на служителите на работа и изпълнение на задълженията им заявява,че не е виждал лицето Т.С. на 07.04.2017г. през целия работен ден.                                                                                  В показанията си Св. Д.установява,че на на 10-ти април сутринта не е забелязал Т.С. да идва на работа,на оперативката също не го видял. Тъй като стаята му е до  стаята деловодителката , не го е виждал  да идва да пуска молба за отпуск.Същият заявява,че   през целия ден не е виждал Т.С..От друга страна в показания си св.Т. и К. установяват единствено обстоятелството,че на 10.04.2017г. сутринта  са видели Т.С. пред  входа на стопанството.               Всичко това, според настоящия състав, доказва, че на 07.04.2017г. и на 10.04.2017г.   ищецът не е бил на работното си място в качеството си на служител и по този начин е нарушил задължението си да престира работната си сила. Що се отнася до показанията на свидетелите Т. и К. техните показания на първо място са непоследователни и непълни  и не могат да кажат категорично, че той е идвал за посочените работни дни на работа. Поради тази непълнота не може да се приеме, че показанията на тези свидетели доказват тезата на ищеца, че не е налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Налице са други обсъдени по-горе доказателства, които установяват по един безспорен начин, че той не е изпълнил задължението си да престира работна сила на 07.042017г. и 10.04.2017г. съобразно изложените твърдения в исковата молба. Неявяването на работа е извинително само при надлежно ползване на отпуск, на който работникът има право, разрешен от работодателя му по установения за това ред.Тъй като основното задължение на работника/служителя/ спрямо работодателя му е да престира труда си в качество, количество, време и на място, предварително уговорени между двамата, самоотлъчката се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Самоволното отсъствие от работа противоречи на поетия от работника/служителя/ със сключването на трудовия договор негов главен ангажимент, да упражни труда си добросъвестно и точно в обема, който е предвиден по длъжностната му характеристика и за установеното във вътрешните правила на предприятието работно време. Следователно, с неявяването си на работа за посоченото в заповедта за уволнение време, т. е. за два и повече последователни работни дни от месеца в рамките на една година, т. е осъществена е хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. По делото съществуват доказателства, че нарушението на трудовата дисциплина може да се вмени във вина на ищеца. Ето защо, при така събраните и обсъдени доказателства, следва да се приеме, че от обективна и субективна страна ищецът  е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което   да обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение,което съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на ищеца.

С оглед неоснователността на главния иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.344,ал.1,т.2 и 3 от КТ за възстановяване на  предишната работа и заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ.

            По изложените съображения обжалваното решение в частта с която са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ следва да бъде отменено , като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него се постанови ново,с което предявените искове  следва да бъдат отхвърлени.            

           С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени  направените съдебно-деловодни разноски  за Д.Т в р-р на 189 лв. съгласно  списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                           Р                Е                Ш                И                   :

 

      ОТМЕНЯ решение №641/28.11.2017г., постановено по гр. д.№640/2017г. по описа на Районен съд Пещера в частта , с която са уважени предявените искове  от Т.Г.С.,ЕГН:********** *** против „ТП ДЛС“Широка поляна“ гр.Батак, представлявано от управителя П.В.с правно основание на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

      ОТХВЪРЛЯ предявените   от Т.Г.С., ЕГН:********** *** против „ТП ДЛС“Широка поляна“ гр.Батак, представлявано от управителя П.В.искове с правно основание на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,като неоснователни.                                                                                                        Осъжда Т.Г.С.,ЕГН:********** *** да заплати наТП ДЛС“Широка поляна“ гр.Батак, представлявано от управителя П.В.направените съдебно-деловодни разноски  за Д.Т в р-р на 189 лв. съгласно  списък на разноските по чл.80 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок считано от 22.02.2018г.

     

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.              

                                                                                                                       2.